Решение по дело №427/2023 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от СД „К.-МН и с-ие“, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Сливен, [улица], срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., издадено от Заместник – изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ с изх. № 02-200-2600/2475#12 от 06.11.2023 г., в частите, с които по Заявление с УИН 20/270520/29536 е отказано пълно изплащане на финансово подпомагане по Подмярка 13.1/НР1, СЕПП и Мярка 12/Натура 2000, частично е отказано финансово подпомагане по СПП и ЗДП, както и в частта, с която са начислени санкции по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ, които да бъдат прихванати от бъдещи плащания по мерки, както следва: по СЕПП в размер на 22615,14 лв., по Подмярка 13.1/НР1 в размер на 17509,89 лв. и по Мярка 12/Натура 2000 в размер на 6257 лв.

В жалбата са изложени доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на оспорения административен акт, както и неговото несъответствие с целта на закона. Твърди се, че липсват основания за постановените откази. Всички условия за допустимост за подпомагане на заявените за кампания 2020 г. площи били изпълнени от дружеството и обективно не били налице пречки заявлението да бъде уважено. Това било изяснено в хода на съдебните производства по адм.д. № 277/2022 г. и по адм.д. № 276/2021 г. по описа на настоящия съд. В хода на двете производства се установило, че дружеството има надлежно регистрирани правни основания, доказани със съответните документи. Счита, че уведомителното писмо може да се окаже нищожно, поради издаването му в противоречие с решението по адм.д. № 277/2022 г., предвид идентичността на административните актове като предмет, фактически основания и разпореждане. В атакуваното уведомително писмо освен безспорно опроверганото в двете цитирани производства твърдение за липса на регистрирани правни основания, не се сочели никакви нови фактически основания за формираните пълни или частични откази за оторизация и изплащане на финансово подпомагане. Счита още, че и в другата му част, с която е оторизирано плащане „възстановяване на ФД“ в пълен размер уведомителното писмо, макар и благоприятно за дружеството, е незаконосъобразно, тъй като тази сума вече е оторизирана и предходното влязло в сила уведомително писмо изх. № 01-200-2600/2475/10.03.2022 г., което, макар и предмет на адм.д. № 277/2022 г. по описа на АдмС – Сливен, в тази част не е обжалвано. Въпреки това, в тази му част процесния акт не се обжалвал. Моли съда да отмени атакуваното уведомително писмо в оспорените му части със законовите последици от това.

В открито съдебно заседание оспорващото дружество, редовно и своевременно призовано, се представлява от надлежно упълномощен адв. Ст. Р. от АК – С., който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Счита за безспорно доказано, че дружеството има регистрирани правни основания за всички имоти, за които е подало заявление за подпомагане за кампания 2020 г. В мотивите на акта се сочело като причина писмо, с което още непосредствено след подаване на заявлението МЗХ е отговорило на дружеството относно генерирана грешка при подаване на заявлението и в което се твърди, че дружеството няма необходимия брой животни, с посочена разпоредбата на чл. 37м от ЗСПЗЗ. В този смисъл там имало съпоставяне на животни към площи с регистрирани правни основания, т.е. към договори, сключени за наем, за ползване. Експертизата отговорила, че компетентните по чл. 37м от ЗСПЗЗ органи са извършвали ревизии и не са констатирани основания, водещи до прекратяване на договорите. С позоваване на чл. 37м от ЗСПЗЗ счита, че проблемът е в това, че основанията не могат да бъдат установени от МЗХ, а от посочените в нормата органи. Пак в същото писмо се сочело, че понятието „животновъден обект“ в системата на МЗХ е съобразено с § 2е от ДР на ЗСПЗЗ. Критериите, заложени там обаче не били съобразени с това понятие, което компетентният орган по чл. 37е от ЗСПЗЗ очевидно е съобразил при извършване на ревизията и затова не е констатирал обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на договорите. В §2е от ДР на ЗСПЗЗ се ограничавал един вид животновъдни обекти, но това били такива, регистрирани в имоти с НТП – пасище. В тази връзка твърди, че самата система, която генерира, приема и обработва заявленията и всички в МЗХ явно не е съобразена с разпоредбата на закона така, както се твърди в писмото. Поради това твърдението за липса на животни в животновъдния обект по смисъла на ЗСПЗЗ било неправилно, тъй като на практика не се установява това фактическо основание. Самото писмо казвало, че системата генерира тази информация и системата е съобразена с изискванията на закона, но това очевидно не било така. От събраните писмени доказателства се установявала регистрацията на правните основания – договорите за наем, аренда на земи, наличие на необходимия брой животни, установявало се, че е минала процедура по проверка на съответствието между земите и животните от компетентните органи, като не са констатирани нарушения, както и, че животновъдният обект отговаря на изискванията на ЗСПЗЗ. Моли съда да уважи жалбата, с претенция за разноски.

В открито съдебно заседание административният орган – Заместник изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, редовно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен гл. юрк Д. Б., която оспорва жалбата. Счита, че административният орган е положил всички усилия да изясни фактите и обстоятелствата, които са от неговата компетентност, изискал е информация от компетентния орган, чийто предмет на дейност са администрирането, обработката и предоставянето на тази информация. В получената обратна информация били уведомени, че няма промяна в крайните констатации и въведените данни, след което бил постановен крайният акт. Счита, че условията за законосъобразност на акта са изпълнени. Моли съда да отхвърли жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, с претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, в т.ч. приложените адм.д. № 276/2021 г. и адм.д. № 277/2022 г. по описа на Административен съд – Сливен съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Оспорващото дружество било регистрирано с Уникален регистрационен номер (УРН) 601486 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). На 09.05.2020 г. подало за кампания 2020 г. общо заявление за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, с вх. рег.№ 19287072, УИН 20/270520/29536. На 15.05.2020 г., 29.05.2020 г. и 05.06.2020 г. били подавани заявления за корекция на подаденото заявление. От данните в подаденото заявление се установява, че оспорващото дружество е заявило за подпомагане за кампания 2020 г. по схеми и мерки за директни плащания 77 бр. парцели в землищата на [населено място], [населено място] и [населено място] с обща площ 159,59 ха. На всяко от подадените коригиращи заявления била извършена автоматична проверка на подадените данни, за което са съставяни протоколи, подписани от представляващ оспорващия. Във всеки от протоколите е посочена като вид грешка, че заявената площ надвишава допустимата площ с правно основание (слой „правно основание за ОПФ/ДПФ-ПЗП) с площ 103,31 ха. Оспорващият е удостоверил с подписа си, че е запознат с резултатите от автоматичните проверки.

С Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2020 с изх. № 02-200-2600/2475 от 10.03.2022 г. на Зам. Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие" е извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2020, като по отношение оспорващия за декларираните за подпомагане площи по Подмярка 13.1/НР 1 от исканата сума 17509.89 лв. е оторизирана сума в размер на 0,00 лв. и намаления в размер на 17509.89 лв., по СЕПП от исканата сума 33909.68 лв. е оторизирана сума в размер на 0,00 лв. и определени намаления в размер на 33909.68 лв., по Мярка12/Натура 2000 от исканата сума 6257 лв. е оторизирана сума в размер на 0,00 лв. и намаления в размер на 6257 лв., по мярка СПП от исканата сума 4524 лв. е оторизирана сума в размер на 4392,52 лв. и определени намаления в размер на 131,48 лв.; по ЗДП от искана сума в размер на 21356,33 лв. е оторизирана сума в размер на 7309,91 лв. и определени намаления в размер на 14046,42 лева, по Възстановяване от ФД от искана сума 419,74 лв. е оторизирана сума в размер на 419,74 лв. Начислени санкции по схеми и мерки за директни плащания по СЕПП в размер на 22615,14 лева, подмярка 13.1/НР 1 - 17509,89 лева и по мярка 12/Натура 2000 – 6257 лева, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания.

В това Уведомителното писмо са посочени ставките за схема/мярка (лв./ха) за Кампания 2020. В табличен вид са посочени исканите суми по отделните схеми/мерки, намаленията и оторизираните суми. В колона 3 „Намаления“ на таблица 1 е посочено, че се отчитат: - намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление - проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ; - намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания; - наложена ставка на корекция („финансова дисциплина"), определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и член 8, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, в изпълнение на Регламент (ЕС) № 2020/1801 на Комисията от 30.11.2020 г. За кампания 2020 е в размер на 2,906192 %; - Линейно намаление съгласно чл. 51, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т. i) от Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2014 на Комисията. За кампания 2020 не е налагано такова; - Линейно намаление съгласно чл. 65, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2014 на Комисията. За кампания 2020 не е налагано такова.

В хода на съдебното производство съдебно-техническата експертиза дала заключение, че за кампания 2020 г. дружеството е декларирало за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания 77 броя парцели, разположени в землищата на селата [община], Б. и Т., всички в общ. Сливен. Тези парцели и площите в землищата се разпределили както следва: [община] - 16 бр. парцели с обща площ -85.04 ха; Блатец - 59 бр. парцели с обща площ - 71.64 ха и Т. - 2 бр. парцели с обща площ -2.91 ха. Общата заявена площ била 159.59 ха.,, от които 150,67 ха попадали в слой „Площи допустими за подпомагане“, като извън слоя са останали 8,92 ха. Били представени правни основания по делото за 205.2183 ха. Решаващият съдебен състав е изискал справка от Общинска служба „Земеделие“ за регистрираните правни основания за ползвани земеделски земи от оспорващия през 2020 г., като в отговор са представени две справки, от които е видно, че на СД “К.– М.Н. и с-ие“ са регистрирани 26 договора за наем на земи в землищата на [населено място] и [населено място] с обща площ в размер на 1555,71 дка. или 155,7 ха (л.409 от адм.д. № 277/2022 г.) Наред с това е представена и справка за имоти с правно основание и за споразумение по чл.37ж от ЗСПЗЗ в землището на [населено място], от което става ясно, че за календарната 2020 г. на оспорващия са регистрирани 196.274 дка с правно основание и 549,963 дка бели петна (л. 410-413 от адм.д. № 277/2022 г.). В своето Решение № 64/15.03.2023 г., постановено по адм.д. № 277/2022 г. съставът на Административен съд – Сливен отменил оспореното уведомително писмо в атакуваната му част и върнал преписката за ново произнасяне.

По повод горното съдебно решение с писмо изх. № 02-200-2600/2475#9 от 08.09.2023 г. Заместник – изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ поискал от Директора на Дирекция „Поземлени отношения и комасация“ при МЗХ допълнителна информация за регистрираните правни основания за ползване на бенефициента за кампания 2020. В отговор с писмо изх. № 10-762/23.10.2023 г. Директорът на Дирекция „Поземлени отношения и комасация“ при МЗХ заявил, че във връзка с постъпило в МЗХГ с вх. № 66-2981/22.05.2020 г. чрез Областна дирекция „Земеделие“ – Сливен възражение от управителя на СД „К.-МН и с-ие“ срещу генерирана грешка в ИСАК при стартиране на „автоматични проверки“, след извършената проверка на изложения проблем, относно правни основания за ползване на площи с начин на трайно ползване „пасища, мери и ливади“ от държавния поземлен фонд, е отговорено с писмо изх. № 66-2981/09.06.2020 г., което се прилага. Заявено било още, че към момента няма нови данни от БАБХ, които да налагат корекции на правните основания на бенефициента СД „К.-МН и с-ие“ за кампания 2020 г. Видно от приложеното писмо изх. № 66-2981/09.06.2020 г. управителят на СД „К.-МН и с-ие“ бил уведомен от Заместник – министъра на земеделието, храните и горите, че съгласно чл. 41 ал. 3 от ЗПЗП към 31 май на съответната календарна година земеделските земи, включени в заявлението за подпомагане трябва да са на разположение на земеделските стопани, което се удостоверява с правно основание за ползване, регистрирано по реда на ЗСПЗЗ; в протокол за проверка на ползвателите на земи от ДПФ, изготвен от комисия, назначена от директора на ОД „Земеделие“ – Сливен с дата 12.03.2020 г. е вписано, че са проверени данните в информационната система на БАБХ; при проверка в официалната справка за всички регистрирани към 1 февруари 2020 г. в ИИС на БАБХ и публикувана на интернет страницата на агенцията, в изпълнение на чл. 37м ал. 3 от ЗСПЗЗ не се извеждат данни за наличие на пасищни селскостопански животни, които се отглеждат постоянно в регистриран животновъден обект за СД „К.-МН и с-ие“ към 01.02.2020 г.; съгласно справката за отглеждани животни и наети ПМЛ, за проверяваното дружество не са намерени данни за отглеждани животни; про проверка в „Справка за животни в ОЕЗ“ към 01.02.2020 г. в средата за междурегистров обмен обаче е видно, че притежаваните от дружеството животни се намират в обект № ********** (стар 8881-0022), пасище [населено място]. Съгласно съдържанието на писмото, следва да се има предвид, че официалната справка, изготвена от БАБХ е съобразена с определението „животновъден обект“ по см. На § 2в т. 2 от ДР на ЗСПЗЗ; при направената справка в ИСАК е видно, че имотите с начин на трайно ползване „пасища, мери и ливади“ са заредени коректно, съгласно предаденото правно основание, т.е. информацията за отразените в регистрите на общинската служба по земеделие правни основания за ползваните от „К.-МН и с-ие“ земеделски земи са предадени от МЗХГ на Разплащателната агенция по реда на чл. 41 ал. 5 от ЗПЗП; във връзка с посочените норми в заявлението на дружеството се генерира съответно грешка за заявени площи, надвишаващи допустимата площ за слой ОПФ/ДПФ-ПЗП.

На 06.11.2023 г. Заместник – изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ постановил Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г. изх. № 02-200-2600/2475#12, с което оторизирал следните суми по схеми/мерки: по СЕПП – 0,00 лв., по подмярка 13.1/НР1 оторизирал сума в размер на 0,00 лв., по СПП оторизирал сума в размер на 4392,52 лв. и по ЗДП оторизирал сума в размер на 7309,91 лв., по мярка 12/Натура 2000 оторизирал сума в размер на 0.00 лв., както и наложил санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, както следва: по СЕПП в размер на 22615,14 лв., по Мярка 12 – 6257,лв. и по Подмярка 13.1 – 17 509.89 лв. Според изложеното в акта, писмото е издадено във връзка с горното решение, като общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършване на задължителни административни проверки и проверки на място на данните в подаденото заявление, които данни са сравнени с съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП. Уведомителното писмо било връчено на своя адресат на 09.11.2023 г. Жалбата срещу същото постъпила в настоящия съд на 20.11.2023 г.

В табличен вид в акта са посочени 30 земеделски парцела с вписани декларирана площ, площ на парцела след извършени административни проверки, разлика между декларираната и установената площ, като в колона 10 е посочена причина за недопустимост на площите – 1*, която е уточнена в като: „Недопустима площ, за която кандидатът няма регистрирани правни основания“.

По делото е представена и приобщена Заповед № 03-РД/3203/14.07.2023 г., с която Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е делегирал на П. С. – з. – и. д. правомощията да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане, които са подали заявления по реда на Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания.

По изискана по делото информация с писмо изх. № 11-483/20.12.2023 г. Директорът на Дирекция „Поземлени отношения и комасация“ при МЗХ заявява, че задълженията на общинските служби по земеделие да регистрират документите, даващи права за ползване на земеделските земи са регламентирани в ЗСПЗЗ и ЗПЗП, като съгласно чл. 41 ал. 4 от ЗПЗП, правното основание за ползване се регистрира в общинските служби по местонахождение на имотите в специализиран софтуерен продукт (информационна система „ФЕРМА“), поддържан от МЗХ; представените от „К.-МН и с-ие“ правни основания за стопанската 2019-2020 г. са регистрирани в ОСЗ – Сливен, като информация и справки за регистрираните правни основания е изпратена от ОД „Земеделие“ – Сливен към АДмС – Сливен във връзка с адм.д. № 277/2023 г.; данните за регистрираните в ОСЗ – Сливен, предадени от ОД “Земеделие“ към МЗХ са следните: на 03.04.2020 г. – за 1682.27 дка, на 30.04.2020 г. – за 49.37 дка и на 01.06.2020 г. – за 2.77 дка. С писмото се информира, че редът и условията за ползване на земята с начин на трайно ползване „пасища, мери и ливади“ от ДПФ и ОПФ са уредени в чл. 37и от ЗСПЗЗ, като в чл. 37м ал. 2, 3 и 4 са определени условията за спазването им, като спазването на условията се установява въз основа на изготвена и предоставена от БАБХ официална справка по чл. 37м ал. 2 от ЗСПЗЗ за всички регистрирани към 01 февруари на текущата година в ИИС на БАБХ животновъдни обекти. Тази справка се ползва при извършване на проверка за спазване на условията по чл. 37и ал. 4, 7 и 9 от ЗСПЗЗ по сключени договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от ДПФ или ОПФ и отново по тази справка на основание чл. 37м ал. 5 от ЗСПЗЗ се определя дали сключените такива договори са правни основания за подпомагане по чл. 41 ал. 1 от ЗПЗП.

По делото е извършена и приета като неоспорена комплексна съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещи лица със специалност „Г. и к.“ и „В. м.“. Съгласно заключението на същата, за кампания 2020 г. дружеството е заявило за подпомагане площи като пасища, мери и ливади с обща площ 159.59 ха, която площ е сбор от площите на общо 77 парцела, разположени в землищата на селата [община], Б. и Т., разпределени, както следва: [населено място] – 16 бр. парцели с обща площ 85.04 ха, [населено място] – 59 бр. парцели с обща площ 71.64 ха и [населено място] – 2 бр. парцели с обща площ 2.91 ха. Представени са по адм.д. № 277/2022 г. доказателства за правно основание за парцели с обща площ от 115.87 ха, като в табличен вид в експертизата договорите за наем за 28 парцела. Общо заявените за подпомагане по всички мерки за кампанията площи, за които по делото има представено правно основание са в размер на 205.2183 ха. За кампания 2020 г. в слоя „Площи, допустими за подпомагане“ са включени 150.67 ха, а извън специализирания слой са останали площи в размер на 8.92 ха. Със Заповед № РД-07-5/31.01.2020 г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Сливен е назначена комисия, която е извършило проверка по реда на чл. 37м от ЗСПЗЗ, като дружеството покрива изискванията на чл. 37м от ЗСПЗЗ. Дружеството притежава 3 бр. животновъдни обекти: № 8880-0606, находящ се в землището на [населено място] с начин на трайно ползване – стопански двор, № 8878-0365 в [населено място] с начин на трайно ползване стопански двор и пасище и № 8881-0022, находящ се в землището на [населено място] с начин на трайно ползване нива. Ползването на обектите е целогодишно. За наблюдавания период е извършено едно движение на 543 броя ДПЖ на 14.05.2020 г. от пасище с рег. № 8881-0022 в [населено място] до № 8880-0606 [населено място] с ветеринарномедицинско свидетелство № BG2020-020929. Броят на дните за свободно отглеждане на открито се определя от датите на напускане и пристигане на животните в обекта, отбелязани в регистъра на същия. Когато животните се извеждат на дневна паша в близост до животновъдния обект, в който нощуват, земеделският стопанин води дневник, в който се описват броят на животните по вид и категория с датите на извеждане, идентификационен номер на животните и ЕКАТТЕ на всяко населено място, в чието землище се намират площите, на които се извършва пашата. В съдебно заседание заявяват, че за всички заявени парцели съществува правно основание – договори за наем, за покупка, нотариални актове за придобиване, но правните основания са налице, представени са. Животновъдният обект в [населено място] е в имот с НТП – нива в кадастъра. По отношение на ревизиите по чл. 37м от ЗСПЗЗ уточняват, че никъде не е установено да има прекратяване на договор въобще за правните основания или констатация в такава насока, където са разпределяни свободните земи и пр. Вещото лице д-р Л. заявява, че животновъден обект по смисъла на закона е по § 1 т. 36 от ДР на Закона за ветеринаромедицинската дейност, но той трябва да бъде регистриран по чл. 137 от същия закон. Дали е нива, или пасище, експертът заявява, че след като е представен документ за паша на животните в този парцел, позволява да бъде регистриран по реда на закона. Това е временен обект, в който пашуват животните за определено време от годината – от 120 до 160 дни и когато животните бъдат в този район, трябва да има животновъден обект, където да бъдат регистрирани. Не е задължително постоянно да бъдат там, с пътен лист животните могат да бъдат преместени. Обектът в [населено място] е регистриран по чл. 137 и има издадено удостоверение за това.

С писмо с изх. № СН-742/02.02.2024 г. на ОДБХ – Сливен са представени по делото Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 2346/13.12.2018 г., описан като пасище за ДПЖ в [населено място] с рег. № 8881-0022, както и Справка за наличните животни в ОЕЗ към 01.02.2020 г., извършена от ИИС на БАБХ, а именно: 543 бр. овце и 20 бр. коне.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Разгледана по същество, същата се преценява като основателна и следва да бъде уважена. Съображенията на съда в тази насока са следните:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган – Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, действащ при наличие на материална и персонална компетентност. Съгласно чл. 20а ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция (РА) и като такъв организира, ръководи нейната дейност и я представлява. Съгласно чл. 20а ал. 4 от ЗПЗП (в действащата към датата на издаване на процесния акт редакция), Изпълнителният директор може да делегира със заповед на заместник-изпълнителните директори правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане. В разглеждания случай Изпълнителният директор, в съответствие с чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП и чл. 11 ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, със Заповед № 03-РД/3203 от 14.07.2023 г. е делегирал на своя заместник - изпълнителен директор правомощието за издаване и подписване на всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, до кандидатите за финансово подпомагане, които са подали заявления по реда на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Следователно административният акт е издаден от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с надлежен акт правомощия.

Оспореният акт е издаден в изискуемата писмена и предметна форма и съдържание, като са изложени и мотиви по някои от мерките, съобразно дадено в тази насока указание от Административен съд – Сливен по адм.д. № 277/2022 г., обективирано в Решение № 64/15.03.2023 г. Съгласно разпоредбата на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява да са разбере волята на административния орган. В случая, при анализ на съдържанието на атакуваното уведомително писмо, настоящата съдебна инстанция намира, че формулираните в същото фактически и правни основания не са достатъчни за осъществяване на съдебен контрол, доколкото изразеното властническо волеизявление от издателя на акта е общо, неясно, без необходимата конкретика, а съставляващите административна преписка по издаване на акта писмени доказателства не внасят никаква яснота относно волята на административния орган. Обжалваното уведомително писмо, макар валидно, при преценка на събраните доказателства съвкупно и поотделно ценени, се преценява от съда като постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при следните съображения:

Процесното уведомително писмо е постановено въз основа на дадени от съдебна инстанция указания по повод връщане на административната преписка за ново разглеждане, при съобразяване с разпоредбата на чл. 41 от ЗПЗП. Съгласно чл. 41 ал. 3 от ЗПЗП, Земеделските земи, включени в заявлението за подпомагане, трябва към 31 май на съответната календарна година да са на разположение на земеделските стопани съгласно чл. 4, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2021/2115, което се удостоверява с правно основание за ползване, регистрирано по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, като съобразно ал. 4, правното основание за ползване на земеделските земи се регистрира в общинските служби по земеделие по местонахождение на имотите, в специализиран софтуерен продукт, поддържан от Министерството на земеделието. Регистрирането се извършва до изтичане на сроковете за подаване на заявлението за подпомагане и извършване на промени в него, определени в наредбата по чл. 32, ал. 5. Видно от доказателствата, събрани по адм.д. № 277/2022 г. по описа на АдмС – Сливен и заключението на комплексната съдебно – техническа експертиза, изготвена, изслушана и приета като неоспорена от страните в хода на настоящото съдебно производство, за всички парцели, предмет на оспорения акт са налице годни правни основания за стопанисване – договори за наем на пасища, мери и ливади от ОПФ и ДПФ и др. По отношение на същите е спазено изискването на цитирания по – горе чл. 41 ал. 3 и ал. 4 изр. първо от ЗСПЗЗ, като правните основания са регистрирани по реда на този закон в Общинска служба по земеделие – Сливен по реда на чл. 37б ал. 1 от ЗСПЗЗ. По доказателствата по адм.д. № 277/2022 г. са приобщени справка от ОСЗ – Сливен, съгласно която оспорващото дружество е регистрирало 26 договора за наем на земи в землищата на [населено място], [населено място] и [населено място], като същите се съдържат и в извадка от информационната програма „ФЕРМА“, представена по делото. Т.е. ОСЗ – Сливен е изпълнила задълженията си по чл. 41 ал. 4 изр. първо от ЗПЗП, която норма указва, че правното основание за ползване на земеделските земи се регистрира в общинските служби по земеделие по местонахождение на имотите в специализиран софтуерен продукт, поддържан от Министерство на земеделието и храните. Както се отбеляза по – горе, наличието на правни основания за всички заявени за подпомагане парцели е установено по безспорен начин в хода и на настоящото съдебно производство. Според относимите разпоредби и в частност чл. 41 ал. 5 от ЗПЗП, Министерството на земеделието и храните степенува, обобщава и предава на Разплащателната агенция еднократно или на етапи данни за регистрираните правни основания за ползване на земеделски земи. Не се смятат за правно основание за подпомагане договори за наем или аренда за: 1. имоти, за които ползвателят има задължения по чл. 34, ал. 6, чл. 37в, ал. 7 за земите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 и по чл. 37ж, ал. 12 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи; 2. имоти от държавния и общинския поземлен фонд на ползватели, които имат задължения по договори за наем или аренда на земеделски земи от държавния и общинския поземлен фонд; 3. частите от имоти, останали извън масивите за ползване по чл. 37в и чл. 37ж от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Следователно, касае се за въведената в регистър „ФЕРМА“ от ОСЗ информация за правните основания (договори за наем и аренда), която МЗХ предава на Разплащателната агенция, с оглед предоставяне на финансово подпомагане от страна на последната, съобразно нейната материална компетентност. В процесния случай, въпреки наличието на тези безспорни данни и обстоятелството, че правните основания на дружеството – жалбоподател не попадат в изключенията по т. 1, 2 и 3 от ал. 5, за части от заявените парцели в оспорения акт е отказано подпомагане с мотиви, че за тези части липсват правни основания. Видно от съдържанието на обжалваното уведомително писмо, по СЕПП, СПП, ЗДП и подмярка 13.1/НР1 в табличен вид са посочени тридесет парцела, части от които са приеми за наддекларирани площи с причина за недопустимост, посочена в колона 10 – „Недопустима площ, за която кандидатът няма регистрирани правни основания“. На първо място, това противоречи на събраните доказателства както в хода на производството по адм.д. № 277/2022 г., така и на заключението на приетата неоспорена в настоящото съдебно производство комплексна съдебно – техническа експертиза. Второ, напълно неясно е как точно са определени наддекларираните площи в общ обем от 103.33 ха. Както се отбеляза по – горе, за всеки един от заявените земеделски парцели има правни основания, регистрирани по надлежния ред, а недопустимостта на части от всеки един от тях е възприета от административния орган без никакви изложени в тази връзка фактическа конкретика. Липсват фактически съображения за начина, по който тези площи/части от парцели (за които са сключени и действащи за съответната кампания 2020 г. договори за наем), са възприети като неподходящи за финансово подпомагане. На следващо място, в частта на постановения отказ за финансово подпомагане по Мярка 12 „Натура 2000“ въобще липсват мотиви, което препятства проверка относно законосъобразността на възприетото от административния орган по отношение допустимостта за подпомагане.

В мотивната част на акта по отношение на таблично описаните парцели по СЕПП, СПП, ЗДП и Подмярка 13.1/НР1 е вписано, че за постановяване на същия е изискана информация от МЗХ, като в отговор, обективиран в писмо вх. № 02-200-2600/2475/23.10.2023 г. от представител на последното се сочи, че след извършена проверка относно правни основания за ползване на площи с НТП „Пасища, мери и ливади“ от ДПФ е отговорено с писмо изх. № 66-2981/09.06.2020 г. на заместник – министъра на земеделието, храните и горите, като към момента няма нови данни от БАБХ, които да налагат корекции на правните основания на СД „К.-МН и с-ие“. Видно от съдържанието на последното, цитирано писмо, при подаване на заявлението за подпомагане с УИН 20/270520/29536 в ИСАК е генерирана грешка, срещу която представляващ дружеството е подало възражение, на което МЗХГ е отговорило, че отразените в регистрите на ОСЗ правни основания за ползваните земеделски земи са коректно предадени от министерството и заредени в ИСАК по реда на чл. 41 ал. 5 от ЗПЗП. Тук следва да се отбележи, че тази кореспонденция е послужила като фактическо основание за постановяване на процесното уведомително писмо. Този извод не се променя и от представената по делото информация, обективирана в писмо изх. № 11-483/20.12.2023 г. на Дирекция „Поземлени отношения и комасация“ при МЗХ (л. 56), доколкото от доказателствата по приложеното адм.д. № 277/2022 г. се установява, че условията по чл. 37и и чл. 37м от ЗСПЗЗ са спазени от настоящия оспорващ. Що се отнася до изявлението в това писмо, че спазването на условията за предоставяне на имоти по този ред се установява с официална справка от БАБХ по чл. 37м от ЗСПЗЗ за регистрирани към 1 февруари на съответната година животновъдни обекти, собственици и пасищни животни, то от представеното писмо изх. № 66-2981/09.06.2020 г. (л. 42), изготвено пак от МЗХ, е видно, че в такава справка към 01.02.2020 г. на СД „К.-МН и с-ие“ не са намерени данни за отглеждани животни. Едновременно с това обаче, в същото писмо е вписано, че при извършена проверка в Справка за животни в ОЕЗ към посочената дата притежаваните от дружеството животни се намират в обект № ********** (стар 8881-0022), пасище, [населено място]. Според заключението на изготвената по делото комплексна съдебна експертиза и писмо изх. № СН-742/02.02.2024 г. на Директора на ОДБХ – Сливен, животновъден обект № 8881-002, собственост на СД „К. – МН и с-ие“ е пасище с капацитет на изхранване до 600 бр. животни, като към 01.02.2020 г. в животновъдния обект са налични 543 бр. овце и 20 бр. коне. Този животновъден обект е регистриран с Удостоверение № 2346/13.12.2018 г. (л. 79). Твърдяното от МЗХ в цитираното по – горе писмо (л. 56), че в официална справка от БАБХ няма регистрирани животни на СД „К.-МН и с-ие“ противоречи на коментираните доказателства, в т.ч. на представената от ОДБХ – Сливен Справка за наличните животни в ОЕЗ към 01.02.2020 г. (л. 80). Това обстоятелство по никакъв начин не е провокирано от недобросъвестно поведение от страна на дружеството и към това обстоятелство, свързано със завеждане на данни, респ. администриране на информация в БАБХ или МЗХ, СД „К.-МН и с-ие“ няма никакво субективно отношение.

Съгласно нормата на чл. 41 ал. 6 от ЗПЗП, при подаване на заявление за подпомагане чрез Интегрираната система за администриране и контрол Разплащателната агенция извършва проверка на данните от заявлението, които се съпоставят с данните по ал. 5. Когато земеделският стопанин е включил в заявлението си земеделски земи извън площите с правно основание или в размер, надвишаващ регистрираното правно основание за ползване, системата генерира предупреждение за грешка. Предупреждението за грешка се предоставя за подпис на земеделския стопанин. При наличието на такава грешка законодателят е вменил на РА задължението по ал. 7, а именно: Разплащателната агенция да извърши административна проверка на подаденото заявление, при която да съпостави данните от заявлението за подпомагане с данните по ал. 5, т.е. постъпилите от МЗХ такива за регистрираните правни основания за ползване на земеделските земи. По делото липсват доказателства така вмененото задължение да е изпълнено от ответника. От коментираното по – горе извлечение от софтуерния продукт „ФЕРМА“ се установява, че правни основания за всички процесни заявени парцели са регистрирани в ОСЗ – Сливен, следователно тази информация е следвало да бъде достъпна за МЗХ и предадена на РА, каквото е нормативното изискване. Дали е била подадена, правилно обобщена и предадена от МЗХ на ДФ „Земеделие“ – РА по делото не са налични доказателства, т.е. административният орган не доказва, че е изпълнена процедурата по чл. 41 ал. 7 изр. второ от ЗПЗП, за да се пристъпи към прилагане на чл. 41 ал. 8 от с.з., съгласно която разпоредба, когато при проверката по ал. 7 се установят заявени без правно основание за ползване земеделски земи, Разплащателната агенция извършва географско определяне на площта и местоположението им. В този случай Министерството на земеделието предоставя допълнителна информация на Разплащателната агенция. В процесния случай ответникът е определил в оспореното уведомително писмо площи и местоположение, но не доказва липсата на правно основание за тяхното ползване, напротив, събраните доказателства сочат обратното – налице е регистрирано по надлежния ред правно основание за ползването на заявените за подпомагане парцели в цялата им площ. Така при липса на каквито и да било доказателства, че за процесните части от земеделски парцели няма правни основания за ползване, настоящият административен орган е подходил към прилагане на чл. 41 ал. 9 от ЗПЗП и е постановил атакувания отказ за подпомагане. тяхната цялост. Обратно на така приетото, както се установява от събраните по адм.д. № 277/2022 г. и в хода на настоящото съдебно производство доказателства, за всички заявени за кампания 2022 г. парцели са налице и надлежно регистрирани правни основания, което противоречи на фактическите констатации в атакувания акт.

Видно от представената в хода на съдебното дирене преписка, ответникът е възприел безкритично представеното от МЗХ писмо изх. № 66-2981/09.06.2020 г., в което по повод генерираната в ИСАК грешка при подаване на заявлението Заместник-министър на земеделието, храните и горите е уведомил СД „К.-МН и с-ие“, че при проверка в официална справка на БАБХ в изпълнение на чл. 37м ал. 3 от ЗСПЗЗ не се извеждат данни за наличие на пасищни селскостопански животни, които се отглеждат постоянно в регистриран животновъден обект за дружеството към 01.02.2020 г. Едновременно с това в писмото се сочи, че в „Справка за животни в ОЕЗ“ към 01.02.2020 г. притежаваните от СД „К.-МН и с-ие“ животни се намират в обект № ********** (стар 8881-0022), пасище [населено място]. Наличието на такъв обект и дребни преживни животни се установява с безспорни доказателства, представени от БАБХ в хода на настоящото съдебно производство и приетата съдебна експертиза, а съдържанието на цитираното писмо не внася повече яснота относно изключването на части от заявените с регистрирано правно основание парцели от финансово подпомагане. От приобщените по адм.д. № 277/2022 г. документи от ОДБХ – Сливен, ОД „Земеделие“ – Сливен, ОСЗ – Сливен и Община Сливен се установява, че дружеството има регистриран и отговарящ на нормативните изисквания животновъден обект в [населено място], а при извършените по реда на чл. 37м от ЗСПЗЗ проверки не са установени нарушения, водещи до прекратяване или изменение на договорите за наем, сключени със СД „К.-МН и с-ие“.

При горните съображения настоящата съдебна инстанция намира, че ответният административен орган Заместник – изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ не е изпълнил процедурата по чл. 41 ал. 7 от ЗПЗП, а именно, при наличието на генерирана грешка в заявлението да извърши административна проверка, като съпостави данните в заявлението и данните по ал. 5 (предадени от МЗХ), като изясни в пълнота причината за несъответствието. След извършване на такава проверка и след провеждане и на процедурата по чл. 41 ал. 8 от ЗПЗП е допустимо произнасяне с постановяване на пълен или частичен отказ за финансово подпомагане, съгласно разпоредбата на чл. 41 ал. 9 от ЗПЗП. Както се отбеляза по – горе, след като правните основания за ползване на процесните парцели от дружеството са били регистрирани по нормативно указания начин, установено с категорични доказателства, е следвало същите да се степенуват и обобщят от МЗХ, след което – предадат на Разплащателната агенция. Причината, поради което тези данни не са достигнали до последната в тяхната пълнота не може да се вменява във вина на оспорващото дружество в качеството му на кандидат за финансово подпомагане.

Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., издадено от Заместник – изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ с изх. № 02-200-2600/2475#12 от 06.11.2023 г., в неговата оспорена част, с която по Заявление с УИН 20/270520/29536 е отказано пълно изплащане на финансово подпомагане по Подмярка 13.1/НР1, СЕПП и Мярка 12/Натура 2000, частично е отказано финансово подпомагане по СПП и ЗДП, както и в частта, с която са начислени санкции по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ, които да бъдат прихванати от бъдещи плащания по мерки, както следва: по СЕПП в размер на 22615,14 лв., по Подмярка 13.1/НР1 в размер на 17509,89 лв. и по Мярка 12/Натура 2000 в размер на 6257 лв. са явява незаконосъобразно в оспорената му част, като постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което налага неговата отмяна.

Предвид изхода на спора с уважаване на жалбата, неоснователна се явява претенцията на административния орган за присъждане на разноски. Основателно е и следва да се уважи искането в тази насока от оспорващата страна. По повод заявените от оспорващата страна разноски за адвокатско възнаграждение процесуалният представител на административния орган прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. Видно от представения списък с разноски на страната и представени писмени доказателства (договор за правна защита и съдействие), на пълномощника на жалбоподателя е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 6 400,00 (шест хиляди и четиристотин) лева. Съгласно разпоредбата на чл. 8 ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението се определя по реда на чл. 7 ал. 2. Съобразно чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: 4. при интерес от 25 000 лв. до 100 000 лв. – 2650 лв. плюс 8 % за горницата над 25 000 лв. В процесния случай материалният интерес съставлява сумата на отказаното финансово подпомагане, възлизаща на 71 854,47 лв. В процесния случай съдействието и защитата на оспорващата страна, осъществени от пълномощника адв. Ст. Р. се изразяват в изготвяне на жалбата до съда и участие в три съдебни заседания. Едновременно с това съдът преценява делото като такова с по – висока фактическа и правна сложност, поради което намира, че договореният и заплатен от страната адвокатски хонорар е обоснован и справедлив, съобразно критериите на чл. 36 ал. 2 от Закона за адвокатурата, съответен е на обема на извършената правна защита и съдействие и следва да се определи при съобразяване с определения от законодателя в цитирания по – горе чл. 8 ал. 1, във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/09.07.2014 г. на сума, възлизаща на 6 400,00 (шест хиляди и четиристотин) лева, без да се накърняват или облагодетелстват интересите на която и да е от страните в производството. При този размер на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя СД „К. – МН и с-ие“, общо сторените от страната разноски възлизат на 7 826,00 лв. (седем хиляди осемстотин двадесет и шест) лева, включващи заплатената държавна такса от 50,00 (петдесет) лв. и заплатеното възнаграждение за съдебна експертиза в размер на 1 376,00 (хиляда триста седемдесет и шест) лева. Така определените разноски следва да се възложат в тежест на ответния административен орган.

 

Водим от горното и на осн. чл. 172, ал.2 и чл. 173, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г. с изх. № 02-200-2600/2475#12 от 06.11.2023 г., издадено от Заместник изпълнителен директор на ДФ”Земеделие”, В ЧАСТТА му, с която по Заявление с УИН 20/270520/29536, подадено от СД „К.-МН и с-ие“ за кампания 2020 г. са наложени намаления на претендираните за подпомагане суми, както следва: в размер на 17 509,89 лв. по Подмярка 13.1/НР1, 33 909,68 лв. по СЕПП, 6 257 лв. по Мярка12/Натура 2000, 131,48 лв. по мярка СПП и 14 046,42 лева по ЗДП, както и относно начислени санкции по схеми и мерки за директни плащания по СЕПП в размер на 22 615,14 лева, по подмярка 13.1/НР1 – 17 509,89 лева и по мярка 12/Натура 2000 – 6 257 лева, които да бъдат прихванати от бъдещи плащания.

 

ИЗПРАЩА преписката на Заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" - София за ново произнасяне в отменената част, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона, съдържащи се в мотивите на настоящото решение.

 

ОСЪЖДА ДФ "Земеделие", гр. София 1618, бул. "Цар Борис ІІІ" № 136, да заплати на СД „К.-МН и с-ие“ седалище и адрес на управление гр. Сливен [улица], [ЕИК], направените разноски по делото в размер на 7 826,00 (седем хиляди осемстотин двадесет и шест) лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.