РЕШЕНИЕ
№ 1427
гр. Бургас, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20242120102250 по описа за 2024 година
Производството е висящо по искова молба (уточнена) на Е. Х., роден на
*** г., гражданин на Федерална република Германия, притежаващ лична карта
№ ***, издадена на *******, и Е. Х., родена на ********** г., гражданка на
Федерална република Германия, притежаваща лична карта № ***, издадена на
*******, и двамата с адрес ************, против ВИКТОРИ ПРОДЖЕКТС
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище: гр. Хасково, ул. „Добруджа“ 10, вход
Б, етаж 2, апартамент 23, представлявано от Д.Р.Г., за ПРИЗНАВАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответника, че ищците СА
СОБСТВЕНИЦИ на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
67800.10.726.7.25 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Созопол, общ. Созопол, обл. Бургас, одобрени със Заповед №РД-18-
60/04.10.2007 г. на изпълнителен директор на АГКК, адрес на самостоятелния
обект: гр. С., предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент -
в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой
нива на обекта: 1, площ на самостоятелния обект: 45.90 кв.м, ведно с 3.104%
идеални части от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: 67800.10.726.7.26, 67800.10.726.7.24, под обекта:
67800.10.726.7.15, над обекта: 67800.10.726.7.33, и за ОСЪЖДАНЕ на
ответника ДА ПРЕДАДЕ на ищците владението върху имота. Претендират се
и разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищците са собственици на
1
гореописания самостоятелен обект в сграда (СОС), изградена в степен на
завършеност „груб строеж” на 13.12.2019 г., удостоверено с Акт 14 от
13.12.2019 г., с констативен протокол № 70 от 28.09.2022 г., издаден по реда на
чл. 181, ал. 2 ЗУТ (ДВ, бр. 65/2003 г.), както и с удостоверения за данъчни
оценки от 10.02.2022 г. и 28.03.2024 г. Твърди се, че СОС е бил предмет на
договор за строителство и предварителен договор за покупко-продажба от
29.08.2019 г., сключен между ищците като купувачи и Свети Йоан Ризорт
ЕООД като продавач, обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД с
решение по гр. д. № 1598/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, по което
исковата молба е била вписана на 22.02.2022 г., а решението е влязло в сила на
03.10.2022 г. и отбелязано в Службата по вписванията – град Бургас на
23.03.2023 г. Твърди се, че с имейл от 22.05.2023 г. ответното дружество
оспорило правото на собственост на ищците и ги уведомило, че с решение по
гр. д. № 947/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас се легитимира като
собственик на процесния СОС, тъй като учреденото право на строеж в полза
на Свети Йоан Ризорт ЕООД е било погасено по давност поради
неупражняването му в срок – поради незавършване в срок на сградата в степен
на завършеност „груб строеж”. С имейл от 02.06.2023 г. ответникът поискал
от ищците доплащане на сумата от 37366 евро без ДДС, за да „запазят имота”,
или да го продадат при определени от ответника условия, за да им бъде
възстановена платената цена за апартамента без ДДС. Ищците отказали
предложените две алтернативи и между страните последвали опити за
извънсъдебно решаване на спора, които приключили без успех, като с имейл
от 15.03.2024 г. ответникът заявил, че ще продаде СОС. Отбелязва се още, че
на 06.10.2023 г. ответникът учредил договорна ипотека върху СОС в полза на
ПИБ АД. Поддържа се, че решението по гр. д. № 1598/2022 г. по описа на
Районен съд – Бургас легитимира ищците като собственици на процесния
СОС със сила на пресъдено нещо и с оглед ефектът на вписванията, като
решението по гр. д. № 947/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас не може
да им се противопостави, тъй като исковата молба по него е вписана на
29.09.2022 г., решението е постановено на 31.03.2023 г., влязло в сила на
20.04.2023 г. и отбелязано в Службата по вписванията – град Бургас на
27.04.2023 г. Посочва се, че към момента ответното дружество държи
процесния СОС без да има основание за това.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответното дружество, което моли за отхвърляне на предявените искове като
неоснователни и за присъждане на разноски. Оспорват се твърденията на
ищците, че към 13.12.2019 г. СОС е бил изграден в сграда в степен на
завършеност „груб строеж”. Отбелязва се, че констативният протокол по чл.
181 ЗУТ, въз основа на който е бил уважен искът на ищците по чл. 19, ал. 3
ЗЗД, е бил признат за неверен с решение по гр. д. № 947/2022 г. по описа на
Окръжен съд – Бургас, с което е било и признато за погасено по давност
учреденото от Виктори Проджектс ЕООД в полза на Свети Йоан Ризорт ЕООД
с договор от 2014 г. право на строеж за сградата, в която се намира СОС. Сочи
2
се, че решението по гр. д. № 1598/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас е
неправилно и недопустимо, тъй като праводателят на ищците не е имал права,
които да им прехвърли. Поддържа се, че с погасяването на правото на строеж
за суперфициаря то се погасява и за последващите приобретатели, поради
което прехвърлянията на непостроени СОС от суперфициаря не обвързват
суперфициарния собственик, в чиято полза е погасено правото на строеж.
Отбелязва се, че в случая се касае за погасяване, а не за прехвърляне на права,
поради което не са приложими правилата за непротивопоставимост по чл. 114
ЗС.
В отговора на насрещната искова молба, която е отделена за разглеждане
в отделно производство, Едуар и Е. Х. поддържат, че на 13.12.2019 г. е
реализирано правото на строеж на цялата сграда 2, в която се намира СОС, за
което е издаден Акт 14, който не е отменен от съда и се ползва с
доказателствена сила съгласно чл. 1, ал. 4 от Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. за
съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Считат, че на
13.12.2019 г. правото на строеж на сграда 2 се е трансформирало в право на
собственост, поради което „Свети Йоан ризорт“ ЕООД е станало собственик
на построената сграда 2 и собственикът на земята не може да се позове на
давността, след като правото на строеж вече е реализирано. Посочва се, че на
11.11.2019 г. Разрешение за строеж № 111/05.6.2014 г. е било презаверено със
знанието и без противопоставяне от страна на „Виктори проджектс“ ЕООД и
то не е имало каквито и да било претенции по отношение на „Свети Йоан
ризорт“ ЕООД до началото на 2022 г., поради което от страна на „Виктори
проджектс“ ЕООД е направен отказ от изтекла погасителна давност.
В хода на производството ищците навеждат допълнителни възражения за
прекъсване на погасителната давност за упражняване на правото на строеж и
за отказ от изтекла погасителна давност. Сочат, че на 11.09.2020 г. е проведено
ОСЕС на „Свети Йоан ризорт“, на което не били предявени никакви
претенции на „Виктори Проджектс“ ЕООД по отношение на правото на
строеж на „Свети Йоан ризорт“. Решението на ОСЕС било обжалвано и по
гр.д. № 6490/2020 г. на Районен съд – Бургас „Виктори Проджектс“ ЕООД
отново нямали каквито и да било претенции относно правото на строеж на
„Свети Йоан ризорт“. Сочат още, че от 2021 г. ответникът плаща местен данък
на Община Созопол за построената на етап „груб строеж“ сграда 2.
Правната квалификация на предявените от двамата ищци активно
субективно съединени осъдителни искове, по които е висящо настоящото
производство, е чл. 108 ЗС. За уважаването им ищците следва да установят
при условията на пълно и главно доказване наличието на следните
материални предпоставки: 1. Че са собственици на процесния СОС на
посоченото в исковата молба придобивно основание – влязло в сила
конститутивно съдебно решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за
окончателен на предварителен договор за продажба на СОС, включително
обстоятелствата, че към този момент СОС е възникнал като самостоятелен
обект на правото на собственост, тъй като сградата е била завършена на етап
3
„груб строеж“, както и че праводателят им е бил собственик на СОС; 2. Че
към момента на подаване на исковата молба ответникът държи процесния
СОС.
За безспорно и ненуждаещо се от доказване е обявено обстоятелството,
че към момента на подаване на исковата молба ответникът държи процесния
СОС. Спорен между страните е правният въпрос относно субективните
предели на силата на пресъдено нещо на решението по гр. д. № 947/2022 г. по
описа на Окръжен съд – Бургас по отношение на ищците по настоящото дело,
който е обуславящ за отговора на спорните между страните фактически
въпроси относно завършване на процесната сграда на етап „груб строеж“ и
правен въпрос относно погасяването по давност на учреденото право на
строеж.
С решение № 481 от 31.03.2023 г. по гр. д. № 947/2022 г. по описа на
Окръжен съд – Бургас е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „ВИКТОРИ
ПРОДЖЕКТС“ ЕООД, че учреденото в полза на „СВЕТИ ЙОАН РИЗОРТ“
ЕООД право на строеж на сграда 2 - Блок А, В и С, обективирано в
нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот с акт №
**** год. на нотариус Б.К. и вписан в АВ, Служба по вписвания - гр. Бургас с
вх. peг. № **********., е погасено по давност в полза па „ВИКТОРИ
ПРОДЖЕКТС“ ЕООД поради неупражняването му законоустановения срок.
Решението е влязло в сила на 21.04.2023 г. и е било отбелязано на 27.04.2023 г.
Исковата молба е била подадена на 20.06.2022 г. и вписана на 29.09.2022 г.
С решение № 2093 от 03.10.2022 г. по гр. д. № 1598/2022 г. по описа на
Районен съд – Бургас (неприсъствено), поправено с решение № 2260 от
17.10.2022 г., е ОБЯВЕН ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН Договор за строителство и
предварителен договор за продажба на недвижим имот от 29.08.2019 г.,
сключен между ответника „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД в качеството му на
продавач, „Е-куити“ ЕООД в качеството му на просредник, и ищците Е. Х. и Е.
Х. в качеството им на купувачи, за недвижим имот, представляващ
Апартамент № С309 с площ 45,90 кв. м., на ет. 3, вх. С, предназначение –
жилище, апартамент, брой нива на обекта – едно, състоящ се от: дневна с
трапезария и кухненски бокс, коридор, спалня, баня, балкон, при граници:
север-самостоятелен обект № 308, юг асансьор и самостоятелен обект №
С310, запад – коридор и самостоятелен обект С310, изток, ведно със
съответните 1,110 % ид. ч. от общите части в сградата и от правото на строеж
в поземлен имот с идентификатор 67800.10.726 по КККР на гр. Созопол, м-т
„Ачмалъци“, одобрен със Заповед № КД-14-02-195/11.02.2013 г. на началника
на СГКК, предназначение–урбанизирана, при съседи: имоти с идентификатор
67800.10.644, 67800.10.645, 67800.10.423, 67800.10.425, 67800.54.145 и
67800.10.662, на основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД. Решението е влязло в сила на
03.10.2022 г. и е било отбелязано на 27.04.2023 г. Исковата молба е била
подадена на 13.01.2022 г. (първоначално пред Окръжен съд – Бургас и
изпратена в тази част по подсъдност на Районен съд – Бургас) и вписана на
22.02.2022 г.
4
Разпоредбите на чл. 226, ал. 1 и ал. 2 ГПК предвиждат, че ако в течение
на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото
следва своя ход между първоначалните страни; приобретателят може да
встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице или да замести своя
праводател със съгласието на двете страни. Съгласно чл. 226, ал. 3 ГПК
постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и
спрямо приобретателя, с изключение на действията на вписването, когато се
отнася за недвижим имот (чл. 114 от Закона за собствеността), и за
придобиване на собственост чрез добросъвестно владение (чл. 78 от Закона за
собствеността), когато се отнася за движими вещи. Съгласно разпоредбата на
чл. 298, ал. 1 ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за
същото искане и на същото основание. На основание чл. 298, ал. 2 ГПК
влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и
за техните правоприемници. Разпоредбата на чл. 226, ал. 3 ГПК урежда
въпроса относно силата на пресъдено нещо при правоприемство, настъпило в
хода на процеса, докато разпоредбата на чл. 298, ал. 2 ГПК касае случаите на
правоприемство, настъпило след приключване на производството с влязъл в
сила съдебен акт. И двете разпоредби са насочени към постигане на сходни
правни последици – обвързване на правоприемника на страната от силата на
пресъдено нещо, възникнала в отношенията между праводателя и насрещната
страна, с цел избягване на последващ идентичен правен спор между
правоприемника и насрещната страна.
В процесния случай гр. д. № 947/2022 г. на БОС със страни „Виктори
Проджектс“ ЕООД и „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД е било образувано на
20.06.2022 г. и е приключило с влязло в сила решение на 21.04.2023 г.
Решението по гр. д. № 1598/2022 г. на БРС със страни „Свети Йоан Ризорт“
ЕООД като продавач, и Е. Х. и Е. Х. като купувачи, е влязло в сила на
03.10.2022 г. Съгласно чл. 19, ал. 3, изр. 2 ЗЗД в случай че някоя от страните по
предварителния договор предяви иск за сключване на окончателния договор,
договорът се счита сключен в момента, в който решението влезе в законна
сила. На това основание прехвърлителното действие на окончателният
договор за продажба следва да се счита за настъпило именно от момента на
влизане в сила на решението по гр. д. № 1598/2022 г. на БРС. Следователно
между продавача „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД и купувачите Е. Х. и Е. Х. е
настъпило правоприемство на 03.10.2022 г. – в хода на производството по гр.
д. № 947/2022 г. на БОС, започнало на 20.06.2022 г. Поради това на основание
чл. 226, ал. 3 ГПК решението по гр. д. № 947/2022 г. на БОС се ползва със сила
на пресъдено нещо и по отношение на Е. Х. и Е. Х..
Не са налице изключенията от правилото на чл. 226, ал. 3 ГПК – относно
действията на вписването, когато се отнася за недвижим имот (чл. 114 от
Закона за собствеността). На основание чл. 114, ал. 1, б. „б“ ЗС трябва да бъдат
вписани исковите молби за постановяване на решение за сключване на
окончателен договор, с който се прехвърля или учредява вещно право върху
недвижим имот. Придобитите вещни права и наложени възбрани след
5
вписването не могат да се противопоставят на ищеца. В случая обаче предмет
на гр. д. № 947/2022 г. на БОС не е придобиването на вещно право от
„Виктори Проджектс“ ЕООД, а приемане за установено, че учреденото в полза
на „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД право на строеж е погасено по давност в полза
на собственика „Виктори Проджектс“ ЕООД. Съгласно мотивите към т. 1 от
Тълкувателно решение № 1 от 04.05.2012 год. по тълк. д. № 1/2011 год., ОСГК
на ВКС при уважаването на иска правото на строеж като погасено по давност
ще се върне в патримониума на собственика на земята, т. е. с погасяването на
учреденото в полза на „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД ограничено вещно право на
строеж правото на собственост на „Виктори Проджектс“ ЕООД се
възстановява в пълния му обем. Ето защо „Виктори Проджектс“ ЕООД не се
явява правоприемник на „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД и поради това не може
да се приеме, че се касае за „придобити вещни права“ от „Виктори Проджектс“
ЕООД. Следователно не са налице предпоставките за приложимост на
защитното действие на вписването на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД по
гр. д. № 1598/2022 г. на БРС. Поради това наведените от ищците доводи
относно последователността на вписванията са неотносими към настоящия
казус.
Различно е правното положение относно вписването на исковата молба
по гр. д. № 947/2022 г. на БОС. Както вече бе посочено, съгласно мотивите
към т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 04.05.2012 год. по тълк. д. № 1/2011
год., ОСГК на ВКС при уважаването на иска правото на строеж като погасено
по давност ще се върне в патримониума на собственика на земята, т. е.
учреденото в полза на суперфициаря вещно право на строеж следва да се
счита за прекратено. На основание чл. 112, б. „з“ вр. б. „а“ ЗС се вписват
влезлите в законна сила съдебни решения, които заместват актовете по буква
„а“, а именно всички актове, с които се прехвърля правото на собственост или
се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху
недвижими имоти, както и актове, с които се признават такива права.
Съгласно чл. 114, ал. 1, б. „в“ ЗС трябва да се впишат исковите молби за
постановяване на други решения по чл. 112, буква „з“. Придобитите от трети
лица вещни права след вписването не могат да се противопоставят на ищеца.
В този смисъл е и разпоредбата на чл. 113 ЗС, която гласи, че актовете по
предходния член до вписването им не могат да се противопоставят на трети
лица, които по-рано са придобили от същия собственик и вписали вещни
права върху недвижимия имот. В случая исковата молба по гр. д. № 947/2022
г. на БОС е вписана на 29.09.2022 г., а „придобиването“ от ищците по силата
на конститутивния прехвърлителен ефект на решението по гр. д. № 1598/2022
г. на БРС е настъпило на 03.10.2022 г. Поради това и на основание чл. 114, ал.
1, б. „в“ вр. чл. чл. 112, буква „з“ вр. б „а“ ЗС решението по гр. д. № 1598/2022
г. на БРС не може да противопостави на решението по гр. д. № 947/2022 г. на
БОС.
В подкрепа на горното тълкуване на относимата правна уредба относно
силата на пресъдено нещо и действието на вписванията в конкретиката на
6
процесния случай е постановена и съдебна практика.
Съгласно Решение № 207 от 23.07.2012 год. по гр. д. № 393/2010 г. на ІІ
г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, в хипотезата, при която
договорът на строителя-предприемач и собственика на земята не бъде
развален и междувременно правото на строеж е прехвърлено на трети лица, с
оглед на това, че последните черпят правата си от първоначалния
суперфициар, те също не могат да бъдат в по-благоприятно положение от него
по въпроса за погасяване правото на строеж по давност. Поради това е прието,
че за собственика на земята, в полза на когото е признато с влязло в сила
решение погасяването на това право поради неупражняването му от
суперифициаря, който е имал задължението да построи сградата, липсва
правен интерес да установява по отношение на последващите приобретатели
на правото на строеж за отделен конкретен обект отново погасяването му по
давност, и то за този конкретен обект, тъй като прехвърлителната сделка с
предмет право на строеж върху конкретен обект в сградата не обвързва
собственика на земята, както е изяснено в мотивите на тълкувателното
решение. По тези съображения е приет за недопустим предявеният
установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 67 ЗС, предявен от
собственика на земята против правоприемниците на суперфициаря.
С Определение № 4668 от 16.10.2024 г. по гр. д. № 2781/2024 г., III г. о.
на ВКС, постановено по реда на чл. 307 ГПК (по аналогичен казус), е прието,
че с влязлото в сила на 21.04.2023 г. решение по гр.д. № 947/2022г. по описа на
ОС – Бургас със сила на пресъдено нещо между собственика на земята и
„Свети Йоан Ризорт“ ЕООД – суперфициар е установено, че учреденото в
полза на последното дружество право на строеж за Сграда 2 – A, B, C е
погасено по давност в полза на „Виктори Проджектс“ ЕООД поради
неупражняването му в законоустановения срок. Посочено е, че субективните
предели на силата на пресъдено нещо на това решение са ограничени само
между страните по делото и техните правоприемници, но ищецът по иска с
правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД има качеството на частен правоприемник
на „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД въз основа на влязлото в сила конститутивно
решение по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Изяснено е, че с това
решение не се засяга правната сфера на „Виктори Проджектс“ ЕООД, а
влязлото в сила решение по установителния иск по гр.д. № 947/2022 г. на ОС –
Бургас е противопоставимо на правоприемника на суперфициара, доколкото
купувачът по обявения за окончателен договор за покупко-продажба черпи
права от суперфициара и затова не може да бъде в по-благоприятно
положение от това на праводателя му.
По изложените съображения съдът приема, че на основание чл. 226, ал.
3 ГПК субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по
гр. д. № 947/2022 г. на БОС се разпростират и по отношение на Е. Х. и Е. Х. в
качеството им на правоприемници на „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД съгласно
решение по чл. 19, ал. 3 ГПК, постановено по гр. д. № 1598/2022 г. на БРС,
влязло в сила на 03.10.2022 г. – в течение на производството по гр. д. №
7
947/2022 г. на БОС.
Следователно спорният по делото правен въпрос относно погасяването
по давност на правото на строеж следва да се счита за решен със сила на
пресъдено нещо в отношенията между страните по настоящото дело. На
основание чл. 299, ал. 1 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може
да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго. В
настоящия случай законът не разпорежда „друго“, поради което въпросът
относно погасяването по давност на правото на строеж не подлежи на
пререшаване в настоящото производство. Поради това с определение от
08.05.2025 г. на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 вр. чл. 299, ал. 1 вр. чл. 226, ал. 3
ГПК с докладът по делото е допълнен, като е обявено за ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че учреденото в полза на „СВЕТИ ЙОАН
РИЗОРТ“ ЕООД право на строеж на сграда 2 - Блок А, В и С, обективирано в
нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот с акт №
**** год. на нотариус Б.К. и вписан в АВ, Служба по вписвания - гр. Бургас с
вх. peг. № **********., е погасено по давност в полза на „ВИКТОРИ
ПРОДЖЕКТС“ ЕООД поради неупражняването му законоустановения срок.
При това положение не подлежат на разглеждане всички доводи на ищците
относно погасяването на правото на строеж – завършването на сградата на
етап „груб строеж“, прекъсването на погасителната давност и отказа от
изтекла погасителна давност.
По изложените съображения съдът приема, че ищците не се
легитимират като собственици на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 67800.10.726.7.25 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Созопол, поради което предявените от тях искове с правна
квалификация чл. 108 ЗС се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има
право на разноски съобразно направеното искане за присъждането им и
представените доказателства за извършването им. По делото ответникът е
заплатил за държавни такси за издаване на три броя съдебни удостоверения
сумата от 15 лева, която следва да му бъде присъдена като сторени по делото
разноски. Представен е по делото договор за правна защита и съдействие,
сключен между ответника и Адвокатско дружество Х., Т. и И., с предмет
оказване на процесуално представителство по делото. Предвидено е, че за
така конкретизираната поръчка ЗАД „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД се
задължава да заплати сумата от 9000 лева с ДДС за адвокатско
възнаграждение, която сума ще бъде заплатена авансово изцяло в брой. В
договора липсва отбелязване за действително заплащане на сумата от 9000
лева в брой, но дори и при наличието на такова удостоверяване в договора или
в отделен документ, това не биха били разноски, сторени от ответника, а от
трето неучастващо по делото лице. Тъй като не е доказано извършването на
разноски за адвокатско възнаграждение от ответника, такива не следва да му
бъдат присъждани.
8
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. Х., роден на *** г., гражданин на
Федерална република Германия, притежаващ лична карта № ***, издадена на
*******, и Е. Х., родена на ********** г., гражданка на Федерална република
Германия, притежаваща лична карта № ***, издадена на *******, и двамата с
адрес ************, против ВИКТОРИ ПРОДЖЕКТС ЕООД, ЕИК:
********* със седалище: гр. Хасково, ул. „Добруджа“ 10, вход Б, етаж 2,
апартамент 23, представлявано от Д.Р.Г., искове за ПРИЗНАВАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответника, че ищците СА
СОБСТВЕНИЦИ на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
67800.10.726.7.25 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Созопол, общ. Созопол, обл. Бургас, одобрени със Заповед №РД-18-
60/04.10.2007 г. на изпълнителен директор на АГКК, адрес на самостоятелния
обект: гр. С., предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент -
в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой
нива на обекта: 1, площ на самостоятелния обект: 45.90 кв.м, ведно с 3.104%
идеални части от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: 67800.10.726.7.26, 67800.10.726.7.24, под обекта:
67800.10.726.7.15, над обекта: 67800.10.726.7.33, и за ОСЪЖДАНЕ на
ответника ДА ПРЕДАДЕ на ищците владението върху имота.
ОСЪЖДА Е. Х., роден на *** г., гражданин на Федерална република
Германия, притежаващ лична карта № ***, издадена на *******, и Е. Х.,
родена на ********** г., гражданка на Федерална република Германия,
притежаваща лична карта № ***, издадена на *******, и двамата с адрес
************, да заплатят на ВИКТОРИ ПРОДЖЕКТС ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище: гр. Хасково, ул. „Добруджа“ 10, вход Б, етаж 2,
апартамент 23, представлявано от Д.Р.Г., сумата от 15 лева за разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9