Р Е Ш Е Н И Е
№ 4607
03.12.2019г.,
гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, гражданско
отделение, в открито заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 172 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с чл.240, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД против Г.Р.М. се твърди, че на *** е подписан договор за потребителски кредит № *** между ответника и „Провидент Файненшъл България” ООД, в качеството им съответно на кредитополучател и кредитор. Вземанията по договора били прехвърлени на „Изи Асет Мениджмънт” АД, на дата ***, по силата на договор за цесия, а впоследствие – и на ищеца, по силата на договор за цесия от ***. Твърди се, че кредитополучателят е получил паричен заем в размер на 500 лв., който е следвало да бъде върнат, ведно с начислена договорна лихва и такси чрез заплащане на ** седмични погасителни вноски, всяка в размер от 20.33 лв. Първата вноска била платима на ***, а последната – на ***. По договора Г.М. извършил плащания в размер на 122 лв. Твърди се, че дължимата главница била в размер на 440.49 лв. Посочено е, че за ползването на предоставената в заем сума ответникът дължи договорна лихва в размер на 52.03 лв., за периода от *** до *** – датата на настъпване на падежа по договора. С подписване на договора същият се бил съгласил да му бъдат начислени такси и комисионни за допълнителни услуги, които представлявали такса за оценка на кредитното досие, както и такса за услуга „Кредит у дома”. Първата такса била платима при подписване на договора, но страните постигнали съгласие тя да бъде включена в седмичните погасителни вноски, с цел улеснение на кредитополучателя. Втората услуга била по избор на клиента, била платима при подписване на договора, като и по отношение на нея между страните било постигнато съгласие тя да бъде включена в седмичните вноски. Таксите и комисионните за допълнителните услуги възлизали на сумата от 300.18 лв. Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 16730 по описа на ПРС за 2018г. Посочено е, че против заповедта било подадено възражение от длъжника по делото, поради което се и предявявали настоящите искове. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено, че ищецът има вземания от ответника в размер на 440.49 лв. главница по договор за потребителски кредит № *** от ***, 52.03 лв. от *** до *** договорна лихва, 300.18 лв. такси и комисионни за допълнителни услуги, 48.34 лв. мораторна лихва от *** до ***, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане на сумата. Претендирани са направените разноски в заповедното и исковото производства.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от Г.Р.М..
Съдът,
като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Към
исковата молба са приложени заверени копия от договор за потребителски кредит
от ***, сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Г.Р.М., по силата на
който на физическото лице е предоставен кредит в размер на 500 лв., ведно с
договорни разпоредби; Рамков договор за прехвърляне на вземания от ***, по
силата на който „Изи Асет мениджмънт“ АД е прехвърлило на „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ООД вземането по процесния договор за кредит;
уведомление до Г.Р.М. за сключения договор за цесия от ***, пълномощно, с което
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД е упълномощено да уведоми от
името на „Изи Асет Мениджмънт“ АД всички длъжници по всички вземания на
дружеството, предмет на договора за цесия, договор за цесия от *** между
„Провидент Файненшъл България“ ООД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с предмет
вземането по процесния договор.
Препис от исковата
молба е редовно връчен на ответника, видно от приложената на лист 43 разписка.
Ответникът е бил редовно уведомен и за първото по делото заседание, видно от
разписката на лист 47. В изпратените до страната съобщения по чл.131 ГПК, както
и в това за насроченото съдебно заседание, е вписано, че при неподаване в срок
на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично
искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане
на разноските. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява,
като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, в който смисъл е и направеното от ищцовата страна искане, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.
Доколкото с молба от *** ищецът е оттеглил предявения иск за сумата от 48.34 лв. мораторна лихва от *** до ***, то са налице предпоставките на чл.232 ГПК, на оттегляне на предявения иск в посочената част. Оттеглянето е направено преди първо по делото заседание, поради което съгласие на ответната страна не е необходимо. Поради това производството в тази му част следва да бъде прекратено, респективно – заповедта за изпълнение, в посочената част, обезсилена.
От ищеца са претендирани направените по делото разноски, поради което на страната следва да се присъдят направените в заповедното производство разноски в размер от 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и направените в исковото производство разноски в размер на 125 лв. държавна такса и 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Поради изложеното и на основание чл. 239, ал.2 ГПК съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото В ЧАСТТА по предявения иск за установяване съществуването на вземане в размер на 48.34 лв. мораторна лихва за периода от *** до ***, поради оттеглянето му от ищеца и ОБЕЗСИЛВА заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от ***, издадена по ч.гр.дело № 16730 по описа на ПРС за 2018г. в посочената част.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет.3, със *** И. Ц.К. от Г.Р.М., ЕГН ********** *** по договор за потребителски кредит № *** от ***, сключен с „Провидент Файненшъл България“ ООД в размер на 440.49 лв. главница, 52.03 лв. договорна лихва за периода от *** до ***, 300.18 лв. такси и комисионни за допълнителни услуги, ведно със законната лихва върху главницата от *** до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от ***, издадена по ч.гр.дело № 16730 по описа на ПРС за 2018г.
ОСЪЖДА Г.Р.М., ЕГН ********** *** да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет.3, със *** И. Ц. К. сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/ направени разноски по заповедното производство и сумата от 425 лв. /четиристотин двадесет и пет лева/ направени разноски в настоящето производство.
Решението, в прекратителната му част, има характер на определение и подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив, в едноседмичен срок от връчването му.
В останалата му част решението не подлежи на обжалване.
Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл.240 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с
оригинала.
М.К.