Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
19.04.2021 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
||||||||||||||||||||
|
Кърджалийски
административен |
Съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
17.03. |
Година |
2021 |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
В
публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
Мариана
Кадиева |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
Ангел
Момчилов |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Адм. |
дело
номер |
308 |
по
описа за |
2020 |
година. |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
Производството
е образувано по жалба на управителя на „Ранчото-2012“ ЕООД ***, ЕИК ***,
против Акт за установяване на публично
държавно вземане № 06/311/00651/3/01/04/01 от 13.08.2020 г., издаден от
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“
гр.София, с който на „Ранчото-2012“ ЕООД ***, ЕИК ***, е определено подлежащо
на възстановяване публично държавно вземане в размер на *** лв., представляващи 100% от получената субсидия по
Договор за подпомагане № *** от *** г. по мярка 311 „Разнообразяване към
неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007 – 2013 г.
Счита,
че административният акт е неправилен и
незаконосъобразен като издаден в нарушение на материалния закон и при
съществени нарушения на административнопроцесуалните
правила, както и необоснован.
На
основание чл. 155, ал.1 от ДОПК, релевира възражение
за изтекъл преклузивен срок за издаване на обжалвания
Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №
06/311/00651/3/01/04/01, издаден на 13.08.2020 г. с изх. № 01-2600/6544. В
подкрепа на горното твърди, че възражението срещу изразеното в писмо на изп. директор на ДФЗ - РА относно налагане на финансова
санкция за констатирано нарушение, свързано с неизпълнение на одобрения проект,
било изпратено на ДФЗ - РА на 13.11.2019 г./вх. № 01-2600/6544/, а обжалваният
Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №
06/311/00651/3/01/04/01 бил издаден на 13.08.2020 г./изх. № 01- 2600/6544/.
Всичко това водело до извода, че определеният 60 - дневен срок, по чл. 155, ал.
1 от ДОПК за издаване на акта бил изтекъл на 13.01.2020г., респ. актът бил издаден седем месеца след предвидения в
закона преклузивен срок.
На
следващо място, счита, че АУПДВ № 06/311/00651/3/01/04/01 е издаден и след като
е изтекъл мониторинговия период и съответно бил
изтекъл и срока на договора. Това било видно от датата на подписване на
Договора за подпомагане № *** от *** г., като петгодишния мониторингов
период бил изтекъл на 15.10.2019 г. Писмото, с което било открита процедурата
по издаване на АУПДВ носело дата 28.10.2019 г., т.е. 8 дни след изтичане на
петгодишния мониторингов период.
Оспорва
като противоречащи на материалния закон, изложените в АУПДВ мотиви, че
Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ били само основание за начина на определяне на
размера на дължимото вземане. В тази връзка сочи, че във възражението на
„Ранчото - 2012“ ЕООД били направени обосновани доводи за незаконосъобразност
на искането за възстановяване на средствата по Фонда, с аргумент, че посоченото
правно основание за издаване на оспореният акт са Правила за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения (Правилата) по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от Закона за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), които Правила бил обнародвани
след датата на извършената проверка и нямали обратно действие. Правното
основание за издаване на Правилата се явявал чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП, в сила от
28.06.2019 г., която разпоредба категорично имала действие занапред. В тази
насока била и нормата на § 10, ал. 1 от ПЗР на ЗПЗП, която ясно сочела, че
приетите норми имат действие занапред, а започнатите производства, какъвто бил
и настоящия случай се довършвали по реда, действащ преди създаването на новите
разпоредби и издаване на Правилата. Видно от писмото на Изпълнителния директор
на ДФЗ проверката била извършена на място на 17.07.2019 г. Същевременно
посочените в писмото като правно основание за определяне на размера и налагане
на финансова санкция Правила бил влезли в сила на 30.08.2019 г., т.е. 43 дни по
-късно.
Правилата
нямали обратно действие и посочването им като правно основание за определяне на
размера и издаване на акт за установяване на публично държавно вземане противоречало на
Закона за нормативните актове (ЗНА).
Предвид
това бил нарушен е основен принцип в правото, че приетите нормативни актове
действат за напред. С оглед това, посочването на Правилата като правно
основание за налагане на каквато и да било мярка или административна санкция се
явявало в противоречие с материалния закон и с основните принципи в правото.
При издаване на АУПДВ, административнорешаващия орган
не бил обсъдил доводите, посочени във възражението, при което бил издал един
незаконосъобразен административен акт, което представлявало нарушение на
материалния закон и се явявало основание за отмяна на АУПДВ.
Отделно
от горното, излага съображения за нарушение на материалния закон, изразяващо се
в посочената като правно основание норма на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП. Аргумент в
тази насока било обстоятелството, че след 2018 г., съгласно разпоредбата на
чл.9б ЗПЗП (ДВ бр.2/2018) било въведено разграничение по отношение на мерките и
подмерките, по които управляващия орган провеждал
производствата по реда на специалния закон - ЗПЗП и тези, за които са прилагали
общите правила на ЗУСЕСИФ. В разпоредбата на чл. 9б, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП било
посочено, че лимитативно изброените производства се отнасят за програмния
период на Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.
Производствата пред ДФЗ-PA по мярка 311
„Разнообразяване на неземеделски дейности” от Програмата за развитие на
селските райони (ПРСР) 2007-2013 не попадали в приложното поле на този текст,
поради това, че се отнасяли за друг програмен период, който не бил посочен в
законовия текст. В тази връзка, мярка 311 „Разнообразяване на неземеделски
дейности” от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 не попадала и
сред изброените по чл. 21, параграф 16. „а” и „б”, чл. 28, чл.29, 31,33 и 34 от
Регламент (ЕС) 1305/2013, за които по силата на чл. 9б, т. 1 ЗПЗП бил приложим
специалния закон - ЗПЗП. Предвид обстоятелството, че оспореният АУПДВ бил
издаден след влизане в сила на чл. 9б от ЗПЗП, приложим се явявал редът,
предвиден по ЗУСЕСИФ. Поради това, се налагал изводът, че административнорешаващия
орган е следвало да издаде решение за налагане на финансова корекция по чл. 73
от ЗУСЕСИФ.
Твърди,
че са налице нарушения на административнопроизводствените
правила, които обосновава с приложението на ЗУСЕСИФ. В тази връзка отново сочи,
че след като процедурата по издаване на процесния
АУПДВ е започнала на 28.10.2019 г., приложим за установяване на вземането на
ДФЗ бил ЗУСЕСИФ. В нарушение на установените с този закон правила,
административният орган не е издал решение за финансова корекция по чл. 73
ЗУСЕСИФ. Това решение следвало да е мотивирано, да се издаде от компетентен
орган, с него да се установи по основание и размер дължимото плащане.
Същевременно
решението подлежало и на обжалване по реда на чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕСИФ и
влязлото в сила решение би било основание за издаване на акт за публично
държавно вземане при установена нередност.
На следващо място сочи, че административния орган не бил обсъдил
обстоятелството по изпълнение на инвестицията, използването й по
предназначението на проекта и периода, в който туристическият обект работел
изключително устойчиво, а се бил ограничил стеснително да тълкува клаузите на
договора само с оглед размера на приходи от нощувките, без да обсъди и оцени
приходите от предоставена храна и другите приходи от туристически услуги. В
този смисъл била и нормата на чл. 37 и сл. от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
„Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие селските
райони за периода 2007 – 2013 г. Счита, че административнорешаващият
орган изобщо не е посочил на какво основание са получени посочените в АУПДВ
приходи за определяне на публичното държавно вземане, т.е. липсвала правна
обоснованост по отношение на идентифицирането на установените суми.
Оспорва изцяло размера на посочените стойности в процесния АУПДВ като противоречащи на обявените пред НАП
приходи за всяка една от релевантните години. В този смисъл намира, че е
осъществено стеснително тълкуване на бизнес плана, като са отделени само
приходите от нощувки от останалите приходи от туристическата дейност в цялост.
Горното освен, че не намирало опора в бизнес плана и Правилата за определяне на
размера на подлежащата за възстановяване сума, а и противоречало на Закона за
туризма.
О всичко това се налагал изводът, че ДФЗ-PA необосновано бил определил размера на
вземането и неоснователно бил посочил като правно основание за определяне на
размера на нарушението т. 30 от Правилата, което представлявало съществено
нарушение на административнопроизводствените правила,
водещо до отмяна на така издадения АУПДВ.
Оспорва
изводите на административния орган, изложени в мотивите на процесния
АУПДВ, за наличие на неизпълнение на сключения между жалбоподателя и ДФ
„Земеделие“ Договор за подпомагане № *** от *** г. и релевантния бизнес план,
за което излага подробни съображения:
Счита,
че необосновано в АУПДВ е прието, че бизнес планът е неразделна част от Договора
за подпомагане № *** от *** г./Договора/. Административнорешаващият
орган сочел т. 19 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 30/11.08.2008 г.,
която давала легална дефиниция на понятието „проект”, но по никакъв начин не го
правела неразделна част от Договора и още по-малко във валидно правно основание
за налагане на административни санкции.
Твърди,
че основния предмет на безвъзмездната помощ по проекта била инвестицията за
изпълнение на СМР.
Посочването
в АУПДВ на неспазване на т. 4.18 от Договора било изцяло бланкетно
и не сочело на съществени договорни нарушения. Ползвателят на помощта бил
изпълнил всички изисквания по реализиране на инвестицията, изразяващи се в
изграждане и завършване на цялата инвестиция, в срока по договора, в
съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените разходи, пускане в
експлоатация на обекта и използването му по предназначение за срока на проекта.
В този смисъл „Ранчото - 2012“ ЕООД бил изпълнил договорните си задължения по
т. 4.12 и т. 4.18 от Договора. Понастоящем цялостната инвестиция в обекта
надхвърляла сумата предоставена по проекта, което било безспорно доказателство
че средствата по проекта са усвоени за постигане на основната цел, като в
допълнение бенефициентът бил увеличил вложението чрез лични средства В подкрепа
на това обстоятелство бил и фактът, че Ползвателят на помощта бил изпълнил
договорното си задължения за реализиране на инвестицията в срока по т. 3.1. от
Договора, което не се оспорвало от ДФЗ-РА.
Излага
съображения, че посочването на т. 4.4 и т. 8. 1 от Договора било бланкетно и не давало яснота относно конкретно нарушение,
възприето от административния орган. Независимо от горното следвало да се има
предвид, че ДФЗ-РА обосновал АУПДВ с твърдения, че претендира дължима и
уговорена предварително престация при неизпълнение на
задължения на ползвателя на помощта съгласно чл. 8.1 от договора. Последната
клауза не сочела при неизпълнение на кои задължения ползвателят има задължение
да върне получената финансова помощ и то изцяло. Предвид това неоснователни и неотносими към АУПДВ били доводите, че са настъпили
уговорените по чл. 8.1 предпоставки. Клаузата на чл. 8.1 от договора
съставлявала уговорка между страните какво обезщетение ще се дължи от неизправния
ползвател при настъпване на предпоставките по същата, т.е. съставлявала вид
уговорка за компенсаторна неустойка. В клаузата били предвидени две
алтернативни предпоставки за дължимост на престацията по възстановяване на получената помощ, които са
1/ представяне на неверни или подправени документи, която не се твърди и не се
установява да е налице и 2/ неизпълнение на задълженията по договора от страна
на ползвателя. В тази част клаузата била неконкретизирана и не било уточнено
нито неизпълнението на кои конкретни задължения ще бъде основание за цялостно
възстановяване на получената сума, нито какво трябва да е неизпълнението -
пълно или частично. В този смисъл следвало да намери приложение чл. 87, ал. 4
от ЗЗД.
От
изложеното се налагал изводът, че посочените като правно основание за издаване
на АУПДВ и определяне на размера на подлежаща на връщане сума, основания по т. 4.4. от Договора за подпомагане № *** от *** г„ във връзка с
разпоредбите на т. 4.12 и т. 4.18 от същия договор и основанието предвидено по
чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. и Правилата от 30.08.2019
г., не намирали опора в материалното право, поради което представлявали
нарушения на административнопроизводствените правила.
На
следващо място счита, че твърденията в оспорения АУПДВ, че не били постигнати
нивата, предвидени в бизнес плана, не отговаряли на обективната истина. В този
смисъл излага доводи, че частта на бизнес плана относно приходите от нощувки не
бил основен критерий за изпълнението му; инвестицията по проекта била изпълнена
изцяло; процентното изражение на приходите по години надвишавало 20% и
туристическият обект осъществявал дейността си успешно за целия период на
проекта и до момента на депозиране на процесната
жалба.
Оспорва
изцяло мотивите на административния орган, че бизнес планът бил одобрен с процесния договор за подпомагане, както и доводите, че е
налице неизпълнение на показатели, предвидени в бизнес-плана в размер на 20% от
предвидените приходи, аргументирайки се с липса на такива клаузи в договора и
недоказаност на посоченото, че за 2018 г. в дружеството имало нает персонал
средно аритметично 3.25%, а не съгласно предвиденото в бизнес плана.
Сочи,
че липсата на телевизори в обекта не била доказана. От представените доказателства
от жалбоподателя било видно, че вследствие на буря в района на обекта,
настъпила повреда в телевизорите, като след заявяване на застрахователна
претенция и заплащане на съответното обезщетение, били закупени нови
телевизори.
Счита,
че липсвал цялостен анализ на доводите и възраженията на жалбоподателя,
въведени в депозираното Възражение с вх. 01-2600/6544 от 13.11.2019 г. Според
жалбоподателя изцяло неоснователно било позоваването от страна на
административния орган на нормите на чл. 33 и чл. 202 от Регламент (ЕС Евратом) 1046/2018 г. В тази връзка отново излага
съображения за неправилна преценка за неизпълнение на бизнес план и неоправдано
необсъждане на допълнителните дейности и инвестиции от страна на бенефициента.
Изцяло неприложими в случая били и посочените в оспорения акт разпоредби на чл.
35 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 г. и чл. 46, ал. 2 от Наредба №
30/11.08.2008 г.
Релевира
доводи, че в оспореният акт не било посочено в какво конкретно се изразявало
допуснатото нарушение, анализирайки чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и чл. 27, ал. 7 от
ЗПЗП.
Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отмени Акт за
установяване на публично държавно вземане № 06/311/00651/3/01/04/01 от
13.08.2020 г., издаден от изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ гр.София, с който на „Ранчото-2012“ ЕООД ***, ЕИК ***,
е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на *** лв., представляващи 100% от получената субсидия по
Договор за подпомагане № *** от *** г. по мярка 311 „Разнообразяване към
неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007 – 2013 г.
По
депозираната жалба е постъпил отговор от изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“/вх. № 2401 от 07.12.2020 г. –
л. 952 – л. 954/, действащ чрез пълномощника адв.
М.А., с който се оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Изложени са
съображения за законосъобразност на оспорения АУПДВ, както следва:
Сочи,
че обжалваният акт е издаден от материално компетентен орган -Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“, в предвидената от закона писмена форма и съдържащ
изискуемите от чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително фактическите и
правни основания за издаването му. В тази връзка твърди, че съгласно § 4, ал. 1
от ДР на ЗУСЕСИФ за Програмата за развитие на селските райони функциите на
органи за управление, контрол и администриране по този закон се изпълнявали от
Министерството на земеделието, храните и горите и от Държавен фонд „Земеделие”
- Разплащателна агенция, както това било предвидено в Закона за подпомагане на
земеделските производители и в актовете по неговото прилагане. Съгласно чл. 20,
т. 2 и т. 3 от ЗПЗП изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“
организирал и ръководел дейността му и го представлявал. По силата на чл. 20а,
ал. 1 и 2 от ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор и на
Разплащателната агенция, като в съответствие с чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП /нова - ДВ,
бр. 2 от 2018г., изм., бр. 51 от 2019г., в сила от 28.06.2019г.) изпълнителният
директор издавал актове за установяване на публични държавни вземания по реда
на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на финансови
корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове. Компетентността на изпълнителният директор
на ДФЗ произтичала именно от цитираната разпоредба в посочената й приложима
редакция. В случая били изложени мотиви, предоставящи възможност за извършване
на проверка за приложението на материалния закон въз основа на фактите, счетени
за относими от административния орган. Налице било
подробно и ясно изложение на фактите, които са взети предвид от органа за
преценката му, че ползвателят на помощта е нарушил нормативни и договорни
задължения, в какво се състоят същите и кои разпоредби от договора и
приложимото право са нарушени;
Счита,
че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да обуславят отмяната на АУПДВ. В тази връзка въвежда твърдения,
че правото на участие на заинтересованото лице е било осигурено чрез надлежното
му уведомяване за служебното иницииране на производството за издаване на
административен акт по чл. 26 от АПК/ Писмо с изх. № 01 - 2600/ 6544 от
28.10.2019 г./ Следвало да се има разпоредбата на чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП, която
препращала относно реда за издаване на акта към ДОПК.
Съгласно
чл. 27, ал. 7 /нова - ДВ, бр. 51 от 2019г., в сила от 28.06.2019г/ ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост,
ангажимент или друго задължение от
страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони,
извън основанията по ал. 6, се установявала с издаването на акт за установяване
на публично държавно вземане по реда на ДОПК. По силата на чл. 166. ал. 1 и 2
от ДОПК установяването на публичните вземания се извършвало по реда и от
органа, определен в съответния закон. Ако в съответния закон не бил предвиден
ред за установяване на публичното вземане, то се установявало по основание и
размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на
административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния
кодекс. В случая „Ранчото - 2012“ ЕООД, ЕИК ***, бил уведомен както за
констатациите от извършените на проверки на място и административни проверки —
Контролния лист от извършена проверка - 24.06.2019 — 26.06.2019 г. подписан от жалбоподателя,
така и в съответствие с чл. 26, ал. 1 АПК за откритото производство по издаване
на акта. Предоставена му била възможност съгласно чл. 34 от АПК за представяне
на писмено възражение, от която оспорващият се бил възползвал и е представил
съответни възражения/вх. № 01 - 2600/ 6544 от 13.11.2019 г./, които били
обсъдени подробно в мотивите на АУПДВ;
Сочи,
че съгласно § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, безвъзмездната финансова помощ по
Програмата за развитие на селските райони се предоставя при условията и по реда
на този закон /ЗУСЕСИФ/, доколкото друго не е предвидено в ЗПЗП или в акт по
неговото прилагане. Друго било предвидено в чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП - нова, ДВ,
бр. 51 от 2019г., в сила от 28.06.2019 г., включително и към датата на издаване
на оспорения АУПДВ. Съгласно цитираната приложима материалноправна
разпоредба на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП дължимостта на
подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на
критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициерите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони,
извън основанията по ал. 6, се установявала с издаването на акт за установяване
на публично държавно вземане по реда на ДОПК. На основание § 35, ал. 3 от ПРЗ към
ЗИД на ЗПЗП била издадена Наредба № 30 от
11.08.2008 г., като Договорът, във връзка с чието изпълнение е издаден АУПДВ,
бил сключен на 15.10.2014г., като цялата процедура по отпускане на помощта,
изпълнението, извършените проверки, окончателното плащане и констатиране на
нарушенията в изпълнение на договора след плащане на помощта, е осъществена по
приложението на Наредба № 30 от 11.08.2008г. Относимата
материалноправна уредба се явявала тази по ЗПЗП,
респ. Наредба № 30 от 11.08.2008 г. В съответствие с приложимия материален
закон органът е приел, че констатираните нарушения са такива по договора за
финансово подпомагане и приложимата наредба, като изрично е цитирал съответните
разпоредби и извършил анализ на фактите спрямо тях. Обосновал е установените нарушения
спрямо договора и наредбата;
На
следващо място, следвало да се има предвид текста на § 1, т. 19 от ДР на
Наредба № 30 от 11,08.2009г., съгласно който „проект“ е заявление за
подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от
материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и
допустими за финансиране по ПРСР, като кандидатите за финансово подпомагане
подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец
приложение № 5 и прилагат документите, указани в същото приложение /чл. 26, ал.
1 от наредбата/. Един от задължителните реквизити към заявлението бил изготвен
от кандидатите бизнес план, който трябвало да доказва икономическата
жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2
от Наредбата /чл. 16, ал. 2 от наредбата/. В ДР на Наредба № 30 от
11,08.2008г., § 1, т. 6 била дадена легална дефиниция на понятието „икономическа
жизнеспособност“, а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи
устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. В приложения бизнес
план бил заложени както приходите от субсидираната дейност, така и броят и
видът на работните места, които субсидираната с европейски и национални
средства инвестиция ще създаде и които били една от целите на мярка 311 от ПРСР
2007-2013 г.
Съгласно
чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30 от 11.08.2008г., в случай че ползвателят на
помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на
финансовата помощ, РА можел да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със
законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с
ползвателя на помощта, а по силата на ал. 2 РА определял размера на средствата,
които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като вземал
предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на
неизпълнение по даден проект зависела от неговите последици за дейността като
цяло.
Продължителността
на неизпълнението зависила от времето, през което траят последиците, или лихвата
върху тях в изброените в разпоредбата конкретни случаи. Счита, че в случая правилно
органът бил приложил Правилата за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27,
ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от
Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. /издадени от Държавен
фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, обн.,
ДВ, бр. 69 от 30.08.2019г., в сила от 30.08.201 9г./. Доводите в жалбата за
неприложимостта им се явявали неоснователни, предвид това, че Правилата, с оглед датата на обнародване и
влизане в сила, били действаща нормативна уредба преди и към датата на издаване
на оспорения АУПДВ.
Сочи,
че Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7
от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г. били изготвени в съответствие с член 30 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на
Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане
на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на
прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по
отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони (за заявки
за окончателно плащане по мерките от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2007 - 2013 г., подадени преди I януари 2015 г.), публикуван в OB. L 25. 28.01.2011 г., на Европейския съюз, и член 35 от
Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за
допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета
по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията
за отказ или оттегляне па плащанията и административните санкции, приложими към
директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и
кръстосаното съответствие, публикуван в OB, L 181, 20.06.2014 г., на Европейския съюз (за заявки за
окончателно плащане по мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007-2013 г. (ПРСР 2007-2013 г.). подадени след 1 януари 2015 г.). Правилата се
прилагали в случаи на нарушения, установени от Държавен фонд „Земеделие“ -
Разплащателна агенция, или друг оправомощен да
извършва контрол орган, произтичащи от установени неспазвания на критерии за
допустимост или нарушения на ангажименти или други задължения, поети от
ползвателите на безвъзмездна финансова помощ по мерките от ПРСР 2007 - 2013 г.,
произтичащи от предоставена безвъзмездна финансова помощ, като изчисляването на
размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ за установените
нарушения след окончателно плащане по проекта се извършвало на база
оторизираната по сключения договор със съответния ползвател финансова помощ, а
размерите па подлежащата на възстановяване финансова помощ за видовете
нарушения, допуснати от страна на ползвателите по мерките от ПРСР 2007 - 2013
г., били посочени в приложението към правилата, като при определяне на
конкретния размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ за
съответния вид нарушение били отчетени тежестта, степента, продължителността и
системността на нарушението при спазване на допълнителните пояснения за това,
посочени в приложението. Приетите от изпълнителния директор на ДФЗ - РА правила
не извършвали преценка на юридически факти - нарушения на задължения на
бенефициентите по мерките от ПРСР и не променяли техните правни последици -
възстановяване на неправомерно получена финансова помощ, тъй като преди
приемане на Правилата и обнародването им в ДВ бр. 51/2019 г., с отделни наредби
по мерките от ПРСР, (каквато в случая била Наредба № 30/2008 г.), се установявали
видовете нарушения и правните последици от тях, представляващи основания за възстановяване на неправомерно
изплатена финансова помощ. Правилата определяли само размера на санкцията
относно еднакви по степен, тежест и продължителност нарушения;
На
следващо място, при издаване на АУПДВ административният орган се бил позовал на
чл. 8.1 от договора, както и на аналогичните им разпоредби на чл. 46, ал. 1 и
ал. 2 от Наредба № 30/2008 г. От това следвал изводът, че заложените в бизнес
плана финансови показатели се явявали индикатори за изпълнение на проекта и
непостигането им водело до отмяна изцяло или частично на финансовата помощ на
посочените правни основания, предвид което следвало да се приеме, че същите не
са прогнозни, в каквато насока се явяват и неоснователни възраженията на
жалбоподателя. Постоянна и непротиворечива била и актуалната практика на ВАС,
че неизпълнението на залегналите в бизнес плана финансови показатели съставлява
и нарушение на договорно задължение - това е задължението на бенефициента да
извърши изцяло одобрената инвестиция в съответствие с одобрения бизнес план.
Заложените в него финансови показатели са индикатори за изпълнение на проекта,
поради което непостигането им води до необходимост от коригиране размера на
финансовата помощ. В този смисъл сочи решения на ВАС -Решение № 2709 от
19.02.2020 г. по адм. дело № 9703/2018 г.; Решение №
3184 от 28.02.2020 г. по адм. дело № 7468/20918 г.;
Решение № 5040 от 04.04.2019
г. по адм. д. № 4307/2018 г.; Решение № 14727 от
29.11.2018 г. по адм. д. № 1006/2018 г.; Решение №
5317 от 24.04.2018 г. по адм. д. № 1945/2018 г.;
Решение № 4933 от 3.04.2019 г. по адм. дело №
4912/2018 г. и др. - всички на IV отделение на ВАС.
В
случая, установените нарушения по договора от „Ранчото - 2012“ ЕООД, ЕИК ***,
попадали в обхвата на т. 30 от Приложението към Правилата. Съгласно
разпоредбата на чл. 27, ал.9 от ЗПЗП, преценката на изпълнителния директор
следвало да се обективира в правила за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6
и 7. След като правилата били утвърдени със заповед и обнародвани, при
определяне размер на подлежаща на възстановяване финансова помощ за видове
неспазвания на договорни и нормативни задължения, които попадат в обхвата на
Правилата, изпълнителният директор не дължал повторно мотивиране на степен,
тежест, продължителност на неизпълнението в индивидуалният административен акт,
с който установяване публично държавно вземане.
Правилата
по чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП представлявали поднормативен административен акт,
съгласно решение на ВАС по адм.дело №1757/2019 г., с
което било оставено в сила решение № 15652 от 14.12.2018 г., постановено по адм.дело № 11440 по описа за 2017 г. на тричленен състав на
Върховен административен съд/ВАС/, четвърто отделение.
За
конкретния проект установеното неизпълнението на показателите за приходи, което
се отнасяло към т.30 от Приложението към Правилата, било под 20%. Установеното
неизпълнение на показателите в бизнес плана се явявало в края на мониторинговия период (който изтичал на 15.10.2019 г.,
съобразно договора за финансова помощ).
Правилата
уреждали специфични разпоредби, които давали право на ДФЗ да извърши преценка
установеното нарушение възможно ли е да бъде отстранени или не. В конкретния
случай неспазването на задълженията било в края на мониторинговия
период и не би могло да се стигне до тяхното коригиране във времето назад, нито
пък било възможно представянето на план за постигане на показателите занапред,
тъй като до края на действие на договора са оставали няколко календарни месеца.
В
съдебно заседание „Ранчото – 2012“ ЕООД се представлява от управителя М. Р. Ч.
и пълномощникът адв. И.Ш., които поддържат процесната жалба по изложените в нея доводи. Представена е
писмена защита, в която са въведени съображения за незаконосъобразност на
оспорения АУПДВ, аналогични с тези, посочени в жалбата.
Ответникът
по жалбата – Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, чрез пълномощника адв. М.А., оспорва изцяло жалбата по основание. Заявява, че
поддържа депозирания отговор на жалбата, по изложените в него доводи. Представя
писмена защита, в която сочи подробни съображения в подкрепа на
законосъобразността и обосноваността на оспорения АУПДВ.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На
15.10.2014 г. между „Ранчото – 2012“ ЕООД, с ЕИК ***, УРН ***/ползвател/ и Държавен фонд „Земеделие“ гр.София е
сключен Договор № ***/л. 171 – л. 176/ за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка
311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 – 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони. Съгласно клаузите на договора фондът
предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70% от
одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването
на проект № *** от *** г. Първоначално одобрената помощ въз основа на
представените документи е в размер на *** лв.,
съгласно Таблицата за одобрените разходи (Приложение 1). Ползвателят е поел
задължението да извърши инвестицията, предмет на договора, в срок до 15.09.2015
г. от него и одобрен бизнес план в периода от сключване на договора до
30.09.3018 г. По силата на т. 4.18 от договора, „Ранчото – 2012 г.“ ЕООД е
длъжно да изпълнява одобрения проект за срок от 5 години от сключването на
договора.
Съгласно
въведената в раздел IX, т. 9.1, б. „г“ от договора
дефиниция, „одобрен проект“ е подаденото от ползвателя на етапа за
кандидатстването по мярката и одобрено от фонда заявление за подпомагане заедно
с всички изискуеми, съгласно Наредба № 30 от 11.08.2008 г. документи
(включително и представения от ползвателя и одобрен от фонда бизнес план),
както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи,
заявени
от ползвателя и допустими за финансиране по мярка 311;
Договорът
е изменен с Анекс I от 11.12.2014 г., като е
променен размерът на първоначално одобрената инвестиция от 188 843.36 лв.
на 157 039.88 лв., изменен е т. 2.2, въведена е б. „г“ към т. 9.5.
Неразделна част от анекса е и Таблица за одобрените инвестиционни разходи,
Приложение 1;
Съгласно
процесния бизнес – план/л. 139 – л. 179/, проектът на жалбоподателя: „Изграждане на Вилно
селище – втори етап, ПИ ***, ПИ ***, в землището на ***“, предвижда създаването
на вилно селище, състоящо се от три бунгала с общо 10 помещения за настаняване
или обща леглова база от 20 бр. легла. Един
очакваните резултата и устойчива заетост чрез създаване на 4 постоянни работни
места на пълен работен ден, подобряване на перспективите за заетост, социално
сближаване в отговор на потребностите и изискванията на пазара на труда. Видно
от наличната Таблица 2-производствена и търговска програма/л. 160/, за III, IV, V, и VI–та година са предвидени в приходи от продажба на
продукция/услуги в обща размер на *** лв.
за всяка една от годините, от които: *** лв.,
реализирани от нощувки; *** лв.,
реализирани от услуга „Планински водач“ и *** лв. от „Екскурзоводска услуга“;
На
„Ранчото – 2012“ ЕООД са извършени плащания по договора, както следва: *** лв., оторизирана на 09.02.2015 г., изплатена на
19.02.2015 г./л. 957 – л. 958/ и *** лв., платена на 23.09.2015 г./л. 522 - л. 523/, т.е.
общо в размер на *** лв.;
Със
Заповед № 373833/21.06.2019 г. е разпоредена проверка
на място на кандидат с УРН *** („Ранчото – 2012“ ЕООД)/л. 515/. С Докладна записка изх. № 05-2-092/49 от 28.06.2019 г./л.549/, директор дирекция “ТИ“ на ДФ
„Земеделие“ е бил уведомен, че при извършената проверка на „Ранчото – 2012“
ЕООД се констатирало, че обекта функционира по предназначение, но липсва един
от активите, заложени в бизнес-плана/телевизор/, не се изпълнени заложените по
бизнес-план показатели и услуги, броят на наетия персонал не съответства на
заложения в бизнес-плана. Отправено е предложение за иницииране на екс-пост проверка. Със Заповед № 374418/11.07.2019 г. е разпоредена нова проверка на място на кандидат с УРН ***
(„Ранчото – 2012“ ЕООД)/л. 551/.
Резултатите
от проверката са материализирани в контролен лист от проверка/л. 553 – л. 581/. Констатирано е, че
ползвателят на помощта не е реализирал прогнозните стойности на приходи от
продажби на продукция/услуги, заложени в бизнес-плана/БП/ и не
е разкрил нови и/или не запазил броя работни места по БП – Докладна записка
изх. 05-2-092/80 от 25.07.2019 г. – л.
582;
С
Уведомително писмо изх. № 01-092-2600/62 от 25.07.2019 г. на ОД на Държавен
фонд „Земеделие“ - Кърджали/л.583/ на
„Ранчото – 2012“ ЕООД е съобщено, че при извършената проверка на място, са
констатирани несъответствия, които са детайлно описани в приложения контролен
лист.
Предоставена
е възможност за представяне на възражения в 14-дневен срок от получаване на
съобщението;
На
31.10.2019 г./л. 588/ на М. Р. Ч., в
качеството му на управител на „Ранчото – 2012“ ЕООД, е връчено Съобщение/писмо
с изх. № 01-2600/6544 от 28.10.2019 г./л.
584 – л. 587/, издадено от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр.София,
с което е уведомен, че ДФ „Земеделие“ открива производство по издаване на акт
за установяване на публично задължение във връзка с констатации при проверка на
изпълнението на задълженията по Договор №
*** от *** г. Изложени са мотиви, че при извършената проверка на място е
констатирано неизпълнение на договора – т. 4.12 и т. 4.18 във вр. с т. 9.1, б. „г“ и § 1, т. 19 от ДР на Наредба №
30/11.08.2008 г. Посочено е, че е установено средно аритметично
изпълнение на бизнес плана за три пълни финансови години /2016, 2017 и 2018 г./
в размер на 10.68% от заложените приходи за посочените три години. Също така
било констатирано липса на актив-телевизор, както и неизпълнение на
задължението за разкриване на 4 работни места. Предвид това и на основание т.
4.4, б. „б“ и т. 8.1 от Договора във вр. с
неизпълнение на т. 4.12 и т. 4.18 от същия, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №
30/11.08.2008 г. и публикуваните в ДВ, бр. 69 от 30.08.2019 г. Правила за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП, следва да бъде
наложена финансова санкция и издаден акт за установяване на публично държавно
вземане.
Отразено
е, че подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е 100% от
предоставената финансова помощ по договора, поради което ще бъде издаден АУПДВ
в размер на *** лв.;
Във
връзка с откритото производство по издаване на АУПДВ жалбоподателят е подал
възражение до изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр.София/вх. № 01-2600/6544
от 13.11.2019 г. - л. 594 – л. 604/,
в което са изложени доводи за липса на основание и необоснованост на издаване
на АУПДВ за 156 897.95 лв. Въведени са твърдения, че приложените Правила
са влезли в сила след извършване на проверката на място, поради което не
намирали приложение. Посочено е, че не ставало ясно, какъв е видът на
административната мярка. Оспорени са изцяло констатациите за наличие на
нарушение, тъй като одобрената инвестиция била извършена изцяло, неизпълнението
на заложените приходи от нощувки се дължало на обективни причини, изпълнението
в частта за разкриване на работни места било над 50% и не била отчетена
икономическата жизнеспособност на обекта. Към възражението е представен снимков
материал;
На
13.08.2020 г. изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ гр.София е издал Акт за
установяване на публично държавно вземане № 01/2600/6544 (л. 28 – л. 39), с който на „Ранчото-2012“ ЕООД ***, ЕИК ***, е
определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на *** лв., представляващи 100% от получената субсидия по
Договор за подпомагане № *** от *** г. по мярка 311 „Разнообразяване към
неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007 – 2013 г. Актът е надлежно връчен на адресата на 18.08.2020 г./л. 956/.
За
изясняване на делото и предвид въведените от страните искания е назначена
съдебно-икономическа експертиза. От представените заключение с вх.
144/21.01.2021 г./л. 1001 – л. 1010/
и заключение на допълнителна съдебно-икономическа експертиза с вх. №
447/09.03.2021 г./л. 984 – л. 990/,
изготвени от вещото лице И.К. се установява, следното:
1. Приходите на „Ранчото - 2012“ЕООД за 2016г. са в размер на *** лв., от които приходи от услуги /нощувки/ - *** лв.; приходи от продажби /заведение за хранене/ - *** лв. Вещото лице е приело, че в процесния
бизнес план за първата година, която е 2016 г., са заложени нулеви стойности за
приходи от нощувки, планински водач и екскурзоводска
услуга; Приходите на „Ранчото - 2012 ЕООД за 2017 г. са в размер на *** лв., от които приходи от услуги /нощувки/ - *** лв., приходи от продажби /заведение за хранене/ - *** лв. Вещото лице е приело, че в процесния
бизнес план за втората година, която е 2017 г., са заложени нулеви стойности за приходи от нощувки, планински
водач и екскурзоводска услуга; Приходите на „Ранчото - 2012“ ЕООД за 2018 г. са
в размер на *** лв., от които приходи от
услуги /нощувки/ - *** лв. и приходи от продажби
/заведение за хранене/ - *** лв.
Вещото
лице е приело, че в процесния бизнес план за третата
година, която е 2018 г., са заложени приходи от нощувки - *** лв., приходи от планински водач - *** лв. и приходи от екскурзоводска услуга - *** лв.;
Разходите
за дейността на „Ранчото – 2012“ ЕООД - *** за 2016 г. са в размер на *** лв., за 2017 г. в размер на *** лв. и за 2018 г. в размер на *** лв.;
Според
вещото лице процентът на изпълнение на бизнес плана за 2016 г. е над 100%
/предвид нулевите стойности в БП/, за 2017 г. е над 100% /предвид нулевите
стойности в БП/ и за 2018 г. е 11,50%. Общо аритметично за трите години е
посочило процент на изпълнение 70%;
През
2016 г. в „Ранчото - 2012“ ЕООД са работели четири лица: общ работник - 2 бр.,
сервитьор - 1 бр./ за 1мес./, управител и планински водач /екскурзовод/ -
собственик - 1 бр.
Наети
по трудов договор - 4 /лица/ : 1 лице за 6 м.; 1 лице за 8 м.; 1 лице за 1 м.,
вкл. М. Ч. /работещ без трудово правоотношение/ - 12 м. Прието е, че в процесния бизнес план не е заложено разкриване на работни
места през първата година, която е 2016 г.; През 2017 г. в „Ранчото - 2012“
ЕООД са работели пет лица: В т.ч. наети по трудов договор - 4 лица: 1 лице за
11 м.; 1 лице за 6 м.; 1 лице за 2 м. ; 1 лице за 1 м. и М. Ч. /работещ без
трудово правоотношение/- 12 м. Прието е, че в процесния
бизнес план не е заложено разкриване на работни места през втората година,
която е 2017 г.; През 2018 г. в „Ранчото - 2012“ ЕООД са работели пет лица: В
т.ч. наети по трудов договор - 5 лица: 1 лице за 12 м.; 1 лице за 4 м.; 1 лице
за 6 м.; 1 лице за 3 м.; 1 лице за 2 м. и М. Ч. /работещ без трудово
правоотношение/ - 12 м. Прието е, че в процесния
бизнес план е заложено разкриване на 4 работни места през третата година, която
е 2018 г. Средно аритметично за трите години изпълнението за разкриване на
работни места е: 200 %;
Реализираните
приходи през 2017г./ 31 344,14 лв./ са нараснали със 76 % спрямо приходите през
2016 г. - *** лв. По отношение на приходите
от нощувки - през 2017 г./*** лв./, същите
бележат ръст от 167 % спрямо тези от 2016 г. – *** лв. Реализираните приходи през 2018 г./*** лв./ са намалели със 9 % спрямо приходите през 2017г./*** лв./. При приходите от нощувки през 2018 г.//*** лв. /, е налице спад от 38 % спрямо тези от 2017 г./*** лв. При сравнение на 2018 г. с 2016 г., се констатира
увеличение от 61%, като при приходите от нощувки увеличението е почти същото -
64%. Реализираните приходи през 2019 г./*** лв./ са се увеличили с 20 % спрямо приходите през
2018 г./*** лв./. По
отношение на приходите от нощувки през 2019 г./*** лв. / спрямо тези от 2018 г./*** лв./,
увеличението е 100 %;
Предмет
на инвестицията са строително-монтажни работи /СМР/ на стойност *** лева, която съгласно бизнес плана включва изграждане
на три броя бунгала; изграждане на площадков
водопровод; изграждане на площадков канал и
обзавеждане на трите бунгала.
Инвестиционното
намерение по одобрения проект към Договор за подпомагане № *** от *** г. е
изпълнено в пълен размер. Обектът е въведен в експлоатация с Удостоверение № **/*** г.;
В
съдебно заседание на 29.01.2021 г., относно първото представено заключение,
вещото лице уточнява, че инвестицията е приключила през 2015 г., а обектът е
въведен в експлоатация с удостоверение за въвеждане от 15.06.2015 г. и тогава
било оторизирано плащането на субсидията по Договора, поради което счита, че
първата година след въвеждане в експлоатация е 2016 г.
Целогодишно
осигуряване имало на собственика и управител, а за останалите лица, в трите
години, изчисленията били на база месеците, в които са работили – напр. през 2016 г. работели 3 лица за срок
по-кратък от 1 година, но общият сбор от месеците на трите лица бил 15 месеца,
което за годината се явявало 1,25 лица-заетост.
2. Приходите на „Ранчото - 2012“ ЕООД за 2016 г. са в размер на *** лв., от които приходи от услуги/нощувки/ - *** лв. /табл.1/, приходи от продажби /заведение за
хранене/ - *** лв. Приходите от дейности,
заложени, в процесния бизнес-план са в размер на *** лв.; Приходите на „Ранчото-2012“ ЕООД за 2017 г. са в
размер на *** лв., от които приходи от услуги /нощувки/ - *** лв. /табл.2/, приходи от продажби /заведение за
хранене/ - *** лв. Приходите от дейности, заложени,
в процесния бизнес план са в размер на *** лв.; Приходите на „Ранчото - 2012“ ЕООД за 2018 г. са
в размер на *** лв., от които приходи от услуги/нощувки/-*** лв. /табл.4/, приходи
от продажби /заведение за хранене/ -*** лв.
Приходите от дейности, заложени в процесния
бизнес-план са в размер на *** лв.;
Процентът
на изпълнение на бизнес плана за 2016 г. е 6.99%, при залегнали в плана приходи
в общ размер на *** лв., от които от нощувки - *** лв., от планински водач - *** лв. и от екскурзоводска услуга - *** лв.; Процентът на изпълнение на бизнес плана за 2017
г. е 18.03%, при залегнали в плана приходи в общ размер на *** лв., от които от нощувки - *** лв., от планински водач - *** лв. и от екскурзоводска услуга - *** лв.; Процентът на изпълнение на бизнес плана за 2018
г. е 11.48%, при залегнали в плана приходи в общ размер на *** лв., от които от нощувки - *** лв., от планински водач - ***лв. и от екскурзоводска услуга - *** лв.; Средноаритметично за трите години процентното
изпълнение на бизнес плана е 12.17 %.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната
жалба е подадена в срока по чл. 149, ал.
3 от АПК, от надлежна страна, адресат на акта и при
наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу
административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за
законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане
на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспореният
акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от
чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за
постановяването му.
В
тази връзка нормата на чл. 27, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските
производители въвежда задължението за Разплащателната агенция/РА/ да предприеме
необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по
схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както
и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на
Европейския съюз.
По
силата на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП вземанията на РА, които възникват въз основа на
административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на
ДОПК.
Съгласно
чл. 20а, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП/,
изпълнителният директор на РА/който е и изпълнителен директор на фонда – чл.
20а, ал. 1 от ЗПЗП/ издава актове за установяване на публични държавни вземания
по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на
финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, като в ал. 6 на
цитираната е предвидена възможността изпълнителният директор да делегира
правомощията си по издаване на АУПДВ на заместник изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда.
Съгласно
чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за
допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ
и бенефициентите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се
установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по
реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/.
Процесният
Акт за установяване на публично държавно вземане № 01/2600/6544 (л. 28 – л. 39), с който на
„Ранчото-2012“ ЕООД ***, ЕИК ***, е определено подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане в размер на *** лв.,
е издаден от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – София, който по силата
на чл. 25а, ал. 5 от ЗПЗП се явява компетентен по степен и материя орган.
В
конкретния случай не са налице и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С писмо с изх. №
01-2600/6544 от 28.10.2019 г./л. 584 – л.
587/, управителят на „Ранчото-2012“ ЕООД е бил надлежно уведомен за
започване на производството по издаване на АУПДВ. В цитираното писмо се
съдържат всички обективирани в акта фактически
обстоятелства по преписката. В изпълнение на общите правила по чл. 35 и чл. 36
от АПК, АУПДВ е издаден от органа след изясняване на фактите и обстоятелствата
по случая, събиране на относимите доказателства и
осигуряване възможност на засегнатото ЮЛ, чрез неговия законен представител, за
участие и защита.
Тази
възможност е реализирана от дружеството, чрез депозиране на възражение до
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр.София/вх. № 01-2600/6544 от
13.11.2019 г./, което е било обсъдени от административния орган.
Настоящият
състав намира за неоснователни въведените в жалбата възражения за изтекъл преклузивен срок по чл. 155, ал. 1 от ДОПК за издаване на
оспорения АУПДВ.
В
тази връзка процесният Акт за установяване на
публично държавно вземане № 01/2600/6544 е издаден на основание чл. 27, ал. 7
от ЗПЗП във вр. с чл. 46, ал. 1 от Наредба №
30/2008 г. във вр. с чл. 166 от ДОПК. Със същия е определена подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ, имаща характер на публично
държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Както вече бе
посочено по-горе, по силата на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, дължимостта
на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване
на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките
от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се
установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по
реда на ДОПК. Съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30/2008 г., в случай че
ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения
след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече
изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички
договори, сключени с ползвателя на помощта. Публичните и частни вземания, редът
за събирането им, изпълнителното основание и установяването им, са
регламентирани в дял IV, глава XX, чл. 162 и сл. от ДОПК. Предвид това въведеният в
нормата на чл. 155, ал. 1 от ДОПК,
визиращ срока за произнасяне от решаващия орган при обжалване на ревизионен акт
по административен ред, е неприложим в производството по издаване на АУПДВ на
основание чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП във вр. с чл.
46, ал. 1 от Наредба № 30/2008 г. във вр. с чл. 166
от ДОПК.
Несъстоятелни
се явяват и възраженията за незаконосъобразност на АУПДВ, аргументирани с това,
че писмото, с което е открита процедурата е издадено след изтичане на мониторинговия период. Безспорно е, че релевантния договор
е сключен на 15.10.2014 г., а уведомителното писмо до дружеството, за откриване
на процедура по издаване на АУПДВ е от 28.10.2019 г. Това обстоятелство обаче
не води до незаконосъобразност на оспорения акт. В този смисъл, производството
по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане е открито във
връзка с осъществени проверки на място, извършени от ДФЗ през месец юни и месец
юли 2019 г., т.е. в 5-годишния срок за изпълнение на одобрения проект с
договора, изтичащ на 15.10.2019 г. Съгласно дефиницията,
дадена в § 1, т. 2, б. „а“ от Правила за определяне на размера на подлежащата
за възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.
27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките за развитие на селските райони 2007 – 2013
г., мониторинговият период за договори, сключени
преди 1.01.2015 г. е пет години, считано от датата на сключването им.
Във
връзка с горното, тъй като релевантният Договор № *** е сключен на
15.10.2014 г., то петгодишния мониторингов период
изтича на 15.10.2019 г., а нарушенията са установени при извършени извънредни проверки на място за периода 24.06.2019 г. – 26.06.2019 г. и
периода 15.07.2019 г. – 17.07.2019 г., т. е. преди изтичане на мониторинговия период, като нарушенията на договора за
безвъзмездна финансова помощ и Наредба № 30/2008 г., касаят неизпълнение на
одобрения проект (постигане нивата на показатели, предвидени в бизнес плана) за
2016, 2017 и 2018 г., т.е. при и по време на действието на договора между
„Ранчото-2012“ ЕООД и ДФЗ.
Съдът
не споделя и доводите на жалбоподателя за приложимост на разпоредбите на
ЗУСЕСИФ, респ. че в случая е следвало да бъде издадено решение за финансова
корекция, а не АУПДВ. В тази връзка, на основание чл. 9а, т. 3 от Закона за
подпомагане на земеделските производители е издадена Наредба № 4/30.05.2018 г.
за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане или за
оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките
по чл. 9б ал. 2 от ЗПЗП/ ДВ бр. 48/2018 г./. В чл. 30, ал. 2 от Наредба № 4
изрично е регламентирано, че за установяване дължимостта
на подлежаща на възстановяване сума поради нарушение, което представлява
основание за налагане на финансова корекция, посочено в чл. 70 от ЗУСЕСИФ, се
издава решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ.
Съгласно чл. 30, ал. 3 от цитирания подзаконов нормативен акт, установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване сума поради
неспазване на критерий за допустимост, ангажимент или друго задължение на
бенефициента, извън случаите по ал. 2, изпълнителният директор на ДФЗ – РА, или
лице, на което е делегирано правомощие по чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, издава акт по
чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Съгласно
§ 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, предоставянето на безвъзмездна финансова помощ,
както и плащанията, верифицирането или сертифицирането по ПРСР се извършват при
условията и реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент
/ЕС/ № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г.
относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони и Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата
селскостопанска политика, Закона за подпомагане на земеделските производители или
в акт по неговото прилагане.
По
аргумент от цитираната норма ЗУСЕСИФ се явява приложим, когато не е предвиден
друг специален ред по смисъла на лимитивно посочените
в текста регламенти, ЗПЗП и наредбите по прилагането му. Нарушението, във
връзка с което изпълнителният директор на ДФ„Земеделие“ е определил подлежащото
на възстановяване публично държавно вземане, е
неизпълнение на задълженията по сключен договор за безвъзмездна финансова помощ
при приложение разпоредбите на Наредба № 30/11.08.2008 г.
Посоченият
подзаконов нормативен акт е издаден на основание § 35, ал. 3 ЗИД от ЗПЗП. С
оглед това, че именно в акт по прилагането на ЗПЗП, какъвто е и Наредба № 30, е
предвидено друго по смисъла на § 4, ал. 3 ДР от ЗУСЕСИФ, то условията и редът
на последния закон са неприложими. В този смисъл е налице и практика на ВАС - Решение
№ 1464 от 4.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8747/2020
г., VIII о, Решение № 1474 от 4.02.2021 г. на ВАС по адм.
д. № 11394/2020 г., IV о., Решение № 14776 от 30.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8089/2020 г., I о.
В
конкретния случай неизпълнението на нормативно определено задължение от страна
на „Ранчото-2012“ ЕООД е послужило като основание за административния орган да
започне производство по издаване и да издаде АУПДВ за публично държавно вземане
по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК.
Настоящият
съдебен състав намира, че оспорения акт е издаден при правилно приложение на
материалния закон и в съответствие с целите на закона.
Във
връзка с горното, неоснователни са доводите на жалбоподателя, че
административният орган неправилно е приел, че бизнес планът е неразделна част
от договора за подпомагане, респ. че неизпълнението на показателите, заложени в
изготвения от дружеството бизнес план за постигане на определени приходи, не
обосновава извършеното от дружеството нарушение и с него не е нанесена вреда на
бюджета на Съюза.
По
смисъла на § 1, т. 19 от Допълнителната разпоредба на Наредба № 30/2008 г.,
„проект“ е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както
и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи,
заявени и допустими за финансиране по ПРСР.
Съгласно
чл. 26, ал. 1 от Наредба № 30 кандидатите за финансово подпомагане подават в
областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение № 5
и прилагат документите, указани в същото приложение. По силата на чл. 16 от
Наредба № 30, към заявлението кандидатите представят изготвен бизнес план,
който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост за
период от 5 години, а в случаите на СМР – за 10 години, водещи до реализиране
на целите по чл. 2 от Наредба № 30/2008. Легалната дефиниция на понятието
„икономическа жизнеспособност“ е дадена в § 1, т. 6 от ДР на Наредба № 30, а
именно генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на
предприятието за периода на бизнес.
Съгласно
разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба № 30 решението за одобряване на
заявлението за подпомагане се взима въз основа на съответствието на заявлението
с целите, дейностите и изискванията, определени с наредбата и с критериите за
оценка, посочени в приложение № 6, т. е. оценката не е само на база критериите
в приложението.
Изготвянето
на бизнес плана и предвидените в него стойности на планираните приходи са дело
на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него
жизнеспособност на инвестицията е основание да бъде одобрен проектът му за
финансиране.
В
този смисъл бизнес планът и заявените в него стойности са относими
за постигане на целите на мярка 311, тъй като по този начин се доказва
икономическата жизнеспособност на проекта за съответния период.
Най-накрая,
съгласно въведената в раздел IX, т. 9.1, б.
„г“ от договора дефиниция, „одобрен проект“ е подаденото от ползвателя на етапа
за кандидатстването по мярката и одобрено от фонда заявление за подпомагане
заедно с всички изискуеми, съгласно Наредба № 30 от 11.08.2008 г. документи
(включително и представения от ползвателя и одобрен от фонда бизнес план),
както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях
разходи, заявени от ползвателя и допустими за финансиране по мярка 311.
В
случая е налице нарушение на посочените в административния акт т. 4. 12 и т. 4.
18 от Договор № *** от *** г., съгласно които ползвателят е длъжен да извърши изцяло
одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения бизнес план
и таблицата за одобрените инвестиционни разходи, като е поел задължението да
изпълнява одобрения проект (неразделна част от който е и бизнес плана) за срок
от 5 години от сключване на договора. Безспорно е по делото, че „Ранчото-212“
ЕООД е следвало да извърши строително-монтажни работи /СМР/ за изграждането на три
бунгала в ПИ *** и ПИ *** по КВС на землището на ***, за което му е отпусната
финансовата помощ по релевантния договор за подпомагане. Липсва спор и относно
това, че СМР са извършени, като изградените в съответствие с проекта бунгала са
въведени в експлоатация на 15.06.2015 г. с Удостоверение за експлоатация № **, издадено то гл.архитект на община Кирково – л. 408. Със сключването на договора
обаче, дружеството се е задължило и да използва активите по предназначение и за
постигане на целите, които са му отредени с одобрения проект. Целите по мярка
311 за отпускане на финансова помощ са визирани в чл. 2 от Наредба № 30, а
именно: 1. насърчаване на разнообразяването към неземеделски дейности; 2.
насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в
селските райони и 3. насърчаване на развитието на интегриран туризъм в селските
райони.
Както
вече бе посочено по-горе, жалбоподателят е осъществил инвестиционното намерение
по проекта: изграждането на „Вилно селище – втори етап“, но не е изпълнил
предвидените в бизнес плана приходи от извършената инвестиция за 2016, 2017 и
2018 г., което обосновава извода за непостигане на нормативно заложената цел за
повишаване на доходите в селските райони, разнообразие на възможностите за
заетост в селските райони и развитието на интегриран туризъм в селските райони.
В
конкретния случай, в процесния бизнес план/л. 139 – л. 170/, „Ранчото-2012“ ЕООД е
определил съответните приходи и създаването на нови работни места, чрез които
да докаже жизнеспособност и устойчивост на инвестицията и постигате на
планираните с чл. 2 от Наредба № 30/2008 г. цели на предоставената финансова помощ, а именно: нулеви стойности за I и II години; за III-та, IV-та, V-та, VI-та, VII-та, VIII-та, IX-та и X-та години
приходи в размер на *** лв. реализирани от нощувки – *** лв., услуга за планински водач – *** лв. и екскурзоводска услуга – *** лв. Тези финансови параметри на заложените приходи са
онагледени в съдържащата се в проекта таблица /л. 160, стр. 1-ва и 2-ра/. На следващо място в одобрения проект е
заявено и постигане на устойчива заетост чрез създаване на нови работни места –
4 постоянни работни места на пълен работен ден (управител-1,
екскурзовод/планински водач-1, камериерка/рецепционист-1 и общ работник-1) – л. 143, т.
2.1 „Устойчива заетост за периода на
бизнес плана“. Именно на базата на тези показатели проектът е определен
като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията по
него. При извършените проверки от ДФЗ е констатирано, че изпълнението на
заложените в бизнес плана приходи от подпомаганата дейност, изчислено
средноаритметично за проверените години - 2016, 2017 и 2018 г., възлиза на 10.
68 %.
Съдът
намира за установено по делото, че „Ранчото-2012“ ЕООД не е изпълнило заложените в бизнес плана приходи от
извършената инвестиция за 2016, 2017 и 2018 г., като изпълнението на заложените
в бизнес плана приходи средноаритметично за проверените години - 2016, 2017 и
2018 г., възлиза на 12.17 %. Така посоченият процент на изпълнение се
установява от заключението на вещото лице по допълнително възложената съдебно
счетоводна експертиза/л. 984 – л. 990/,
видно от което: Процентът на изпълнение
на бизнес плана за 2016 г. е 6.99%, при залегнали в плана приходи в общ размер
на *** лв.; Процентът на изпълнение на бизнес плана за 2017
г. е 18.03%, при залегнали в плана приходи в общ размер на *** лв.; Процентът на изпълнение на бизнес плана за 2018
г. е 11.48%, при залегнали в плана приходи в общ размер на *** лв.; Средноаритметично за трите години процентното
изпълнение на бизнес плана е 12.17 %.
Във
връзка с горното, настоящият състав не възприема първоначално представеното от
вещото лице заключение/л. 1001 – л. 1010/,
в частта му относно изпълнението на заложените в бизнес плана постъпления от
приходи за 2016, 2017 и 2018 г., като счита същото за неправилно, предвид
погрешно приетото от вещото лице, че посочените години, предмет на мониторинга,
се явяват I-ва, II-ра и III-та години от
бизнес плана и по-конкретно посочените в горецитираната
таблица, отразяваща планираните приходи. В тази връзка съдът приема, че
посочените в бизнес III-та, IV-та и V-та години, се
явяват именно 2016, 2017 и 2018 г. Безспорно е, че в бизнес плана срещу
описаните с римски цифри години на изпълнение не е отразена съответната
календарна година с арабски цифри, поради което съпоставката за съответната
година на изпълнение, следва да се извърши при тълкуване на цялостното съдържание
на одобрения проект и договора за подпомагане, включително датата на
сключването му.
Цялостният
анализ на договора за подпомагане и одобрения бизнес план, сочи на извода, че
при посочване на I-ва година в наличната таблица, кандидатът за финансово подпомагане
е имал предвид календарната 2014 г., съответно за II-ра година
календарната 2015 г., за III-та година календарната 2016 г. и т.н. В тази връзка, релевантния договор за отпускане на
финансова помощ e сключен на 15.10.2014 г., като
видно от т. I, 1.1, проектът
на ползвателя е регистриран с № *** от 13.05.2013 г. С договора ползвателят е поел
задължението да извърши инвестицията, предмет на договора, до 15.09.2015 г. – т. III, 3.1 от договора. Поетото от дружеството задължение за изпълнение на
одобрение проект е за 5 години, считано от сключване на договора. Съгласно
бизнес плана/етапи при изпълнение на инвестиционния проект – л. 157/, за дата на въвеждане в
експлоатация на предвидените бунгала и водопровод, е посочена 01.01.2015 г. В наличната към бизнес-плана таблица 4 „Разходи
за суровини, материали и външни услуги“ – л.
164, такива са предвидени едва за III-та и
сл. години. В таблица 2 „Производствена и търговска програма“ – л. 160, началния период е отбелязан
като: „Предходна година/последен отчетен период“, след което следва I и сл. години. Всичко това обосновава единствения
възможен извод, че I-ва и II-ра години в бизнес плана,
за които има заложени нулеви стойности са съответно, годината на сключване на договора –
календарната 2014 г. годината за извършване на инвестицията - календарната 2015 г. Да се приеме, обратното, че през 2016 г. и 2017 г.
кандидатът не е заложил приходи от извършената инвестиция, при задължение да
поддържа икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за 5-годишен период
от 15.10.2014 г. до 15.10.2019 г. и такъв бизнес-план е бил одобрен от ДФЗ,
съответно изплатената финансова помощ, не намира опора в представените по
делото доказателства и се явява в противоречие с целите на приложимата Наредба
№30/11.08.2008 г. В тази връзка е достатъчно да се отбележи, че ако се приемат
доводите на жалбоподателя и вещото лице в първоначалното заключение, то би
следвало за първите 4 години от срока на договора, респ. мониторинговия
период, получилият финансово подпомагане да няма задължения да поддържа
жизнеспособност, респ. да генерира приходи от инвестицията, за която е получил
финансиране, както и да не създава работни место, което освен, че в
противоречие с целите на финансовото подпомагане по приложимата нормативна уредба,
а и се явява противоречащо на всякаква логика. Очевидно е, че финансовото
подпомагане е предоставено за инвестиционно намерение, посочено по-горе, като
задължението за генериране на приходи и създаване на устойчива заетост е пряко
обвързано с изграждането на процесните три бунгала,
които след това биха били източник на доходи -приходи от нощувки, във връзка с
което ще бъдат и реализирани посочените в проекта услуги и наети лица от
дружеството. Предвид това нулеви приходи за заложени за 2014 г. и 2015 г.,
явяващи се I-ва и II-ра година в бизнес плана, тъй като кандидатът не би имал пряко възможността да осъществи приходи от
подпомаганата дейност и да наеме лица, до извършването/изграждането на процесното вилно селище.
Законосъобразно
и обосновано, при преценката за процентното изпълнение на бизнес-плана относно
генерираните приходи, административният орган е взел предвид единствено
получените такива в съответствие със заложените в бизнес-плана. В одобрения
проект и представения към него и одобрен бизнес план не са посочени други
приходи освен такива от нощувки, услуги за планински водач и екскурзоводски
услуги. Предвид това доводите на жалбоподателя за реализирани приходи от
заведение за хранене и такива от транспортни услуги, са ирелевантни
за настоящия спор, тъй като приходи от такива източници не са предмет на
бизнес-плана и тяхното наличие или не, е без значение за изпълнението на
договора за подпомагане, респ. на одобрения с него проект.
Разпоредбата
на чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30/2008 г. предвижда, в случай че ползвателят на
помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на
финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със
законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с
ползвателя на помощта, като съгласно ал. 2 на нормата, размерът на средствата,
които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, са определят
съобразно вида, степента и продължителността на неизпълнението.
По
горе изложените съображения, съдът намира за установено по делото неизпълнение
на задълженията на „Ранчото-2012“ ЕООД по Договор № *** от *** г. за
реализиране на предвидените в бизнес плана приходи от подпомаганата дейност. С
други думи, налице са материалноправните предпоставки
по чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП във вр. с чл. 46, ал. 1 и ал.
2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. във вр. с т. 4. 12 и
т. 4. 18 от договора. В случая е доказано неизпълнение на заложени финансови
параметри в бизнес плана, което води до недостатъчна икономическа
жизнеспособност на инвестицията и не покрива целите, заложени в чл. 2 от
Наредбата. Това обосновава извода за
законосъобразност и обоснованост на приетото от административния орган в
оспорения АУПДВ, че постигнатите финансови резултати от ползвателя през 2016,
2017 и 2018 г. аргументират неизпълнение на нормативни и договорни задължения,
т. е. на нарушение, за което съгласно т. 8. 1 от договора и чл. 46, ал. 1 от
Наредбата се предвижда задължение за възстановяване на безвъзмездната финансова
помощ.
Отново
следва да се отбележи, че изготвянето на бизнес плана и предвидените в него
стойности са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като на отразените
в него отразените в него данни, информация и предвиждания, се основава
преценката на административния орган при произнасяне по проектите за
финансиране, а именно: да преценят изпълнението на нормативните условия за
икономическа жизнеспособност и устойчива заетост.
По
аргумент от чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г., преценката доколко
проектът води до реализиране на целите по чл. 2 задължително преминава през
анализ на тези два фактора и е основание за вземане на решение за одобряване на
решението за подпомагане по смисъла на чл. 27, ал. 3, т. 1 от Наредбата. Безспорно
приходите като част от бизнес плана, са носители на информация за
съответствието със задължителните условия по чл. 16, ал. 2 от Наредбата и са
съществена част от одобрения и финансиран проект, като цялост от разходи и
планирани и очаквани приходи, поради което обосновано и законосъобразно, в
мотивите на оспорения АУПДВ, административният орган се позовал и на чл. 16,
ал. 2 от Наредбата.
На
следващо място, неизпълнението на предварително заложената в плана приходна
част обоснована извода, че предоставените средства по договора за финансово
подпомагане не са разходвани ефективно от дружеството, което е в противоречие с
чл. 30, § 2 от Регламент /ЕС, ЕВРАТОМ/ № 966/2012 г. относно финансовите
правила, приложими за общия бюджет на Съюза и по-конкретно на принципа на
ефикасност, изискващ постигането на най-добро съотношение между използваните
ресурси и постигнатите резултати, както и принципа за ефективност, изискващ
осъществяването на набелязаните конкретни цели и постигането на планираните
резултати от подпомаганата дейност. Предвид това, мотивите на административния
орган в този смисъл са правилни и обосновани, респ. изложените в жалбата доводи
в обратния смисъл не се споделят от съда.
Настоящият
съдебен състав намира за доказано в процеса и визираното в оспорения АУПДВ
неизпълнение на бизнес плана в частта относно заложеното разкриване на 4
(четири) работни места, от които 1бр. камериерка/рецепционист,
1бр. общ работник поддръжка, 1 бр. планински водач/екскурзовод и 1бр.
управленски персонал. В тази връзка неоснователни са доводите, въведени в
жалбата, че дори и да се приемело, че в определени периоди не са били наети
четири работници в цялост, а 3.25%, то това не засягало изпълнението на проекта
в цялост и не влияело на неговата устойчивост. Именно чрез създаването на 4
нови работни места, посочени в бизнес-плана/л.
143/, като: „(създават се общо 4 постоянни работни места на пълен работен
ден)“, като планираните такива са: 1бр. управител, 1бр. планински
водач/екскурзовод, 1бр. камериерка/рецепционист и
1бр. общ работник, кандидатът е обосновал устойчива заетост на проекта за
съответния период. Такава очевидно не е постигната в случая, като за периода
2016, 2017, 2018 г. в за процесния обект на
дружеството няма нито едно лице, което да е било на трудов договор за целия
период.
Наемани
са лица по трудово правоотношение за по няколко месеца, което е видно, както от
първоначалното заключението на вещото
лице по назначената икономическа експертиза/което в частта относно броя на
наетите лица и периода на трудовото правоотношение, се възприема от съда и не е
оспорено от страните в тази му част/, така и от приложената към заключението
справка от НАП/л. 1012/.
Предвид
това съдът намира за доказано посоченото в АУПДВ средно аритметично за 2018 г.
в дружеството е имало нает 3.25 човека персонал, включително и управителя М. Ч.
В съдебно заседание вещото лице е посочило начина на изчисляване на средно
заетия персонал за съответната година/л.
1049/.
На
следващо място, доказана се явява и констатацията за липса на актив –
телевизор. В тази връзка видно от таблица към контролен лист за проверка от
26.06.2019 г. – л. 533 от делото, при извършената проверка е констатирана липса
на актив – телевизор SAMSUNG, за
който управителят на дружеството е заявил, че е в сервиз. Такава е
констатацията и при осъществената проверка на място през месец юли 2019 г., при
която отново не е открит 1бр. актив – телевизор. При осъществяване на
проверката са взети предвид представените сервизен протокол № ** от *** г. и
кореспонденция със застрахователя с изх. № ** от *** г., при
което е посочено, че от визираните в сервизния протокол 3бр. телевизори са
открити 2бр. като и 1бр. липсва. Тези констатации са изрично отразени в КЛ – л. 659 от делото. С други думи,
намиращите се в административната преписка и приети по делото - Сервизен
протокол № ** от *** г./л. 48/ и
Писмо на ЗК „***“ с изх. № № ** от *** г./л. 49/,
са били взети предвид от извършилите проверката служители на ДФЗ. Следва да се
посочи, че въведените в жалбата твърдения, че липсващия актив – телевизор е бил
заменен с друг такъв, не са подкрепени с конкретни фактически обстоятелства.
Липсва доказателства, че към датата на проверката, а и след това, жалбоподателят е бил заместил липсващия актив
– телевизор, с друг такъв, закупен със изплатеното от застрахователя
обезщетение. Следва да се отбележи, че ЗК „***“ е заплатила обезщетение на
„Ранчото-2012“ ЕООД по застрахователна полица, в размер на *** лв., преведено по банкова сметка на 30.08.2018 г. /преводно нареждане на л. 53/. В тази
връзка в горецитираното писмо е налице техническа
грешка при посочване на годината, през която е изплатено обезщетението.
За
прецизност следва да се отбележи, че в случая не са налице и доказателства за
настъпването на форсмажорни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 27 от ДР на
Наредба №30/11.08.2008 г., а именно: „а) смърт на ползвателя на помощта; б)
продължителна професионална нетрудоспособност на ползвателя на помощта; в)
експроприация на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде
предвидено в деня, в който е подписан договорът за отпускане на финансова
помощ; г) тежко природно бедствие, въздействало сериозно върху земята в имота;
д) разрушаване на животновъдните постройки в имота в резултат на инцидент; е) епизоотично заболяване, засегнало изцяло или частично
животните на земеделския производител.“ В този смисъл, не са налице основания
за неизпълнение на заложеното в договора, с което ползвателят се е задължил и
което е било основание за отпускане на средствата по договора.
Липсват
данни жалбоподателят да е заявил пред фонда, че са налице затруднения в
изпълнението на бизнес плана му, които са вследствие на независещи от него
причини.
Съдът
приема, че размерът на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ е определен правилно от административния орган. Спазени са критериите на
чл. 46, ал. 2 от Наредба № 30/2008 г., както и изискванията на Правилата
за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по
мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. Правилата
са одобрени от изпълнителния директор на ДФЗ в съответствие със законовата
делегация с чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП и са обнародвани в ДВ бр. 69/2019 г., с оглед
на което са валиден подзаконов нормативен акт. Правилата нямат обратно действие
и не преуреждат развилите се вече правоотношения, а
се прилагат спрямо юридически факти настъпили преди влизането им в сила, за да
им се предаде нова правна оценка. Във всяка една от приетите наредби по
прилагане на мерките от програмите за развитие на селските райони се съдържат
разпоредби указващи конкретни правила за поведение на ползвателите на
съответната помощ и правните последици при установяване на неизпълнение
договорни и нормативни задължения, а именно правомощието на РА да поиска
връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да
прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта.
В
този смисъл неоснователни са доводите на жалбоподателя за нарушение при
издаването на АУПДВ, обосновани с твърдения за неприложимост на Правилата за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от
Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. С Правилата се определя
единствено размерът на подлежащата на възстановяване изплатена безвъзмездна
финансова помощ, поради установени нормативни и договорни нарушения при
отчитане на степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото
нарушение, но не и видовете неспазвания на нормативни и договорни отношения. Правилата
не са материалноправна предпоставка за налагане на
подлежащата на възстановяване сума.
Същите
имат за цел да създадат ясни и прозрачни правила при определяне размера на
подлежащата на възстановяване финансова помощ, в случаите, при които ДФЗ-РА
упражни правото си да иска възстановяване на неправомерно изплатена помощ,
респективно задължението на ДФЗ-РА е да гарантира правилно и законосъобразно
разходване на средствата от бюджета на ЕС. С подписването на договора за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по съответната мярка от ПРСР
ползвателят на помощта се е задължил да изпълнява критериите за допустимост,
ангажименти или други поети от него задължения, произтичащи от подпомагането. Задължението
за изпълнение е пряко следствие на изпълнението на
предмета на договора и не е резултат от „обратното действие“ на Правилата.
Одобрените от компетентния орган Правила не извършват преценка на юридически
факти - нарушения на задължения на ползвателите по мерките от ПРСР, и не
променят техните правни последици - отказ за изплащане на поискана сума и
възстановяване на неправомерно получена финансова помощ. правилата са изготвени
в съответствие с чл. 30 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари
2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) №
1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както
и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на
селските райони. Съгласно чл. 43 от Регламент 640/2014 г., Регламенти (ЕО) №
1122/2009 и (ЕС) № 65/2011 се отменят, считано от 1 януари 2015 г. Регламент
640/2014, с който е отменен Р 65/2011 се прилага за заявления за помощи или
искания за плащане относно референтни години и премийни периоди, започващи
считано от 1 януари 2015 г., поради което се налага извода, че Регламент
65/2011 урежда секторните правила за намаляване и изключване на помощи по
заявления, подадени преди 01.01.2015 г. и е материалноправната уредба от правото на ЕС, относима към мерките от ПРСР 2007-2013 г. Регламентът е бил
в сила към момента на предоставяне на финансовата помощ по ПРСР 2007-2013 г., а
това означава, че правоотношенията във връзка с предоставянето на помощта са
възникнали при неговото действие и продължават към датата на приемане на
Правилата.
В
връзка с гореизложеното са Решение № 3618 от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14154/2019 г., I о и Решение № 15545 от
15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8071/2020 г.,
5-членен с-в.
В
конкретния случай, относно неизпълнението на задължението за генерирането на
заложените в плана приходи, органът законосъобразно е приложил т. 30 от
Приложение към раздел І „Общи положения“ на Правилата, тъй като нарушението се
изразява в неизпълнение на одобрения проект (не са постигнати нивата на
финансовите показатели, предвидени в бизнес плана).
Пресметнат
е средноаритметично процента на реализираните приходи за проверяваните пълни
финансови години, който е под 20%, както и времетраенето на нарушението, което
е над две финансови години. Съдът намира, че процентното изпълнение на
заложените в бизнес плана приходи е, както следва: за 2016 г. – 6.99%, за 2017
г. – 18.03% и за 2018 г. – 11.48%, в който смисъл е допълнителното заключение
на вещото лице, подробно обсъдено по-горе. Процентните стойности на изпълнение
за 2017 г. и 2018 г. се различават от приетите такива от административния орган
в оспорения АУПДВ, което обаче не влияе на законосъобразността на размера на
подлежащата за възстановяване помощ, тъй като, както за всяка една от годините,
така и средноаритметично за трите години процентът на изпълнение е под 20%.
Предвид
това, приложимото правило на т. 30 от Правилата, въвежда размер на подлежащата
на възстановяване финансова помощ от 100% от предоставената финансова помощ или
в случая – *** лв., определена с оспорения
акт. Така констатирането неизпълнение е установено в края на мониторинговия период, поради което същото обективно не е
възможно да бъде отстранено и не е възможно да бъде представен план за мерките
които ще бъдат предприети от ползвателя за достигане поне на 50% от приходите
за следващата финансова година. С оглед
установеното изпълнение на одобрения бизнес план в частта му относно
устойчивата заетост относно разкриването на 4 работни места, което процентно
изпълнение на плана за 2018 г. е 81.25 % (при заложени съгласно бизнес плана 4
работни места и установени такива 3.25 души персонал), то правилно се явява
приложението на т. 18 от Правилата. Цитираната хипотеза предвижда частично
възстановяване в размер на 5 % от предоставената помощ при установено
неизпълнение равно или по-малко от 50% от заложените в плана параметри на
устойчива заетост. В случая неизпълнението представлява 18.75%, като 5% от
получената субсидия е сумата в размер на *** лв., определена с АУПДВ.
Незаконосъобразно
се явява постановеното за възстановяване публично държавно вземане в размер на *** лв., представляващо получена субсидия за 1бр.
телевизор SAMSUNG, който актив не е
установен при извършената проверка. В тази връзка в АУПДВ не е посочено, по
какъв начин е определен размерът на подлежащата за възстановяване помощ.
В
т. 12 от Правилата, е визирано, че се възстановява 100% от финансовата помощ, изплатена
за актива, който не е възстановен, в случаите, когато ползвателят не е
възстановил актива, за който е настъпила частична щета, до първоначалното му
функционално състояние.
В
оспорения акт липсва позоваване на посочената т. 12 от Правилата, като не е
ясно, какво е приел, административният орган, че активът липсва, тъй като
жалбоподателят се е разпоредил с него в полза на трето лице, или, че активът е
бил повреден/унищожен, вследствие на настъпила техническа повреда или друго
събитие. В тази връзка по преписката липсват конкретни въведени доводи от
страна на административния орган, поради което актът в тази му част – относно
определения размер за възстановяване по т. III (ПДВ в размер на *** лв.), се явява незаконосъобразен, като постановен при
липса на посочени конкретни основания за издаването му, поради което не
отговаря на изискванията за форма по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК и следва да бъде отменен.
Независимо
от горното, с оглед окончателно определено подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане в размер на *** лв.
оспореният АУПДВ се явява законосъобразен и обоснован.
Правилно
е приложена хипотезата на чл. 3, ал. 1 от Правилата, съгласно който: „когато
при осъществяване на контрол относно спазване на критериите за допустимост, ангажименти или други задължения от
страна на ползвателите на финансова помощ бъдат установени повече от едно
нарушение при изпълнението на един и същ договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ, по който е подадена заявка за плащане след 1
януари 2015 г., размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ за
всяко едно от допуснатите нарушения не се кумулира. В
тези случаи най-големият определен размер на подлежащата на възстановяване
финансова помощ се приема като показателен за вземането на решение относно
окончателния размер на дължимата от ползвателя финансова помощ“.
По
изложените съображения съдът приема, че следва да бъде постановено решение, с
което бъде отменен Акт за установяване на публично държавно вземане №
06/311/00651/3/01/04/01 от 13.08.2020 г., издаден
от изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ гр.София, в частта му по т. III, с която на „Ранчото-2012“ ЕООД ***, ЕИК ***, е
определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на *** лв., като оспорването в останалите му части, а
именно: по т. I, с която на „Ранчото-2012“ ЕООД
***, ЕИК ***, е определено подлежащо на възстановяване публично държавно
вземане в размер на *** лв., представляващи 100% от
получената субсидия по Договор за подпомагане № *** от *** г.; по т. II, с която на „Ранчото-2012“ ЕООД ***, ЕИК ***, е
определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на ** лв., представляващи 5% от получената субсидия по
Договор за подпомагане № *** от *** г.; и по т. IV, с която на основание чл. 3, ал. 1 от Правилата е
определена окончателна подлежаща на възстановяване помощ в размер на *** лв., следва да бъде отхвърлено.
При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.
3 от АПК в полза на ДФ „Земеделие“ – София следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 5 118.78 лв., от които 200 лв. внесен депозит за вещо лице и
4 918.78 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС, съгласно договор за правна
защита и съдействие от 23.10.2020 г./л.
1042/, заплатено по банков път/л.
1046 – л. 1047/. Заплатеното от ответника възнаграждение е в минималния
размер, предвиден в чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно §2а от ДР на
Наредбата за регистрираните по ЗДДС адвокати, дължимият данък върху добавената
стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение.
Независимо от изхода на делото, респ. частична
отмяна на оспорения АУПДВ в полза на жалбоподателя не се дължат деловодни
разноски, тъй като материалният интерес по делото се определя от размера на
подлежащото на възстановяване публично държавно вземане, определен в т. IV от акта, в която част оспорването е отхвърлено.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
Акт за установяване на публично държавно вземане № 06/311/00651/3/01/04/01 от
13.08.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр.София, в
частта му по т. III, с която на „Ранчото-2012“ ЕООД
***, ЕИК ***, е определено подлежащо на възстановяване публично държавно
вземане в размер на 280 лв.
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба на „Ранчото-2012“ ЕООД, ***, ЕИК ***, срещу Акт за
установяване на публично държавно вземане № 06/311/00651/3/01/04/01 от
13.08.2020 г., издаден от изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ гр.София, в останалите му части, а именно: по т. I, с която на „Ранчото-2012“ ЕООД ***, ЕИК ***, е
определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на
156 897.95 лв., представляващи 100% от получената субсидия по Договор за
подпомагане № *** от *** г.; по т. II, с която
на „Ранчото-2012“ ЕООД ***, ЕИК ***, е определено подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане в размер на 7 844.90 лв., представляващи 5% от
получената субсидия по Договор за подпомагане № *** от *** г.; и по т. IV, с която на основание чл. 3, ал. 1 от Правилата е
определена окончателна подлежаща на възстановяване помощ от Ранчото-2012“ ЕООД ***, ЕИК ***, в размер на
156 897.95 лв.
ОСЪЖДА
„Ранчото-2012“ ЕООД, ***, ЕИК ***, да заплати на ДФ „Земеделие – София, с
административен адрес: ***, деловодни разноски в размер на 5 118.78 лв.
Препис
от решението да се връчи на страните.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС, чрез Административен съд – Кърджали,
в 14 - дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Председател: