РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Бургас, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Росица Ж. Темелкова
Калина Ст. Пенева
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
гражданско дело № 20242000500209 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от И. Н. Р.,
понастоящем в Затвора – гр. Бургас, против решение №985 от 06.09.2023 г. по
гр.дело №2030/2021 г. на Бургаския окръжен съд, с което са отхвърлени
предявените от него искове против Министъра на финансите, представляващ
Република България, за заплащане на сумата от 2500000лв., обезщетение за
неимуществени вреди от нарушение на правата му по чл.3, чл.13 и чл.14 от
КЗПЧОС за периода 02.02.2008 г. - 26.10.2021 г., изразяващо се в това, че като
осъден с наложено наказание „доживотен затвор без право на замяна“ и при
празнота в националната правна уредба, за него е налице невъзможност
наложеното наказание да бъде заменяно и редуцирано в срочно, с оглед на
заложените в чл. 36 НК цели на наказанието и поради липса на материален
закон са нарушени правата му на ефективно средство на защита по чл. 13
КЗПЧОС, както и че е подложен на дискриминация по чл.14 КЗПЧОС; за
нарушение и на чл. 3 КЗПЧОС, както и обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 135 200 лв. за периода 14.12.2016 г. - 28.09.2020 г. за това , че с
протокол №7/14.12.2016 г. е променен режимът му на изтърпяване на
наказанието от „строг“ в „специален“ за определен срок, а след това с две
последователни заповеди на директора на затвора - № 233/02.08.2018 г. и №
186/28.08.2019 г., този срок е продължаван, като поради липса на правна
уредба е бил лишен от възможността да обжалва двете заповеди, посочвайки
1
множество нарушения на процедурата по издаването им.
Иска се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно и
постановяването на друго, с което исковете да бъдат уважени. Навеждат се
оплаквания за недопустимост на обжалвания съдебен акт, за липса на изложен
в него анализ на националното законодателство, съобразно оплакванията в
исковата молба. Твърди се превратно тълкуване на доказателствата по делото,
вътрешно противоречие на мотивите и несъвместимост с житейската логика.
Заявено е, че незаконосъобразната замяна на режима, при който изтърпява
наказание, е установена с решение на ЕСПЧ по делото „Нешков срещу
България“ и с решение № 1298/28.01.2020 г. по адм.д. № 6257 на ВАС, III о.,
но въпреки това Бургаският окръжен съд е приел, че няма нарушение на
КЗПЧОС, без да мотивира този извод. Според въззивника, решението
противоречи и на законопроекта за изменение на чл.73- 74 на ЗИНЗС и от
признанието за несъответствие на тези норми с КЗПЧОС чрез предложението
за тяхната отмяна. Обжалваното решение противоречи на доказателствата по
делото и на решение №1028/19.08.2022 г. по адм.д. №2739/2021 г. на Адм. съд
– Бургас. Атакуваният акт е в противоречие с представените протоколи за
изземване на лични съдебни и медицински книжа на ищеца, негова жалба до
СЕС и други. Системността на изземването е установена в посоченото
административно дело, както и несъставянето на протоколи, с цел прикрИ.е
на незаконните действия на затворническата администрация, включително
връщане на писма за ищеца, незаконно отваряне и копиране на пощата му.
Сочените действия били установени и по адм.д. №504/2021 г. и №1354/2022 г.
на Адм. съд - Бургас. Липсата на възможност за санкция на
незаконосъобразните действия на администрацията на Затвора е безспорна,
при непредвиден правно регламентиран контрол. Твърди се още, че съдът
недопустимо е обвързал непризнаването на вина за престъпното деяние,
въпреки постановената присъда, с преценката за невъзможност да бъде
променен режима на изтърпяване на наказанието и за облекчаване на
условията по присъдата. Подобен подход сочи на принуда да се признае
виновното извършване на престъпление, чрез поставяне на осъдения на
специален режим. На следващо място се изтъква, че съдът неоснователно е
приел, че не са събрани доказателства за извършването спрямо ищеца на
процесуални действия без присъствието на защитник. Неправилно е
разпределена и доказателствената тежест при липса на отчитане на режима и
местопребиваването на ищеца.
Развити за съображения, че в решението не се съдържа произнасяне по
наведените в исковата молба оплаквания за задържане под стража на ищеца в
арест за срок, надхвърлящ разрешения от закона. Твърди се, че той е
задържан в ареста без съответния акт на 28.11.2001г., а официално - на
04.12.2001 г. След изтичане на разрешения девет месечен срок за задържането
му, на 03.09.2002 г. е приведен в Затвора-Бургас. Общият период на
задържането му с официален акт е от 03.11.2001 г. до 16.01.2008 г. Въпреки
продължителността му, съдът е приел, че дори да му е било наложено по –
2
леко наказание, този период щеше да му бъде приспаднат при изчисляване на
продължителността.
Въззивникът счита претендираните от неспазването на КЗПЧОС вреди
за безспорно доказани. Сочи, че е налице висящо производство пред Адм. съд
– Бургас, относно периода 15.11.2017 г. - 05.02.2023 г. и е налице
необосновано и незаконосъобразно изтърпяване на присъдата му при утежнен
режим и бездействие от страна на институциите за подобряване на
положението му. Неотчитането от страна на съда на условията на изтърпяване
на присъдата е неправилно, при превратно тълкуване на практиката на ЕСПЧ.
Твърди се противоречие в мотивите на обжалваното решени в частта, с която
е прието, че до определен период не е било налице правно средство за промяна
на присъда ДЗБЗ, а от друга страна е посочено, че с информацията за
разгледаните молби за помилване и критериите за тяхната основателност е
достъпна. Достъп до такава информация липсва. Критериите безспорно
представляват интерес за ищеца и поради това той е положил значителни
усилия за открИ.ето им, но е открил единствено научни публикации по темата,
а не нормативно регламентирани условия.
Заявено е оплакване, че в обжалваното решение не са изложени
мотиви по доводите на ищеца за нарушения на принципите на правовата
държава, на правната сигурност и не е посочени нормативен акт, съгласно
който Президентът или Комисията по помилване дължат произнасяне, по
какви критерии и кой е съдът, пред който актът подлежи на обжалване.
В заключение, въззивникът счита иска за доказан по основание и
размер. Моли да бъде отменено решението и делото върнато на Бургаския
окръжен съд за разглеждането му от друг съдебен състав.
След предоставяне на правна помощ на ищеца за въззивното
производство, по делото е подадена и въззивна жалба от служебно назначения
процесуален представител, адвокат М. И.. Последният поддържа жалбата на
представлявания и изложените в нея доводи. Счита решението за неправилно,
незаконосъобразно и необосновано и моли за отмяната му. Намира изводите
на съда за формални, тенденциозни, едностранчиви, неоснователни и
необосновани.
Твърди, че в производството са допуснати съществени процесуални
нарушения. По делото не е изготвен предварителен доклад по чл.140 ГПК
с произнасяне по направените доказателствени искания и разпределение на
доказателствената тежест между страните. Липсва произнасяне по искането
на ищеца за предоставяне на правна помощ. Налице е изместване на спора,
тъй като няма произнасяне по доводите на ищеца за липса на правна рамка и
законова регулация в страната на редуцирането на доживотна присъда без
право на замяна в срочна в контекста на влязлото в сила решение от
08.07.2014 г. на ЕСПЧ по делото „Харакчиев и Толумов“ и по делото „Р.
срещу България“. Определението, постановено в производството по реда на
140 ГПК не съдържа произнасяне по доказателствените искания на ищеца,
3
предмета на доказване и разпределението на доказателствената тежест.
Горното, наред с липсата на правни познания у ищеца, комуто не е
предоставена правна помощ, както и липсата на съдействие от страна на съда,
е довело до неправилно и незаконосъобразно решение. Налице е и смесване на
броя на предявените в производството искове. На следващо място се изтъква
липса на задълбочен анализ и обсъждане на всички заявени от ищеца доводи и
претендирани от него права. Ищецът се позовава на празнини в правната
уредба за замяна и редуциране на наложеното му наказание, с което правата
му по КЗПЧОС са нарушени. Съдът не е съпоставил положението на ищеца с
правните норми, действали към датата на влизане в сила на присъдата му и по
време на изтърпяване на наказанието. Не е взето предвид, че решенията на
ЕСПЧ са задължителни за националните съдилища и имат приоритет пред
вътрешното законодателство. По сходни казуси страната вече е осъдена за
липсата на възможност осъденият да получи намаляване на присъдата от
момента, в който е станала окончателна. В мотивите на съдебното решение не
е отбелязано, че до началото на 2013 г. в страната не е бил въведен механизъм
за преразглеждане, замяна или отмяна на лишаването от свобода до живот без
замяна. Предходната инстанция се е позовала формално на института на
помилване без да го обвърже с конкретния казус и с твърденията на ищеца. Не
е отчетено, че помилването е нерегламентиран механизъм, а едноличен
властнически акт на Президента, който не подлежи на контрол.
Не са обсъдени и оплакванията на ищеца за незаконосъобразни
действия на институции и държавни органи по налагане на мярката
„задържане под стража“ и нейната прекомерна продължителност. Не е
отчетено, че преди осъждането му, ищецът е поставен на най – строгия
затворнически режим при пълна изолация, поради липса на друга възможност.
В тази връзка се сочи решение по делото „Йоргов срещу България“ и
„Червенков против България“. Не е обсъден и обществено достъпния доклад
на Холандския институт по правата на човека и основните свободи за 2004 г. и
Предложение за резолюция на Европейския парламент относно принципите на
правовата държава. Сочи се практика на ЕСПЧ в подкрепа на изложеното,
според която наказанието на ответника е безнадеждно, без предварителни и
ясни перспективи и следва да бъде премахнато.
Ответната страна, редовно уведомена, не е подала отговор и не
изпраща представител за участие в съдебно заседание. В хода на въззивното
производство е постъпила молба от 23.10.2024 г., в която е заявено становище
за оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на обжалваното
решение като валидно, допустимо и правилно, поради обоснованост и
законосъобразност. Алтернативно, в случай, че исковата претенция се приеме
за основателна, е заявено искане за присъждане на обезщетение в много по-
малък от предявения размер.
Подадените от ищеца лично и чрез адв. М. И. първоначална и
допълнителна въззивни жалби са депозирани в срок от надлежна страна в
процеса против подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на
4
допустимост.
По съществото, съдът намира следното:
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е отхвърлил
предявените от И. Н. Р. против Държавата искове за сумата от 2500000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода
02.02.2008 – 26.10.2021 г. от нарушение на правата му по чл.3, чл.13 и чл.14 от
КЗПЧОС, изразяващо се в това, че като осъден с наложено наказание
„доживотен затвор без право на замяна“ и при празнота в националната
правна уредба, за него е налице невъзможност наложеното наказание да бъде
заменено и редуцирано в срочно, с оглед на заложените в чл.36 НК цели на
наказанието, и поради липса на материален закон е нарушено правото му на
ефективно средство за защита по чл.13 КЗПЧОС, подложен е на
дискриминация по чл.14 КЗПЧОС както и за сумата от 135200 лв.,
обезщетение за неимуществени вреди за периода 14.12.2016 г. – 28.09.2020 г.
за това, че с протокол №7/14.12.2016 г. е променен режимът ме на изтърпяване
на наказанието от „строг“ в „специален“ за определен срок, а след това със
заповеди на директора на Затвор – гр. Бургас от 02.08.2018 г. и от 29.08.2019 г.
този срок е продължен, като поради липса на правна уредба е бил лишен от
възможността да обжалва двете заповеди пред съд.
Така постановеното решение, преценено служебно по реда на чл.269
ГПК, настоящата инстанция намира за валидно, като произнесено от надлежен
състав на компетентния съд, в изискуемите по чл. 235, ал.4 и чл. 236 ГПК
форма и елементи от съдържанието, като по допустимостта на съдебния акт
констатира следното:
Първоинстанционният съд е разгледал иск срещу Държавата за
обезщетение за неимуществени вреди по реда на ЗОДОВ. Съгласно чл.10, ал.1
от ЗОДОВ, делата по този закон пред съда се разглеждат със задължителното
участие на прокурор /когато Прокуратурата на Р България не е ответник по
иска/. Установеното в цитираната разпоредба правомощие на прокурора е
специфична форма на предвиденото в чл.26, ал.3 ГПК. Следва да се отбележи,
че приетото по т.15 от ТР №3 от 22.04.2005 г. по тълк. д. №3/2004 г. на ОСГК
на ВКС за задължително участие на прокурор в производствата по делата по
ЗОДОВ като контролираща страна, е прецизирано с последващата съдебна
практика, с оглед постановките в ГПК от 2007 г. /в сила от 01.03.2008 г./, при
действието на който няма контролиращи страни. Понастоящем, съгласно
разпоредбата на чл.26, ал.3 ГПК, прокурорът може да участва в
производството с права на страна в предвидените от закона случаи, в
настоящия - чл.10, ал.1 ЗОДОВ. Текстът не касае право на прокурора да
встъпи в делото или да даде заключение, а изисква задължително участие по
тези дела в качеството на главна страна, като гаранция за защита на държавния
интерес.
В производството пред Бургаския окръжен съд не е участвал прокурор.
Пропускът на съда за конституирането му е довел до неучастието на
5
задължителна страна по делото.
Съгласно даденото в т.6 на ТР №1/2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС на ОСГТК разрешение, в тази хипотеза въззивният съд следва
да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне
делото на първата инстанция за ново разглеждане с участието на прокурор
като задължителната главна страна в процеса, необходим другар на страната
на ответника.
При изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде
обезсилено, поради недопустимост и делото върнато за ново разглеждане от
друг състав на Бургаския окръжен съд, който да разгледа делото при
задължителното участие на прокурор, съгласно чл.10, ал.1 ЗОДОВ.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 985 от 06.09.2023 г., постановено по гр.д. №
2030/2021г. на Бургаския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаския
окръжен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6