РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Царево, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Ат. Москова
при участието на секретаря Петранка Ян. Бъкларова
като разгледа докладваното от Мария Ат. Москова Гражданско дело №
20212180100607 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба,
подадена от СВ. Т. Ч. с ЕГН ********** и адрес: ****************, двете
чрез пълномощника адв.Г.С., БАК, със съдебен адрес: *****************,
против: „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1715, район Витоша, ж.к. „Малинова долина”, ул.
„Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, с която е предявен иск по чл.439 от ГПК.
Ищците СВ. Т. Ч. и М. ЯН. К. твърдят, че ответникът „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД е образувал срещу тях и две други лица, които не са страни в
настоящето производство, изп.дело № 20198030402098 по описа на ЧСИ Т. М.
с рег.№***** на КЧСИ и с район на действие Бургаски окръжен съд по
изпълнителен лист от 25.05.2009г., издаден въз основа на заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 3551/2009г. на Бургаския районен съд за солидарното
заплащане на сумите в размер на 7435.22 лв. - главница, 155.11 лева -
наказателна лихва в размер на за периода от 20.03.2009г. до 21.05.2009г., за
443.50 лв. – санкционираща лихва върху главницата от 20.12.2008г. до
21.05.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.05.2009г. до окончателното плащане, както и разноски в общ размер на
1
160.68 лв. Излагат, че посоченият изпълнителен лист бил издаден в полза на
„ПроКредитБанк България“ АД, която първоначално през 2009 г. е образувала
изп.дело № 20098030400135 по описа на ЧСИ Т.М. с район на действие
Бургаски окръжен съд. В последствие на 01.08.2014г. „ПроКредитБанк
България“ АД прехвърлила вземането си по изпълнителното дело на
ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, за което е подадена молба с вх.
№17370/15.10.2014г. по изп.дело. Твърдят, че поради липса на поискани и
извършвани изпълнителни действия в период на две години е настъпила
перемция по ИД № 20098030400135, като делото било прекратено с
постановление с изх.№23701/16.09.2019г. на ЧСИ Т.М.. Сочат, че по подадена
от ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД молба с вх.№34911/22.11.2019г. по
описа на ЧСИ Т. М., , в последствие било образувано ново изп.дело №
20198030402098 по описа на ЧСИ Т. М.. Твърдят, че в хода на
изпълнителните дела били проведени многобройни изпълнителни действия,
като съгласно отбелязванията върху изпълнителния лист, последното
изпълнително действие било извършено спрямо ищцата СВ. Т. Ч. на
01.08.2011г., а спрямо ищцата М. ЯН. К. – на 07.06.2010г.
Твърдят, че в тяхна полза е изтекла погасителна давност за вземанията,
обективирани в изпълнителен лист от 25.05.2009г., издаден въз основа на
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3551/2009г. на Бургаския районен съд, тъй
като до образуването на второто изпълнително дело № 20198030402098 по
описа на ЧСИ Т.М. спрямо всяка една от ищците са изтекли повече от 5
години от последното валидно поискано или извършено спрямо тях
изпълнително действие, поради което молят съдът да признае за установено,
че ищците не дължат на ответника вземанията по изпълнителен лист, издаден
на 25.05.2009г., въз основа на заповед № 2850/25.05.2009 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 3551/2009г. по описа на РС-
Бургас, поради погасяване по давност на вземанията. Претендират разноски
по делото.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, като взема
становище, че искът е недопустим и неоснователен. Сочи, че е придобил
вземането по изпълнителния лист по силата на Договор за продажба и
прехвърляне на вземания, сключен между „ПроКредитБанк България“ АД и
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, като ищците са уведомена за цесията. Твърди, че
2
по отношение на вземанията по изпълнителния лист не е изтекла
петгодишната погасителна давност, като излага редица правни доводи в тази
връзка. Сочи, че TP № 2/26.06.2015. на ВКС е постановено на 26.06.2015 г.,
поради което счита, че от тази дата започва да тече погасителната давност и
затова вземането би се погасило по давност на 26.06.2020 г. Твърди, че след
26.06.2015 г. има множество извършени изпълнителни действия, които
прекъсват погасителния давностен срок. Излага, че след прекратяването на
първото изпълнително дело поради перемция, е изтеглил изпълнителния лист
и е образувал ново изп.дело под №2098/2019г. по описа на ЧСИ М.. В тази
връзка моли за отхвърляне на предявения иск. Не се противопоставя на
доказателствените искания на ищците да бъдат изискани от ЧСИ М. двете
изпълнителни дела. Претендира разноски по делото.
В с.з. за ищците се явява надлежно упълномощен процесуален
представител – адв.Г.С., който поддържа предявения иск и моли съдът да го
уважи като основателен и доказан, както и да му присъди сторените от него
разноски по делото.
В с.з. за ответника представител не се явява.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото
доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
От приобщените по делото копия на ИД № 20098030400135 по описа на
ЧСИ Т. М.. рег. № ******на КЧСИ и ИД № ******* по описа на ЧСИ Т. М.,
рег. № ***** на КЧСИ, се установява, че въз основа на издаден на
25.05.2009г. изпълнителен лист, издаден по Заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК № 2850/25.05.2009г. по ч.гр.д. № 3551/2009г. по описа на Районен съд-
Бургас, ищците СВ. Т. Ч. и М. ЯН. К. заедно с две други лица, които не са
страни в настоящето производство, са били осъдени да заплатят солидарно на
„ПроКредитБанк България“ АД сумата в размер на 7435.22 лв.,
представляваща главница по договор за прокредит спринт №030-
498528/15.09.2008г. и договор за встъпване в дълг от 04.03.2009г.,
наказателна лихва в размер на 155.11 лева за периода от 20.03.2009г. до
21.05.2009г., санкционираща лихва върху главницата в размер на 443.50 лв.
за периода от 20.12.2008г. до 21.05.2009г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22.05.2009г. до окончателното плащане, както и
3
разноски в общ размер на 160.68 лв.
Въз основа на издадения изпълнителен лист, по молба на
„ПроКредитБанк България“ АД на 01.07.2013 г. било образувано ИД №
20098030400135 по описа на ЧСИ Т. М., рег. № ***** на КЧСИ. С молбата,
взискателят е възложил по чл. 18 ЗЧСИ извършване на действия по
принудително събиране на вземанията.
За образуваното изпълнително дело № 20098030400135 по описа на
ЧСИ Т. М. била изпратена покана за доброволно изпълнение до СВ. Т. Ч.,
която била получена лично от нея на 09.07.2009г., както и изпратена покана
за доброволно изпълнение до М. ЯН. К., която била получена лично от нея
също на 09.07.2009г., като в последствие по изпълнителното дело са били
извършени множество изпълнителни действия както по отношение на ищцата
СВ. Т. Ч., така и по отношение и на ищцата М. ЯН. К..
От приложените по делото писмени доказателства безспорно се
установи, че последните изпълнителни действия по ИД № 20098030400135 на
ЧСИ Т.М. спрямо ищцата СВ. Т. Ч. са били на 01.08.2011г., а спрямо ищцата
М. ЯН. К. – на 07.06.2010г.
С молба вх.№17370 от 15.10.2014г. по ИД № 20098030400135 на ЧСИ Т.
М., ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е поискал да бъде конституиран
основание чл. 429 ал. 1 ГПК като взискател по делото в качеството на
цесионер по силата на договор за цесия от 01.08.2014г., съгласно който
„ПроКредитБанк България“ АД прехвърлила вземането си по изпълнителното
дело на цесионера „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. Към молбата е приложен
договорът за цесия и приложение №1 към него, потвърждение от цедента и
пълномощно от цедента, по силата на което се упълномощава цесионера да
уведоми длъжниците. Посочената молбата не съдържа искане за прилагане на
конкретни изпълнителни действия.
С молба с вх.№16625 от 17.05.2019г. по ИД № 20098030400135
ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е поискал да му бъде върнат оригинала
на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изп.дело, поради
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
С постановление от 16.09.2019г. съдебният изпълнител е прекратил ИД
№ 20098030400135 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК поради това, че в
продължение на 2 години не били поискани изпълнителни действия от
4
взискателя „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД по делото, след което съдебният
изпълнител е пристъпил към вдигане на наложените запори.
Въз основа на изпълнителния лист от прекратеното на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК ИД № 20098030400135 и по молба на ответника „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД от 22.11.2019 г. било образувано ново ИД №
20198030402098 по описа на ЧСИ Т. М., като с молбата взискателят поискал
образуване на изпълнително дело, да се връчи покана за доброволно
изпълнение и да се уведомят длъжниците за цесията, да се пристъпи към
принудително изпълнение, чрез насрочване на опис на движими вещи, да се
извършат справки в ТД „НАП“ за наличие на сключени трудови договори,
декларирано не/движимо имущество и/или банкови касети и при наличие на
такова да се предприемат съответните изпълнителни действия с цел
обезпечаване на вземането.
За така новообразуваното изпълнително дело 20198030402098 по описа
на ЧСИ Т.М. било изпратен покана за доброволно изпълнение до СВ. Т. Ч.,
която била получена от нея на 12.02.2020г., както и изпратена покана за
доброволно изпълнение до М. ЯН. К., която била получена от нея също на
12.02.2020г., като в последствие по изпълнителното дело са били извършени
множество изпълнителни действия както по отношение на ищцата СВ. Т. Ч.,
така и по отношение и на ищцата М. ЯН. К..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439,
ал. 1 ГПК.
Искът с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е средство за защита на
длъжника по висящ изпълнителен процес, с чието предявяване се цели да се
установи, че изпълняемото право е отпаднало поради факти и обстоятелства,
настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за
неговото съществуване. Посочената разпоредба на чл. 439 ГПК предвижда
защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел
изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание. От тези факти ищецът - длъжник
5
черпи права, изключващи изпълняемото право /погасяване правото на
принудително изпълнение поради изтекла давност, плащане, прихващане и
др./. В процесния случай предмет на исковите претенции са вземания на
ответника, признати с влязло в сила съдебно изпълнително основание, въз
основа на което е издаден изпълнителен лист. Безспорно е, че ищците са
длъжници, а ответникът – взискател за сумите по изпълнителния лист,
издаден въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение, която е
изпълнителното основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК в такава хипотеза искът на
длъжника за оспорване на вземането може да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание. Когато вземанията са установени със
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по аргумент от визираната
законова норма длъжникът, който не твърди обстоятелства по чл. 424, ал. 1
ГПК, може да оспори изпълнението само въз основа на факти, настъпили след
изтичане на срока за възражение по чл. 419 от ГПК. Затова и с оглед
конкретно наведеното в исковата молба основание за недължимост на
вземанията – погасяването им по давност, и доколкото същите са признати
със заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, в случая
ищците може да се позовават на давност, изтекла след влизане в сила на
заповедта.
Погасителната давност е сложен юридически факт, състоящ се от два
елемента: бездействие на титуляра на правото и изтичане на определен
период от време. Началото на давностния срок е деня, от който вземането е
станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В случая това е влизане в сила на
заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК, като по делото е безспорно, че
същата е влязла в сила на 25.05.2009г. и въз основа нея на същата дата –
25.05.2009г. е издаден изпълнителен лист.
Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение, а от прекъсването на давността
съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече нова давност. Изпълнителният
процес не може да съществува сам за себе си, а съществува само доколкото
чрез него се осъществяват един или повече изпълнителни способи. Прекъсва
давността предприемането, на което и да е изпълнително действия в рамките
6
на определения изпълнителен способ – насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, насрочване на извършване на продан и др. Не
са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело /когато молбата не съдържа искане за прилагане на
конкретни изпълнителни действия/, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника,
извършването на справки.
В деня на подаване на молбата за образуване на изпълнително дело №
135/2009 г. по описа на ЧСИ Т.М. – 01.07.2009г., давността е прекъсната, тъй
като в нея взискателят е възложил на съдебния изпълнител действията по чл.
18 ЗЧСИ /в тази връзка следва да се посочи, че между датата на издаването на
заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК и датата на образуване на изп. д. №
135/2009 г. са изминали по-малко от два месеца/. След образуването на изп.
д. № 135/2009 г. са били извършени множество изпълнителни действия по
отношение на ищцата С.Ч. до датата 01.08.2011г., а по отношение на ищцата
М.К. – на датата 07.06.2010г.. Оттам насетне обаче до датата 22.11.2019г.,
когато е образувано новото ИД № 2098/2019г. по описа на същия ЧСИ Т. М.,
по делото липсват данни ответникът да е поискал извършването на
изпълнителни действия, съответно по делото да са извършени действия, които
да са прекъснали давностния срок. В тази връзка съдът намира за необходимо
да отбележи, че молбата от 15.10.2014г., с която ответникът е уведомил ЧСИ
М., че вземането е прехвърлено на нов взискател, не прекъсва давността,
защото с тази молба не е поискано извършването на нови изпълнителни
действия от новия взискател по делото.
Следователно след като взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия спрямо ищцата С.Ч. за периода 01.08.2011 г. –
01.08.2013г. и спрямо М.К. за периода 07.06.2010г. -01.06.2012г. ,
изпълнителното дело 135/2009г. е прекратено по право – „перемпция“ в
съответствие с чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК спрямо ищцата С.Ч. на 01.08.2013г.,
а спрямо ищцата М.К. – на 07.07.2012г. Без правно значение е дали съдебния
изпълнител е постановил акт за прекратяване на принудителното изпълнение
и кога го е направил, тъй като този акт има декларативно, а не конститутивно
действие. В случая с Постановлението на съдебния изпълнител от
16.09.2019г. само е прогласено вече настъпилото прекратяване на
производството по изпълнителното дело №135/2009г. по отношение на
7
ищците С.Ч. и М.К. /така решение № 451/29.03.2016 г. по гр. д. № 2306/2015 г.
на ВКС, IV г.о./. Това е с оглед бездействието на взискателя в продължение
на две години и затова изпълнителното дело следва да се счита прекратено с
изтичане на законовия срок считано от датата 01.08.2013г. спрямо ищцата
С.Ч. и от датата 07.07.2012г. спрямо ищцата М.К. на основание чл. 431, ал. 1,
т. 8 ГПК, в която хипотеза перемпцията настъпва по силата на закона – от
момента на осъществяване на съответните правно релевантни факти,
независимо дали и кога съдебният изпълнител е постановил акт за
прекратяване на принудителното изпълнение, който акт има само
декларативен характер, прогласяващ настъпилото вече ex lege прекратяване
/така т. 10 от мотивите на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК/.
При това положение, след като изп.дело №135/2009г. е било прекратено
спрямо ищцата С.Ч. на 01.08.2013г., респ. спрямо ищцата М.К. – на
07.07.2012г., новата петгодишна давност за погасяване на вземането по
изпълнителния лист против ищцата С.Ч. е изтекъл на 01.08.2018г., а спрямо
ищцата М.К. – на 07.07.2017г. С оглед на горепосочените дати, на които е
изтекъл срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по отношение на ищците, то
изпълнителното дело №135/2009г. е било перемирано към датата на
приемането на Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. на ВКС по т.д.
№2/2013г. на ОСГТК. Перемцията спрямо ищците е настъпила ex lege
посочените дати, поради което и на основание т.10 от Тълкувателно
решение №2 от 26.06.2015г. на ВКС по т.д.№2/2013г. на ОСГТК дори и да е
имало извършени изпълнителни действия спрямо тях по изп-дело
№135/2009г. по описа на ЧСИ Т. М., то теци действия следва да се считат за
неизвършени. Поради прекратяване на изпълнителното дело спрямо ищците
започва да тече и новата давност, въпреки действието на ППВС, тъй като
давността отново започва да тече след прекратяване на ИД. В обобщение
съдът приема, че извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година,
постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС
№ 3/18.11.1980 година поражда действие от датата на обявяването на ТР, като
даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. №
2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то
само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производства, но не и към тези, които са приключили преди това, каквото е и
8
производството по изп.д. № 135/2009г. Що се касае до цитираното от
ответника решение по гр.д. № 2382/2017г. на ВКС, то следва да се отбележи,
че това решение е изолирано в практиката по приложението на институтите
на погасителната давност и перемпцията и е постановено при пълно
противоречие с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк. дело №
2/201 Зг- на ОСГГК на ВКС, ППВС № 3/18.11.1980 година. За кредитора не са
съществували нито законови, нито произтичащи от последващия
тълкувателен акт пречки да съобрази поведението си е него в изяснената по-
горе динамика на неговото косвено приложение, досежно предпоставките за
прекъсване както на преклузивния двугодишен срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК
по отношение на ищците, така и на чл.116, б. „в“ ЗЗД за прекъсване, а с това и
за запазване на давностните срокове по чл. 110 и чл. 111 ЗЗД по отношение на
тях. Предвидените от закона давностни (а и преклузивни) срокове целят
своевременното упражняване на субективните граждански права, като с
изтичането им се отнема възможността на кредитора с оглед поддържаното от
него бездействие да претендира принудително осъществяване на правата си.
Съобразно това, когато причините за бездействието на кредитора не стоят
извън неговата воля и поведението на бездействието е поддържано при
наличието на правна възможност за активно поведение, предвидената от
закона последица е отпадане на възможността му да упражнява правата си
принудително. Такъв е и настоящият случай, предвид бездействието на
кредитора /новия и стария/ и при наличието на възможност и необходимост
да съобрази поведението си със задължителния за него косвено нов
тълкувателен акт, чрез динамиката на отношенията в изпълнителното
производство, изискващи предприемането на действия за запазване на
процесуалното правоотношение и чрез ново принудително изпълнение за
прекъсване на давността по отношение на нишите и за прекъсване на срока на
погасителна давност по отношение на в хипотезата на чл. 116. б. „в“ ЗЗД.
съобразно разясненията по т.10 на ТР № 2/26.06.2015г. С него се приема, че е
невъзможно спирането на срока на погасителна давност в хипотезата на чл.
115, б. „ж“ ЗЗД за изпълнителния процес, който не съществува сам по себе си.
При наличието на правна възможност и необходимост да предприеме
действия, насочени към запазване на сроковете, кредиторът е продължил с
поведението си на бездействие, допускайки в противоречие на
задължителните разяснения по т.10 на ТР № 2/26.06.2015 г., по тълк. д. №
9
2/2013г. на ОСГТК на ВКС да изтече срок в продължение на повече от пет
години от последните действия на принудително изпълнение, поради което е
отпаднала възможността за принудително упражняване на правата по
изпълнителния лист. В настоящия случай, както се посочи по-горе, след
като е настъпила „перемпция“ по изп. д. № 135/2009г. спрямо ищцата С.Ч. на
01.08.2011г. и спрямо ищцата М.К. на 07.06.2010г., и след като считано от
тези дати са изтекли повече от пет години до подаването на молба от
ответника и образуването на изп. д. № 2098/2019 г., което се е случило едва на
22.11.2019 г. , то вземанията по изпълнителния лист от 25.05.2009 г. по ч.гр.д.
№3551/2009г. на РС-Бургас, за които е образувано изп. д. № 2098/2019 г., са
погасени по давност и искът е основателен.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищците имат право на разноски на основание
чл.78 ал.1 от ГПК. Ищцата С.Ч. е заплатила държавна такса в размер на
297.41 лева и адвокатски хонорар в размер на 300 лева , съгласно
приложените по делото договор за правна услуга от 17.11.2021г. ведно с
фактура №31/18.11.2021г. и платежно нареждане от 17.11.2021г. , които
разноски следва да се възложат в тежест на ответника. В полза на ищцата
М.К. следва са се присъди адвокатски хонорар в размер на 300 лева, съгласно
Договор за правна услуга от 17.11.2021г., сключен при условията на
безплатна правна помощ по чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.
Възражението на ответника за прекомерност на разноските, направени от
ищците за адвокатско възнаграждение, е неоснователно , доколкото по
отношение на първата ищца размера на адвокатското възнаграждение
съответства на размера, определен в чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а по
отношение на втората ищца е в рамките на размера, определен по чл. 25 ал.1
от Наредба за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 37 от
ЗПП, и е съобразен с фактическа и правна сложност и по делото, както и с
личното участие на процесуалния представител при разглеждането на делото.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235 ал. 1 ГПК, съдът
10
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ал. 1 ГПК в
отношенията между страните, че ищците СВ. Т. Ч. с ЕГН **********
*********** и М. ЯН. К. с ЕГН ********** *****************, НЕ
ДЪЛЖАТ на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1715, район Витоша, ж.к.
„Малинова долина”, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, следните суми:
сумата в размер на 7435.22 лв., представляваща главница по договор за
прокредит спринт №030-498528/15.09.2008г. и договор за встъпване в дълг от
04.03.2009г., наказателна лихва в размер на 155.11 лева за периода от
20.03.2009г. до 21.05.2009г., санкционираща лихва върху главницата в размер
на 443.50 лв. за периода от 20.12.2008г. до 21.05.2009г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 22.05.2009г. до окончателното плащане,
както и разноски в общ размер на 160.68 лв., които суми са предмет на
принудително изпълнение по изпълнително дело 20198030402098 по описа на
ЧСИ Т.М., образувано въз основа на изпълнителен лист от 25.05.2009г. ,
издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК №
2850/25.05.2009г. по ч.гр.д. № 3551/2009г. по описа на Районен съд-Бургас,
поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1715, район Витоша, ж.к. „Малинова
долина”, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, ДА ЗАПЛАТИ на СВ. Т. Ч. с
ЕГН ********** ****************, сумата от 597.41 лева, представляваща
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл.78
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1715, район Витоша, ж.к. „Малинова
долина”, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, ДА ЗАПЛАТИ на М. ЯН. К.
с ЕГН ********** **************, сумата от 300.00 лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
11