№ 1267
гр. София, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20221000501775 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 267124 от 23.12.2021 г., постановено по гр. дело №
10563/2018 г. на СГС, ответното застрахователно АД „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ е осъдено на основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на ищеца Е. Ф.
И. сумата от 99 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, както и сумата от 6 305.38 лв., представляваща обезщетение за
имуществените вреди, причинени от ПТП, настъпило на 10.11.2017 г., ведно
със законната лихва върху тази сума считано от 04.12.2017 г. до
окончателното й изплащане. Със същото решение искът за обезщетяване на
неимуществените вреди до предявения размер от 150 000 лв., както и искът за
имуществените вреди до общо претендираните 7 005.98 лв., както и
претенциите за законна лихва върху обезщетенията за периода от 18.11.2017
г. до 03.12.2017 г, са отхвърлени, като неоснователни.
Недоволни от решението са останали и двете страни, които го обжалват
с оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения на материалния
1
закон и необоснованост.
Въззивникът и ищец Е. Ф. И. обжалва решението в отхвърлителната му
част касателно обезщетението за неимуществените вреди като поддържа от
една страна, че при определяне на размера му неправилно е прието наличие
на съпричиняване, макар че и при движение с допустимата скорост ударът за
него би бил непредотвратим, за разлика от водача на лекия автомобил, а от
друга страна – че съдът реално не е отчел вида и характера на уврежданията,
продължителността на процеса на лечение и възстановяване, както и факта, че
и към момента ищецът не е напълно възстановен, а и не се очаква пълно
възстановяване. Ето защо моли въззивният съд да уважи изцяло исковите
претенции, ведно с лихвата за забава, считано от 04.12.2017 г. до
окончателното плащане.
Въззивникът и ответник също изразява несъгласие с решението в частта
относно приетото съпричиняване, но с доводи, че така определеното
съотношение в размер на 10 % за пострадалия и 90 % за водача е явно
неправилно, доколкото единствената причина за настъпването на
произшествието била управлението на мотоциклета с превишена скорост, в
нарушение на чл.21 от ЗДвП. Счита, че съдът е присъдил прекомерно по
размер обезщетение, което не съответства на характера и степента на
доказаните телесни увреждания. Освен това съдът неправилно е определил и
началния момент, от който се дължи лихвата за забава. Моли след отмяна на
решението в осъдителната му част да се отхвърли изцяло предявеният иск за
неимуществените вреди, а в условия на евентуалност – да се намали размера
на обезщетението.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
само в обжалваната му част, а относно проверката на правилността му той е
ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия, като
съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото,
Апелативен съд - София намира следното:
Предявените от Е. Ф. И. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД
искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и с предмет - присъждане на
сумата от 150 000 лв. в обезщетение за претърпените неимуществени вреди и
сумата от 7 005.98 лева - представляваща обезщетение за претърпени
2
имуществени вреди, причинени виновно от застрахован при ответника по
застраховка ГО водач на МПС при ПТП, реализирано на 10.11.2017 г., ведно
със законната лихва върху сумите, считано от 18.11.2017 г. до окончателното
им изплащане.
Решението в частта, в която исковете по чл.432, ал.1 от КЗ за поправяне
на имуществените вреди от процесното ПТП са уважени за сумата от 6 304.38
лв. и отхвърлени за разликата до претендираните 7 005.98 лв., като
необжалвано от страните, е влязло в сила.
От фактическа страна въз основа на събраните по делото доказателства
се установява, че на 10.11.2017 г. в гр. Казанлък е настъпило ПТП, при което
водачът на т.а. „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ******** Ц. В. С., застрахован
при ответника по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“
към датата на събитието, при завиване наляво не е пропуснал насрещно
движещия се мотоциклет „Кавазаки Нинджа“ с рег. № *******, управляван от
ищеца И., при което мотоциклетът се блъснал в товарния автомобил. Вината
на водача е установена с Решение № 441/11.12.2018 г., постановено по а.н.д.
№1320/2018 г. на Районен съд – Казанлък, влязло в сила на 26.12.2018 г.,
което на основание чл.300 от ГПК е задължително за настоящия съд,
разглеждащ гражданските последици от деянието, досежно това, извършено
ли е то, неговата противоправност и виновността на дееца.
В резултат на произшествието е пострадал ищецът, чиито травматични
увреди, изразяващи се в контузия на гърдите и на корема, счупване на
мечовидния израстък на гръдната кост, компесивно многофрагментно
счупване на 10-ти гръден прешлен и костно мозъчен едем в структурата му,
както и мозъчно сътресение, са установени от приетите по делото основна и
допълнителна съдебно-медицински експерти. Извършена е била операция,
налагаща тялото да остане в покой за продължителен период от време, а след
болничния престой лечението е продължило амбулаторно около осем месеца.
От тях, в първите два месеца болките и страданията са били с по-голям
интензитет, както и около 30 дни по време на началното раздвижване на
гръбначния стълб, на който е била поставена стабилизираща система, която
ограничава движенията на снагата в тази й част и която по прогноза на
вещото лице ще остане за цял живот. След инцидента ищецът е трудоустроен
поради това, че за него е изключена трудова дейност при студени и влажни
3
помещения и работа, свързана с постоянно изправено положение на тялото,
както и такава, свързана с вдигане на тежести. Предстои му освидетелстване
от ТЕЛК.
За търпените болки от травмата пред първоинстанционния съд са
събрани и свидетелски показания, дадени от брата на ищеца, който има
непосредствени наблюдения за протеклия възстановителен период от деня на
травмата.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна, че предявеният пряк иск на пострадалия срещу застрахователя на
причинителя на вредата се явява основателен, тъй като всички елементи от
състава на чл. 432, ал. 1 от КЗ са налице: както за ангажиране на деликтната
отговорност на водача, включващи противоправно поведение, вреда, вина и
причинна връзка между деянието и вредата, така и валидно застрахователно
правоотношение по застраховка ГО с виновния водач към датата на
настъпване на събитието. Пред въззивната инстанция спорни са само
въпросите, налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца и какъв е справедливият размер на дължимото се обезщетение за
неимуществените вреди.
По първия спорен въпрос относно възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, водещо до намаляване на
дължимото се обезщетение, съдът съобрази, че приносът по смисъла на чл.51,
ал.2 ЗЗД има обективен характер. С оглед на това и като взе предвид, че
правно релевантно е конкретното поведение, с което пострадалият създава
предпоставки за възникване на вредите или улеснява механизма на
увреждането, независимо дали е виновно и дали с това той нарушава дадена
правна норма, настоящият състав намира за неоснователен доводът на ищеца
във въззивната жалба за пълно изключване на приноса му в каузалитета на
настъпилите вредоносни последици, обоснован с поведението на водача на
товарния автомобил. За наличието на съпричиняване от значение е дали и
доколко пострадалият със собственото си поведение обективно е допринесъл
за настъпване на вредите и то така, че спрямо тях то да се явява пряка
причина, а последните - негово следствие, т.е. неговото действие или
бездействие да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
На кои действия или бездействия (на делинквента или на пострадалия) ще
4
бъде отдаден превес, е относимо към определяне на степента, т.е. на
съотношението между тях, а не на съществуването или отсъствието на
съпричиняване. В случая е установено от заключението на приетата авто-
техническа експертиза, че пострадалият И. е възприел опасността от 40 метра
преди мястото на удара и е реагирал своевременно за спиране, но е
управлявал мотоциклета с висока скорост от 61 км/ч, която е над допустимата
за мястото на произшествието, и така е допринесъл за настъпване на ПТП.
Пряката причинно-следствена връзка се състои в това, че ако той се бе
движил със скорост от 50 км/ч, според вещото лице той е имал възможност да
спре и да предотврати удара. Същевременно другата причина за
произшествието е поведението на водача на товарния автомобил, който също
е могъл да предотврати сблъсъка, ако бе пропуснал мотоциклетиста.
Следователно, отнесени към настъпилия вредоносен резултат, действията и
на двамата участници се явяват равноценни, тъй като всяко едно от тях е
допринесло в равна степен за настъпването на удара и произтичащите вреди,
защото ако не бе предприето което и да е от тях, произшествието нямаше да
настъпи. С оглед на това, определеният от първоинстанционния съд процент
на съпричиняване на вредоносния резултат от 10/90 е неправилен, поради
което вместо него следва да се определи паритет от 50/50 в съпричиняването
на вредоносния резултат.
По отношение на втория въпрос, за справедливия размер на дължимото
се обезщетение за причинените неимуществени вреди, настоящият въззивен
състав съобрази характера и степента на уврежданията: контузия на гърдите и
на корема, счупване на мечовидния израстък на гръдната кост, компесивно
многофрагментно счупване на 10-ти гръден прешлен и костно мозъчен едем в
структурата му, мозъчно сътресение; наложилата се оперативна интервенция;
продължителността на оздравителния период от около 8 месеца и интензитета
на търпените болки и страдания, които в първите два месеца, както и около 30
дни по време на началното раздвижване на гръбначния стълб, са били по-
силни; невъзможността за пълно възстановяване на движенията на
гръбначния стълб, остатъчните белези по тялото, както и периодично
явяващите се болки в зоната на счупения прешлен и изтръпване на долните
крайници след умора; че в зоната на 10-ти гръден прешлен ищецът има леко
изразен „гибус“, като под кожата се напипва поставената стабилизираща
система; не на последно място вероятното неотстраняване на поставената
5
стабилизираща система, за която вещото лице сочи, че в практиката много
рядко се отстранява такава система, тъй като тя гарантира трайното
обездвижване на нестабилния счупен прешлен, а движенията на гръбначния
стълб занапред ще се извършват от съседните здрави прешлени. Тези
обстоятелства не са съобразени в достатъчна степен от първоинстанционния
съд, който при определяне на дължимия размер на обезщетението е взел
предвид младата възраст към деня на произшествието от 26 години на
пострадалия, преживения стрес и уплаха, продължителното обездвижване на
тялото и нуждата от чужда помощ, но не е дооценил икономическата
конюнктура към момента на произшествието, както и практиката на
съдилищата в други подобни случаи. С оглед на изложеното настоящият
съдебен състав намира, че справедлив паричен еквивалент по смисъла на
чл.52 ЗЗД на претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на
150 000 лв. Така определеният размер следва да бъде намален на основание
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД наполовина поради съпричиняване на вредоносния
резултат от самия пострадал, като по този начин дължимият от
застрахователя размер на обезщетението възлиза на сумата от 75 000 лв.,
която се дължи от 04.12.2017 г. при съобразяване датата на предявяване на
претенцията от ищеца. Поради частично несъвпадане на изводите на двете
инстанции решението на първоинстанционния съд подлежи на отмяна в
частта, в която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди над сумата
от 75 000 лв. до сумата от 99 000 лв.
При този изход на делото разноските, които се следват на страните
общо за двете инстанции, подлежат на преизчесляване, след извършване на
което на ответната застрахователна компания на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8
от ГПК следва да се присъди сума в общ размер на 955 лв., включващи и
юрисконсултско възнаграждение, а на адв. К. следва да се присъди
адвокатско възнаграждение за производството и пред двата съда по реда на
чл. 38, ал. 2 от ЗА, в размер на 5 671.20 лева с вкл. ДДС, съразмерно
уважената и отхвърлената част от иска. Ответното дружество ще следва да
плати по сметка на СГС сумата от 3000 лв. даржавна такса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ решение №267124 от 23.12.2021 г., постановено по гр. д. №
10563/2018 г. на СГС, ГО, I-25 състав, В ЧАСТТА, в която ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на Е. Ф. И. на основание чл.432,
ал.1 от КЗ сумата от 24 000 лв., представляваща разликата над дължимите
75 000 лв. до присъдените 99 000 лв. като обезщетение за неимуществените
вреди, причинени от ПТП, настъпило на 10.11.2017 г., ведно със законната
лихва върху тази сума считано от 04.12.2017 г. до окончателното плащане,
както и В ЧАСТТА за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, предявен от Е.
Ф. И., с ЕГН:**********, с адрес: с.***, общ. ***, ул. «***» № *, против ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. «Г.М.Димитров» №1, за сумата от 24 000 лв.,
претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП,
настъпило на 10.11.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума
считано от 04.12.2017 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 267124 от 23.12.2021 г., постановено по
гр. д. № 10563/2018 г. на СГС, ГО, I-25 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. «Г.М.Димитров» №1, да
заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв на адв.П. К., сумата от 5671.20 лева
с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение общо и за двете
инстанции, съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Е. Ф. И., с ЕГН:**********, с адрес: с.***, общ.***, ул.
«***» № *, да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
«Г.М.Димитров» №1, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 от ГПК, сумата от 955
лв., представляваща разноски и за двете инстанции, съразмерно отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. «Г.М.Димитров» №1, да
заплати по сметка на СГС сумата 3000 лв. държавна ткса.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8