№ 25
гр. Пещера, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанаска Ст. Павлова-
Стоименова
при участието на секретаря Евгения Сл. Млячкова
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова
Административно наказателно дело № 20225240200008 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на АС. ИВ. ИВ., ЕГН **********, от с.
Дорково,ул.“Васил Левски“№ 8, против Наказателно постановление № 21-
0315-000811/12.11.2021г. на ВПД Началник РУ към ОД МВР Пазарджик, РУ
Пещера, с което на основание чл. 175,ал.3,пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба
в размер на 200 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6
месеца.
В депозирана жалба се навеждат доводи за необоснованост и
незаконосъобразност на НП, като се излагат подробни доводи в тази посока,
както и че нарушението не е извършено, нарушен е принципа non bis in idem,
както и че случаят е маловажен и следва да се приложи разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН.Иска се неговата отмяна .
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично, излага подробно съображения за отмяна на наказателното
постановление и претендира разноски.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.
Поддържат тезата в писмено становище, че НП е правилно и законосъобразно
и следва да бъде потвърдено. Ангажират доказателства.
1
Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата и събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, изхожда от
надлежна страна /санкционираното лице/, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
На жалбоподателя АС. ИВ. ИВ., ЕГН **********, е съставен от св. С.
К., мл.авт. при РУ Пещера АУАН серия АА бл.№ 852481/28.10.2021г., за
това, че като водач на т.а. –Ивеко Дейли 30 8, рег. № РА 8545 КР, по
сведение на свидетелите Д. и Ч., на 28.10.2021г. около 16:30 часа в община
Батак, к.к. Язовир Батак, местност Чигов чарк на км. 1+500 м. от път III-376
км.4+500м. посока контра стена, управлява горепосоченото МПС лична
собственост, като извършва следното нарушение : управлява МПС, което е
регистрирано на територията на Р. България , с табели поставени на
определените за това места, но със служебно прекратена регистрация на
основание чл. 143ал.15 от ЗДвП –непререгистрирано ППС. Посочен е че е
нарушена нормата на чл. 140 ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят е подписал акт без възражения.
Въз основа на посочения по-горе АУАН е издадено обжалваното
Наказателно постановление 0315-000811/12.11.2021г. на ВПД Началник РУ
към ОД МВР Пазарджик, РУ Пещера, с което на основание чл. 175,ал.3,пр.1
от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева и е лишен от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца.
В НП е посочено, че се издава освен на основание АУАН и
Постановление за отказ да се образува досъдебно производство.
Разпитаните по делото свидетел и актосъставител С.К., св. Ч. и св. Д.в,
потвърждават констатациите по акта. Св. К. също уточни и че
жалбоподателят е бил спрян в тяхна територия - на община Батак. Депозира
показания, че е връчил акта на жалбоподателя.
Св. Д. Е. свидетелства, че в същия ден е съставен друг АУАН на
жалбоподателя , а именно че не носи свидетелство за управление на МПС и
контролен талон, както и свидетелство за регистрация на мпс.
Св. Ал. Богданов депозира показания, че в деня на проверката с
2
жалбоподателят били за шикла, в района на Ракитово , като ги спрели преди
вилата на кмета на Ракитово.
Св. Илия Малинов депозира показания, че брали шикла в ракитовско,
не в баташко. Били ги спрели точно когато слизали от гората, и пътя към
стената. Съставили на жалбоподателя два акта, но му дали един.
Прие се по делото писмо от Агенция Пътна инфраструктура, с което
уведомяват, че в отсечката по републикански път III-376 от км.1+500 до
км.4+500 няма населени места. Републикански път III-376 има едно населено
място – град Ракитово, с граници от км.10+525 до км.13+ 067.От приложените
скици се установява, че се касае за поземлени имоти на територията на
община Батак.
От приетото по делото писмо от Областна администрация Пазарджик се
установява, че посочения участък от републикански път III-376 от км.1+500
до км.4+500 се намира изцяло на територията на община Батак.
От приетото по делото писмо от ОДМВР Пазарджик Сектор ПП, се
установява, че при прекратяване на регистрацията на МПС на основание чл.
145 ал. 15 от ЗДвП – непререгистрирано МПС, не е предвидено законово
основание за уведомяване на собственика.
Приета е по делото преписка на вх. № 5630/2021 на РП ТО Пещера №
638/2021г. с приложени АУАН, обяснения от жалбоподателя , справка за
нарушител водач, както и Постановление на РП – ТО Пещера за отказ да се
образува досъдебно производство по пр.вх.№5630/2021 г. от 05.11.2021 г., от
което е видно, че е отказано да се образува досъдебно производство от страна
на държавното обвинение, тъй като липсват данни за вина на жалбоподателя,
предвид че прекратяване на регистрацията е станало служебно и за това
обстоятелство жалбоподателят не е бил уведомяван.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. К. , св. Д., св. Е., св. Ч., тъй
като същите са логични, основани на обективни факти и последователни.
Подкрепят се и от приобщения по делото доказателствен материал.
Настоящият състав не кредитира показанията на свидетелите Богданов
и Малинов, тъй като същите останаха изолирани, неподкрепени от други
доказателства.
При съвкупна преценка на събраните по-горе доказателства от
3
фактическа страна Съдът намира, че при издаване на процесното НП е
допуснато нарушение на материалниия закон и съществено процесуално
нарушение , изразяващо се в следното :
На първо място наказващия орган е посочил, че е нарушена материално
правната разпоредба на чл.140 ал.1 от ЗДвП –а именно по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.
Безспорно процесния автомобил е бил с поставени табели на
определените за това места. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява на първо място, че жалбоподателят не е имал
умисъл за извършване на посоченото нарушение, тъй като не е бил уведомен
за извършената служебно прекратена регистрация на автомобила, който не е
бил негова собственост. Служебното прекратяване на регистрацията не е
било станало достояние на жалбоподателя, ето защо и същият е действал със
съзнанието, че управлява автомобил регистриран по надлежния ред. В
аспекта на което жалбоподателя не би могъл да има умисъл за извършване на
процесното нарушение, тъй като същият не е бил уведомен за служебното
прекратяване на регистрацията , при все че автомобила е бил с поставени
регистрационни табели на нужните за това места. При така установеното
съдът намира, че макар от обективна страна да са налице елементите от
състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, то липсват каквито и да
било доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбоподателя
виновно. Това определя нарушението като несъставомерно, поради липса на
субективна страна.
От изложеното дотук става ясно, че са налице всички елементи от
обективната страна на състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В
същото време обаче, за да се приеме, че е извършено нарушението, а именно
неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за
обществено ползване само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да
се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството,
че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива
доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се
4
събраха. Напротив, става ясно, че жалбоподателят е управлявал МПС, което е
негова собственост. За факта на прекратяване на регистрацията на определено
ППС, респективно за да предприеме действия по възстановяване на служебно
прекратената регистрация, а и за да се въздържа от действия нарушаващи
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, собственикът може да разбере едва от
уведомяването му от съответният Сектор "Пътна полиция". В конкретния
случай при служебното прекратяване на регистрацията, собственикът,
респективно водачът, на съответното превозно средство няма как да узнае за
служебното прекратяване на регистрацията, ако не е уведомен за това.
Липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на
автомобила са попречили на нарушителя да осъзнае общественоопасния
характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да
предвиди или да допусне настъпването на тези последици. Липсата на
субективна страна от състава на нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП прави
деянието, извършено от жалбоподателя несъставомерно, тъй като той не е
знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно и поради това
не е знаел, че не следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено
ползване.
Дори да приемем , че жалбоподателя е нарушил от обективна страна
забраната по чл. 140, ал. 1 пр. 1 от ЗДвП, то същият е допуснал формално
осъществяване състава на административно нарушение от обективна страна.
По силата на чл. 11 от ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на 28 от
ЗАНН. От нарушението не е настъпил вредоносен резултат.Ето защо липсата
на регистрация на процесният автомобил, управляван от жалбоподателя към
момента на проверката не се дължи на пренебрежителното му отношение към
установения в страната правов ред, а по-скоро на незнание и обективно
непознаване на фактите, че този автомобил е с прекратена регистрация и
подлежи на нова регистрация. Извършеното нарушение, макар формално да
осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята
малозначителност е с явно незначителна степен на обществена опасност. В
чл. 27, ал. 2 от ЗАНН е посочено, че при определяне на наказанието
административнонаказващият орган е следвало да вземе предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване, възражението на
жалбоподателя, както и да обсъди всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства. Съгласно нормата за маловажни случаи на
5
административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ЗАНН не съдържа легално определение на понятието "маловажен случай",
затова на основание "маловажен случай" е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. Ако беше съобразил разпоредбите
наказващият орган би стигнал до извода, че се касае за маловажен случай на
административно нарушение и е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28
б. "А" от ЗАНН - да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, че
при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Настоящият съдебен състав приема, че
"маловажен случай" ще е налице, ако съвкупната преценка на посочените по-
горе обстоятелства обуславя незначителна или по-ниска степен на
обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.
Фактическите обстоятелства, свързани с процесния казус указват именно на
маловажност по смисъла на този текст, като по делото са установени данни за
обстоятелства, които обуславят по-ниска степен на обществена опасност,
както на деянието, така и деец. Доколкото при хипотезата на чл. 28 б. "А" от
ЗАНН е осъществен състав на административно нарушение, то
предупреждението не означава оневиняване. Атакуваното наказателно
постановление е издадено от наказващия орган в нарушение с чл. 53, ал. 1 от
ЗАНН, като тази разпоредба задължава последния да извърши задълбочена
проверка за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Налице е и още едно основание за отмяна на НП като
незаконосъобразно Настоящия състав намира за основателно възражението на
защитата , че в случая е нарушен принципа non bis in idem.
Едновременно са се развивали две производства – наказателно и
административно наказателно производство. издаденият АУАН от свидетеля
К. е послужил за издаване на НП, като административно наказателното
производство нито е било прекратявано, нито е било възобновявано.
Последното е било издадено на основание чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, вместо при
6
условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, доколкото в него изрично се сочи, че се
издава въз основа на АУАН . При това положение АНП е било образувано и
се е развило незаконосъобразно, което пък съставлява абсолютно
процесуално нарушение водещо до незаконосъобразност на издаденото НП.
В конкретния случай съставеният срещу жалбоподателя АУАН е бил
изпратен в РП- ТО Пещера за преценка евентуално извършено престъпление
по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Както се посочи по-горе прокурорът е
преценил, че не е налице престъпление и е отказал да образува ДП, като е
изпратил материалите по преписката за преценка на АНО. Тоест АНП е
следвало да се развие при условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 изр. 1 от ЗАНН, при
констатиране на признак/признаци на извършено престъпление
административно-наказателното производство се прекратява, а материалите
се изпращат на съответния прокурор. В случая това не е било сторено, тъй
като съставеният АУАН не е бил анулиран и АНП не е било прекратено от
наказващия орган.
Целта на разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН е да не допусне
за едно деяние да се водят две паралелни производства- наказателно и
административно-наказателно, които са с идентичен предмет, а от там
евентуално и да се стигне до наказване два пъти за едно и също нещо, с което
ще се наруши принципа non bis in idem. В хипотезата, когато за конкретно
деяние е започнало наказателно преследване, то органите на администрацията
не следва да предприемат действия по административно преследване, а да
чакат произнасянето на компетентните органи- съд или прокуратура и едва
ако преценят да препратят прекратеното наказателно производство на
административнонаказващия орган, то той вече ще е компетентен да
ангажира отговорността на нарушителя, но по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН,
т. е. без съставен АУАН. Тази процесуална хронология в конкретния казус не
е спазена, а напротив. Започнато е незаконосъобразно АНП със съставен
АУАН, който в същото време е бил изпратен на прокуратурата, т. к. деянието
е съдържало признаци на престъпление, а в същото време е било налице и
висящо АНП, което след произнасянето на прокуратурата е продължило
развитието си. С това обаче е била нарушена императивната разпоредба на чл.
33, ал. 2 изр. 1 от ЗАНН, което е опорочило необратимо цялото производство
7
по административно наказване и на собствено основание налага отмяна на
издаденото НП.
Относно искането за присъждане на разноски от страна на
пълномощника на жалбоподателя, съдът намира, че същото е своевременно
направено, а именно в хода на съдебното производство. Пълномощникът има
право на такива разноски предвид изхода на делото, а именно отмяна на НП
по изложените по-горе съображения и съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3
от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от АПК. По делото е представен договор
за правна защита и съдействие (л. 5 и л.83 от делото), от които се установява,
че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева
жалбоподателя И. е заплатил в брой на адвокат Р. А.. В депозираното
писмено становище от АНО е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, на основание чл. 18 ал.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, но същото не следва
да се уважава предвид че са проведени три открити съдебни заседания , и
разпит на шестима свидетели. При това положение ОД на МВР Пазарджик,
чието структурно звено е РУ Пещера (органът издал НП) следва да бъде
осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-
горе съдебни разноски. Наред с това наказващия орган следва да се осъди да
заплати и сторените разноски пред РС Пещера в общ размер на 33,33 лева.
Както се посочи районните управления са структурирани към ОД на МВР-
Пазарджик, съгласно чл. 42, ал. 3 от ЗМВР и не е самостоятелно ЮЛ
разполагащо със собствен бюджет. Затова и с оглед разпоредбата на чл. 37,
ал. 2 от ЗМВР следва разноските сторени от жалбоподателя да бъдат
възложени в тежест на ОДМВР- Пазарджик, която има статута на ЮЛ.
Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административно
наказателното производство са допуснати нарушения на материалния закон
водещи до неправилно ангажиране на отговорността на жалбоподателя за
извършено от него нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, както и процесуални
нарушения нарушаващи правото му на защита, поради което, издаденото
наказателно постановление следва да се отмени.
Воден от горното и на основане чл.63ал.1 ЗАНН Пещерският районен
съд,
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0315-
000811/12.11.2021г. на ВПД Началник РУ към ОД МВР Пазарджик, РУ
Пещера, с което на АС. ИВ. ИВ., ЕГН **********, от с. Дорково,ул.“Васил
Левски“№ 8, на основание чл. 175,ал.3,пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 200 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пазарджик да заплати на АС. ИВ. ИВ., ЕГН
**********, от с. Дорково,ул.“Васил Левски“№ 8, разноски в размер на 400
(четиристотин ) лева, а на Районен съд Пещера сумата от 33,33 лева разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението на
страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
9