№ 1890
гр. София, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Ивелина Симеонова
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело №
20211100514372 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК .
С решение № 20202763 от 25.10.2021 год., постановено по гр.дело № 19416/2021
г. на СРС, ІІ Г.О., 126 състав, е отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ
уволнението на Р. А. Р., ЕГН **********, извършено със заповед № СО-О-
122/05.03.2021 г. на „К.-К.Х.Б.г К.Б.“ АД, ЕИК *******, възстановена е на основание
чл.344, ал.1, т.2 от КТ Р. А. Р., ЕГН ********** на длъжността „координатор склад
кафе и ключови клиенти“ в „К.-К.Х.Б.г К.Б.“ АД, ЕИК *******, осъдено е „К.-К.Х.Б.г
К.Б.“ АД, ЕИК *******, да заплати на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ на Р. А. Р., ЕГН
**********, следните суми: 1649,02 лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1
КТ за оставане без работа за периода 10.03.2021 г.-11.04.2021 г.; 938,47 лева,
представляваща обезщетение по чл.225, ал.2 КТ в размер на разликата във
възнаграждението, получено на по-ниско платена длъжност, и брутното трудово
възнаграждение, което би получил при ответника за периода 12.04.2021 г.- 19.05.2021
г. и 2750,44 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода
20.05.2021 г.-09.09.2021 г. и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 822,51 лева,
представляваща разноски по делото, като са отхвърлени исковете по чл.225, ал.1 и 2
1
КТ за разликите до пълните предявени размери от 2231,00 лева, от 1505,14 лева и от
6560 лева, както и за 10.09.2021 г. С решението на съда е осъдена Р. А. Р., ЕГН
********** да заплати на „К.-К.Х.Б.г К.Б.“ АД, ЕИК *******, на основание чл.78, ал.3
ГПК сумата 289,24 лева, представляваща разноски по делото. С решението на съда е
осъдено „К.-К.Х.Б.г К.Б.“ АД, ЕИК *******, да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК
по сметка на Софийски районен съд сумата 373,51 лева- разноски за държавна такса и
възнаграждение за вещо лице по съдебно- счетоводна експертиза.
Срещу решението на СРС, 126 с-в е постъпила въззивна жалба от „К.-К.Х.Б.г К.Б.“
АД, гр.София, подадена чрез пълномощника адв.П.Д., в частта, с която са уважени
предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3,
във връзка с чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ. Във въззивната жалба се излагат подробни
доводи за недопустимост на обжалваното първоинстанционно решение, поради
недопустимост на предявените искове и евентуално за неправилност на същото,
поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на
материалния закон и необоснованост. В тази връзка във въззивната жалба се прави
искане от ответника, чрез пълномощника му адв.П.Д., съдът да постанови решение, с
което да обезсили решението на СРС и да прекрати производството по делото по
предявените искове, а в случай, че прецени, че предявените искове са допустими да
отмени първоинстанционното съдебно решение, като неправилно и необосновано.
Претендира присъждане на направените разноски по делото.
Въззиваемата страна- ищец Р. А. Р., чрез пълномощника си адв.Ю.Р. оспорва
жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор
по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а
първоинстанционното решение-потвърдено в обжалваната от ответника част, като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, но недопустимо, поради
2
следните съображения:
В настоящия случай, съдът приема, че за ищцата Р. А. Р. липсва правен интерес
да иска от съда отмяна на заповед за уволнение № СО-О-122/05.03.2021 г. на „К.-
К.Х.Б.г К.Б.“ АД, ЕИК *******, с оглед безспорно установеното по делото
обстоятелство, че същата не й е връчвана по никакъв начин от работодателя- ответник.
Съгласно разпоредбата на чл.335, ал.1 от КТ, трудовият договор /трудовото
правоотношение/ се прекратява писмено, като разпоредбите на чл. 335, ал. 2 от КТ
уреждат момента на прекратяването съобразно общите правила на ЗЗД за действието
на изявленията на страните. Когато трудовото правоотношение се прекратява без
предизвестие /чл.335, ал.2, т.3 от КТ/, моментът на прекратяването съвпада с момента
на получаването от /връчването на/ насрещната страна, на изходящото от другата
страна писмено изявление /писмен акт, независимо как той е наименован/ за
прекратяването. Когато трудовото правоотношение се прекратява с предизвестие
/чл.335, ал.2, т.1 от КТ/, прекратяването настъпва с изтичането на срока на
предизвестието, а при неспазване на последния /чл.335, ал.2, т.2 от КТ/ – с изтичането
на съответната част от него, но и в тези случаи е необходимо връчване на писмения акт
/наименован предизвестие или по друг начин/ на насрещната страна по трудовото
правоотношение, тъй като именно от момента на връчването тече срокът на
предизвестието или съответната част от него, като в случаите когато той е изцяло
неспазен /т.е. – по същество не е отправено предизвестие/ моментът на прекратяването
също съвпада с момента на връчването.
С исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ работникът или служителят търси съдебна
защита срещу незаконно уволнение, т.е. срещу незаконосъобразно прекратяване на
трудовото правоотношение от страна на работодателя, като иска признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна /т.1/, възстановяване на предишната
работа /т.2/ и обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради
уволнението /т.3/. От изложеното следва, че когато в исковата си молба ищецът, който
е предявил искове по чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ, твърди че писменият акт на
работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение /заповед за уволнение,
предизвестие или наименован по друг начин/ не му е връчен, то такава искова молба е
нередовна поради противоречие между петитум и обстоятелствена част. Тази
нередовност следва да се отстрани по реда на чл.129, ал. 2-5 от ГПК, като съдът даде
указания на ищеца да изложи ясни твърдения относно начина, по който му е връчен
писменият акт за уволнението /заповед, предизвестие и пр./. Когато ищецът изложи по
делото твърдения за обстоятелства по връчване на заповедта /или друг писмен акт на
работодателя/, с която твърди, че е извършено уволнението, чиято отмяна иска,
нередовността на исковата молба е отстранена и спорът следва да се разгледа по
същество. В тези случаи следва да се има предвид, че начините на връчване и тяхното
3
удостоверяване са различни, и са възможни най-различни хипотези /в тази насока е
налице значителна съдебна практика, включително такава на ВКС, например: решение
№ 226/30.10.2017 г. по гр.дело № 4471/2016 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение №
113/04.06.2013 г. по гр.дело № 759/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение №
49/15.03.2018 г. по гр.дело № 2837/2017 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение №
39/27.02.2012 г. по гр.дело № 410/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение №
330/05.11.2013 г. по гр.дело № 1220/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС/. Когато, обаче,
ищецът изрично и категорично заявява по делото, че процесната заповед /или друг
писмен акт на работодателя/ за уволнението не му е връчена по какъвто и да било
начин и той не е запознат със съдържанието , без да сочи обстоятелства и
доказателства за извършено връчване, то по същество той твърди, че трудовото
правоотношение между страните не е прекратено. Поради това, предявените от него
искове по чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ за защита срещу процесното уволнение
/„извършеното“ според него със същата заповед, но без тя да му е връчена по какъвто и
да било начин/ са без предмет и той няма правен интерес от воденето им срещу
ответника-работодател. В тези случаи исковете и съдебното производство по тях са
недопустими, поради което делото следва да се прекрати съгласно чл.130 от ГПК / в
този смисъл е съдебната практика на ВКС- решение № 248/22.10.2018 г. по гр.дело №
754/2018 г. на ІV г.о. на ВКС, определение № 298/31.07.2020 г. по ч.гр.дело №
1487/2020 г. на ІV г.о. на ВКС/.
С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за основателно оплакването във въззивната жалба на
ответника за недопустимост на обжалваното първоинстанционно решение, поради
недопустимост на предявените по делото искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ,
които са предмет и на настоящето въззивно производство.
В исковата молба по делото, ищцата Р. А. Р., чрез пълномощника си адв.Ю.Р., е
изложила твърдения, че работодателят не й е връчил лично или с препоръчано писмо и
обратна разписка процесната заповед за уволнение № СО-О-122/05.03.2021 г. В молба-
уточнение с вх.№ 25075838/28.04.2021 г. по реда на чл.129, ал.2 от ГПК, във връзка с
разпореждане от 11.04.2021 год., на СРС, ІІ Г.О., 126 състав, ищцата, чрез
пълномощника си адв.Ю.Р., категорично е заявила, че не е получила процесната
заповед за уволнение, която не й е връчена лично, нито й е била пратена на адреса й по
местоживеене. Изложени са твърдения от страна на ищцата, че за уволнението си
разбрала от работодателя устно, след като последният е отказал връщането й на работа
след ползвания отпуск по болест, както и от свои колеги, които неофициално са й
споделили за това. С оглед на обстоятелството, че достъпът на ищцата до работното й
място бил преустановен едностранно от работодателя, а в регистъра на НАП било
вписано прекратяването на трудовия й договор, съгласно приложена справка от НАП
по делото, според ищцата трудовото й правоотношение било прекратено на основание
4
чл.190 от КТ. В откритото съдебно заседание, проведено на 13.07.2021 г. по гр.дело №
19416/2021 год. по описа на СРС, Г.О., 126 състав, във връзка със становището на
ищцата, че процесната заповед за уволнение № СО-О-122/05.03.2021 г. не й е връчвана
от работодателя, и при вече направеното изрично възражение на ответника за
недопустимост на исковете на това основание, първоинстанционният съд е изслушал
обясненията на ищцата, която категорично е заявила следното: „ Не са ми връчвали
заповед за уволнение. Не са се опитвали да ми връчат такава. Разбрах, че съм уволнена
от справка в НАП. Не ми е връчена уволнителна заповед.“. В тази връзка, при така
заявените по делото категорични твърдения на ищцата, че процесната заповед за
уволнение № СО-О-122/05.03.2021 г. никога не й е връчвана, при липса на каквито и да
било доказателства по делото в обратна насока, и при изрично направеното възражение
на ответника за недопустимост на предявените искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от
КТ, първоинстанционният съд е следвало на основание чл.130 от ГПК да прекрати
производството по недопустимите искове по чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ, а не да
постановява процесуално недопустимо решение по съществото на спора по тях.
Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.3, изр.1 от ГПК, когато решението е
недопустимо, въззивният съд го обезсилва, като прекратява делото. Предвид
гореизложеното, на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 от ГПК, настоящата въззивна
инстанция следва да обезсили недопустимото първоинстанционно решение, в
обжалваната от ответника част, включително, в частта относно осъждането на
ответника-работодател за заплащане на съдебните разноски и държавна такса за
производството пред първата съдебна инстанция по недопустимите искове по чл.344,
ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, и да прекрати производството по делото по тези искове.
Относно разноските по производството.
С оглед крайния изход на делото – прекратяването на производството по
исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ и отхвърлянето на осъдителните искове с
влязлата в сила част на първоинстанционното решение, ищцата няма право на разноски
по делото, а дължи такива на ответника, част от които - съразмерно на отхвърлените
осъдителни искове с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ,
вече са присъдени в полза на последния – също с влязлата в сила част от
първоинстанционното решение. С настоящето решение в полза на ответника следва да
се присъдят разноските, направени пред двете съдебни инстанции, но само по повод
прекратеното производство по исковете по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, които
ищцата му дължи на основание чл.78, ал.4 от ГПК. Пред въззивната инстанция
въззивникът- ответник е направил разноски за заплащане на държавна такса за
въззивно обжалване в размер на сумата от 186,75 лв., които ищцата му дължи в пълен
размер. Пред въззивната инстанция въззивникът- ответник е направил разноски и за
заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1800 лв., които ищцата
5
му дължи в пълен размер. Пред първата съдебна инстанция ответникът е направил
разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1800 лв.,
като част от тях – в размер на 289,24 лв. са му вече присъдени с влязлата в сила част на
първоинстанционното решение, а остатъкът от уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 1510,76 лв. следва да се присъди от настоящата
въззивна инстанция. Направеното единствено в първата съдебна инстанция от ищцата,
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение, съдът намира за неоснователно. Съдът приема, че в
настоящия случай заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение не е
прекомерно, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото. В
заключение - на основание чл.78, ал.4 от ГПК, ищцата дължи и следва да бъде осъдена
да заплати на ответника разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на сумата
от 3497,51 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 20202763 от 25.10.2021 год., постановено по гр.дело №
19416/2021 г. на СРС, ІІ Г.О., 126 състав, в частта, с която е отменено на основание
чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на Р. А. Р., ЕГН **********, извършено със заповед
№ СО-О-122/05.03.2021 г. на „К.-К.Х.Б.г К.Б.“ АД, ЕИК *******, възстановена е на
основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ Р. А. Р., ЕГН ********** на длъжността „координатор
склад кафе и ключови клиенти“ в „К.-К.Х.Б.г К.Б.“ АД, ЕИК *******, осъдено е „К.-
К.Х.Б.г К.Б.“ АД, ЕИК *******, да заплати на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ на Р. А.
Р., ЕГН **********, следните суми: 1649,02 лева, представляваща обезщетение по
чл.225, ал.1 КТ за оставане без работа за периода 10.03.2021 г.-11.04.2021 г.; 938,47
лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал.2 КТ в размер на разликата във
възнаграждението, получено на по-ниско платена длъжност, и брутното трудово
възнаграждение, което би получил при ответника за периода 12.04.2021 г.- 19.05.2021
г. и 2750,44 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода
20.05.2021 г.-09.09.2021 г. и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 822,51 лева,
представляваща разноски по делото, както и в частта, с която е осъдено „К.-К.Х.Б.г
К.Б.“ АД, ЕИК *******, да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на
Софийски районен съд сумата 373,51 лева- разноски за държавна такса и
възнаграждение за вещо лице по съдебно- счетоводна експертиза, като
ПРЕКРАТЯВА производството по тези искове.
ОСЪЖДА Р. А. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.Костинброд, ул.“ *******“ № 17,
да заплати на „К.-К.Х.Б.г К.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
6
управление: гр.София, ул.“ ****** ******, на основание чл.78, ал.4 от ГПК, сумата от
3497,51 лв./ три хиляди четиристотин деветдесет и седем лева, и 51 стотинки/,
представляваща направените пред двете съдебни инстанции разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при условията
на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7