Решение по дело №2333/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.203 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на Х. Г. Г. с [ЕГН] от [населено място], [жк] [адрес], чрез адвокат Г. К. от АК [населено място], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1 против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място]. С исковата молба се иска да се осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от незаконосъобразни актове и действия на началника на Затвора Бургас, в размер на 3 000,00 лева, ведно със законната лихва, считано от 29.03.2023 г. и имуществени вреди в размер на 350,00 лева и да се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място], редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва исковата молба, като неоснователна и прави искане да бъде оставена без уважение. Представя писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас, изразява становище за основателност на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства от фактическа страна, намира за установено следното:

Със заповед № ЗН-355/18.04.2023 г. на началника на Затвора Бургас на Х. Г. е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца, на основание чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР, чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР и чл.204, т.3 от ЗМВР вр. чл.15, ал. 1, т.3 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Счетено е, че Г. е нарушил правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, тъй като от личния си фейсбук профил е публикувал коментар за трето лице под споделена връзка на страницата на фейсбук група „Синдикат на служителите в затворите в България (PETUB) от 11.03.2023 г. под статия с текст – „Старши комисар Р. Г. напуска системата на ГДИН“.

Заповедта е обжалвана пред А. съд - Бургас с жалба рег.№ 5253/05.05.2023 г., по повод на което е образувано адм.дело № 858/2023 г. по описа на съда. С окончателно решение № 808/27.07.2023 г. съдът е отменил заповедта, като незаконосъобразна.

Понастоящем съдът е сезиран от Х. Г. с иск за обезщетение, с който се претендира сума в размер на 3 000,00 лева представляващи причинени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от отменената като незаконосъобразна заповед № ЗН-355/18.04.2023 г. на началника на Затвора Бургас, ведно със законната лихва считано от 29.03.2023 г., както и сума в размер на 350,00 лева имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за правна помощ и представителство в хода на дисциплинарното производство.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Исковата молба е процесуално допустима, тъй като са налице обуславящите я положителните процесуални предпоставки. Претенцията на ищеца е за присъждането на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени му от отменена като незаконосъобразна заповед.

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. След като има твърдения за причинена вреда на ищеца, за която се твърди, че е в причинна връзка с отменен по съдебен ред административен акт, е налице спор по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за вреди от административна дейност, който е подсъден на административните съдилища.

Съгласно разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл.204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви след отмяна на административния акт, по съответния ред.

Заповед № ЗН-355/18.04.2023 г. на началника на Затвора Бургас, от която се твърди, че са произтекли вреди за ищеца, е отменена от А. съд - Бургас с решение № 808/27.07.2023 г. постановено по адм.дело № 858/2023 г. Това решение не подлежи на обжалване и е влязло в сила на датата на неговото постановяване, поради което са налице предпоставките за завеждане на иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и исковата претенция е процесуално допустима.

Обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни или общински органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата или общината за дейността на администрацията, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Съдът намира и предявения иск за имуществени вреди за основателен, като в случая са налице и трите предвидени предпоставки.

Първата предпоставка безспорно е налице, тъй като заповед № ЗН-355/18.04.2023 г. на началника на Затвора Бургас, в резултат на която се твърди, че са причинени претендираните от ищеца имуществени вреди, е административен акт, който е отменен с цитираното вече съдебно решение на А. съд - Бургас.

Втората предпоставка също е налице, като следва да се има в предвид, че вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване правата на човека, представляващи неговото имущество, права и телесна цялост, здраве, душевност и психично състояние.

В случая се претендират имуществени вреди представляващи направени разходи за заплатено адвокатско възнаграждение в хода на дисциплинарното производство.

Видно от административната преписка по издаване на въпросната заповед, представена по адм.д. № 858/2023 г. по описа на А. съд Бургас, Х. Г. е ангажирал адвокат Г. К., която е предоставила правна помощ по преписка № ДЗ-1887/2023 г., като е осъществила реално предмета на договора за правна защита и съдействие сключен на 10.04.2023 г. и представен в хода на дисциплинарното производство. В действащото законодателство не е предвиден ред за присъждане на разноските за адвокатски хонорар, направени в хода на административното производство, поради което те представляват имуществена вреда, по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, която не е възстановена и за която ответникът дължи обезщетение.

Съгласно сключения договор между Х. Г. и адв.К., договореното и платено в брой адвокатско възнаграждение е в размер на 350,00 лева. Този договор не е оспорен от ответника и съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК удостоверява, че ищецът е договорил и заплатил посоченото адвокатско възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие пред административен орган възнаграждението се определя по реда на предходните алинеи. Съгласно чл.8, ал.2, т.3 от Наредбата, възнаграждение за процесуално представителство за дело по ЗМВР е предвидено в размер на 750,00 лв. Заплатеният от ищеца адвокатски хонорар е 350,00 лв., който размер е под минималния предвиден в Наредбата, поради което не надвишава разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение

В случая е налице и третата предвидена предпоставка, а именно наличието на причинно-следствена връзка между издадената заповед за дисциплинарно наказание и направените от ищеца разноски в хода на дисциплинарното производство. Тази причинна връзка е пряка, тъй като ищецът не би ангажирал адвокат за оказване на правна помощ и не би заплатил адвокатско възнаграждение, конкретно за тази дейност, ако срещу него не е била инициирана проверка и не е протекло процесното дисциплинарно производство, приключило с издавеното на отменената от съда заповед. Действително процесуалното представителство в хода на дисциплинарното производство не е задължително, но след като ищецът се е възползвал от правото си да ползва адвокатска помощ, то направените разноски за нейното заплащане се явяват пряка и непосредствена последица от издадената незаконосъобразна заповед, тъй като, ако не беше водено производството, лицето не би имало нужда, съответно не би заплатило адвокатско възнаграждение. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност, а ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, на основание чл.1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 350,00 лева, представляващи платеното от него адвокатско възнаграждение, в хода на дисциплинарното производство по издаване на заповед № ЗН-355/18.04.2023 г. на началника на Затвора Бургас.

Исковата претенция, в частта в която се претендират неимуществени вреди е частично основателна.

Първата предпоставка безспорно е налице, тъй като заповед № ЗН-355/18.04.2023г. на началника на Затвора Бургас, в резултат на която се твърди, че са причинени претендираните от ищеца неимуществени вреди, е административен акт, който е отменен по съдебен ред.

Втората и третата предпоставка, също са налице по отношение на претендираните неимуществени вреди.

Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване правата на човека, представляващи неговото имущество, права и телесна цялост, здраве, душевност и психично състояние. В случая, неимуществените вреди се претендират в следствие на постоянен стрес и огорчение от незаконосъобразното наказване на жалбоподателя, от репресивния начин на извършване на проверката, от широкия отзвук сред служителите на Затвора Бургас и синдикалните представители, както и от цялата извършена несправедливост спрямо него. Твърди се, че е преживял тежко месеците, през които е бил несправедливо обвинен, не може да опише срама който е изживял, поради отзвука, като през цялото време се чувствал несигурен и притеснен, изпитвал неудобство, смущение и страх и цялото производство се отразило зле на социалното му общуване и отношенията му със семейството и колегите. В резултат на които ищецът претендира неимуществени вреди в размер на 3000,00 лв.

По принцип, всеки един незаконосъобразен административен акт поражда неблагоприятни изживявания за своя адресат, поради което следва да се направи извод, че ищецът действително е претърпял твърдените от него неимуществени вреди.

Конкретно в настоящия случай, по делото безспорно се установява, че Х. Г. е емоционално засегнат от проведеното срещу него дисциплинарно производство, като е пострадало достойнството му, социалния и семейния му статус, като в този смисъл са и ангажираните по делото свидетелски показания. Свидетелят Д., колега на ищеца сочи, че след налагане на дисциплинарното наказание, Г. е променил държанието си към всички, бил разочарован от системата, в която работи, отказал да се занимава със синдикалната си дейност и загубил вяра като лидер на сдружението, което застрашава функционирането му. Свидетелят определи дисциплинарно производство като нелепо, като се е налагало Г. през цялото време да среща гнева на началниците, предвид това, че обжалва наложеното му наказание. Сочи още, че след започване на дисциплинарното производство ищеца е спрял контакти с колегите си и загубил мотивация да работи по синдикалните въпроси, тъй като се чувствал под натиск, предвид факта, че е решил да търси правата си. Аналогични данни за емоционалното състояние на ищеца изнася и свидетелят С., колега и негов семеен приятел, който каза, че Х. Г. се е дистанцирал, не е контактувал с никой и се променил като цяло, тъй като преди това е бил контактен, шегувал се, гостувал му. Сочи, че Г. се е затворил в себе си, разредил контактите си, като дисциплинарното производство му се отразило и в личен план.

Според чл.4 от ЗОДОВ обезщетението обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице, т.е. отговорността е обективна, безвиновна. Анализът на разпоредбата показва, че на обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него. За целите на закона е от значение не съществуването на някаква причинна връзка, а същата да е пряка и непосредствена. В случая е налице пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт на администрацията и описаните по-горе изтърпени негативни изживявания на ищеца. Всяка форма на държавна принуда е от естество да засегне неблагоприятно личната сфера на лицето, с оглед на което не се нуждае от доказване общоважащата връзка причина-следствие, между неправомерното налагане на дисциплинарно наказание и пораждането у нейния адресат най-малко на неприятни усещания и промяна в психическото му състояние.

С оглед на изложеното исковата претенция е основателна и в полза на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за претърпените неимуществени вреди, но не пълния претендиран размер от 3 000,00 лева.

Съгласно чл.52 от ЗЗД, при неимуществените вреди съдът определя обезщетение по справедливост. Ето защо, предвид естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца, като не се твърди и не се установява, те да са довели до конкретно увреждане на неговото здраве, длъжността която заема в Синдиката на служителите в затворите в България и малката продължителност на времето между узнаването за образуваното на дисциплинарното производство на 29.03.2023 г. и отмяната на издадената заповед за дисциплинарно наказание на 27.07.2023 г., съдът счита, че справедливото обезщетение е в размер на 600,00 лева. Тази сума е дължима ведно със законната лихва, считано от 12.12.2023 г. (датата на завеждане на исковата молба) до окончателното й изплащане. В останалата част до общия претендиран размер от 3 000,00 лева, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004г. на ВКС по т.гр.дело № 3/2004г., ОСГК., при незаконни административни актове, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния акт. В случая съдебното решение с което е отменена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е влязло в законна сила на 27.07.2023 г. и от тази дата до 11.12.2023 г., датата предхождаща тази на завеждане на исковата молба, се дължи мораторна лихва в размер на 30,18 лева, изчислена върху сумата от 600,00 лева. Съответно искането за присъждане на мораторна лихва за периода от 29.03.2023 г. до 26.07.2023 г. е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца внесената държавна такса, както и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. От ищеца са направени разноски в общ размер на 1 010,00 лева, от които 10,00 лева държавна такса за образуване на съдебното производството и 1 000,00 лева платено адвокатско възнаграждение. В случая, доколкото исковата претенция в частта относно претендираните имуществени вреди е уважена изцяло, а в частта относно неимуществените вреди частично, дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 600,00 лева.

Нормите на чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ са специални и дерогират общото правило на чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки частичната основателност на исковата претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.

Мотивиран от изложеното, А. съд - Бургас, десети състав

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място] да заплати в полза на Х. Г. Г. с [ЕГН] от [населено място], [жк] [адрес] сумата от 350,00 лева (триста и петдесет лева) представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – заплатен адвокатски хонорар за представителство в хода на дисциплинарното производство по издаване на заповед № ЗН-355/18.04.2023 г. на началника на Затвора Бургас.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място] да заплати в полза на Х. Г. Г. с [ЕГН] от [населено място], [жк] [адрес] сумата от 600,00 лева (шестотин лева) представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от отменена като незаконосъобразна заповед № ЗН-355/18.04.2023г. на началника на Затвора – Бургас, ВЕДНО със законната лихва считано от 12.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 3 000,00 лева (три хиляди лева).

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място] да заплати в полза на Х. Г. Г. с [ЕГН] от [населено място], [жк] [адрес] сумата от 30,18 лева (тридесет лева и осемнадесет стотинки), представляваща мораторна лихва върху сумата от 600,00 лева, изчислена за периода от 27.07.2023 г. до 11.12.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на мораторна лихва за периода от 29.03.2023 г. до 26.07.2023 г.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място] да заплати в полза на Х. Г. Г. с [ЕГН] от [населено място], [жк] [адрес] разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 600,00 лева (шестотин лева).

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.