РЕШЕНИЕ
№ 391
гр. Пловдив, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20215300501584 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение № 260912/22,03,2021 г., постановено по гр. д. №
16972/2019 г. на РС Пловдив, VIII гр. състав, „ХЕБРОС БУС” АД – гр.
Пловдив, ЕИК *********; е осъдено да заплати на И. П. И. с ЕГН **********;
сумата от 47000 лева, представляваща обезщетение за причинените ѝ
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на
претърпяна от нея трудова злополука, настъпила на *** г., установена с
Разпореждане № *** г. на НОИ, ТП- Пловдив; както и сумата от 243,90 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от трудовата злополука,
изразяващи се в разходи за лечение; както и сумата от 432 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от трудовата злополука,
изразяващи се в разходи за профилактика и рехабилитация; ведно със
законните лихви върху посочените главници, считано от датата на увредата
(*** г.) до окончателното им заплащане.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
1
ответника – ЗАД „ЕВРОИНС“ АД – гр. София, ЕИК *********.
Посоченото решение е обжалвано от „ХЕБРОС БУС” АД – гр.
Пловдив, ЕИК *********; в частта, с искът за неимуществени вреди е уважен
за разликата над сумата от 7000 лв. до присъдения размер от 47 000 лв., ведно
със законната лихва върху посочената разлика. С оплакване за
незаконосъобразност поради необоснованост, противоречие с материалния
закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
от въззивния съд се иска да отмени решението в посочената част и вместо
това да отхвърли иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата
над 7 000 лв. до пълния претендиран размер от 47000 лв.
Ответникът по въззивната жалба И. П. И. с ЕГН **********; заявява
становище за неоснователност на същата и иска потвърждаване на
обжалваното решение.
Третото лице – помагач на жалбоподателя - ЗАД „ЕВРОИНС“ АД –
гр. София, ЕИК *********; заявява становище за основателност на
въззивната жалба и иска отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната част и вместо това – отхвърляне на иска за обезщетение за
неимуществени вреди за процесната разлика над 7000 лв. до пълния
претендиран размер от 47000 лв.
Постъпила е и частна жалба от И. П. И. с ЕГН **********; против
определение № 262645/11,05,2021 г., постановено по същото дело, с което е
оставено без уважение искането й за изменение на посоченото по-горе
решение в частта за разноските. От съда се иска да отмени обжалваното
определение и вместо това – да уважи допусне исканото изменение на
решението в частта досежно разноските.
Ответникът по частната жалба „ХЕБРОС БУС” АД – гр. Пловдив,
ЕИК *********; и третото лице негов помагач – ЗАД „ЕВРОИНС“ АД – гр.
София, ЕИК *********; не заявяват становище.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено следното:
Производството пред РС е образувано по обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД. Предявени от И.
П. И. с ЕГН **********; против „ХЕБРОС БУС” АД – гр. Пловдив, ЕИК
2
*********.
Ищецът твърди, че при осъществяване на трудовите функции на
заеманата от нея длъжност „***“, възложени й по съществувало между
страните трудово правоотношение, е претърпяла (на *** г.) трудова
злополука, в резултат на която е настъпило закрито счупване на бедрената
шийка на левия й крак. Това наложило да се извърши операция по спешност
операция и смяна на тазобедрената й става. В резултат на това търпяла
интензивни болки и значителни затруднения в много продължителен период
от време, наложила се продължителна физиотерапия. И понастоящем изпитва
затруднения при обслужване, болки при ходене и стоене в изправено
положение, предвижва се с помощта на патерица.
Въз основа на изложеното от съда се иска да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 47 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
претърпени в резултат на трудова злополука, настъпила на *** г., ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от датата на увреждането до
окончателното й изплащане, както и сумата от 243,90 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, настъпили в резултат на същата злополука, изразяващи
се изразяващи се в заплатени разходи за лечение; както и сумата от 432 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на същата
злополука, изразяващи се изразяващи се в заплатени разходи за
профилактика и рехабилитация, ведно със законната лихва от датата на
увреждането.
Ответникът оспорва основателността на исковете. Признава
съществуването на трудово правоотношение между страните и настъпването
на трудова злополука на посочената дата, при която ищецът е претърпял
посочените травматични увреждания. Твърди, че ищецът е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат, тъй като този резултат се дължал и на
предхождащи заболявания на опорно-двигателния апарат, от които ищцата
страдала отпреди възникване на трудовото правоотношение, но не е съобщила
за тях на Службата по трудова медицина при постъпването си на работа при
ответника.
С решението си РС е присъдил претендираните обезщетения в
пълен размер. Решението е обжалвано от ответника само в частта, с която
3
искът за неимуществени вреди е уважен за разликата над сумата от 7000 лв.
до пълния претендиран размер от 47000 лв. В останалите части
първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършена служебна проверка, настоящата инстанция намира,
че обжалваното решение е валиден и допустим съдебен акт, при
постановяването му не са допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми.
Отговорността на работодателя при увреждане здравето на
работника или служителя има обективен характер и възниква при
кумулативното осъществяване на следния фактическият състав: 1/ наличие на
трудово правоотношение между работодателя и пострадалия
работник/служител; 2/ професионално заболяване или трудова злополука,
претърпяна от работника/служителя в периода на трудовото правоотношение
и причинила телесното увреждане; 3/ претърпени от пострадалото лице вреди
(имуществени или неимуществени); и 4/ причинна връзка между трудовата
злополука и вредите.
По същество, във връзка с предявените в жалбата оплаквания,
въззивният съд извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази приложимите разпоредбите на закона, приема,
че първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка правилно
и съобразно представените доказателства.
Безспорни между страните (а и установени от събраните пред РС
писмени и гласни доказателства) са следните обстоятелства: към *** г.
ищецът е работел по трудово правоотношение при ответника на длъжност
„***“. На посочената дата на бул. ***, в близост с ПГЕЕ, пред автобуса, в
който ищцата работела, внезапно изскочило куче и се наложило внезапно
спиране на превозното средство. В този момент ищцата таксувала пътник по
средата на автобуса, поради рязкото спиране загубила равновесие и паднала.
Вследствие на това настъпило счупване на лявата тазобедрена става. Водачът
на автобуса помогнал на ищцата да се изправи и я настанил да седне в
4
автобуса. Довършил курса, върнал автобуса в гаража и след това качил
ищцата в личния си автомобил и я закарал в УМБАЛ „СВ. Георги“ ЕАД. За
лечение на претърпяната от ищцата травма се наложило извършване на
хирургична операция по спешност и смяна на тазобедрената става. За
изложените обстоятелства бил съставен Протокол и с Разпореждане № *** г.
на ТП на НОИ е прието, че злополуката е трудова.
Следователно установено е наличие на посочените по-горе
предпоставки за дължимост на претендираното обезщетение. Размерът на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да се
определи по справедливост, при отчитане на всички релевантни по делото
обстоятелства и с оглед компенсиране на претърпените вреди в най-пълна
степен. Понятието "справедливост" не е абстрактно, а свързано с преценка на
редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера
на обезщетението, независимо от специфичното им проявление във всяко
дело. Според формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна за
съдилищата в страната практика на ВКС, за определяне справедливото
обезщетение е необходимо да бъде определен от съда точен паричен
еквивалент не само на болките и страданията, понесени от увреденото лице, и
тяхната продължителност, но и на всички неудобства, емоционални,
физически и психически сътресения, които ги съпътстват, като се отчита
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. за
претърпени
От представената медицинска документация и извършената СМЕ се
установява, че в резултат на злополуката ищцата е претърпяла травматично
увреждане – закрито счупване на шийката на лява бедрена кост. Това е
наложило подмяна на лявата тазобедрена става с изкуствена, като се
поставени заместващи импланти както на бедрената, така и на тазовата част.
Болничното лечение е продължило една седмица, след което последвал
продължителен режим на възстановяване. Движението на левия долен
крайник на ищцата е било трайно затруднено в продължение на повече от
шест месеца. Травмата е довела до интензивни болки, намаляващи с времето.
Страданията на ищцата били силно изразени и поради причиненото от
травмата обостряне на предишни хронични заболявания на ищцата и артрозни
изменения на големите стави на долните крайници и гръбначния стълб. И за в
бъдеще ще се нуждае от патерица при ходене, както и от редовни
5
рехабилитационни курсове.
В продължителен период от време ищцата е търпяла неудобства от
затруднено самообслужване и нарушен хигиенен ритъм. От събраните гласни
доказателства се установява, че в първите седмици след операцията била на
легло и имала нужда от постоянно обгрижване. В продължение на повече от
месец се нуждаела от помощ при тоалет и обличане, както и за извършване на
елементарни дейности. Походката й трайно се изменила, и понастоящем
търпи болки, куца и се предвижва с патерица.
Като отчита изложените по-горе обстоятелства и и съобразно
обществено-икономическите условия към момента на настъпване на деликта,
съдът приема, че справедливото обезщетение, отговарящо най – пълно и
адекватно на вида и интензитета на причинените на ищеца болки и страдания,
следва да се определи размер на 40 000 лв.
С оглед извода за основателност на претенцията за обезвреда, следва
да се разгледа предявеното от ответното дружество възражение за това, че
пострадалият е допринесъл с поведението си за настъпване на вредоносните
последици. Това е и основният спорен пред настоящата инстанция въпрос.
Според ответника вредоносният резултат за ищцата е настъпил и вследствие
на предходните й заболявания на опорно-двигателния апарат, които тя не е
съобщила на службата по трудова медицина при постъпването си на работа
при ответника и които биха могли да се окажат пречка за заемането на
изпълняваната от нея длъжност.
Настоящата инстанция приема това възражение за неоснователно.
Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при
съпричиняване в резултат на допусната груба небрежност – липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни правила за
безопасност /така: решение № 125/04.05.2016 г., гр. дело № 4417/2015 г. на IV
г. о. на ВКС/. В случая такова поведение от страна на ищцата не се
установява.
По отношение на връзката между предходни заболявания на ищцата
и търпените от нея неимуществени вреди пред въззивната инстанция е
извършена СМЕ. От заключението й се установява, че заболяванията на
ищцата, предхождащи трудовото правоотношение между страните,
(Спондилоза неуточнена, Увреждане на междупрешленните дискове в
6
шийния отдел с радикулопатия, Ентезопатия на гръбначен стълб) са свързани
с възрастови изменения, имат хроничен характер с дългогодишно развитие,
протичат с етапи на обостряне и ремисия. Същите биха били противопоказани
за работа в условия на производствени вибрации (каквато е тази на ищцата)
само в случаите, когато са свързани с нарушения в двигателните функция.
Такива нарушения могат да настъпят в периодите на обостряне. По делото
липсват доказателства такива нарушения да са били налице при ищцата, още
по-малко – да са налице в релевантния за спора момент – към настъпване на
процесната злополука, и да са допринесли за настъпване на вредоносния
резултат. Обратното – вследствие травматичното увреждане след злополуката
е настъпило обостряне на предшестващите и придружаващите заболявания на
опорно-двигателния апарат, което е довело до допълнителни негативни
преживявания за ищцата (в този смисъл – първоначално приетото пред РС
заключение на СМЕ).
При това положение не може да се приеме, че ищецът е допуснал
груба небрежност и с поведението си е допринесъл за настъпване на вредата.
Поради това съдът приема, че определеното по-горе обезщетение в размер на
40 000 лв., следва да бъде присъдено на ищеца в пълен размер, тъй като не са
налице предпоставки за намаляване отговорността на работодателя.
С оглед частичното съвпадение на изложените изводи с тези на РС,
първостепенното решение следва да бъде потвърдено в частта, с която на
ищцата е присъдено обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
7 000 лв. до размер от 40 000 лв., а частта, с която се присъжда обезщетение
за горницата над 40 000 лв. до пълния претендиран размер – да бъде
отменено и вместо това искът за посочената разлика да бъда отхвърлен.
По частната жалба против определението по чл. 248 от ГПК:
С постановеното по спора решение първостепенният съд е присъдил
– на основание чл. 38 от ЗА, адвокатско възнаграждение в полза на
представителя на ищцата, като е определил същото в размер на 300 лв.
С молба вх. № 272099/24,03,2021 г. процесуалният представител на
ищцата е поискал изменение на решението в тази част като е изложил
съображения, според които възнаграждението следва да бъде определено
съобразно размерите, установени като минимални от Наредба № 1/2004 г.
Ответникът по молбата „ХЕБРОС БУС” АД – гр. Пловдив, и третото
7
лице негов помагач ЗАД „ЕВРОИНС“ АД – гр. София, на са заявили
становище по молбата.
С обжалваното определение РС е оставил искането за изменение на
решението досежно разноските без уважение като неоснователно. Не е
изложил мотиви по предявените с молбата възражения и правни
съображения.
настоящата инстанция приема молбата за изменение на решението
по чл. 248 от ГПК за основателна. Напълно обосновани и законосъобразни са
изложените с нея възражения за това, че определеното от съда
възнаграждение за адвоката, представлявал ищцата безплатно при условията
на чл. 38 от ЗА, следва да бъде определено в съответствие с минималните
нормативно установени размери, предвидени в Наредба № 1/2004 г.
В съответствие с уважения пред настоящата инстанция размер на
иска (40 000 лв.) и определен по правилото на чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредбата,
дължимото на адв. К. възнаграждение за представителството по иска за
обезщетение на неимуществени вреди следва да се определи в размер на 1730
лв., а на иска за обезщетение за имуществени вреди, по правилото на чл. 7 ал.
2 т. , от Наредбата – на 300 лв. Или общо дължимото за първоинстанционното
производство възнаграждение за адв. К. се определя на 2030 лв.
При това положение обжалваното определение се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а вместо това – да се
постанови изменение на решението в частта относно разноските, като в полза
на процесуалния представител на ищеца се присъди възнаграждение в размер
на още 1730 лв., наред с присъдената с решението сума от 300 лв.
По отношение разноските за въззивното производство:
Съразмерно с уважената част от жалбата, на жалбоподателя следва
да се присъдят разноски в размер на 612,50 лв. (при общо сторени в размер на
3500 лв., съобразно представения списък).
На представителя на въззиваемия следва да се определи
възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА, което следва да се определи
съобразно отхвърлената част от жалбата в размер на 1520 лв. (чл. 7 ал. 2 т. 4
от Наредба № 1/2004 г. при интерес от 33 000 лв.)
По изложените съображения съдът
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260912/22,03,2021 г., постановено по
гр. д. № 16972/2019 г. на РС Пловдив, VIII гр. състав, В ЧАСТТА, с която
„ХЕБРОС БУС” АД – гр. Пловдив, ЕИК *********; е осъдено да заплати на
И. П. И. с ЕГН **********; обезщетение за причинените ѝ неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на претърпяна от нея
трудова злополука, настъпила на *** г., установена с Разпореждане № *** г.
на НОИ, ТП- Пловдив, ЗА РАЗЛИКАТА над сумата от 7000 лв. до размер от
40 000 лв. (четиридесет хиляди лева), ведно със законната лихва върху
посочената главница, считано от датата на увредата (*** г.) до окончателното
ѝ заплащане.
ОТМЕНЯ решение № 260912/22,03,2021 г., постановено по гр. д. №
16972/2019 г. на РС Пловдив, VIII гр. състав В ЧАСТТА, с която „ХЕБРОС
БУС” АД – гр. Пловдив, ЕИК *********; е осъдено да заплати на И. П. И. с
ЕГН **********; обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания вследствие на претърпяна от нея трудова
злополука, настъпила на *** г., установена с Разпореждане № *** г. на НОИ,
ТП- Пловдив, ЗА РАЗЛИКАТА над сумата от 40 000 лв. до пълния
претендиран размер от 47 000 лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. П. И. с ЕГН **********; против
„ХЕБРОС БУС” АД – гр. Пловдив, ЕИК *********; иск за присъждане на
обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания вследствие на претърпяна от нея трудова злополука, настъпила
на *** г., установена с Разпореждане № *** г. на НОИ, ТП- Пловдив, ЗА
РАЗЛИКАТА над сумата от 40 000 лв. до пълния претендиран размер от 47
000 лв.
ОТМЕНЯ определение № 262645/11,05,2021 г., постановено по гр.
д. № 16972/2019 г. на РС Пловдив, VIII гр. състав, с което е оставено без
уважение искане на адв. К. за изменение на посоченото по-горе решение в
частта за разноските, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 260912/22,03,2021 г., постановено по,
постановено по гр. д. № 16972/2019 г. на РС Пловдив, VIII гр. състав В
9
ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като:
ОСЪЖДА „ХЕБРОС БУС” АД – гр. Пловдив, ЕИК *********; да
заплати на адвокат Г.И. К. със служебен адрес: ***; наред с присъденото с
решението възнаграждение, и сумата от 1730 лв. (хиляда седемстотин и
тридесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено в
първоинстанционното производство процесуално представителство при
условията на чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА „ХЕБРОС БУС” АД – гр. Пловдив, ЕИК *********; да
заплати на адвокат Г.И. К. със служебен адрес: ***; сумата от 1520 лв.
(хиляда петстотин и двадесет лева), представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено във въззивното производство процесуално
представителство при условията на чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА И. П. И. с ЕГН **********; да заплати на „ХЕБРОС
БУС” АД – гр. Пловдив, ЕИК *********; сумата от 612,50 лв. (шестотин и
дванадесет лева и петдесет ст.), представляваща разноски за въззивното
производство съразмерно с уважената част от жалбата.
Решението е постановено при участието на ЗАД „ЕВРОИНС“ АД –
гр. София, ЕИК *********; като трето лице-помагач на „ХЕБРОС БУС” АД –
гр. Пловдив, ЕИК *********.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК, пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10