Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Плевен,
29.12.2017 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският районен съд, V граждански състав, в публичното заседание на
21.12.2017година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдия Видолова
гр. д. № 6372 по описа за 2017 година, и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 от ГПК.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от “АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД, против Д.М.Б., за признаване за установено спрямо
ответника на основание чл.415, ал.1 от ГПК, че дължи на ищеца сумата от
1485.65лв., от които: 600 лв. – главница, представляваща неплатена сума по
договор за паричен заем от 19.02.2016г., 115.40 лв. –договорна лихва, 660.40лв.
- неустойка за неизпълнение, мораторна лихва 57.85лв., 45.00 лв. - такса
разходи, законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане
на вземането. Твърди се, че на 19.02.2016г. „ИАМ” АД е сключило с ответника
договор за паричен заем № 2497090, по
силата на който дружеството е предоставило на ответника кредит в размер на
600.00 лв. Твърди се, че съгласно общите условия кредитополучателят се е
задължил да върне кредита заедно с договорната лихва в размер на 115.40 лв., на
десет равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 71.54 лв. до
15.12.2016г. Твърди, че заемателят се е задължил в 3 дневен срок от сключване
на договора да предостави обезпечение за задълженията му по договора, описани в
т. 4 от него, но поради неизпълнение на това задължение, по договора е
начислена неустойка за неизпълнение в размерна 667.40лв., разсрочено на 10
равни вноски, всяка в размер на 66.76лв., дължими на падежните дати на
погасителните вноски на договора за заем. Поради това, погасителната вноска за
плащане е била в размер от 138.28лв. Сочи, че в договора са уговорени санкции
за забава и такса разходи. Твърди се, че ответника не е изплатил нито една погасителна
вноска, поради което му е начислена и лихва за забава. Твърди се, че срокът на
договора е изтекъл и не е обявявана предсрочна изискуемост. Твърди се, че на
01.09.2016г. е подписано приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 16.10.2010г. между „ИАМ ” АД и Агенция за събиране на
вземания ООД, понастоящем ЕАД, съгласно който вземането на „ИАМ ” АД срещу
ответника е прехвърлено изцяло с всички привилегии, и обезпечения на
дружеството кредитор. Твърди се, че на длъжника е пратено уведомление за
цесията, което обаче е върнато в цялост. Твърди се, че по заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 4790/2017 г.
по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, срещу която
длъжникът е възразил. В заключение моли съда да признае за установено по
отношение на ответника че същият дължи на ищеца исковите суми. Претендира и направените деловодни разноски в
исковото и заповедно производство.
Ответникът оспорва активната легитимация на ищеца,
т.к. твърди, че договора за цесия е сключен преди възникване на задължението
му. Не се оспорва съществуването на договор за заем за 600лв. Твърди също и че
не може да се потвърди прехвърляне на вземане, което не е прехвърлено. Сочи, че
не е изпълнено задължението на цедента да съобщи на длъжника за цесията, че
живее на един и същи адрес и че ищецът е използвал ненадежден способ за
уведомяване. Възразява, че претенцията за заплащане на неустойка е неоснователна,
т.к. уговорката за такава в договора е нищожна, излага аргументи, прави
евентуално възражение за прекомерност на неустойката. Оспорва претенциите за
два вида лихва е неустойка едновременно. Оспорва претенциите за разноски. Моли
съда да отхвърли исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Претенцията
на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 415 от ГПК.
Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в
полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 4790/2017г.
по описа на ПлРС. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи,
когато по заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника в
установения двуседмичен срок, заявителят разполага с възможността да реализира
правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Вземането
на ищеца произтича от сключен Договор за паричен заем № 2497090 от 19.02.2016г., по който „ИАМ” АД е
заемодател, а ответника – заемополучател. Редовността и авторството на
подписите не са оспорени в хода на съдебното дирене. Съгласно договора,
заемната сума е в размер от 600лв, а сумата, която следва да се възстанови е 715.40лв.,
като първата от погасителните вноски е на 20.03.2016г. и са уговорени 10 месечни
погасителни вноски в размер на 71.54лв. Последната вноска е била уговорена на
15.12.2016г., а заявлението по ч.гр.д. № 4790/2017г. по описа на ПлРС е било подадено
след тази дата – на 28.06.2017г. От приложения препис на Рамков договор за
цесия от 16.11.2010г., се установява, че заемодателя „ИАМ” АД, е сключил с
ищеца „Агенция за събиране на вземания” ООД, понастоящем ЕАД/справка от ТР/, договор
за бъдещи прехвърляния на вземания, станали ликвидни и изискуеми в пълен
размер, които вземания, съгл. т. 2.1 от договора за цесия ще се
индивидуализират в Приложение № 1, неразделна част от договора. Посочено е, че
ще се прехвърлят нови вземания, при спазване на условията по този договор на
месечна база, като следващите вземания ще се индивидуализират от страните в
ново Приложение № 1, с нова дата, като с неговото съставяне, изпращане и
потвърждаване, то става неразделна част от договора. Изрично е уговорено, че за
целите на този рамков договор, всяко поредно Приложение № 1 ще има силата и
значението на допълнително споразумение към него, изменящо го съответно. По
делото е приложено извлечение от Приложение № 1 от 01.09.2016г., по което, под
№ 1488 е вписано прехвърляне на вземането от Д.М.Б. по договор от 19.02.2016г.
/л. 17 от делото/. Индивидуализираните в това приложение вземания са потвърдени
от продавача на вземанията, като в потвърждението още веднъж е посочено, че
Приложение № 1 от
01.09.2016г. става неразделна част от договора за цесия. За извършената цесия е
изпратено уведомително писмо от ищеца, който е бил надлежно упълномощен от цедента
да уведомява длъжниците за сключения договор за цесия, като писмото не е било
връчено на ответника без данни за причината за невръчването му.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното: В производството се установи безспорно, че е
възникнало валидно облигационно правоотношение между ищеца, в качеството на
заемател, и „ИАМ” АД, в качеството на заемодател по сключен между тях Договор
за паричен заем № 2497090 от 19.02.2016г. Не се спори между страните, а и
ответника не твърди или сочи доказателства за направени плащания към кредитора „ИАМ”
АД, както по времето на неговото действие, така и след изтичане на срока на
последната погасителна вноска. С договора е рефинансирано изцяло задължение по
друг договор за заем в размер на 351.22лв., а остатъкът е заплатен на
заемателя, като договорът има силата на разписка – чл. 3.2, изр. последно. Така
сключеният договор попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит,
тъй като отговаря на критериите по чл.3 ЗПК и не засяга изключенията по чл.4 ЗПК. С получаването на сумата по кредита за заемодателя е възникнало
задължението да върне главницата, като и да заплати дължимата възнаградителна
лихва. Не се установи погасяване нито на главницата, нито на уговорената
договорна /възнаградителна/ лихва, а съответно – поради неизпълнение - и на законната
лихва от датата на падежа на всяко просрочие до датата на подаване на
заявлението в съда /по чл. 8 от договора/. Съгласно чл. 33, ал.1 ЗПК при забава
на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума
за времето на забавата. Съгласно алинея втора на същата разпоредба когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва. Тези норми са императивни –
постановени са в публичен интерес с оглед целта на закона - да осигури защита на потребителите чрез
създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и
чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при
предоставяне на потребителски кредит / арг. чл.2 ЗПК/. Тези суми съдът счита за
безспорно установени и дължими от ответника и то в размерите, посочени в и.м.
По делото обаче не се установи дължимост на претендираните от ищеца 45лв. такса
разходи. Уговорка между страните за такава сума между заемател и заемодател
липсва в представения по делото договор, не са представени доказателства по
делото за направени такива разходи, както и дори не е посочено в какво са се
състояли разходите, които се твърди, че се дължат. Уговорената в чл. 4 от
договора неустойка от 667.40лв., която се начислява ако в тридневен срок от
сключване на договора заемополучателят не предостави обезпечение, съдът счита
за нищожна, поради противоречието и с добрите нрави. Според чл.92 ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение
за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът може да
иска обезщетение за по-големите вреди. Според чл.4 от договора неустойката е
дължима не при забава на задължението, а при неизпълнение на задължението да се
предостави обезпечение на кредитора, чрез осигуряване на поръчител или банкова
гаранция. От начина по който е уредено в чл.4 ал. 1 т. 1 задължението на
кредитополучателя - особено това
отнасящо се до осигуряване на двама поръчители, може да се обоснове извод, че изпълнението
му ще бъде свързано със значителни затруднения. Това е така, защото, от една
страна това задължение не е определено от кредитора, като предварително условие
за сключване на договора, в какъвто смисъл е обичайната практика, а от друга -
изискванията към поръчителите са многобройни – нетен доход над 1000лв,
удостоверен със служебна бележка от
работодател, безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг
договор със заемодателя, да няма неплатени осигуровки през последните две години,
да няма задължения по други договори или ако има – да има определен статус на
кредитна история в ЦКР към БНБ. За повечето от тези изисквания длъжникът не би
могъл да получи в определения тридневен срок съответните писмени доказателства,
дори и при осигуряване на поръчители, реално отговарящи на тези условия. Информацията,
изискуема за поръчителите заемателят би могъл да получи много по-трудно от
заемодателя, който предоставя кредитни услуги по занятие и има необходимите
знания и умения за да извърши и сам проверка на сочените обстоятелства.
Прехвърлянето на тези задължения на заемополучателя, съчетано с определянето на
кратък срок за изпълнението им води до извод, че клаузата е предвидена по
начин, който да възпрепятства длъжника да я изпълни. По този начин се цели да
се създаде предпоставка за начисляване на неустойката предвидена в чл.4. Съдът
намира, че поради тези особености на договора, клаузата за неустойка е
уговорена в отклонение от функциите ѝ, предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я
преви нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД / в този смисъл Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК/. С оглед изложеното
съдът намира, че начислената по договора неустойка не се дължи поради
нищожността на клаузата от договора, която я урежда.
Съдът намира, че направеното възражение от
ответника за липса на активна легитимация на ищеца, поради липса на цедиране на
задължението от първоначалния кредитор, за неоснователно. Независимо, че
договорът за цесия е сключен през 2010г., то видно от неговото заглавие и
съдържание, той е рамков договор и всяко ново приложение № 1 /както и
процесното, с което е прехвърлено конкретното вземане на ответника от
01.09.2016г./, става неразделна част от него. Поради горното, неоснователно е
твърдението, че вземането не е прехвърлено, т.к. договорът за цесия е бил
сключен преди възникване на задължението. Също така не може да се приеме за
основателно и възражението, че длъжникът не е уведомен за цесията, т.к. тя,
заедно със съпътстващите я книжа – упълномощаване на цесионера да уведоми
длъжника от името на цедента, потвърждението на цесията, извлечението от приложение
№ 1 със вземането на длъжника, са връчени на длъжника в качеството му на
ответник в настоящето производство. При това положение, съдът следва да зачете
уведомяването в хода на делото, на осн. чл. 235 ал. 3 от ГПК, а длъжникът може
да противопостави възражението си, че не е уведомен за цесията само ако твърди,
че преди узнаването е платил изцяло или частично на първоначалния си кредитор.
Поради липсата на такива твърдения в хода на делото, съдът намира, че
възражението се явява неоснователно и именно ищецът се явява настоящия кредитор
на ответника за вземането в действителната му част - 600 лв. – главница,
представляваща неплатена сума по договор за паричен заем от 19.02.2016г.,
115.40 лв. – договорна лихва, мораторна лихва 57.85лв. за периода 21.03.2016г.
– 27.06.2017г., и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда до
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 3147/29.06.2017г.
по ч.гр.д. № 4790/2017г. на ПлРС. В тази част предявения установителен иск
следва да бъде уважен, а по отношение на претенциите за неустойка и такса
разходи – да се отхвърли, като неоснователен.
При този изход на делото, съдът следва да се
произнесе по исканията на страните за присъждане на разноски съобразно
уважените и отхвърлени части на иска. По направеното възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на ответника, което се явява основателно, съдът
намира следното: материалния интерес на производството е в размер на 1485.65лв,
за който, съобразно чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, се изчислява минимално
възнаграждение от 334лв., и до този размер следва да редуцира възнаграждението
на представителя на ответника, поради липсата на сложност на производството. Съдът
намира също и че с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, и липсата на
сложност на двете производства, както и ниския размер на претенцията, размерът
на претендираното възнаграждение за юрисконсулт от 200.00 лв. следва да се
намали на 100.00 лв. - за исковото производство, а за заповедното следва да
остане 50.00 лв. – както е присъдено в самата заповед за изпълнение. При това
положение, претенциите за разноски на ищеца в исковото производство, съобразно
уважената част от иска, се явяват основателни до размер от 114.66лв., а
претенциите за разноски на ответника, съобразно отхвърлената част са
основателни до 160.16лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от ищеца в
заповедното производство. Съобразно положителното установително решение за част
от вземането, разноски в заповедното производство се дължат на заявителя – ищец
само до размер на 41.49лв. При това положение, по компенсация, ищецът дължи на
ответника разноски в производствата в размер на 4.01лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, ЧЕ Д.М.Б., ЕГН **********,***,
ДЪЛЖИ на кредитора „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, следните суми: 600 лв. –
главница, представляваща неплатена сума по договор за паричен заем от
19.02.2016г., 115.40 лв. – договорна лихва, мораторна лихва 57.85лв. за периода
21.03.2016г. – 27.06.2017г., и законна лихва от 28.06.2017г. - датата на
подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 3147/29.06.2017г. по ч.гр.д. № 4790/2017г. на
ПлРС, като претенциите за установяване дължимост на 660.40лв. - неустойка за
неизпълнение, и 45.00 лв. - такса разходи, като неоснователни, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА,
„А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, офис –
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, ДА ЗАПЛАТИ ПО КОМПЕНСАЦИЯ на Д.М.Б., ЕГН **********,***,
разноски в исковото производство и в производството по ч.гр.д. № 4790/2017г. на
ПлРС в размер на 4.01лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: