Мотиви по
ВНОХД № 300/2019 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд
Производството е образувано
въз основа на протест на Дупнишка районна прокуратура срещу оправдателната част
на присъда №25/25.03.2019 г., постановена по НОХД № 1731/2017 г. по описа на
Дупнишки районен съд, с която подсъдимият Д.Х.П. е признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.325, ал.2 вр. с ал.1
от НК и срещу санкционната част на
присъдата, с която на осн.чл.78а от НК
подсъдимият е освободен от наказателна отговорност за престъпление по
чл.131, ал.2, т.4 вр. с чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.1 от НК и му е
наложено административно наказание ГЛОБА.
Прави се оплакване за материална
незаконосъобразност на ОПРАВДАТЕЛНАТА
присъдата, тъй като въз основа на правилни фактически обстоятелства са изведени
неправилни правни изводи, в резултат на което подсъдимият е оправдан вместо да е осъден и по обвинението за престъпление по
чл.325, ал.2 вр. с ал.1 от НК. Сочи се, че изпълнителното деяние на
престъплението е осъществено от подсъдимия чрез действия, изразили се в
агресивно държане, викане на виско тон, обиди и заплахи към служителите НА
БЕНЗИНОСТАНЦИЯТА , без повод и причина от тяхна страна. Твърди се, че по
делото безспорно е налице квалифициращ признак на престъплението, тъй
като това поведение на подсъдимия
продължило и след идването на служителите на полицията, когато продължил да отправя обидни думи и квалификации, отправял
обидни думи и закани към служителите на полицията, многократно отказал да изпълни дадените от тях
разпореждания за представяне на документ за самоличност и оказал съпротива при поставяне на белезници.
Смята се, че подсъдимият е осъществил хулигански действия на публично място, съчетани с отправени
множество обидни думи и закани към служителите на бензиностанцията и полицията-относно
последните, че ще бъдат уволнени и ще
загубят работата си. Отбелязва се, че е налице хулигански мотив, изразен в
стремежа на подсъдимия да прояви явно и грубо неуважение към обществото-чрез
отношенито си към други граждани и в частност-да противопостави себе си на
общоприетите правила на поведение.
Прави се оплакване и за
материална незаконосъобразност на санкционната част на осъдителната присъда.
Като доводи се сочи противоречието й с чл.78а, ал.7 от НК, съгласно който разпоредба на чл.78а от НК е неприложима,
доколкото пострадалият от престъплението
е орган на власт-служител на МВР, натоварен да упражнява властнически функции.
Правят се две искания-първото
е по чл.336, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на оправдателната част на присъдата и
постановяване на осъдителна и второто –по чл.337, ал.1, т.2 от НПК за изменение
на присъдата в частта й, с която е приложен чл.78а от НК за престъплението по
чл.131, ал.2, т.4 вр. с чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.2 от НК, като
се наложи за същото престъпление наказание лишаване от свобода,
КнОС, след преценка на
протеста и доказателствата, и след служебна проверка на присъдата в обжалваните
й части, както и в пределите на правомощията си по чл.314 от НПК, за да се
произнесе, взе предвид следното:
С протестиранатата присъда
подсъдимият подсъдимият Д.Х.П. - роден на *** г. в гр.Дупница, с постоянен адрес ***,
българин, гражданин на Р. България,
женен, осъждан, реабилитиран, ЕГН **********
е признат, при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. «а» от НПК, както следва:
1/ ЗА НЕВИНЕН в това, че
16.04.2017г. в гр. Дупница на бензиностанция «ОМВ» е извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразващи явно неуважение към
обществото (като е викал,
отправял нецензурни думи и обиди по отношение на органи на властта –
полицейски служители при РУ- гр. Дупница, наричайки ги «смешници» и «мишки», и
спрямо двете служителки на бензиностанция « ОМВ», наричайки ги «духли»,
отправял е закани към служителите на полицията , че ще изгубят
работата си), като деянието е
съпроводено със съпротива срещу органи на властта /оказал яростна
съпротива при поставяне на белезници от служители на РУ- гр. Дупница/,
изпълнявайки задължения по опазване на обществения ред –престъпление по чл.
325, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК , за
което на основание чл. 304 от НПК е оправдан.
2/ ЗА ВИНОВЕН за това, че на
16.04.2017г., около 06,00 ч., в двора на РУ - Дупница, нанасяйки удар с крак в
областта на корема на полицейски орган - мл. автоконтрольор Г. В. Калачорав,
служител в група « Пътен контрол» при РУ- гр. Дупница, по повод изпълнение на
службата му, е причинил на същия лека телесна повреда, изразяваща се в болка и
страдание, без растройство на здравето, като деянието е извършил по хулигански
подбуди (без каквато и да е било причина и поведение от страна на пострадалия,
демонстрирайки физическа сила и изразявайки по този начин пренебрежение и явно
неуважение към обществото и в частност към човешката личност) –
престъпление по чл.131, ал.2, т.4 във вр. с чл.131, ал.1, т.12 и чл.130, ал.2 от НК, за което на основание
чл. 78 а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание « глоба» в размер на 1000 лева.
С присъдата
подсъдимият е осъден, както следва:
1/ да заплати на Г. В. Калачоров
сумата от 2 000 лв.- неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането - 16.04.2017г. до окончателно изплащане на сумата, и
деловодни разноски в размер на 300 лева, като иска в частта до
5 000лв. е отхвърлен, като неоснователно завишен.
2/ да заплати:
по сметка на ОД на МВР деловодни разноски в размер на
115, 19 лв. и по сметка на РС -Дупница -80.00
лв. държавна такса върху размера на иска
КнОС не констатира първоинстанционният съд да е допуснал съществени процесуални нарушения
при разглеждане на делото. По предвидения в НПК ред е събрал относими за предмета на делото доказателства, които е оценил според
действителното им съдържание. Въз основа на същите е приел
фактически обстоятелства, които КнОС споделя, като намира за необходимо
да допълни.
След преценка на събраните по делото доказателства по време на
първоинстанционното и въззивно съдебно следствие, в тяхната съвкупност и поотделно, КнОС, прие
за установено следното:
По
фактическата обстановка:
Подсъдимият Д.Х.П. е роден на *** г. в гр.Дупница, с постоянен
адрес ***, живещ в Англия, българин, гражданин на Р. България, женен, неосъждан
(реабилитиран), с ЕГН **********
На
15.04.2017 г. в гр.Дупница, подсъдимият П.
бил на рожден ден на кръщелницата си –малката дъщеря на св.И..
Заради рождения й ден, подсъдимият се прибрал със съпругата си от Англия, в
която живеел постоянно от години.
Малко преди полунощ, подсъдимият П., синът му-св. П. (18-годишен), кумашинът
му-св.И. (40-годишен), голямата дъщеря на св.И. и приятеля на св.И.-св.В. отишли в заведението към бензиностанция ОМВ,
на изхода на гр.Дупница.
По това време, нощна смяна, в бензиностанцията били св.С., св. И. К. и П.. Св.С. и св.К. работели на касата и на
бара, като св.К. редяла и стока по рафтовете, а П. зареждал гориво на
автомобилите, поради което повече време бил навън при бензиноколонките.
Подсъдимият и останалите от
компанията му влезли в заведението на
бензиностанцията. Забелязала ги работещата по това време на касата свид.С., на
която направило впечатление, че мъжете
от компанията са във „видимо нетерезво състояние“.
Подсъдимият
знаел, че преди години в това заведение сервирали готвени ястия. Поискал да
им приготвят сърца, дробчета, пилешки крилца и др.готвени ястия. Св.С.
уведомила компанията, че такива ястия в
заведението на бензиностанцията не се предлагат. Те продължили да настояват, а тя им обяснила, че заведението не работи
като ресторант и приготвянето на
исканата храна е невъзможно, поради което отново им отказала. Това разгневило компанията на подсъдимия, и
най-вече него, като започнали да се заяждат
със свидетелката. Накрая си
купили ядки и бутилка уиски, седнали около маса, вътре в
заведението, и започнали да се черпят. Уиски пиели само мъжете-подсъдимият и свидетелите В. и И..
След около половин-един час, вече на
16.04.2017 г., дъщерята на св.И. си тръгнала, след което мъжете от компанията,
предимно подсъдимият- станали
по-агресивни.
Искали св.С. да им сервира, но тя отказала, защото заведението е на
самообслужване. Обяснила им, че има други задължения, това не е
сред тях, поради което няма как да им сервира. Въпреки това компанията
настоявала тя да го направи. Съобразявайки се със състоянието им, видимо
повлияно от изконсумирания алкохола, и поведението им, което било шумно и
грубо, св.С. се опитвала да избягва конфликти с тях, като се държала
дистанцирано и избягвала разговари .
Подсъдимият все имал някакви претенции- искал внимание, а при неуважаване
на желанията му се държал обидно и
унизително. Забелязал, че до бара при св.С. стои колегата й П. и си говорят. Внезапно казал на свидетеля:
„Ей, момче. Тая не иска да говори с мен, а с теб си говори. Чувам ви.“ Св.С.
информирала подсъдимия, че не й е в
служебните задължения да разговаря с клиентите, а подсъдимият й казал: „Не, ти
си длъжна! Аз, такива като теб, имам 20 души на заплата“ . Свидетелката С.
решила да не реагира на останалите реплики на подсъдимия и спряла да му обръща
внимание. Но след известно време, когато със свид.К. двете били зад бара и си
изпълнявали задълженията, подсъдимият се провикнал от масата си към тях,
казвайки им: „ Ей, ще ви еба майката. Нарекъл ги „духли“ и продължил да ги
обижда с др. подобни думи, които те не запомнили. Това му поведение продължило доста време, но свидетелките си вършели
работата, без да влизат в разговори с компанията на подсъдимията, тъй като
видимо били пияни и създавали напрежение.
Докато подсъдимият обиждал свидетелките,
в бензиностанцията влизали и излизали и др. граждани.
Около 04.40 часа, на 16.04.2017 г. ,
св. А.В., като автопатрул - АП 044, получил сигнал, за това, че група пияни
лица създават проблеми на персонала на
бензиностанция „ОМВ“. Веднага със свид. Р.В. от група „Охрана на
обществения ред“ към РУ на
МВР-Дупница се насочили към
бензиностанцията. Като пристигнали влезли в бензиностанцията и забелязали
пияната компания на подсъдимия, мъжете от която говорели на висок тон. Св.С. се
оплакала на св.Ал.В., че подсъдимият я
обиждал, заплашвал и й отправял неприлични предложения.
Св.Ал.В. се приближил до
подсъдимия и го попитал, какъв е
проблемът, а подсъдимият му отговорил,
че няма такъв. Св.Ал.В.
поискал от подсъдимия да му представи документа си за самоличност, тъй като имал намерение да
му състави протокол за предупреждение-
да не се влиза в спорове с
персонала на бензиностанцията . Подсъдимият отказал да си предаде личната карта
и продължил с аругантното си поведение към персонала, което постепенно насочил
и към полицейските служители. Св.Ал.В.
уведомил подсъдимия, че с неизпълнението на разпореждането му за предоставяне
на личната си карта осуетява полицейската проверка и изпълнението на
задълженията им. Нито служебното
качество на полицейските служители, нито добронамереното им поведение
мотивирало подсъдимия да изпълни задължението си за предаване на документ за
самоличност при поискване от полицейски орган.
Вместо това продължавал да седи неуважително- полегнал на стола, сякаш е
в дома си. Освен това се смее и говорел на висок тон на полицаите.
Поведението му спрямо полицаите било
възприето от св.К. като
подигравателно, както всъщност се бил държал и към тях (персонала на бензиностанцията). Повече от 15 минути св.Ал.В. го увещавал да им даде документа си за
самоличност и да не създава проблеми, а той отказвал и нагло и подигравателно
ги питал, на какво основание му искат документ за самоличност. (срвн.показанията на св.К. на л.27 от досъд.п-во). Документите му били в автомобила пред
бензиностанцията, но подсъдимият не искал да стане и да отиде да си вземе. Предвид ситуацията св.Ал.В. решил и поискал съдействие от
колегите си от останалите два автопатрула. Първи дошли свидетелите С. и К.
които с пристигането си, още отвън забелязали, че колегите им имат проблем с компания от трима
мъже. Като влезли в бензиностанцията им
направило впечатление, че компанията, при която били колегите им, е в явно
нетрезво състояние. Подсъдимият продължавал да отказва да представи личната си
карта на св.Ал.В., въпреки
неколкократните учтиви молби за това.
Не искал да отиде до автомобила си пред бензиностанцията, за да си вземе
документите и да им ги представи.
Вместо това им казал, че били в правата си и където си искат, там ще си
пият. Питал полицаите, те какви са и
повтарял, че не са никакви, за да му проверяват личната карта. По едно време
изпратил сина си-св.П. до автомобила и той донесъл документите ми и ги предал.
Последвало съставяне, от св.Ал.В.,
на Протокол за предупреждение на
подсъдимия, да не се саморазправя с персонала на бензиностанцията. (л.13 от ДП)
След това му било разпоредено от полицейските служители да излезе навън, за да
му бъде предявен протокола. Подсъдимият отказал категорично, под предлог, че
навън е тъмно и не вижда, и започнал да
се държи още по-аругантно, поради което свидетелите-полицейски служители предприели действия по задържането му и
поставяне на белезници. Пристигнал и третия автопатрул в състав свидетелите
Мирчев и Петров. Подсъдимият започнал да
вика и крещи на полицаите. Нарекъл ги
„мишоци“, „смешници“ и с още др.подобни
обиди, които полицаите не запомнили. Казал им, че не го познават кой е, че бил по Англия, много пътувал и ще
си имат проблеми с него, че „ще си загубят работата“, „че ги познава всички“,
„че знае какви коли карат“, „че ще се разберат по-късно“. Казал им още : „Да го
духате, боклуци“ и др. подобни реплики. Такова аругантно и възмутително
поведение на гражданин към полицаи св.К. не била виждала, въпреки че била
работила 6-7 години като сервитьорка и не за
първи път ставала свидетел на подобни инцинетни, на не и като този.
Подсъдимият не позволявал да му бъдат поставени белезници. Дърпал се,
блъскал полицаите и се опитвал да ги
рита по краката. На сина си казвал да
снима с телефона случващото се и той започнал да го прави. Св.В. също се
опитвал да снима с телефона си. Накрая на подсъдимия му били поставени белезници и бил закаран в РУ на
МВР-Дупница. Там бил задържан за срок 24
часа в РУ на МВР-Дупница, в изпълнение на
Заповед за задържане, издадена от св.С., на осн.чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР. След това подсъдимият бил транспортиран от свидетелите К., М. и П. до
ФСМП-Дупница за освидетелстване. През цялото време на пътуването подсъдимият
продължавал да ги обижда, наричайки ги „мишки, смешници, боклуци, пионки на
властта, марионетки и др.подобни“. Държал се аругантно и с докторите, като им
казвал, че за него те не са никакви доктори и отказал да бъде прегледан от тях.
След това отново бил върнат от свидетелите в РУ на МВР-Дупница, където бил оставен да изчака в двора на
управлението, за да бъдат оформени необходимите документи за задържането му.
Охранявал го свид.М., когато към тях, около 06ч. сутринта, приближил св.
К. –мл.полицейски служител, който идвал на работа. Подсъдимият се обърнал към свидетеля К.с репликата „Ето
още една мишка“. Внезапно и неочаквано за
пострадалия и св. М., подсъдимият
ритнал в корема св.К.. Последният изпитал силна болка и се присвил, след
отшумяването на която започнал да
изпълнява служебните си задължения.
Горната фактическа обстановка КнОС прие за установена въз основа на
събраните от ДнРС и от настоящия въззивен състав доказателства и
доказателствени средства, в т.ч. :
-гласни
доказателствени средства, чрез показанията на свидетелите, обособени в три
групи:
1/
показания на служители в бензиностанция „ОМВ“-Дупница-св.С. (л.90 от съд.п-во,
л.28г. от въззив.съд.п-во и л.24-25 от ДП), св.И.К. ( л.27 от ДП)
2/
показанията на свидетелите от компанията на подсъдимия-св.В. В. (л.74г от
съд.п-во), св.И.И. (л.75г от съд.п-во), св.Г.П.-син на подсъдимия (л.76 от
съд.п-во), св.Мая В.-балдъза на подсъдимия (л.76г от съд.п-во)
3/
показантията на полицейските служители от РУ на МВР-Дупница-св.Ал.В. (л.77 от
съд.п-во, л.27 от въз.съд.п-во и л.29 от ДП, прочетени от въззивния съд на
осн.чл.281, ал.4 НПК) и св.Росен В. (1-ви автопатрул), свидетелите С.С.-л.75 от
съд.п-во и св. К. л.31 от ДП, прочетени
от ДнРС по реда на чл.281, ал.4 НПК (2-ри автопатрул), свидетелите М.-л.89г
от съд.п-во и П.-л. 90 от съд.п-во (3-ти автопатрул) и св.К.
- писмени доказателства-Типови длъжностни
характеристики за длъжността „полицай“
(л.50-52 ДП), График за дежурства
на на група „Пътен контрол“ за м.04.2017
г., Заповед за задържане на
подсъдимия, Протокол за предупреждение по ЗМВР и Справка за съдимост, както и
-
техническа експертиза от в.л. Я.Я.
КнОС констатира, че не е налице спор относно времето и
мястото на гореописаните събития. Спорни и противоречиви са доказателствата
относно поведението на подсъдимия, което според показанията на свидетелите от 1
и 3 група било изключително агресивно, а според обясненията на подсъдимия и
показанията на свидетелите от компанията му-не било такова.
КнОС кредитира показанията на горепосочените свидетели от първа и трета група, тъй като взаимно се допълват и потвърждават,
ясни, категорични и логични са.
КнОС не установява
недобросъвестност, заинтересованост или др. основание, поради което свидетелите
от тези две групи да са депозирали недостоверни показания.
Показанията на свидетелите от 1 и 3
група се потвърждават отчасти и от
показанията на свидетелите от втората
група ( включваща свидетелите от компанията на подсъдимия), а
именно-относно времето, мястото, лицата,
присъствали на случая в бензиностанцията, както и относно част от
обстоятелствата, при които е извършено деянието от подсъдимия, а именно- тези относно наличието на спор,
пререкание, разправия между подсъдимия и персонала на бензиностанцията, а в
последствие и с пристигналите в
бензиностанцията служители на полицията, възникнал преди и по време на задържането му, по
повод разпорежданията на полицаите към него за представяне на документ за
самоличност, подписването на протокол и преустановяване на агресивното му
поведение.
КнОС
изключва от доказателствения материал
показанията на свидетелите от 2-та група-на св.В., И. и П., както и обясненията на подсъдимия,
според които подсъдимият не е обиждал
никой въпросната вечер в бензиностанцията-нито персонала, нито полицаите и не е
имал агресивно поведение. Тези показания на посочените свидетели и обяснения на подсъдимия, според
КнОС са недостоверни, защото истинността
им е опровергана по категоричен и несъмнен начин от показанията на останалите
свидетели ( от група 1 и 3).
Съпоставяйки показанията на свидетелите В., И. и П. с тези на останалите свидетели, КнОС счита,
че посочените трима свидетели, относно поведението на подсъдимия, са депозирали
показания, целящи оневиняването му. Показанията им, според които подсъдимият не
бил се държал обидно с никого, КнОС намира за нелогични предвид поведението на персонала от бензиностанцията
и на полицейските служители, установени от показанията им, което счита, че е било провокирано изцяло от
действията на подсъдимия. Индиция за
недопустимото поведение на подсъдимия към персонала на бензиностанцията, и
по-конкретно към св.С. и към св.К. и за достоверността на показанията им
относно поведението му по отношение на тях,
е и поведението на подсъдимия в
присъствие на полицейските служители
–свидетелите от 3-та група, както и поведението му в РУ на МВР-Дупница,
изразило се в ритане на др.полицейски служител-св.Калачоров.
Предвид гореизложените съображения КнОС не дава вяра на обясненията на подсъдимия, дадени пред
ДнРС, според които не друг, а той бил
пострадал въпросната вечер от грубото и
недопустимо поведение на св.С. и
полицаите, без с нищо да е станал причина за него. Достоверността на тези
обяснения се опровергава по убедителен начин
от показанията на свидетелите от 1-ва и 3-та група. Твърдението на
подсъдимия, според което, принципно не бил агресивен и не псувал, не изключва
това му поведение в бензиностанцията, което вероятно е провокирано и от употребеното
количество алакохол. Демонстрираното неуважение към персонала на
бензиностанцията и към служителите на МВР, изразило се в гореописаното
поведение на подсъдимия, е изключително дръзко, укоримо и възмутително,
което е присъщо за лица с агресивно поведение, незачитащи и неуважаващи правата на другите граждани,
както и институциите и реда в страната
ни. Предвид и тези личностни характеристики на подсъдимия, разкрити изцяло от
поведението му в бензиностанцията,
съдът не дава вяра на
обясненията му, изключващи негово поведение, като описаното от свидетелите от
1-ва и 3 група.
Гореизложеният доказателствен анализ не се различава от направения от ДнРС.
КнОС не споделя правните съображения на ДнРС относно приложението на
материалния закон. За разлика от ДнРС, КнОС счита, че подсъдимият е осъществил обективните и субективни признаци от състава
на престъплението по чл. 325, ал.2
във вр. с ал.1 НК. Съображенията
за това са следните:
Престъплението „хулиганство” е регламентирано в чл.325,
ал.1 от НК, определящ го като непристойно поведение, грубо нарушаващо
обществения ред и изразяващо явно неуважение към обществото. Систематичното му
място е в гл.Х в Особената част на НК, озаглавена ” Престъпления против реда и
общественото спокойствие”
Родов обект на престъплението са обществените отношения
свързани с обезпечаване спокойствието на гражданите и създаване на условия за
нормалното им общуване в обществото.
Непосредствен обект на престъплението са редът, установен в
страната и обществото спокойствие.
Субект на престъплението е всяко наказателноотговорно
лице, каквото е и подсъдимият.
Изпълнителното деяние на престъплението се осъществява и е реализирано от подсъдимия чрез извършване
на непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото.
Според т.2 от ППлВС №2/74 г.:
“Непристойни действия ” са онези които са неприлични,
безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство и всякакви други прояви,
скандализиращи обществото
„Грубо нарушение на обществения ред” има , когато деецът чрез
действията си изразява брутална демонстрация против установения ред.
Чрез тях нарушава важни държавни, обществени или лични интереси ,
или съществено засяга нормите на нравствеността
„Явно неуважение към обществото” има, когато деецът чрез действията
си изразява открито висока степен на неуважение към
личността
Престъплението хулиганство е налице, когато са осъществени и двата
признака. И тъй като изп.деяние е формулирано абстрактно
и подлежи на тълкуване относно неговата приложимост при множество
различни обстоятелства, съдебната практика е формулирала редица
примерни хипотези за действия, грубо нарушаващи обществения
ред. Такива са на първо място, посочените в ППВС №2/74 г.
типови прояви на хулиганство, сред които и „хулигански действия на
обществени места” - на улицата, в ресторант и др.; хул.действия,
свързани с нанасяне на обида (каквито са изречените от подсъдимия обидни думи-
„духли“ (към свидетелките С. и К.),
„смешници и мишки“ (към полицейските служители); ценични изрази- Да го духате, боклуци (към
полицейките служители) и псувня –„Да ви еба майката“ (към свидетелките),
както и отправените закани към полицейските служители- „че ще си изгубят
работата“
Подсъдимият е осъществил изп.деяние на престъплението, чрез думи (псувни,
обиди и закани), изречени на публично място, на висок тон, по отношение на
посочените по –горе свидетелки от персонала на бензиностанцията и по отношение
на свидетелите-полицейски служители, дошли в бензиностанцията, в изпълнение на
службата си и по повод поведението на подсъдимия
Извършените непристойни действия, изразили се в проява на словесна
грубост от подсъдимия са хулигански, защото засягат
правнозащитени интереси на граждани (в случая на свидетелките С. и К. и на полицейски
органи-присъствалите в бензиностанцията свидетели А.В., Р.В., С. и св.К., като
с действията си е нарушил
грубо обществения ред и е изразил явно неуважение към
обществото.
Престъплението по чл. 325 от НК е умишлено. Деецът трябва да съзнава всички обективни
признаци на състава – да съзнава противообществения характер на своите действия
и че посредством тях демонстрира явното си неуважение към обществото, чувството
си за необвързаност към спазването на обществените норми на поведение и явното
си пренебрежение към тях.
1.
Престъплението поначало се осъществява при
пряк умисъл по см.на чл.11, ал.2 от НК. С такава форма на вина то е осъществено
по отношение на полицейските служители А.В., Росен В., Спасов и св.Кацарски. Така
приема КнОС, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е общественоопасния характер на последиците и е искал
настъпването му.
Престъплението може да се осъществи
и при евентуален умисъл по см.на чл.11, ал.2 от НК. С тази форма на вина то е
осъщствено по отношение на свидетелите С. и К., защото целта на дееца е
била да обиди и изрази явното си неуважение към личността им, тъй като не са уважили исканията му, като е
съзнавал, че с това нарушава и обществения ред,
общественото спокойствие и съществуващите правила за
поведение. Наличието на личен мотив у подсъдимия (възникнал по повод
обслужването му от свидетелките, в изпълнение на задълженията им като работещи
в бензиностанцията), в случая, не изключва хулиганството при
евентуален умисъл, тъй като с деянието си е нарушил грубо
обществения ред и е изразил явно неуважение към обществото. Така
приема КнОС предвид конкретните обстоятелства, при които е извършено
престъплението и задължителните указания в ППлВС №2/74
относно престъплението хулиганство, според
които субективната страна на престъплението не се определя само от
мотива или от целта на престъплението, а от съдържанието
на неговия умисъл.
В горепосочения смисъл (че личният мотив не изключва престъплението
хулиганство) е и множество съдебна практика, обективирана, както
следва, в:
Решение № 257 от 26.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 254/2009 г., I н. о., НК,
докладчик съдията П.Т. ( според което, Престъпното
отнасяне към третото лице, което съпровожда хулиганските прояви,
не изключва последните, а те и телесната повреда, обидата и т.н. образуват една
съвкупност от престъпления………..Според решението „Подателят на искането
погрешно смята за несъставомерно по чл. 325 НК деянието, породено по личен мотив на дееца към
лице, към което отправя обиди, нанася му телесна повреда и други подобни. Такъв
мотив би могъл само да сочи на евентуален умисъл за хулиганство, щом това отнасяне към третото лице
едновременно грубо нарушава обществения ред и изразява явно неуважение към
обществото (срвн. р. I, т. 3 от П. 2/1974 - Пл.
на ВС). От друга страна, престъпното отнасяне към третото лице, което
съпровожда хулиганските прояви,
не изключва последните, както също погрешно смята подателят на искането, а те и
телесна повреда, обидата и т. н. образуват една съвкупност от престъпления (пак там, т.
7).”; Решение № 65 от 8.03.2010 г. на
ВКС по н. д. № 718/2009 г., I н. о., НК, докладчик председателя П. Т.( според
което „улиганските мотиви не са несъвместими с "чисто
личните"; тяхното съчетаване е не само психологически възможно, но и
стоящо в основата на евентуалния умисъл на престъпното хулиганство…. (вж. П. 2/1974 - Пл, т. 3).”, Решение № 11 от 5.02.2009 г. на ВКС по н. д.
№ 695/2008 г., I н. о., НК, докладчик съдията Е. С. (според което „Личният
мотив не изключва престъплението хулиганство,
щом посегателствата срещу телесната неприкосновеност и честта и достойнството е
съпроводено с грубо нарушение на обществения ред и изразява явно неуважение към
обществото ни.), Решение № 47
от 22.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 2349/2012 г., I н. о., НК, (според което „Нанасянето на обида, причиняване на телесна
повреда или други подобни действия по чисто личен мотив могат да се
квалифицират като хулиганство при
евентуален умисъл, ако са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и
изразяват явно неуважение към обществото.), Решение № 457 от 30.11.2009 г. на ВКС по н. д. №
483/2009 г., I н. о., НК, Решение
№ 255 от 3.07.2015 г. на ВКС по н. д. № 544/2015 г., I н. о., НК, Решение № 85 от 21.02.2013 г. на ВКС по н. д.
№ 71/2013 г., I н. о., НК, Решение № 441 от 7.11.2011 г. на ВКС по н. д.
№ 2198/2011 г., I н. о., НК, Решение
№ 33 от 9.05.2016 г. на ВКС по н. д. № 18/2016 г., I н. о.,
НК, Решение № 402 от 6.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 1280/2014 г., I
н. о., НК, Решение № 575 от 4.01.2012 г. на ВКС по н. д.
№ 2428/2011 г., II н. о., НК (според което, Настоящият състав се счита
за задължен да припомни обвързващите мотиви на ППВС № 2 от 1974
г., т. 3, според които "при нанасяне
на обида, причиняване на телесна повреда или извършване на други подобни
действия по чисто личен мотив тези действия могат да се квалифицират и като
хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени с грубо нарушение на
обществения ред и явно неуважение към обществото. Субективната страна на
престъплението не се определя само от мотива или от целта на престъпника, а от
съдържанието на неговия умисъл. ). Решение № 245 от 15.07.2009 г. на ВКС по ч. н. х. д. №
37/2009 г., II н. о., НК, Решение
№ 475 от 8.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 1791/2014 г., II н. о.,
НК, (според което „ Установяването на личен мотив е основание за
оневиняване, но само в случаите, когато не са налице останалите елементи от
състава - действията да не са съпроводени с грубо нарушаване на обществения ред
и да не изразяват явно неуважение към обществото. В противен случай могат да се
квалифицират като хулиганство при
евентуален умисъл, но не и да се приемат като основание за оневиняване.
Субективната страна на престъплението не се определя само от мотива или от
целта на престъпника, а от съдържанието на неговия умисъл.), Решение №
484 от 24.11.2008 г. на ВКС по к. д. № 450/2008 г., II н. о и др.
Подсъдимият е осъществил квалифицирания състав
на престъплението по чл. 325, ал. 2 НК,
доколкото деянието му е съпроводено със
съпротива срещу орган на властта, каквито са полицейските служители,
изпълняващи задължения по опазване на обществения ред. Така приема КнОС,
защото въпреки намесата им подсъдимият не
е прекратил хулиганските си действия и е оказал
съпротива при задържането му, изразила се в дърпане, бутане и опити за ритане
на полицаите.
По гореизложените съображения КнОС отмени
оправдателната присъда по обвинението за
извършено от подсъдимия престъпление по чл.325, ал.2 вр. с ал.1 от НК и
вместо нея постанови друга, с която призна подсъдимият за виновен за извършване на това престъпление, за което е
обвинен от ДнРП. Като последица от
отмяна на присъдата в тази част, КнОС отмени и присъдата в санкционната й част
за престъплението по чл.131, ал.2 от НК,
тъй като съгл.чл.78, ал.7 от НК, при множество престъпления приложението на
чл.78а от НК е недопустимо.
КнОС изцяло споделя правните съображения
на ДнРС за обективна и субективна съставомерност на деянието на подсъдимия като
престъпление по чл.131,ал.2,т.4 във вр. с ал.1,т.12 и
чл.130,ал.2 НК. Вярна е правната
характеристика и квалификация на
деянието на подсъдимия като престъпление по цитираната разпоредба. КнОС изцяло
споделя съображенията на ДнРС в тази насока, като намира за необходимо да
маркира само, че подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението, чрез действие, изразило се в нанасяне на ритник на пострадалия
св.Калачоров в корема. С това действие
му е причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на болка и страдание,
в резултат на ритника в корема.
Престъплението е резултатно и е довършено с причиняване на престъпния
резултат-болка и страдание. То е извършено по хулигански подбуди и с пряк умисъл по см.на чл.11, ал.2 от НК, тъй
като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието , предвиждал
е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.
По определяне на вида и размера на наказанието за
всяко от двете престъпления:
Съдът определи наказанието за всяко от двете
престъпления в пределите, предвидени от закона за същите-за престъплението по
чл.325, ал.2 от НК-до 5 години лишаване от свобода (ЛС), а за престъплението по
чл.131, ал.2, 4 от НК- до 3 г. ЛС, като се ръководи от общите правила на този
кодекс и като взе предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на всяко от
престъпленията и др.смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства
Относно престъплението по чл.325, ал.2 от НК
Степента на обществената опасност на деянието е
относително завишена, с оглед времето, мястото
и обстоятелствата, при които е извършено престъплнието.
Степента на обществената опасност на
дееца е ниска, предвид чистото му съдебно минало, доколкото е реабилитиран за
предишните му осъждания, трудовата му и семейна ангажираност.
Като смекчаващо вината обстоятелство
съдът отчете формата на
умисъл-евентуален и момента на възникване на прекия умисъл, а именно-непосредствено
преди извършване на престъплението.
Като отегчаващо наказателната отговорност обстоятелство съдът взе предвид
броя на действията, в които се е
изразило хулиганството
Подбудите за извършване на
престъплението се коренят в употребеното количество алкохол, незачитането на
българския закон, слаби морално-волеви задръжки и нисък оценъчен характер на
поведение.
Предвид на изложените съображения, при усл.на чл.54 от НК и при превес на смекчаващите вината и
наказателната отговорност обстоятелства, КнОС определи на подсъдимия за това
престъпление наказание 1 г. и 6 м. ЛС.
Относно престъплението по чл.131, ал.2, т.4 от НК.
Степента на обществената опасност на деянието е
ниска, с оглед времето, мястото,
обстоятелствата, при които е извършено престъплението и настъпилия престъпен
резултат.
Степента на обществената опасност на дееца е ниска, предвид чистото му
съдебно минало, трудовата му и семейна
ангажираност.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в употребеното
количество алкохол, незачитането на българския закон, слаби морално-волеви
задръжки и нисък оценъчен характер на поведение.
Предвид на изложените съображения, при усл.на чл.54 от НК и при превес на смекчаващите вината и
наказателната отговорност обстоятелства, КнОС определи на подсъдимия за това
престъпление наказание 1 г. ЛС.
По отношение и на двете престъпления са налице условитяа на чл.66, ал.1 от НК, поради което съдът отложи изтърпяването на наказанието за изпитателен срок в размер от по 3 години, считано от влизане
на присъдата в сила.
Налице
са предпоставките по чл.23, ал.1 от НК, тъй като извършените от подсъдимия две
престъпления са осъществени при усл.на реална съвкупност от престъпления,
доколкото когато са извършени
подсъдимият не е бил осъждан, за което и да е от тях. Поради това, след като определи наказание за всяко от
двете престъпления-1 г. и 6 м. за хулиганството и 1 г ЛС за леката телесна повреда, съдът наложи за общо
наказание най-тежкото от тях, което е 1 г. и 6 м. ЛС. Доколкото и за двете
наказания е приложен институтът на условното наказание по чл.66, ал.1 от НК,
съдът счита, че следва да отложи изпълнението на общото наказание 1 г. и 6 м. ЛС за срок от 3
години. Така прие КнОС, тъй като са налице и трите изискуеми се от чл.66, ал.1
от НК предпоставки за налагане на условно наказание, а именно: 1/ наложеното
наказание е до 3 години ЛС,2/ към датата на извършване на двете
престъпления-16.04.2017 г., подсъдимият не е осъждан на ЛС за престъпление от
общ характер и 3/ целите на наказанието и преди всичко поправянето на
подсъдимия може да се постигне и без изолирането му от обществото, чрез
изтърпяване на наказанието в затвор.
Предвид
гореизложените обстоятелства съдът определи изпитателен срок за общото
най-тежко наказание 1 г. и 6 месеца в минималния размер, предвиден в чл.66,
ал.1 от НК срок, а именно 3 години.
Такова по вид и размер наказание, КнОС счете, че ще съдейства за постигане
на специалната и генералната превенции на целите на наказанието, визирани в
чл.36 от НК, като приема, че по отношение на подсъдимия то ще има
поправително-възпитателен и предупредително-възпиращ ефект, а по отношение на
останалите членове на обществото ще въздейства предупредително-възпиращо.
ДнРС е осъдил подсъдимия да заплати
сторените по делото разноски. Налице са предпоставките по чл.189, ал.3 от НПК,
доколкото подсъдимият е признат за виновен за престъплението, за което на
досъд.п-во са направени разноски по делото. Поради това присъдата в частта й относно разноските
и признаването на подсъдимия за виновен за извършено престъпление по чл.131,
ал.4, т.1 вр. с чл.130, ал.1, т.12 и
чл.130, ал.2 от НК от НК следва да бъде потвърдена. НЕ са налице основания за
изменяване или отмяна на присъдата в гражданско-осъдителната й част, която не е
и обжалвана.
По изложените съображения КнОС
постанови въззивната си присъда и потвърди присъдата в останалата й част, в
която присъдата има характер на решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/