Р E Ш Е Н И Е
№ 695
гр.Плевен, 30.10.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков, като
разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно
дело № 688 по описа за
2020 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 74 от 08.07.2020
год., постановено по НАХД № 164/2020 год., Районен съд – гр. Червен бряг отменил Наказателно постановление №41/08.05.2020г. на
Началника РУ Червен бряг при ОД на МВР-Плевен, с което на П.Л.И. с ЕГН **********,
адрес: *** за нарушение на чл.8, ал.4 от
Закона за закрила на детето (за това, че на 02.05.2020г. в град Червен бряг около 03,30 часа като
родител на Л.А.Х.Н.с ЕГН **********
допуснала непълнолетния си син да пребивава на обществено място след 22 часа
без придружител) на основание чл. 45, ал.3 от
ЗЗДетето е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лв.
Против горното решение постъпила
касационна жалба от Началник РУ- Червен бряг при ОД МВР- Плевен, в която се
излагат доводи, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди
се, че неправилно първостепенният съд е приел наличие на предпоставките по
чл.28 от ЗАНН. Не се оспорват обстоятелствата, че нарушителят е многодетна
майка, която има ниски доходи и процесното нарушение е първото, установено по
този закон, но се твърди, че със Закона за закрила на детето се регулират важни
обществени отношения и осъществените нарушения не могат да бъдат квалифицирани
като маловажни, тъй като се касае за възпитанието и отглеждането на непълнолетно дете, както и за опазване на
неговия живот и здраве. Касаторът се позовава на късния час, в който
непълнолетното дете е установено без придружител на обществено място. В
заключение се прави искане да бъде отменено оспореното решение.
В заключение се прави искане да бъде
отменено решението на първостепенния съд и да бъде потвърдено оспореното НП.
В съдебно заседание касаторът не се представлява и не ангажира
допълнителни доводи и доказателства във връзка с подадената касационна жалба.
Ответникът не се явява и не се
представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен
изразява становище, че касационната жалба е основателна, поради което решението
на РС- Червен бряг следва да бъде отменено.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият
съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението,
а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
С оглед конкретните оплаквания в касационната жалба,
съдът приема, че не се оспорва приетата от РС- Ч.Бряг за установена фактическа
обстановка, свързана с формалното осъществяване признаците на нарушение по на
чл.8, ал.4 от Закона за закрила на детето от страна на П.Л.И., както и доводите, свързани със
законосъобразността на съставения АУАН. Първостепенният съд е направил задълбочен
анализ на събраните в доказателства и е изложилза горните обстоятелства мотиви
в достатъчен обем, с които настоящият съдебен състав е съгласен и не намира за
нужно да ги повтаря в касационния съдебен акт, с оглед разпоредбата на чл.221,
ал.2 от АПК.
Правният спор е относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН
за конкретното нарушение.
За да обоснове приложимостта на горната норма, РС –
Ч.Бряг се е позовал на показанията на свидетеля Ивайло Цанов, както и на
служебно известното за съда обстоятелство, че семейството на жалбоподателката
включва осем деца, едно от които е
непълнолетният Л.А.Х.Н.. Освен това е посочил, че П.Л.И. и Л.А.Х.Н.не
са имали противообществени прояви, а се ползват с добро име в обществото, както
и че семейството е в затруднено финансово състояние, а присъствието на
непълнолетния на публично място след 22 часа е инцидентно проявление.
Настоящият съдебен състав не е съгласен с горните
доводи.
На първо място следва да се отбележи, че в
административнонаказателното производство, което се развива пред
първостепенният съд по реда на НПК, не е налице законова възможност за
позоваване на служебно известни на съда факти. Горното е институт на ГПК- чл.
155 и освен това съдът е длъжен да съобщи на страните тези обстоятелства, което
в случая не е сторено.
Настоящият съд счита, че в процесния случай не са
налице и предпоставките за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Нарушението, за което е наложено административното наказание е формално и
за съставомерността му не се изисква настъпването на вредни
последици. При формалните нарушения са защитими с приоритет обществените
отношения и в конкретния случай не са налице смекчаващи, (изключителни или
многобройни) обстоятелства, които да правят нарушението такова с по-ниска
степен на обществена опасност, т. е. да засягат в по- ниска степен защитените
обществени отношения, в сравнение с други случаи на нарушения от същия вид.
Правната теория и съдебната практика е последователна и непротиворечива по
въпроса, че обстоятелствата, визирани от
състава, очертават в тяхната съвкупност онова именно типично общественоопасно
деяние, което нормата запретява като нарушение от даден вид. Ето защо в този
конкретен случай (поради факта, че нарушението е безрезултатно), липсата на
настъпили вредни последици, която липса е преценена от законодателя при
формулиране на състава на конкретното деяние, не може да се цени едновременно и
като едно от основанията за квалификация на случая като маловажен.
Установения по делото факт, че ответникът по
касационната жалба не е наказван за други нарушения от същия вид е обстоятелство,
което следва да се съобрази при индивидуализацията на наложената санкция, което
в случая е сторено, тъй като същата е в минималния предвиден от закона размер.
Доброто име на детето и липсата на извършени от него противообществени прояви
не съставляват обстоятелства, които следва да се обсъждат като смекчаващи
такива, тъй като не детето, а неговата майка е извършител на процесното
административно нарушение. В същото време първостепенният съд не е обсъдил
обстоятелствата, че непълнолетното лице е установено без придружител на
обществено място далеч след 22.00 ч. /в 03.30ч./, а от приложената към
административната преписка докладна записка е видно, че пред полицейските
служители непълнолетният е заявил, че е бил на гости, където „се черпили с
ракия“.
При тези съображения съдът намира, че следва да отмени
въззивното решение и да потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, първи касационен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 74 от 08.07.2020 год.,
постановено по НАХД № 164/2020 год. по описа на Районен съд – Червен бряг и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 41/08.05.2020г. на Началника
РУ Червен бряг при ОД на МВР-Плевен, с което на П.Л.И. с ЕГН **********, адрес:
*** за нарушение на чл.8, ал.4 от Закона
за закрила на детето (за това, че
на 02.05.2020г. в град Червен бряг около
03,30 часа като родител на Л.А.Х.Н.с ЕГН
********** допуснала непълнолетния си син да пребивава на обществено място след
22 часа без придружител) на основание чл. 45, ал.3 от ЗЗДетето е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/ 2./п/