№ 12197
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20211110172437 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. ... от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ...,
ЕИК ... срещу .., ЕИК ..., с която моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от
1245,54 лв., от която сума 1220,54 лв., представляваща регресна претенция по
застрахователно обезщетение, изплатено по застрахователна полица „Каско“ № .../.../...,
валидна към датата на ПТП, а 25,00 лв., представляваща обичайни ликвидационни разноски,
ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 17.12.2021 г.- датата на
подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане на сумите, както и сумата от
206, 00 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата от 1245,54 лв. за периода от
29.04.2020 г. да 17.12.2021 . Претендира разноски.
Ищецът ..., ЕИК ..., твърди, че на 10.08.2015 г., по пътя Б.- С., на разклона с гр. А.,
водачът на лек автомобил „...“, ДК № ..., поради неспазване на необходимата дистанция,
ударил в задната част внезапно спрелия пред него лек автомобил „...“, ДК № .... Последният
спрял рязко вдясно от пътното платно, при опит да избегне челен удар с навлезлия в
неговото платно за движение, неправилно изпреварващ автомобил, посочен като марка „...“,
модел „...“ с рег. № .... Увреденият автомобил „...“, ДК № ... имал при ищеца сключена
имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица „Каско“ №
.../.../..., валидна за периода 28.09.2014 г. до 27.09.2015 г. Твърди, че виновен за процесното
ПТП бил водачът на лек автомобил „...“, ДК № ..., който нарушил правилата за движение
1
поради неспазване на необходимата дистанция, в резултат на което причинил вреди на
застрахованото при ищеца МПС. За процесното ПТП бил изготвен Двустранен констативен
протокол от дата 10.08.2015 г., като протоколът бил регистриран в КАТ под № 75973 от
10.08.2015 г., но органите на ОД на МВР- Б. отказали да посетят мястото на ПТП. Към
датата на ПТП отговорността на водача на лек автомобил „...“, ДК № ..., била покрита по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество. Сочи, че за обезщетяване на причинените вреди на лек автомобил „...“, ДК № ...,
при ищеца е била заведена Щета № .../..., като срещу издадена фактура от 26.04.2017 г. било
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1220,54 лв. на сервиза „..., извършил
ремонтно-възстановителните дейности по отстраняване на вредите от процесния автомобил.
Поддържа, че във връзка с извършените огледи и определяне размера на обезщетението по
застрахователната преписка са били направени обичайни ликвидационни разноски в размер
на 25 лв. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът встъпил в правата на
собственика на увреденото МПС срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ на причинителя на вредата и виновен за процесното ПТП,
водач. Ищецът е предявил регресната си претенция срещу ответното дружество, като
ответникът е отказал да уважи претенцията. Ищецът е представил писмени доказателства,
като е посочил и други относими доказателствени искания, в т.ч. изслушване на
свидетелски показания и съдебна автотехническа експертиза, във връзка с механизма на
ПТП, вида и степента на процесните вреди, причинно-следствена връзка на последните с
твърдяното в исковата молба ПТП, и определяне стойността по пазарни цени на
имуществените вреди, които доказателства са събрани в хода на съдебното дирене.
Ответникът .., ЕИК ..., е подал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва
предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на валидна към датата на ПТП
задължителна застраховка по застрахователна полица „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за лек автомобил МПС „...“, ДК № ..., при него. Оспорва исковата
претенция като погасена по давност. Оспорва да е настъпило ПТП при посочения в исковата
молба механизъм. Оспорва размера на иска като необосновано завишен. Оспорва водачът на
застрахования при него водач да е нарушил правилата, уредени в ЗДвП, респективно
оспорва да е налице противоправно деяние от негова страна. Посочва, че приложеният
констативен протокол е бил подписан само от единия участник в ПТП. Оспорва да е налице
покрит застрахователен риск.
Съдът, като взе предвид твърденията и възраженията на страните и след
съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. ..., ал. 1 КЗ:
С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения от страните, съдът е
разпределил доказателствената тежест за релевантните по делото факти, като е указал на
ищеца да докаже 1.плащането на застрахователното обезщетение към застрахования или
трето лице /автосервиз/; 2.механизмът и причината за настъпване на ПТП, 3. размерът и
2
видът на щетите, както и 4. елементите на деликтната отговорност като основание за
ангажиране на регресната такава /противоправно деяние, вреди, причинно-следствена
връзка между деянието и вредите и вина, като вината се предполага до доказване на
противното/. При доказване на горепосочените обстоятелства е възложил на ответника да
докаже че е погасил дълга или да проведе обратно доказване за оборване на презумпцията за
виновност на поведението на делинквента /застрахования при него водач на л.а. „...“, ДК №
... /.
С доклада съдът е обявил за безспорно между страните и ненуждаещо се от
допълнително доказване, че за описания в исковата молба лек автомобил МПС „...“, ДК № ...
е налице валидна към датата на ПТП задължителна застраховка по застрахователна полица
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, а за описания в ИМ л.а. „...“ с рег. № ... при
ищеца е съществувала валидна имуществена застраховка „Каско“ по застрахователна
полица № .../.../....
От приетите писмени доказателства – уведомление за щети по МПС, опис на щетите,
доклад по щета, приемо-предавателе протокол от 26.04.2017 г., фактура № .../26.04.2017 г. ,
се установява, че на 11.08.2015 г., по заявление от страна на лизингополучателя А. С. М. при
ищцовото дружество е била образувана Щета № .... В уведомлението М. сочи като
механизъм на ПТП, при което е пострадал управлявания от нея и застрахован при ищеца л.а.
„...“ с рег. № ... следното: „На 10.08.2015 г. около 14,58 ч., на разклона на пътя С. – Б., към
Карнобат, насрещно движещ се автомобил „... ...“ с рег. № СА5635 КА е навлезнал в
платното за движение на водача М., при неправилно изпреварване. За да избеген ПТП,
последната намалила скоростта и спряла в дясно, след което движещо се зад нея
такси я удря отзад. След обаждане на национален номер 112, е даден № 75 973, а
изпретния патрул на КАТ отзал да напише Протокол за ПТП и си тръгнал. При
попълване на ДКП, другия участник в ПТП си тръгнал, без да подпише ДКП и да
допише протокола.“
От двустранния констативен протокол за ПТП № 75973/10.08.2015 г. е видно, че същия
е попълнен и подписан само от страна на единия водач – А. М., вписан в колоната за
превозно средство „А“ с отбелязване „че е невинен за ПТП“. За превозно средство Б са
вписани данните на лице ..., като водач на л.а. „...“ с рег. № ..., но същия не е подписал
протокола и не е отбелязъл относимите за него и управлявания от него автомобил,
обстоятелства.
На 26.04.2017 г. автосервиз ... /доставчик/ е издал фактура № ... за стойността на
извършени от него ремонтни дейности по лек автомобил с рег. № ... – „...“, въз основа на
поръчка № .../13.04.2017 г. към Щета № ..., в размер на 1220,54 бв. с вкл. ДДС.
Тук още прави впечатление, че въпреки че се твърди, че ПТП е настъпило на
10.08.2015 г., за което е подадено уведомление още на следващия ден – 11.08.2015 г.,
съгласно приложената фактура № ... от 26.04.2017 г. отстраняването на повредите на
процесния автомобил е извършено почти две години по-късно, през април 2017 г.
Същевременно както в приемо-предавателния протокол от 26.04.2017 г., така и в процесната
3
фактура № ... от 26.04.2017 г., се сочи като номер на щетата, по която се извършват
ремонтните работи – ..., а не образуваната след ПТП от 10.08.2015 г., такава с № ... от
11.08.2015 г. Противоречията, които се констатират, не се изясняват и в резултат на
показанията на св. А. Ц. /преди М./, която се твърди да е била водач при процесното ПТП на
10.08.2015 г. В съдебно заседание, пред съда същата сочи, че „ не е била водач на
автомобила тогава... като по спомени на мъжа й е била в автомобила, но той е управлявал
същия, като й разказал, че „някаква девойка щяла да ги удари челно, поради което той
/съпругът на св./ скочил в канавката отстрани, а тя /девойката/ си заминала и дори не
спряла“. По нататък св. Ц. заявява, че „след инцидента с насрещно движещия се автомобил,
не знае нищо за друго ПТП, нито помни в каква посока са се движили“. Твърди да е била
силно изненадана, че е призована за това ПТП и изобщо не си спомня какво се е случило и
защо са я писали, че е управлявала автомобила. Същевременно, при предявяване на ДПК,
разпознава своя почерк и подпис, под водач на превозно средство „А“.
От заключението на САТЕ е видно, че според вещото лице, при така представения в
ИМ механизъм на ПТП и при сравнение на щетите в описа на застрахователя и отразените в
ДКПТП видими увреждания по л.а. „...“ с рег. № ..., щетите по последния са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото на 10.08.2015 г. произшествие в района на гр.
А., а стойността на ремонта, определена на база средни пазарни цени към датата на ПТП
възлиза на 1322, 53 лв. с ДДС.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна се налага извод, че
предявения от ищеца иск е недоказан.
Съдът не приема изводът на вещото лице по САТЕ, относно установения механизъм на
ПТП, тъй като на първо място, същия възпроизвежда единствено твърденията на ищеца в
ИМ, заявени в съответствие с подаденото пред ищцовото дружество уведомление за щета,
което обаче също не се подкрепя от останалите приетите по делото доказателства, в
частност съставения ДКП за ПТП, който е попълнен само от единия участник в ПТП – св. Ц.
/тогава М./. Двустранния протокол за ПТП от 10.08.2015 г. не съдържа задължителните
реквизити – подпис на втория участник, отбелязване с „х“ на обстоятелствата, за всяка една
от страните, изявление за вината за ПТП, като се предполага, че участниците са нямали спор
по този въпрос, след като са пристъпили към попълване именно на ДКП за ПТП, съгл.
изискванията на чл.123, ал.3, б.“б“ от ЗДвП. От друга страна, от показанията на св. Ц. също
не се установяват обстоятелствата около процесното ПТП, доколкото същата заяви пред
съда, че не помни нищо за това произшествие, че не е управлявала автомобила през
въпросния ден /10.08.2015 г./ и недоумява защо е вписана като водач на превозно
средство А! В Двустранния констативен протокол за ПТП няма изявление/подпис на другия
участник, вписан с две имена като ..., нито са посочени данни за неговия застраховател по ЗЗ
„ГО“, липсват и посочени обстоятелства, относими към уточняване на схемата на ПТП за
водач на превозно средство „Б“, което е индиция, че между участниците в ПТП е липсвало
съгласие относно причините за настъпването му и вината.
При оспорване на механизмът и причината за настъпване на ПТП, размерът и видът на
4
щетите, както и елементите на деликтната отговорност като основание за ангажиране на
регресната такава /противоправно деяние, вреди, причинно-следствена връзка между
деянието и вредите/ ищецът следваше да проведе пълно и главно доказване на елементите
от фактическия състав на чл.... от КЗ, каквото доказване в случая ищецът не проведе.
На първо място, по делото не се установява по безспорен и категоричен начин, че при
произшествието на 10.08.2015 г. на разклона за с. А. е участвал л.а. ...“ с рег. № ..., с водач ...,
още по-малко произшествието да е предизвикано от противоправното поведение на
последния.
На следващо място, няма преки доказателства, че фактурираните ремонтни дейности
през м.април 2017 г., касаят повредите по л.а. „...“ с рег. № ..., получени в резултат от ПТП
от 10.08.2015 г. По делото липсват доказателства, че на автосервиз „... са били възложени за
отстраняване именно имуществените вреди по процесния лек автомобил, настъпили от
произшествието на 10.08.2015 г., като видно от Приемо-предавателния протокол от
13.04.2017 г. автомобилът е приет за ремонт от служител на автосервиза Истилиян Стойчев
за ремонтни работи по щети с №№ ...; ... и ..., като нито една от посочените щети не е
процесната Щета № ..... Отделно от това, описаните в приложения на л.16 от делото Опис на
Щета № ... одобрени за ремонт детайли по л.а. „...“, с рег. № ..., не кореспондират с
описаните като отремонтирани детайли във фактура № .../26.04.2017 г. /на л.19/.
Съдът не кредитира заключението на САТЕ по отношение на изложения в него
механизъм на ПТП, като счита, че същия не се подкрепя от писмените и гласни
доказателства, приети по делото и обсъдени в съвкупност по-горе в настоящото решение.
По делото няма доказателства, че извършеното към Автосервиз „... плащане от
16.05.2017 г., съгласно опис № 4929 на обща стойност 64 318, 66 лв., касае и процесната
Щета № ... от 11.08.2015 г.
По делото не се представи нито едно категорично доказателство от страна на ищеца, от
което да се изведе заключение, че застрахованото при ответника МПС, марка „...“ с рег. № ...
е участвало в пътен инцидент на 10.08.2015 г. при разклона за с. А., както и че от
противоправното поведение на неговия водач на въпросната дата, са произтекли описаните
в Опис на щета № ... от 11.08.2015 г., увредени детайли по л.а. „...“ с рег. ....
В заключение, поради неизпълнение на възложената му доказателствена тежест по
отношение на релевантните за иска факти и обстоятелства, ищеца ще следва да понесе и
отговорността за това си процесуално бездействие, като иска му бъде отхвърлен като
недоказан.
Искът по чл.86 от ЗЗД като акцесорен на главния иск и обусловен от изхода по него,
също подлежи на отхвърляне.
По разноските за производството:
Предвид изхода на делото, право на разноски има само ответника. Същия е поискал
присъждане на такива с отговора по чл.131 от ГПК, като не е представил по делото Списък
по чл.80 от ГПК, нито доказателства за реално извършване на такива, като е посочил като
5
единствен разход дължимото му се юрисконсултско възнаграждение. По делото, ответника
действително е бил представляван от упълномощен юрисконсулт, като с оглед фактическата
и правна сложност на делото, съдът счита, че му се следва юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер, определен по реда на чл.78, ал.8 от ГПК от 100 лв. На осн. чл.78, ал.3
от ГПК, на ответника се следват разноски до размер от 100 лв.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., ЕИК ... срещу .., ЕИК ... искове с пр.осн. чл.... от КЗ
и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от общо 1451,54 лв., от която
сума 1220,54 лв., представляваща регресна претенция за застрахователно обезщетение,
изплатено по Щета № ..., образувана във вр. с имуществена застраховка по застрахователна
полица „Каско“ № .../.../... за лек автомобил „...“ с рег. № ..., валидна към датата на ПТП
10.08.2015 г., предизвикано по вина на водач на л.а. „...“ с рег. № ..., чиято гражданска
отговорност е била застрахована при .., сумата от 25,00 лв., представляваща обичайните
ликвидационни разноски при ликвидиране на щетата, ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от 17.12.2021 г.- датата на подаване на исковата молба, до
окончателното изплащане на сумите, а сумата от 206,00 лв., представляваща обезщетение
за забава при плащането на главницата от 1220,54 лв., за периода на забава от 29.04.2020 г.
до 17.12.2021 г., като НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК, ..., ЕИК ... да заплати на .., с ЕИК ...
сумата от 100,00 лв. /Сто лева/представляваща дължимите се на ответника съдебни разноски
за настоящото исково производство, представляващи дължимо юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата на съобщаването му, чрез връчване на препис от същото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6