Р Е
Ш Е Н
И Е
№........................................... 2022г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV тричленен състав,
в публично заседание на двадесет и четвърти март 2022г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева
ЧЛЕНОВЕ: Марияна Ширванян
Наталия
Дичева
при секретаря Светлана Стоянова,
с участието на прокурора Силвиян И.
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,
к.адм. дело № 325 по описа на съда за 2022г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН.
Подадена е
касационна жалба от Община П. представлявана от кмета д.т.н.инж. Ж.И.И. чрез гл.юрисконсулт
М.П. срещу Решение № 156/22.12.2021г. постановено по НАХД № 381/2021г. по описа
на ПРС, с което е потвърдено НП № НЯСС-180/12.08.2021г. на председателя на ДАМТН.
В касационната жалба и в открито съдебно заседание,
касаторът, чрез процесуален представител моли за отмяна на оспорения съдебен
акт и за постановяване на друг, с който да бъде отменено НП.
Ответникът, не изразява становище по касационната
жалба.
Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Съдът, след преценка на представените по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима.
Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал.
1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.Предмет на
проверка в настоящото производство е Решение № 156/22.12.2021г. постановено по
НАХД № 381/2021г. по описа на ПРС, с което е потвърдено НП № НЯСС-180/12.08.2021г.
(посочено като 10.08.21г., което като техническа грешка не се отразява на
крайния резултат) на председателя на ДАМТН и е осъдена Община П. да заплати на
ДАМТН – РО „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ – североизточна
България 80лв. юрисконсултско възнаграждение.
За да
постанови оспореният съдебен акт въззивният съд е възприел следната фактическа
обстановка: на 07.01.2021г. е извършена проверка от служители на ДАМТН „Надзор
на язовирните стени и съоръженията към тях“ – Североизточна България на язовир
„Петров дол“, находящ се в имот с идентификатор № *****по кадастрална карта и
кадастрални регистри на с. Петров дол, община П., област Варна, собствен на
Община П., съгласно приложен акт за общинска собственост. В хода на проверката
на документацията от експлоатацията на язовирната стена, са изискани, но не са
представени документи доказващи извършването на геодезическо заснемане на
язовирната стена и съоръжения към нея. Направена е констатация, че не изпълнено
от собственика на язовира задължително предписание, дадено в констативен
протокол № 05-01-15/13.08.2020г. връчен на Община П. с вх.№
РД9100-1226/03.09.2020г., а именно: „Да се представи в ДАМТН геодезическо
заснемане на язовира/ височина на стената, откоси, характерни коти, съоръжения“
със срок за изпълнение до 31.10.2020г.
За констатираното нарушение бил съставен АУАН. АНО
възприел констатациите в АУАН и издал НП.
Въззивният
съд констатирал, че АУАН и НП са валидни актове. Приел фактите установени от
АНО и след анализ на относимата нормативна уредба направил извод, че НП е
издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон и го потвърдил.
При
проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението
на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на дадените му от закона правомощия. Фактите са установен от
представените доказателства и към установените факти е приложен правилно
материалния закон.
В
касационната жалба се оспорва констатацията на въззивния съд, респ. на
административнонаказващия орган относно собствеността върху язовир „Петров дол“
и в този аспект коя от двете общини на териториите, на които е разположен
язовира, съгласно представените данни от кадастралните карти има задължения да
изпълни предписанията на контролните органи и в този аспект се оспорва
съставомерността на нарушението. Този довод е неоснователен. Съдът, а и
административнонаказващият орган при постановяването, съответно издаването на
своите актове са съобразили материалната доказателствена сила на представеният
акт № 1930 от 21.04.2020г. за публична общинска собственост. Съгласно този акт,
собствеността върху поземлен имот с идентификатор № *****с начин на трайно
ползване „язовир“ е на Община П.. В констативния акт не се сочи съсобственик на
имота или частична собственост на Община П. върху част от имота. Представените
от касатора скици не представляват по правния си характер си документи
удостоверяващи право на собственост и в този аспект не са годно доказателство
за промяна на изводите на съда относно лицето носител на задължението за
изпълнение на даденото предписание от контролния орган и в конкретния случай за
авторството на деянието.
Неоснователен
е доводът на касатора, относно липсата на изследване на съда на собствеността
върху всички елементи на водностопанската система включена в дефиницията на
„язовир“ по т.94 от ДР на Закона за водите. Нито в хода на
административнонаказателното производство нито пред въззивния съд или пред
касационната инстанция са изложени в конкретика твърдения кое/кои са другите
лица, които имат права на собственост и върху конкретно кои от елементите на
водностопанската система и не са представени доказателства в тази посока. Съдът,
за да има задължение да изследва конкретен факт с правно значение за
разглеждания от него спор, трябва да е сезиран с твърдението на страната, която
ще се ползва от този факт. След като не са изложени твърдения във въззивната
жалба, съдът не имал задължение да прави такава проверка и да изследва факти,
които не са заявени като спорни от жалбоподателя.
Следва да
бъде отчетено и обстоятелството, че касаторът не оспорва фактите на издаденото
му предписание за извършване на конкретни действия, както и че не е изпълнил
предписанието в дадения от контролния орган срок.
Неоснователно
е възражението на касатора относно съдържанието на съдебния акт. Не е
предвидено съдът в съдържанието на решението си да преповтаря в цялост обстоятелствената
част на НП. От значение е, да става ясно кое е лицето извършило нарушението, в
какво се състои нарушението – установените факти и кога е извършено. Тези
обстоятелства са установени от въззивния съд при проверката на НП.
Доводът на
касатора, че в решението предмет на проверка в настоящото производство съдът е
преповторил мотиви от друг свой съдебен акт и това прави разглежданото от
настоящия касационен състав решение „изцяло неправилно“ освен че е
неоснователен е и юридически неиздържан. В НПК, ЗАНН и АПК не се съдържа
забрана в решенията по идентични спорове да се съдържат сходни или идентични
мотиви, а и по арг. от чл.8, ал.1 от ЗСВ „Органите на съдебната власт прилагат законите точно и
еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнасят.“
Направеното
възражение от касатора относно налагането на повече от едно наказание за едно и
също деяние не е подкрепено от доказателства и в този аспект е неоснователно.
Не са представени другите НП, за да може съдът да съобрази фактите по тях и да
направи извод за наличие на твърдяното нарушение при издаване на НП. Пред
касационната инстанция в тежест на лицето твърдящо фактите е да представи писмените
доказателствата за тези факти, още повече че в случая разполага с тези
документи, т.к. са му връчени.
При
съобразяване на горното касационната инстанция приема, че при правилно установените факти,
въззивният съд е приложил правилно материалния закон. Наведените в жалбата
касационни основания не са налице, поради което Решение № 156/22.12.2021г.
постановено по НАХД № 381/2021г. по описа на ПРС следва да бъде оставено в
сила.
Не е направено искане от касационния ответник за присъждане на разноски, поради което съдът не обсъжда такива.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
156/22.12.2021г. постановено по НАХД № 381/2021г. по описа на ПРС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.