№ 2748
гр. София, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. Д.А
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. ДЖАМБАЗОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. Д.А Административно
наказателно дело № 20221110211548 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от И. А. Б., ЕГН **********, с адрес
**** чрез адв.В. Ч. от САК, против наказателно постановление №22-4332-
014875/08.08.2022 г., издадено от Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, с
което на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са наложени кумулативно две
административни наказания: глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.140б, т.2 от
ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва изложената в процесното НП фактическа
обстановка, като навежда доводи, че не е било налице твърдяното превъртане
на задни моторни колела и след това поднасяне на задната част на МПС по
посока на движението си – на ляво и след това на дясно, т.е. че не е
осъществил състава она вмененото му нарушение на чл.140б, т.2 от ЗДвП от
обективна и субективна страна. В този смисъл твърди, че липсва обществена
опасност на извършеното от него деяние, доколкото то се е изразило
единствено в бързо изтегляне от кръстовище от млад водач при силен трафик,
съчетано с повишен шум от двигателя на автомобила, което не е било желано
и целяно от него.
1
При условията на алтернативност, навежда доводи за евентуално
приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Твърди, че са налице
предпоставките за приемане на нарушението като маловажен случай, предвид
продължилото едва няколко секунди движение, без да се твърди да е била
налице опасност за други участници в движението, липсата на вредни
последици извън съставомерните, както и младата му възраст с отлични
характеристични данни.
Навежда доводи, че направените възражения против съставения АУАН
не са обсъдени от АНО, който лаконично посочил, че са неоснователни
въпреки, че не е предприел действия по събиране на допълнителни
веществени доказателства – поисканите видеозаписи и не е разпитан
свидетеля-очевидец, а по този начин е нарушил разпоредбата на чл.52, ал.4 от
ЗАНН. С оглед на горното счита, че не е разкрита обективната истина по
делото.
Жалбоподателят, както лично, така и чрез надлежно упълномощения си
процесуален представител – адв.В. Ч. от САК, след приключване на
съдебното следствие, молят съда да постанови решение, с което да отмени
процесното НП, като неправилно и незаконосъобразно издадено, на
посочените в жалбата основания. Допълнително навежда аргументи за
недоказаност на вмененото нарушение от показанията на разпитаните в
качеството на свидетели полицейски служители, като в този смисъл се
позовава и на ангажираните от жалбоподателя гласни доказателства -
показанията на разпитания свидетел-очевидец на деянието.
Претендира присъждане на направените разноски в полза на
жалбоподателя, в уверение на които ангажира договор за правна защита и
съдействие.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – Началник Група в
СДВР, ОПП-СДВР, не изпраща представител в съдебно заседание, не взема
становище по наведените възражения в жалбата и по същество на делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице да го обжалва и
в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. НП е връчено лично на жалбоподателя на
2
22.08.2022 г., съгласно вписаната дата на разписката в НП, а жалбата против
него е депозирана в деловодството на АНО на 31.08.2022 г., видно от
отразената дата на поставения входящ номер върху нея, т.е. в предвидения в
закона 14-дневен преклузивен срок, считано от датата на връчване на НП,
поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Административнонаказателното производство против жалбоподателя И.
А. Б. започнало със съставяне на АУАН, Серия GA, бл.№650043, на
22.05.2022 г., от младши автоконтрольор при ОПП-СДВР – Е. В. С., в
присъствието на един свидетел-очевидец, присъствал при установяване на
нарушението и при съставяне на акта /служител на МВР/, за това, че на
22.05.2022 г., в 18:36 часа, в гр.София, ул.“Безименна“, по централната алея
на стадион „Виваком Арена – Георги Аспарухов“, с посока на движение от
сектор А към ул.“552-ра“, управлява личния си лек автомобил „БМВ“, с рег.
№****, като на кръстовището с ул.“Васил Левски“, при извършване на
маневра завИ.е на дясно към бул.“Владимир Вазов“, водачът използва
пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари,
изразяващо се във форсиране на двигател, превъртане на задни моторни
колелета и поднасяне на задната част на МПС по посока на движението си –
на ляво и след това на дясно, като с тези си действия застрашава останалите
участнии в движението, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.140б,
т.2 от ЗДвП.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя срещу
подпис, на датата на неговото съставяне – 22.05.2022 г., с отбелязване, че
няма възражения по направените в него констатации.
В законоустановения 7-дневен срок от връчване на АУАН,
жалбоподателят се възползвал от правата си по чл.44, ал.1 от ЗАНН и
представил писмени възражения пред АНО, в които освен, че изложил
аналогични на посочените в жалбата основания за незаконосъобразност на
съставения против него АУАН /че не е извършил вмененото му нарушение от
обективна и субективна страна/, направил и доказателствени искания за
приобщаване на видеозаписи от камерата в полицейския автомобил и разпит
3
на един свидетел-очевидец на деянието.
Въз основа на направените констатации в съставения АУАН, след
възпроизвеждането им по идентичен начин и като приел писмените
възражения за неоснователни, Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, издал
процесното НП №22-4332-014875 на 08.08.2022 г., с което на основание
чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП наложил на жалбоподателя кумулативно
предвидените в посочената санкционна разпоредба две административни
наказания – глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.140б, т.2 от ЗДвП.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните
по делото гласни доказателства: обясненията на жалбоподателя; показанията
на свидетелите С., Н. и Д.; от приобщените по делото писмени доказателства
– процесните АУАН и НП; писмени възражения по реда на чл.44, ал.1 от
ЗАНН; три броя докладни записки; Заповед за ППАМ с рег.№22-4332-
002355/23.05.2022 г. на ОПП-СДВР; писма за връчване на документи; справка
карот на водач И. А. Б.; Заповед №513з-4720/16.06.2018 г., издадена от
директора на СДВР; Заповед №8121к-13140/23.10.2019 г., ведно с акт за
встъпване в длъжност на АНО и Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г., издадени
от министъра на вътрешните работи; справка от Дирекция „Вътрешна
сигурност“ при МВР.
Съдът намира, че както АУАН, така и издаденото въз основа на него
НП, са издадени от материално и териториално компетентни длъжностни
лица, съобразно заеманата от тях длъжност, съгласно приложените три броя
заповеди, ведно с акт за встъпване в длъжност на АНО, в кръга на техните
функции, по предвидените в закона форма и ред, както и в сроковете по чл.34
от ЗАНН.
Изложената фактическа обстановка по отношение на вменено
нарушение се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели-очевидци на деянието
С. и Н., които помнят случая и описват подробно обстоятелствата, във връзка
с извършеното нарушение. Свидетелят С. е категорична, че при опит от
страна на жалбоподателя да влезе в паркинга на стадиона с автомобила си,
същият не е бил допуснат да паркира там от стюардите, извършващи
пропускателния режим, което видимо го ядосало, направил под арката
4
обратен завой и при извършена маневра надясно в посока бул.“Владимир
Вазов“ на кръстовището с ул.“Левски Вековен“, направил класическа маневра
с приплъзване на колетата или т.нар. дрифт – поднасяне на автомобила и
превъртане на моторните колела, при която автомобилът му поднесъл първо
на ляво, а след това на дясно. В подкрепа на показанията на свидетеля С. са
депозираните и от свидетеля Н., който описва последователно личните си
възприятията за дочут силен шум от изсвирване на гуми, рязко форсиране на
двигателя на лекия автомобил, управляван от жалбоподателя на излизане от
алеята на стадиона, а след това възприетото извеждане на МПС-то от водача
при направения десен завой по ул.“Левски Вековен“, извън правилата за
движение, по които е следвало да се движи по пътното платно, доколкото
извел автомобила първо на ляво, а после на дясно, след което продължил по
посоката си на движение, или т.нар. дрифт. И двамата свидетели твърдят, че
предвид провежданата тогава футболна среща на стадиона, към момента на
извършване на деянието е имало много хора, натоварено движение и
задръстване на процесния пътен участък, а с поведението си жалбоподателят
е застрашил най-вече намиращите се пешеходци на пътното платно и на
алеята на входа на стадиона. Обясненията на жалбоподателя, че поради
идващи автомобили от другото кръстовище, просто е подал малко повече газ,
за да излезе от процесното такова и да не застраши другите водачи, с които
съдът намира, че прави опит да прикрие вината си за умишлено извършения
от него т.нар. дрифт, не намират подкрепа в показанията на свидетелите С. и
Н.. Показателни за извършен от жалбоподателя съзнателен акт на нарушаване
на правилата за движение по пътищата на посочените дата, час и място, са
показанията на свидетеля С., която сочи очевидната причина за извършване
на деянието, а именно: фактът, че се ядосал на стюардите за това, че не е бил
допуснат да паркира на паркинга на стадиона, което демонстрирал и чрез
отправяне на нецензурни думи към тях. Свидетелят Н. от своя страна споделя
заявеното пред него оправдание от жалбоподателя за извършване на
деянието, че се е ядосал на стюардите, които не го пуснали в стадиона с
автомобила. При положение, че свидетелят С. съобщава за направения опит
от страна на жалбоподателя и неговия спътник, след съставяне на АУАН, да
оправят нещата „извънкласно“, тъй като по телефона жалбоподателят бил
уведомен за размера на санкцията за вмененото нарушение, съдът намира за
безпредметно да коментира показанията на свидетеля Д. в смисъл, че
5
жалбоподателят не е бил изнервен, съответно, че е искал да премине по-бързо
през процесното кръстовище, като не усетил поднасянето му на някоя страна.
Очевидно, двамата са в близки приятелски и колегиални отношения, което
мотивира свидетелят Д. да подпомогне с показанията си защитната теза на
жалбоподателя. Същевременно, съдът намира, че показанията на свидетелите
С. и Н. са последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на
събраната по делото доказателствена съвкупност. От същите се установява
описаната като установена фактическа обстановка в АУАН и НП,
включително и начина на управление на МПС от страна на жалбоподателя,
както и причините за това. Изолирани от техните показания остават
обясненията на жалбоподателя и показанията на свидетеля Д., като първият
излага защитната си теза, а втория цели да подпомогне защитната версия на
жалбоподателя, с цел избягване на административнонаказателната
отговорност от последния за извършеното деяние, което е разбираемо, с оглед
близките отношения между тях.
За да извърши нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, водачът следва
съзнателно да цели да ползва пътя за други цели, освен в съответствие с
неговото предназначение, а не просто да загуби контрол върху автомобила,
което би съставлявало друго нарушение. Въпреки това, въпросът за
субективната страна на деянието, включително – субективната цел на дееца,
може да бъде изследван единствено, въз основа на установените негови
обективни действия. В случая безспорно се установяват от събраните по
делото доказателства такива действия по управление на МПС от страна на
жалбоподателя Б., които очевидно са несъвместими с всяко ползване на пътя
по предназначение. В този смисъл, показанията на свидетелите С. и Н. са
категорични, че действията на жалбоподателя Б. са били тенденциозни и
демостративни, една преценка, която по никакъв начин не е в подкрепа на
дадените от него обяснения, които от своя страна не изключват обективно
наблюдаваното движение на процесното МПС от свидетелите-очевидци на
процесните дата, час и място. Следва да се отбележи и това, че
жалбоподателят не е влизал в никакви пререкания с полицейските служители
относно начина му на шофиране и никога не е твърдял пред тях, че
извършеното от него е случайно, или по други причини. Същевременно,
жалбоподателят не ангажира никакви доказателства, че действията му на
процесните дата, час и място се дължат на други обстоятелства – време, пътни
6
условия, обстановка и т.н., в какъвто смисъл по настоящото дело липсват
данни. Всичко това, в светлината на обективно констатираните действия на
жалбоподателя Б., прави крайно невероятно предположението, че същите тези
негови действия са резултат от други причини – навлизане в завой с по-
висока или с несъобразена скорост, неправилни маневри и др. В процесните
АУАН и НП изчерпателно е посочено с каква цел жалбоподателят е
използвал пътя, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, а
направеното фактическо описание в тях, изцяло съответства на събраните по
делото доказателства. В случая следва да се прави разлика между пряката
субективна цел на дееца и неговия по-общ мотив, който може да бъде и
демонстрация на недоволство пред стюардите, които не са го допуснали да
паркира на обособения паркинг на стадиона, които, обаче, не подлежат на
изследване в административнонаказателното производство, съответно - на
описание в АУАН и НП.
Ето защо, съдът намира, че жалбоподателят Б. е извършил вмененото
му нарушение, както от обективна, така и от субективна страна, тъй като е
използвал пътя, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, а именно:
при извършване на маневра завой на дясно форсирал двигателя, превъртял
задни моторни колела, поднесъл задната част на автомобила по посока на
движението му – първо на ляво и след това на дясно, а тези му действия дават
основание за извеждане на извод, че умишлено е губел контрол, върху
управляваното от него МПС.
В процесните АУАН и НП, действията на жалбоподателя са описани
възможно най-подробно и изчерпателно, доколкото е описано точно
установеното движение на управляваното от него МПС. И в двата акта е
дадена правилна правна квалификация на действията на жалбоподателя,
поради което съдът намира, че не е допуснато нарушение на материалния
закон. Санкционната разпоредба на чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП предвижда да
се налага на виновния водач за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 месеца, т.е. законодателят е предвидил
наказание в абсолютен размер, без да предоставя възможност на наказващия
7
орган да индивидуализира същото в определени граници. Санкционната
разпоредба е приложена правилно, поради което следва неизбежният извод,
че така наложеното наказание отговаря на тежестта на безспорно
установеното нарушение.
Неоснователно е релевираното възражение в жалбата, че поради не
приобщаване от АНО на поисканите доказателства с подаденото възражение,
обективната истина по делото е останала неизяснена. По делото няма данни,
които да навеждат на извод, че свидетелите С. и Н. дават показания за
обстоятелства, които не са възприели лично, с цел да бъде неоснователно
санкциониран жалбоподателя Б..
Съдът намира, че в случая не са налице основания за приложение на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушение, както и
обстоятелствата, при които същото е извършено, разкриват една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение на
разпоредбата на чл.104б, т.3 от ЗДвП, отчетена от законодателя при въздигане
на деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на просто
извършване, чиято обществена опасност се изразява в създаването на
опасност за живота, здравето и имуществото на останалите участници в
движението. Единствено факта, че от действията на жалбоподателя Б. на
процесните дата, час и място, няма настъпили вредни последици /например не
се е стигнало до реализиране на ПТП, съответно – до причиняване на
имуществени или други вреди/, съвсем не е достатъчен за заключение, че
случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Освен това, данните от
справката картон на водача сочат, че в рамките на три години от 2019 г. до
2021 г., жалбоподателят е санкциониран пет пъти с фиш за нарушения на
движението по пътищата, което съвсем не го очертава като примерен млад
водач на МПС, в какъвто смисъл направените възражения в жалбата също се
явяват неоснователни.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН, ответната
страна по жалбата има право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Правоимащата страна не прави такова искане, не ангажира доказателства за
8
направени разноски в настоящото производство, поради което съдът не
дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.9, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№22-4332-014875/08.08.2022 г., издадено от Началник Група в СДВР, ОПП-
СДВР, с което на И. А. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес **** и с
настоящ адрес ****, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са наложени
кумулативно две административни наказания: глоба в размер на 3000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на
чл.140б, т.2 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14–дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9