№ 323
гр. Стара Загора, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря М. Огн. Николова
като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20235530105192 по описа за 2023 година
Предявени са следните обективно съединени искове: по чл.344, ал.1, т.1 от КТ - за
признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, по чл.344, ал.1, т.2 от КТ - за
възстановяване на предишната работа и по чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ - за
заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради
уволнението.
Ищцата М. Н. Н. твърди в исковата си молба, че по силата на Трудов договор №15/07
май 2021 г. заемала за неопределено време длъжността „...” в отдел „ОПВВВ
СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ” в клон Г.Т. на „Напоителни системи” ЕАД. При
постъпване на работа била запозната и й била връчена длъжностна характеристика за
длъжността „...“. Длъжността „ръководител звено/отдел „ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И
ЯЗОВИРИ” в клон Г.Т. на „Напоителни системи” ЕАД, считано от 30.10.2020 г., се заемала
от Д.Д.П.. През различните периоди и с оглед на различните структурни и щатни разписания
„ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ” в клон Г.Т. било или отдел, или звено. През месец
ноември 2021 г. Д.Д.П. излязла в отпуск по майчинство и със Заповед №69/10.12.2021 г.
управителят инж. Ф.Ш. възложил на ищцата да изпълнява, считано от 10.12.2021 г., освен
задълженията си на „...“, и задълженията и дейностите на Ръководител отдел „ОПВВВ
СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ” в клон Г.Т. на „Напоителни системи” ЕАД. Тези
допълнителни задължения й били възложени на основание чл.23 от длъжностната
характеристика за длъжността „...“. В изпълнение на Заповед №69/10.12.2021 г. на
управителя на ищцата било връчено допълнително споразумение №137/10.12.2021 г. към
Трудов договор №15/07 май 2021 г., с което приела да изпълнява и някои от задълженията за
длъжността Ръководител отдел „ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ” в клон Г.Т. на
1
„Напоителни системи” ЕАД. Към длъжностната й характеристика било изготвено и й било
връчено и допълнение на длъжностна характеристика на длъжността „...“, съгласно което
трябвало да изпълнява и задълженията на Ръководител отдел „ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И
ЯЗОВИРИ” в клон Г.Т. на „Напоителни системи” ЕАД за времето, през което съгласно
подписаното на 10.12.2021 г. допълнително споразумение се съгласила да изпълнява и
длъжноста Ръководител отдел „ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ” при ответника. На
27.04.2022 г. с допълнително споразумение №48/27.04.2022 г. към Трудов договор №15/07
май 2021 г. ищцата отново преминала на длъжност „инженер проектант“ в отдел „ОПВВВ
СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ” в клон Г.Т. на „Напоителни системи” ЕАД, като след
датата на подписване на допълнителното споразумение вече не изпълнявала длъжността
„ръководител отдел „ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ” в клон Г.Т. на „Напоителни
системи” ЕАД. От същата дата - 27.04.2022 г., длъжността „ръководител отдел/звено
„ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ” в клон Г.Т. на „Напоителни системи” ЕАД се
заемала и изпълнявала от Н.С.М.. На 01.12.2022 г. с допълнително споразумение №
95/01.12.2022 г. към Трудов договор №15/07 май 2021 г. ищцата продължила да изпълнява
единствено длъжността „инженер проектант, ОПВВВ“ в отдел „ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО
И ЯЗОВИРИ” в клон Г.Т. на „Напоителни системи” ЕАД, като й било увеличено единствено
основното месечно възнаграждение. През месец август 2023 година Н.С.М. напуснал
дружеството, но от месец септември на работа след майчинство се завърнала Д.Д.П., която
продължила да изпълнява длъжността „ръководител отдел „ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И
ЯЗОВИРИ”. Със Заповед №23/27.10.2023 г., връчена на ищцата на същата дата,
работодателят й прекратил трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.2 от Кодекса
на труда, считано от 27.10.2023 г. Ищцата оспорва Заповед №23/27.10.2023 г. като
незаконосъобразна и моли съда да я отмени. Основанието на чл. 328, ал. 2 КТ за
прекратяване на трудовите правоотношения от работодателя с предизвестие било
приложимо само по отношение на лицата от кръга на ръководството на предприятието. В §
1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КТ било изяснено понятието "ръководство на
предприятието". В него били включени ръководителят на предприятието, неговите
заместници и други лица, на които било възложено ръководството на трудовия процес. С
това законодателят определил този специфичен кръг от служители, от които зависел успехът
на управлението и постигането на резултати в предприятието. В конкретният случай ищцата
не попадала в кръга на лицата, които съгласно § 1. т. 3 от ДР на КТ били определени като
"ръководство на предприятието". С оглед предмета на дейност на дружеството и липсата на
бизнес задача и бизнес програма, както и от съдържанието на длъжностната й
характеристика, в конкретния случай не можело да се приеме, че от работата на ищцата
зависело постигането на икономически показатели и стопански резултати на предприятието,
поради което потестативното право на работодателя за прекратяване на трудовото й
правоотношение се явявало незаконосъобразно упражнено на това основание. Съгласно
длъжностна характеристика на длъжността „...“ ищцата нямала никакви ръководни функции.
Към момента на прекратяване на трудовия договор не съществувало обективно и реално
такова основание за извършване на уволнението, тъй като не били налице предпоставките на
2
чл.328, ал. 2 от КТ. Ответникът прекратил трудовото правоотношение от длъжност, която
към момента на уволнение ищцата не заемала. Единствената длъжност, която заемала към
момента на прекратяване на трудовото й правоотношение при ответника, била длъжността
„инженер проектант ОПВВВ”, в отдел „ОПВВВ СТРОИТЕЛРСТВО И ЯЗОВИРИ”, в клон
Г.Т. на „Напоителни системи” ЕАД, без да има задължения да изпълнява длъжността
„ръководител на отдел „ОПВВВ СТРОИТЕЛРСТВО И ЯЗОВИРИ”. Съгласно щатното
разписание в „Напоителни системи” ЕАД, клон Г.Т. - Стара Загора имало един ръководител
на отдел „ОПВВВ СТРОИТЕЛРСТВО И ЯЗОВИРИ”. Към момента на прекратяване на
трудовия й договор съгласно поименното щатно разписание това била Д.Д.П., която от
30.10.2020 г. до настоящия момент изпълнявала тази длъжност, с изключение на времето, в
което била в отпуск по майчинство. Ответникът нямал право да прекратява трудовия
договор на ищцата на посоченото в Заповед №23/27.10.2023 г. основание, след като към
момента на прекратяване на трудовия й договор тя не била член на ръководството на
дружеството и не заемала посочената в заповедта за прекратяване длъжност, нито
изпълнявала длъжността „ръководител на отдел „ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ”.
След 27.04.2022 г. и подписването на допълнително споразумение №48/27.04.2022 г. към
Трудов договор №15/07 май 2021 г. ищцата заемала единствено длъжността „инженер
проектант“ в отдел „ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ” в клон Г.Т. на „Напоителни
системи” ЕАД. Ответникът не можел едностранно да възлага изпълнението на длъжността
„ръководител отдел „ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ”. В заповед №69/10.12.2021 г.
изрично било наредено на ищцата да сключи допълнително споразумение, с което да
приеме да изпълнява длъжността „ръководител отдел „ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И
ЯЗОВИРИ”. С подписването на допълнително споразумение №137/10.12.2021 г. към Трудов
договор №15/07 май 2021 г. ищцата приела да изпълнява тези задължения, но с
Допълнително споразумение №48/27.04.2022 г. към Трудов договор №15/07 май 2021 г.
двете страни отново се договорили ищцата да изпълнява единствено длъжността „инженер,
проектант“ при ответника. В конкретния случай нямало сключен договор за управление на
предприятието с управителя А.Х.Г.. Уволнението не било извършено в предвидения в
чл.328, ал.2 от КТ срок, а имено в срок от 9 месеца от сключване на Договор за управление
на предприятието от новия управител. Към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата с ответника тя работела по още два допълнителни трудови
договора при други работодатели. Считано от 10.05.2021 г. съгласно трудов договор
№001/10.05.2021 г., на основание чл. 111 от КТ, ищцата работела и при друг работодател -
Частно основно училище Елин Пелин ЕООД, при два часа работно време на ден извън
договореното работно време по основния й трудов договор с ответника. Считано от
10.05.2021 г., съгласно трудов договор №006/10.05.2021 г., на основание чл.111 от КТ,
ищцата работела и при друг работодател - Частна детска градина Ян Бибиян ЕООД, при два
часа работно време на ден извън договореното й работно време по основния й трудов
договор с ответника. Тъй като след прекратяване на трудовото й правоотношение не
започнала работа при нов работодател, имала право на обезщетение на основание чл.225 от
КТ, поради което претендира обезщетение за времето, през което останала без работа поради
3
незаконно уволнение. Последният пълен работен месец на ищцата съгласно чл.228 от КТ
бил месец август 2023 г., а брутното й трудово възнаграждение за този месец било в размер
на 2611,70 лева. Това било брутното трудово възнаграждение, което трябвало да се вземе
предвид при изчисляване на обезщетението за незаконно уволнение по чл.225 от КТ.
Ищцата моли съда да постанови решение, с което: да признае уволнението на М. Н. за
незаконно и да го отмени, като отмени Заповед №23/27.10.2023 г. за прекратяване на
трудовото й правоотношение, да възстанови ищцата на работа на заеманата преди
уволнението длъжност - „инженер проектант, ОПВВВ“ в отдел „ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО
И ЯЗОВИРИ” в клон Г.Т. на „Напоителни системи” ЕАД, да й присъди обезщетение по
чл.225 ал.1 от КТ в размер общо на 15 670,20 лева за периода от шест месеца - от 27.10.2023
г. до 27.04.2024 г., заедно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на главницата при брутно трудово възнаграждение по
смисъла на чл. 228 от КТ в размер на 2611,70 лева за месец август 2023 г., последния пълен
отработен от мен месец при ответника. Претендира разноски.
Ответникът „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД - клон Г.Т., гр.Стара Загора заявява,
че предявеният иск е неоснователен. Действително по силата на трудов договор №15/07 май
2021 г. ищцата заемала за неопределено време при ответника длъжността „...” в отдел
„ОПВВВ СТРОИТЕЛРСТВО И ЯЗОВИРИ” в клон Г.Т. на „Напоителни системи” ЕАД, при
постъпване на работа била запозната и й била връчена длъжностна характеристика за
съответната длъжност. Длъжността „ръководител звено/отдел „ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И
ЯЗОВИРИ” в клон Г.Т. на „Напоителни системи” ЕАД считано от 30.10.2020 г. се заемала от
Д.Д.П., която през месец ноември 2021 г. излязла в отпуск по майчинство. Неточно и
манипулативно било твърдението, че със Заповед №69/10.12.2021 г. на ищцата било
възложено да изпълнява считано от 10.12.2021 г. освен задълженията й на „..." и
задълженията и дейностите на „ръководител отдел „ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И
ЯЗОВИРИ. Ищцата се домогвала да вмени, че управителят едностранно й променил мястото
на работа и заеманата от нея длъжност, което не било вярно. В действителност на ищцата
било възложено и тя приела да изпълнява, считано от 10.12.2021 г., длъжността
„ръководител отдел „ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ”. В този смисъл съдържанието
на заповед №69/10.12.2021 г. на управителя било много ясно: „задълженията и дейностите
на Ръководител отдел „ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ” да се изпълняват от М. Н.
Н..“. Допълнително споразумение №137/10.12.2021 г. към Трудов договор №15/07 май 2021
г. също било много ясно по съдържание - т. 9.1. от същото: „да изпълнява длъжността
Ръководител отдел „ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ”“, в клон Г.Т. на „Напоителни
системи” ЕАД, при това „За: Пълно работно време - 8 часа“, съгласно т. 4 от
споразумението. Споразумението ясно сочело на волята на страните, а именно, че касаело
изменения на трудовия договор, считано от 01.11.2021 г. Волята на страните била ясна, че се
касаело за изпълняване на нова длъжност - Ръководител отдел „ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И
ЯЗОВИРИ”“, при пълно работно време - 8 часа, считано от 01.11.2021 г., при условията на
безсрочно трудово правоотношение. Ищцата признавала, че подписала допълнително
споразумение №137/10.12.2021 г. към Трудов договор №15/07 май 2021 г., с което приела да
4
изпълнява длъжността „ръководител отдел „ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ”, а това
не й било вменено административно. С оглед новата длъжност ищцата подписала и
длъжностна характеристика - допълнение на длъжностна характеристика на длъжността
„...“, съгласно което поела да изпълнява задълженията на „ръководител отдел „ОПВВВ
СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ”. Невярно се твърдяло от ищцата, че това било за някакъв
период от време. С допълнително споразумение ищцата се съгласила да изпълнява
длъжността „ръководител отдел „ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ” при ответника,
считано от 01.11.2021 г., при условията на безсрочно трудово правоотношение. Невярно
било, че на 27.04.2022 г. с Допълнително споразумение №48/27.04.2022 г. към Трудов
договор №15/07 май 2021 г. отново преминала на длъжност „инженер проектант“ в отдел
„ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ”, като след датата на подписване на
допълнителното споразумение вече не изпълнявала длъжността „ръководител отдел
„ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ”. Невярно било, че от същата дата - 27.04.2022 г.,
длъжността „ръководител отдел/звено „ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ” се заемала
и изпълнявала от Н.С.М.. Действително през месец август 2023 година Н.С.М. напуснал
дружеството, но било невярно, че от месец септември на работа след майчинство се
завърнала Д.Д.П., която продължила да изпълнява длъжността „ръководител отдел „ОПВВВ
СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ”. В действителност в периода от 27.04.2022 г., независимо
от подписването на Допълнително споразумение №48/27.04.2022 г. към Трудов договор
№15/07 май 2021 г., в което формално се сочело, че ищцата преминала на длъжност
„инженер проектант“ в отдел „ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ”, независимо, че на
длъжността „ръководител отдел/звено „ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ” се
назначавал Н.С.М., с Допълнително споразумение №51/27.04.2022 г. към трудов договор
№22/04 юли 2017 г., фактически, а и формално, длъжността се изпълнявала и от ищцата.
След като през месец август 2023 година Н.С.М. напуснал дружеството, ищцата
продължавала и фактически, и формално да изпълнява длъжността „ръководител отдел
„ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ” в клон Г.Т. на „Напоителни системи” ЕАД.
Действително на ищцата била връчена Заповед №23/27.10.2023 г. за прекратяване трудовото
правоотношение на основание чл.328, ал.2 от Кодекса на труда, считано от 27.10.2023 г.
Необосновано се твърдяло, че в конкретният случай ищцата не попадала в кръга на лицата,
които съгласно § 1, т. 3 от ДР на КТ били определени като "ръководство на предприятието".
В случая било налице основанието на чл. 328, ал. 2 КТ. Ищцата попадала в кръга на лицата,
които съгласно § 1, т. 3 от ДР на КТ били определени като "ръководство на предприятието".
Невярно било твърдението, че съгласно длъжностна характеристика на длъжността „...“,
ищцата нямала никакви ръководни функции. Длъжностна характеристика на длъжността
„...“ вменявала на ищцата основно задължения по организация и контрол на основната
дейност на предприятието работодател, т.ч. възложено й било ръководството на трудовия
процес. При така възложените отговорности в предприятието - работодател, каквото се
явявал клонът на дружеството, ищцата попадала в хипотезата на легалната дефиниция по
§1, т. 3 от ДР на КТ на т.н. "Ръководство на предприятието" - в категорията на други лица,
на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на
5
предприятието. Невярно било, че работодателят прекратил трудовото правоотношение от
длъжност която към момента на уволнение, ищцата не заемала. Невярно било, че към
момента на прекратяване на трудовия й договор тя не била член на ръководството на
дружеството и не заемала посочената в заповедта за прекратяване длъжност, нито
изпълнявала длъжността „ръководител на отдел „ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ“.
Независимо, че в щатното разписание на ответника имало само един Ръководител
отдел/звено „ОПВВВ СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ”, след 27.04.2022 г., както когато
длъжността се заемала формално от Н.С.М. до прекратяване на трудовото му
правоотношение, така и след месец септември 2023 г., длъжността се изпълнявала от
ищцата, а не от Д.Д.П., която заемала длъжността и в момента на прекратяване на трудовия
договор, но не я изпълнявала. Невярно било, че нямало сключен договор за управление на
предприятието с управителя А.Х.Г., както и че уволнението не било извършено в
предвидения в чл.328, ал.2 от КТ срок, а имено в срок от 9 месеца от сключване на договор
за управление на предприятието от новия управител. Налице бил приложения Договор за
управление на предприятието с управителя на клона А.Х.Г. 08.08.2023 г., при което
уволнението било в рамките на деветмесечния срок от сключването му. След като към
момента на прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника, ищцата работела по
още два допълнителни трудови договора при други работодатели, то неоснователен бил
доводът, че имала право на обезщетение на основание чл.225 от КТ. Ответникът моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователен предявения иск, както и
акцесорната претенция за разноски. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, съдът намери за установено следното.
От представения по делото Трудов договор № 15/07.05.2021 г. се установява, че
ищцата е започнала работа по трудово правоотношение при ответника на длъжност “...”. Със
Заповед № 23/27.10.2023 г. на управителя на „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД - клон Г.Т.,
гр.Стара Загора трудовото правоотношение с ищцата е било прекратено от работодателя на
основание чл.328, ал.2 от КТ, считано от 27.10.2023 г.
Разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ предвижда, че служителите от ръководството на
предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 и
поради сключването на договор за управление на предприятието, като уволнението може да
бъде извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно
от 9 месеца.
В уволнителната заповед е включено разпореждане за изплащане на обезщетение за
неспазен срок на предизвестие, което по същество изпълнява ролята на предизвестие, с
отправянето на което работникът или служителят е уведомен за избрания начин на
изпълнение чрез нещо друго /в този смисъл е Решение № 1948 от 3.02.2000 г. на ВКС по гр.
д. № 842/99 г., III г. о./.
Съобразно възприетото в правната доктрина и съдебната практика разбиране
договорът за управление представлява гражданскоправен договор за поръчка, с който се
6
уговаря постигането на определен резултат. На управителя се дава правото да организира,
ръководи и насочва дейността на предприятието на свой риск и отговорност. С оглед
осигуряване възможност на управителя за постигане на уговорения резултат същият следва
да може направи промени в ръководния персонален състав на предприятието. Затова на
управителя е предоставено правото по чл.328, ал.2 КТ.
В съдебната практика преобладава разбирането, че договорът за управление е
свързан с възлагане и преследване на бизнес цел, която е неговото същностно съдържание.
Бизнес задачата предполага определяне на конкретни икономически показатели, които
управляващият следва да постигне относно производителност, рентабилност, обем на
оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и
инвестиции, а не формално посочване на целта, за осъществяването на която е сключен
договорът. Въз основа на бизнес задачата управляващият е длъжен да разработи бизнес
програма, която да предложи и изпълни по време действието на договора. Тези принципни
постановки следва да намерят приложение и когато се касае за държавно предприятие, което
не е създадено с цел постигане на печалба и което освен стопанска, преследва и специална
цел. Преценката дали един договор, който при сключването му е определен като „договор за
управление на предприятие”, има характера на такъв по смисъла на чл.328, ал.2 КТ и дали
въз основа на него могат да бъдат уволнявани служители от ръководството на
предприятието, се прави, като се съобрази между какви страни е сключен, какви са
възложените с него задачи и дали те са свързани с осъществяването на конкретна бизнес
цел.
В редица решения на ВКС се сочи, че липсата на конкретна бизнес задача и бизнес
програма, в изпълнение на които се предприема уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ,
рефлектира върху неговата законосъобразност и налага отмяната му. Установяването на
такава стопанска програма и нейното съдържание, в изпълнение на която лицето,
натоварено с управлението на предприятието на работодателя, осъществява подбор на
ръководен екип, поради което и предприема уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ, е в тежест на
ответника работодател. За правомерното упражняване на потестативното право на
работодателя на уволнение в разглежданата хипотеза следва да са установени конкретните
параметри на бизнес плана и бизнес задачата, като част от необходимото съдържание на
договора за възлагане на управлението, с посочени икономически и стопански показатели,
които трябва да бъдат постигнати, и за реализирането на която е предоставено правото на
избор на ръководен екип, вкл. и на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ на лица от досегашния
управленски персонал. Няма пречка бизнес задачата с конкретните икономически
показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, да бъде поставена и с
други актове и документи, стоящи извън самия договор за управление, стига да е налице
връзка между тях. /В този смисъл са: Решение № 249/04.07.2013 г. по гр. д. № 1358/2012 г.
ВКС, ІV г. о., Решение № 230/08.06.2015 г. по гр. № 346/2015 г., ВКС, ІV г. о., Решение №
78 от 12.06.2019 г. по гр. д. № 2493/2018 г. на ВКС, 3-то г. о., Решение № 108 от 27.06.2019
г. по гр. д. № 4168 / 2018 г. на ВКС, 3-то г. о., Решение № 32/ 25.02.2014 г. по гр. д. №
7
4502/2013 г. на ВК и др./.
В случая по делото е представен Договор № РД 14-16/02.08.2023 г. за възлагане
управлението на „Напоителни системи“ ЕАД – клон „Г.Т.“, гр.Стара Загора, с който
изпълнителният директор на дружеството е възложил на А.Х.Г. управлението на клона за
срок от три години. Анализът на съдържанието на договора сочи, че на управителя не е
поставена конкретна бизнес задача, която да отговаря на посочените по-горе изисквания,
като съответно липсва и задължение за изработване на бизнес програма. Ответникът не е
представил други доказателства за поставена на управителя на клона бизнес задача с
конкретни икономически показатели, които същият следва да постигне. С оглед на това не
могат да бъдат формирани изводи за кръга ръководни длъжности в предприятието, имащи
отношение към постигането на поставената бизнес цел, чийто персонален субстрат може да
бъде законосъобразно подменен от управителя на основание чл.328, ал.1 КТ.
В съдебната практика се среща и друго разбиране, според което липсва изискване
започнатото изпълнение по сключения нов договор за управление да се свързва винаги с
изпълнението на конкретна бизнес програма или бизнес план, тъй като такова допълнително
условие за фактическия състав по чл. 328, ал. 2 КТ от закона не произтича. Условието не
може да се изведе и по тълкувателен път, включително за тези работодатели, които са
нормативно задължени да осъществяват своята дейност по бизнес програма, утвърдена по
надлежен ред и с необходимо съдържание (т. напр. чл. 57 и чл. 58 от Правилника за
прилагане на Закона за публичните предприятия), но и за онези работодатели, които с
договора за управление са възложили изготвяне и/или изпълнение на конкретна бизнес
програма или бизнес план. Достатъчно е да е сключен нов договор, с който собственикът на
предприятието или негов представител срещу уговорено възнаграждение е възложил
управлението на предприятието на оправомощено от закона лице (управител, изпълнителен
директор на дружеството и т. н.) срещу възнаграждение и лицето да е започнало
изпълнението по договора. Изводът произтича от правната характеристика на договора за
управление. Той е каузален, а неговото основание/кауза/цел, към която е насочен, е лицето,
на което срещу възнаграждение е възложено управлението, на свой риск и полагайки
грижата по чл. 281 ЗЗД, да постигне оптимален стопански резултат. Добавянето на
предпоставка, която от закона не произтича - започналото изпълнение да е релевантно само
когато е по конкретна бизнес програма/бизнес план - неоправдано стеснява приложното
поле на чл. 328, ал. 2 КТ /в този смисъл са: Решение № 4/07.04.2022 г. по гр. д. № 2285/2021
г. на ВКС, 4-то г. о. и Решение № 351 от 31.10.2013 г. по гр. д. № 2188/2013 г. на ВКС/.
С оглед противоречивата практика относно необходимостта от бизнес задача с
конкретни икономически показатели като условие за възникване потестативното право на
управителя по чл.328, ал.2 КТ, следва да бъде разгледано и наличието на другия
юридически факт, пораждащ това право: качеството на ищцата на служител от
ръководството на предприятието.
В уволнителната заповед заеманата от ответницата длъжност е индивидуализирана по
следния начин: „инженер проектант ОПВВВ и изпълняващ длъжността ръководител на
8
отдел ОПВВ, СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ“. Следователно според работодателя в случая
е налице хипотезата на т.нар. вътрешно заместване, уредена в чл.259 КТ.
Доколкото от представената по делото длъжностна характеристика за длъжността
„инженер проектант ХТС и ХМВ“ в звено „ОПВВ, СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ“, не се
установява заместването на ръководителя на отдела да е елемент от трудовата функция на
ищцата /чл.259, ал.2 КТ/, между страните по трудовото правоотношение следва да е било
сключено допълнително споразумение, с което страните да са се договорили за
заместването. Независимо от обстоятелството дали работникът изпълнява само трудовите
функции на отсъстващия работник или служител, или наред с тях продължава да изпълнява
и трудовите функции по своето индивидуално трудово правоотношение, чл.259, ал.3 КТ
предвижда, че заместването следва да е резултат от съгласуваната воля на двете страни по
трудовото правоотношение, т.е. следва да е налице писмено съглашение между страните по
трудовото правоотношение, с което те са изразили своята воля и съгласие да се полага труд
по т.нар. вътрешно заместване /в този смисъл са: Решение № 23/08.02.1990 г. по гр. д. №
839/1989 г. на III гр. отд. на ВКС, Решение № 238/06.03.2006 г. по гр. д. № 2021/2003 г. на III
гр. отд. на ВКС, Решение № 2126/15.01.2002 г. по гр. д. № 349/2001 г. на III гр. отд. на ВКС,
Решение № 2160/30.12.2004 г. по гр. д. № 3211/2002 г. на III гр. отд. на ВКС, Решение № 263
от 17.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1124/2015 г., IV г. о., ГК/.
В случая по делото такова писмено съгласие на страните по трудовото
правоотношение ищцата да изпълнява длъжността „ръководител на отдел ОПВВ,
СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ“ към датата на издаване на атакуваната заповед не е
представено. С Допълнително споразумение № 1/21.03.2022 г. л.117 от делото/ за временно
изпълняващ длъжността „ръководител отдел“ до завръщане на титуляря Д.Д.П. е назначен
Н.С.М.. Трудовото правоотношение с М. е прекратено по взаимно съгласие, считано от
15.08.2023 г. /л.л.130 и 131 от делото/. По делото няма данни след тази дата при спазване
изискванията на чл.259, ал.3 ГПК управителят на „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД - клон
Г.Т., гр.Стара Загора да е възложил на ищцата да изпълнява длъжността „ръководител на
отдел ОПВВ, СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ“ и последната да се е съгласила на това.
Твърдения в тази насока липсват и в отговора на исковата молба, като се поддържа, че
ищцата само фактически е изпълнявала тази функция, за което са представени писмени
доказателства.
От целите на уредбата по чл.328, ал.2 КТ ясно и недвусмислено следва
необходимостта да се съобрази наличието на вътрешно съвместителство по чл. 259 КТ при
изпълняване на ръководни функции, когато същото е обвързано със срок до титулярното
заемане на ръководната длъжност. Затова и по отношение на един ограничен кръг
служители от ръководството, за които прекратителното основание по чл.328, ал.2 КТ е
приложимо, следва да се изхожда от характера на заеманата длъжност по основното трудово
правоотношение във връзка със законосъобразното прибягване до прекратителни за
трудовоправната връзка основания при вътрешно съвместителство. Основанието по
чл.328,ал.2 КТ е изключение, което не може да се тълкува разширително. Както беше
9
посочено, целта на разпоредбата е единствено новият управител да подбере сам ръководен
екип, без да е обвързан от безсрочните трудови договори на служители с ръководни
функции. При наличие на вътрешно заместване законовата цел може да бъде постигната,
като се възложи на друго лице да осъществява заместването. Новият управител има друго
средство да подбере екипа си и прибягването до основанието на 328, ал.2 КТ не съответства
на целта на закона /в този смисъл е Определение № 813 от 17.11.2017 г. по гр. д. № 2185 /
2017 г. на ВКС, 3-то гр. отд. и цитираната в него съдебна практика/.
По изложените съображения съдът намира, че преценката дали ищцата е имала
качеството на служител от ръководството на предприятието следва да се извърши съобразно
основната й длъжност: “...”.
Съгласно §1, т.1 от ДР на КТ "Ръководство на предприятието" е ръководителят на
предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на
трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, както и колективните
изборни органи за управление (стопански съвет, управителен съвет, изпълнително бюро,
оперативно бюро и други подобни).
В съдебната практика се приема, че преценката за ръководния характер на дадена
длъжност следва да се извършва при съобразяване с мястото, което длъжността заема в
организационно-йерархичната структура на предприятието, и естеството на трудовата
функция.
В случая от т.II.1 от длъжностната характеристика за длъжността “...” се установява,
че същата е подчинена на управителя, главния инженер и ръководителя на звеното. Същото
се потвърждава и от представените по делото структура на „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ”
ЕАД - клон Г.Т., гр.Стара Загора в сила от 01.04.2023 г. и длъжностно разписание, от които е
видно, че заеманата от ищцата длъжност е подчинена последователно на ръководителя на
отдел „ОПВВ, СТРОИТЕЛСТВО И ЯЗОВИРИ“, главния инженер и управителя на клона.
Следователно в случая е налице опосреденост от двама други служители между длъжността
на ищцата и управителя в организационно-йерахичната структура на предприятието.
Внимателният анализ на описанието на длъжността, дадено в т.I, и връзките и
взаимодействието с други длъжности, дадено в т.II от длъжностната характеристика за
длъжността “...”, налага извод за изпълнителски, а не за управленски правомощия на
ищцата. Предвидено е същата да получава задачите си от управителя и от ръководителя на
звеното и да се отчита пред ръководителя на отдела. Трудовата функция на ищцата не е
свързана с ръководство на работния процес, доколкото не включва възможност тя да възлага
конкретни задачи на подчинени работници и служители и да упражнява контрол за тяхното
изпълнение.
Следователно нито йерархичното място на длъжността на ищцата в структурата на
предприятието, нито естеството на трудовата й функция могат да обусловят извод, че
длъжността “...” е част от ръководството на предприятието по смисъла на §1, т.1 от ДР на
КТ.
10
По тези съображения съдът намира, че за работодателя не е възникнало субективното
преобразуващо право по чл.328, ал.2 КТ да прекрати едностранно с предизвестие трудовото
правоотношение с ищцата. Ето защо атакуваната заповед № 23/27.10.2023 г. на управителя
на „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД - клон Г.Т., гр.Стара Загора, с която е прекратено
трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.328, т.2 от КТ, се явява
незаконосъобразна. Предявеният иск за признаване незаконността на уволнението и отмяна
на заповедта е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид уважаването на иска за отмяна на уволнението като незаконно съдът намира
за основателен и втория обективно съединен конститутивен иск с правно основание чл.344,
ал.1, т.2 от КТ. Същият следва да бъде уважен, като бъде възстановена ищцата на
предишната работа - “...” в ответното предприятие.
Ищцата е предявила и иск по чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ - за заплащане
на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението. От
представените по делото трудови книжки на ищцата е видно, че същата е останала без
работа след уволнението, тъй като не е постъпила на друга работа по трудово
правоотношение.
От Трудов договор № 001/10.05.2021 г. и Трудов договор № 006/10.05.2021 г. се
установява, още преди уволнението ищцата е започнала работа по т.нар. външно
съвместителство /чл.260 КТ/ при други работодатели - Частно основно училище „Елин
Пелин“ ЕООД и Частна детска градина „Ян Бибиян“ ЕООД.
Съдът обаче намира за неоснователно възражението на ответника, че размерът на
обезщетението за оставане без работа следва да бъде намалено с размерите на
възнагражденията, получавани по трудовите договори за допълнителен труд на ищцата. По
този въпрос ВКС се произнесъл в свое Решение № 479 от 8.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №
965/2009 г., IV г. о., ГК, което се казва следното: “Работник или служител може да полага
допълнителен труд извън установеното за него работно време при работодателя по
основното си трудово правоотношение. Той също така може да сключва трудови договори
и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно
време по основното правоотношение, освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му
трудов договор по основното му трудово правоотношение. Няма и ограничения за броя на
трудово-правните връзки по външно съвместителство. За положения труд при външно
съвместителство работникът или служителя, получава и трудово възнаграждение според
уговореното със съответния работодател - чл. 260 КТ. Следователно, при незаконно
уволнение по някой от трудовите договори, налице е увреждане, съизмеримо с
пропуснатото брутно трудово възнаграждение по прекратения трудов договор. В този
случай, няма значение, че останалите трудови правоотношения са се запазили и по тях
работникът или служителят е получавал трудово възнаграждение, както и неговия
размер. Осъществено е основание за търсене на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и
неговият размер следва да се определи по правилата на чл. 225, ал. 1 КТ.“ Посоченото
разбиране се поддържа и в Определение № 1205 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 1093/2011 г. на
11
ВКС/.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че дължимото
обезщетение на ищцата за оставането й без работа за период от шест месеца е в размер на
15670,20 лв.
Ето защо предявеният иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за заплащане на обезщетение за
времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението, е основателен в
предявения размер 15670,20 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на иска – 20.12.2023 г., до окончателното й заплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на
ищцата направените по делото разноски в размер на 1800 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за намаляване
възнаграждението на адвоката на ответника ищцата по реда чл.78, ал.5 ГПК. Минималният
размер на неговото възнаграждение, определен съобразно чл.36 ЗА, вр. с чл.7, ал.1, т.1 и
ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, е 2590,32 лв. Заплатеното от ищцата възнаграждение в размер на 1800 лв. е
под този размер, поради което не подлежи на намаляване.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Старозагорския районен съд сумата 686,81 лв., представляваща държавна такса и
сумата 200 лева, представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на М. Н. Н. от с...., община Стара Загора, ЕГН
**********, извършено на основание чл.328, ал.2 от КТ, и ОТМЕНЯ Заповед №
23/27.10.2023 г. на управителя на „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД - клон Г.Т., гр.Стара
Загора, ..., ЕИК 8311600780150, представлявано от А.Х.Г..
ВЪЗСТАНОВЯВА М. Н. Н. от с...., община Стара Загора, ЕГН ********** на
предишната работа - “...” в „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД - клон Г.Т., гр.Стара Загора,
..., ЕИК 8311600780150, представлявано от А.Х.Г..
ОСЪЖДА „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД - клон Г.Т., гр.Стара Загора, ..., ЕИК
8311600780150, представлявано от А.Х.Г., да заплати на М. Н. Н. от с...., община Стара
Загора, ЕГН **********, сумата 15670,20 лева представляваща обезщетение за времето,
през което М. Н. Н. от с...., община Стара Загора, ЕГН ********** е останала без работа
поради уволнението, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на
иска – 20.12.2023 г., до окончателното й заплащане, както и сумата 1800 лева,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД - клон Г.Т., гр.Стара Загора, ..., ЕИК
8311600780150, представлявано от А.Х.Г., да заплати в полза на бюджета на съдебната
12
власт, по сметка на Старозагорския районен съд, сумата 686,81 лева, представляваща
държавна такса, и сумата 200 лева, представляваща разноски за възнаграждение на вещо
лице.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
13