Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 260222  Година 11.11.2022    Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивски окръжен съд – търговско отделение, ХІХ състав,

На  девети октомври    Година две хиляди двадесет и втора,

В публичното заседание в следния състав:

                                                      

                                              Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА

                                                    

 

Секретар БОРЯНА КОЗОВА

                             

като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 382 по описа за  2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Предявени са искове по чл.432 от ТЗ във вр. с чл.24 от ЗКСД, чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

         Ищецът „Банка ДСК“ ЕАД ЕИК ********* гр.София иска осъждане на П.П., ******гражданин с паспорт № ***, дата на раждане ***г., личен номер  ****, с адрес ****, да плати 66 831,47лв. дължима главница по Договор от 26.02.2014г., сключен между страните, за целеви кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитирането на студенти и докторанти, сумата от 2 183.16лв., представляваща дължима възнаградителна лихва за периода от 28.11.2018г. до 15.05.2019г., сумата от 44.77лв. лихва за забава за периода от 05.12.2018г. до 15.05.2019г., ведно със законна лихва върху главницата и договорната възнаградителна лихва от сезиране на съда 15.05.2019г. до изплащане на сумите.

Твърди, че на 26.02.2014г. страните сключват договор за целеви кредит по ЗКСД, въз основа на който ищецът отпуска 54 763.24лв. за заплащане на семестриални такси за обучение на ответника в Медицински университет гр.Пловдив. Уговорен е срок за погасяване 120 месеца, броени след гратисен период, с падеж 28 – число на месеца, и фиксирана лихва от 7 % на годишна база. Кредитът се усвоява на части въз основа на представени от МУ Пловдив документи, не по – късно от последната дата за плащане на семестриална такса срещу документ, удостоверяващ, че кредитополучателят като студент/докторант е с право да запише съответния следващ семестър. При сключване на договора ответникът е предоставил удостоверение от МУ Пловдив за това, че е студентка специалност „медицина“, при срок за семестриално завършване 30.09.2017г. Гратисният период включва времето от първото усвояване до изтичане на 1 година от първата датата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план, през което време кредитополучателят не дължи плащане по главница и лихва, но има това право да извършва погасителни вноски. При ответника гратисният период започва от 27.02.2014г. – датата на първо усвояване на сумата, по посочена в исковата молба банкова сметка, по която са извършени седем превода на от по 7 823.32лв. всяка на дати 27.02.2014г., 19.09.2014г., 17.02.2015г., 28.09.2015г., 18.02.20216г., 10.10.2016г. и 09.02.2017г. в полза на МУ Пловдив, общо 54 763.24лв., т.е. целият размер на кредита е усвоен.

 Твърди, че лихва се дължи върху усвоената сума и през гратисния период, като според договореното тя се капитализира годишно чрез прибавяне на изтекли лихви върху усвоени главници към размера на главницата в края на годината. Твърди, че начислената за периода лихва, прибавена към размера на главницата, е 12 818.89лв. за периода от 26.02.2015г.

Твърди, че погасяване има със сумата 1 540.81лв., внесена на 20 и на 28.11.2018г.

Договорена е наказателна лихва при забавено плащане на месечна вноска на ден, в размер на договорната лихва с надбавка 10 % пункта, която се начислява при забава повече от седем дена.

Твърди пълно неизпълнение на договора за кредит. Към датата на сезиране на съда не са платени шест месечни вноски за периода от 28.11.2018г. до 28.04.2019г., с падеж 28 – мо число на всеки месец в периода, от които първата е 30.87лв., а останалите са по 784.69лв.

С исковата молба отправя изявление за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо поради неплащане на шест месечни вноски и оттук неизпълнение на длъжника. В резултат на това претендира връща на главница от 66 059.40лв., лихва по договора за периода от 28.11.2018г. до сезиране на съда на 15.05.2019г. от 2 183.16лв. и разноски.

Ангажира доказателства, претендира разноски.

Ответникът взима становище чрез назначения особен представител адвокат И.С. като не признава иска. Не повдига спор по сключване на договора и неговия предмет; за факта, че ответникът е бил студент по специалност „медицина“ в МУ Пловдив; по предоставяне и усвояване на кредита така, както ищецът твърди; по частично плащане на сумата от 1540.81лв. за погасяване на кредита; по обезпечаване на кредита от държавата. Повдига спор за датата, от която започва да тече гратисния период, като твърди, че семестриалното завършване не е датата на последен държавен изпит и за това гратисният период не е изтекъл на 28.10.2018г. Повдига спор за размера на задължението за главница, капитализирана лихва, лихва за забава, санкционна лихва и разноски. Не признава наличие на пълно неизпълнение след като има частично плащане. Счита, че евентуално предсрочната изискуемост следва да е датата 29.06.2022г., на която исковата молба му е връчена. Поради спор за датата, на която изтича гратисния период, и датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуам, възразява, че не се дължат лихвите, евентуално не се дължи техния размер.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвив въведените от страните доводи и възражения, приема за установено следното.

Писмените документи по делото доказват, че на 26.02.2014г. между страните е подписан Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, по който ищецът в качеството на банка е кредитор, а ответника е кредитополучател. Негов предмет е отпускане на кредит за заплащане на такси за обучение в размер на 54 763.24лв. със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период.

За предоставения кредит се плаща фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7 % на годишна база.

 С чл.3 е уговорено, че гратисният период за издлъжаване на главницата и лихвата обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно – квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича срокът на докторантурата.

Кредитът се усвоява на части въз основа на представен документ като сумата за всяка държавна такса за обучение се превежда по сметка на съответното учебно заведение, посочено в документа, удостоверяващ качеството студент, като преводът се извържва не по – късно от последната дата за плащане на таксата за съответнитя семестър.

В договора е посочена банкова сметка, по която кредитът се погасява – чл.5, като в същата клауза е предвидено, че кредитът се погасява по банковата сметка на равни месечни вноски, съгласно погасителен план, който се изготвя и предоставя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период. Погасителният план съдържа информация за общата сума, която се дължи.

Падежната дата за издължаване на месечните вноски след изтичане на гратисния период е 28 – мо число на месеца.

С чл.11 страните са се съгласили, че неразделна част от договора са общите условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, които кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора.

Според чл.12 кредитополучателят не дължи такси, комисионни и други разходи, непосредствено свързани с отпускането и управлението на кредита.

Върху договора е отбелязано, че текстът му е преведен от преводача И. Л. от български на английски език на ответника.

Ищецът представя общите условия към договора, носещи подпис на ответника, върху които не е отбелязано, че са преведени на английски на ответника.

 Според чл.10.2 от същите, лихвата по договора се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализира годишно. С чл.17.2 е предвидено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процента пункта, а след тази дата – с надбавка за забава, равна на законната лихва по чл.86 от ЗЗД. С чл.18.1 са уговорени случаите на неизпълнение на договора, при които кредиторът има право да преведе кредита в предсрочна изискуемост, една от които е неплащане на падеж на три последователни погасителни вноски. Правото да се обяви кредита за предсрочно изискуем се упражнява чрез отправяне на покана за отстравяване на неизпълнението в срок от 2 седвици от получаване на поканата като след изтичане на този срок настъпва предсрочната изискуемост на кредита – чл.18.2 от ОУ.

Според представения отговор – справка на Медицински университет Пловдив, ответницата е имала факултетен № ****, заверени четири семестъра от Палацки университет Оломоуц, Чехия, и е прехвърлена в МУ Пловдив на 09.10.2013г. за редовна студентка специалност „Медицина“. Обучавала се е по учебна програма за III курс на учебната 2013/2014г., IV  курс на учебната 2014/2015г., V курс на учебната 2015/2016г., преддипломен стаж VI курс на учебната 2016/2017г. Лицето е завършило изучаването на специалност „Медицина“ и има издадена диплома за висше образование, което означава успешно положен държавен изпит.

Ищецът представя издадените от МУ Пловдив Уверения по чл.10 ал.3 от ЗКСД за правото на ответника да запише всеки един семестър /зимен и летен/ от курс на обучение в редовна форма по посочената по – горе учебна програма от треди до 6 курс включително. Видно от съдържанието на уверенията, във всяко едно от тях, съобразно изискването на чл.10 ал.3 ЗКСД, е посочено, че срокът за полагане на последния държавен изпит е 30.09.2017г.

От представените от ищеца извлечения от банкова сметка с титуляр П.П. за периода от 26.02.2014г. до 14.05.2019г. и от изслушаната по делото ССчЕ с вещо лице И.С., изготвена компетентно и безристрастно въз основа данните по делото и проверка при ищеца, неоспорена, която съдът кредитира, се доказва, че чрез заверка на банковата сметка на ответницата има усвояване на кредита в общ размер на 54 763.24лв. чрез извършени плащания както следва: на сумите от по 7 823.32лв. на дати 27.02.2014г., 17.02.2015г., 28.09.2015г., 18.02.2016г., 10.10.2016г. и 09.02.2017г., и на сумите от по 1 823.32лв. и 6 000лв. на 19.09.2014г. Датите на преводите съвпадат със зимните и летни семестри по приложените уверения на университета.

Ищецът не представя подписания между страните Погасителен план в изпълнение на чл.5 от договора за вида и размера на дължими месечни вноски за погасяване на кредита, както и техен падеж, ако е уговорен нов падеж, различен от този по чл.6 от договора за 28 – о число на месеца. По делото няма писмени данни какво е договорено да се погасява.

В заключението си в.л. С. посочва погасителен план с падежи само за периода 28.10.2018г. до 28.04.2018г. с размер от по 784.69лв. на всяка от шестте вноски, предоставен й от счетоводството на банката като изготвен погасителен план. Съдът не го кредитира, защото такъв план по делото като писмен документ, подписан от някоя от страните, не се депозира, и защото посоченият план е само за шест вноски.

Между страните няма спор, че ответникът е платил 1540.81лв. на 20.11.2018г. и на 28.11.2018г., с които ищецът е погасил 750.67лв. главница, 787.84лв. договорна лихва и 2.30лв. санкционна лихва.

Изчисленията на вещото лице С. удстановяват, че ищецът е приел в счетоводството си гратисен период от 27.02.2014г. до 28.09.2018г. включително. За този период е начислявал 7% договорна лихва върху усвоените суми от кредита. За първата година начислената лихва е 798.63лв., за втората 1 936.11лв., за третата 3 162.34лв., за четвъртата 4 246.22лв. и за петата година – 2 675.59лв. Сумите ежегодно след начисляването им са прибавяни към размера на сформиращия се дълг като: на 26.02.2015г. към главницата са прибавени изтекли лихви от 798.63лв.; на 26.02.2016г. са прибавени към главницата изтекли лихви от 1936.11лв.; към 24.02.2017г. са прибавени изтекли лихви от 3 162.34лв. към главницата; към 26.02.2018г. са прибавени изтекли лихви от 4 246.22лв. към главницата; към 28.09.2018г. са прибавени изтекли лихви от 2 675.59лв. към главницата. В резултат на това към 28.09.2018г. размерът на дължимата главница е 67 582.13лв., включваща усвоени суми за платени такси за обучение от 54 763.24лв. и изтекли лихви в общ размер на 12 818.89лв.

Сумата от 67 582.13лв. е посочена в погасителния план, изготвен от счетоводството на ищеца, като остатък от главница към 28.10.2018г., върху която се начислява договорна лихва от 7 % на година. Сформираните месечни вноски от 784.69лв. включват суми за погасяване на главница от 67 582.13лв. и начислени върху нея лихви.

След приспадане на платените от ответника на 28.11.2018г. суми общо от 1540.81лв., остатъкът на дълга в счетоводните книги на банката е 66 831.47лв. главница,  претендирана договорна лихва от 28.12.2018г. до 15.05.2019г. в размер на 2 183.16лв.

При тези данни от правна страна изводите на съда са следните:

Между страните е сключен договор за банков кредит в полза на физическо лице с цел плащане на семестриални такси при обучение в университет. Този вид договори са регулирани от държавата с нормите на Закона за кредитиране на студентите и докторантите, които, с оглед предмета и изричното законодателство, се явяват специални по отношение на правилата на чл.430 от ТЗ, на нормите на Закона за кредитирането и  на правилата за договор за заем по ЗЗД. Това означава, че договорът, предмет на делото, се урежда от правилата на ЗКСД и доколкото няма изрични норми, при празноти, от общите правила на ТЗ, ЗК, ЗЗД и ЗЗП при кредитополучател – физическо лице.

Съдът приема, с оглед целта и вида на обществени отношения, предмет на ЗКСД, указани в чл.1 и чл.2 от този закон, че правилата му, уреждащи начина на слючване, предмета и изпълнението на договора за кредит между банка и студент, с оглед въведената специална уредба и защита, са императивни. Те са създадени с цел защита на студентите, за да им гарантират правото на достъп до образование като форма на държавна политика в тази сфера, продължение на което е дадената държавна гаранция по всеки един договор – при неплащане на кредита сумата се погасява от държавния бюджет чрез плащане от министерство на образованието. Поради това към тези договори се препраща с чл.17 ал.5 от ЗКСД към защитата на чл.143 – чл.148 от ЗЗП.

Израз на засилената защита и оттук императивно разписани  норми следва да се считат правилата на:

 чл.17 от ЗКСД, според които кредитополучателят не е длъжен да извършва плащания, които не са включени в условията на сключения договор, който трябва да бъде писмени и написан на ясен и разбираем език; всеки превод е в размер на дължимата такса за обучение; когато не са спазени изисванията за писмен договор, или се изисква плащане, невключено в условията на договора, както и когато преди сключванет му банката не уведоми кредитополучателя за всички условия на договора, той е недействителен и в този случай се връща само чистата стойност на кредита, но не и лихви, такси и други разходи;

чл.19 ЗКСД, според който кредитополучателите не дължат заплащане на такси, комисиони или други разходи, непосредствено свързани с отпускане и управление на кредита, като такива уговорки са нищожни;

чл.20 ЗКСД, според който лихвата, която кредитополучателят дължи на банката, не може да надхвърля седем процента пункта и уговорка за по – висока лихва е нищожна;

чл.21 ЗКСД, според който максималният размер на кредитите за плащане на такси за обучение се формира въз основа на дължимите такси за срок, равен на оставащия срок на обучение на кредитополучателя съгласно учебния план, и всеки превод е в размер на дължимата такса за обучение.

 чл.23 ЗКСД, според който кредитополучателят не дължи плащане на главницата и лихвите по кредита по време на гратисния период, обхващащ времето от сключване на договора до изтичане на едно година от първата дата за провеждане на последния държавен изипт или защита на дипломната работа съгласно учебния план за съответната специалност;

чл.24 от ЗКСД, според който общият размер на задълженията на кредитополучателя се формират след изтичане на гратисния период и включват главницата, чийто размер се определя от сумата на отпуснатите средства за такси, и лихвата, дължима за срока на договора, като изплащането започва един месец след изтичане на гратисния период съгласно погасителния план, уговорен между страните, при което погасяването на общия размер на кредита на равни месечни погасителни вноски става в 10 – годишен срок, считано от края на гратисния период;

чл.25 от ЗКСД, даващ право на предсрочно погасяване като уговарянето на плащане на такси, комисиона или лихва в случаите на предсрочно погасяване на задължението е нищожна.

По делото се доказа, че след сключване на договора и въз основа издадени по реда на чл.10 ал.3 от ЗКСД от МУ – Пловдив уверения, ответницата за периода от 2014г. до 2017г. ежегодно е записвала зимен и летен семестър на редовно обучение по специалност „медицина“, въз основа на което ищецът е извършвал плащане на месечни такси за обучение от по 7823.32лв. всяка в този период. Общо платената и следователно усвоена за плащане на такси за обучение сума по кредита е 54 763.24лв.

Съобразно правилото на чл.23 ал.1 и ал.2 от ЗКСД, страните са уговори, че за срока на обучение, който обхваща времето от сключване на договора до изтичане на едно година от първата датата за провеждане на последния държавен изпит, има гратисен период на договора, през който не се дължи плащане на главницата и лихвите, като за времето на гратисния период банката начислява лихви по кредита. От цитираните уверения на МУ – Пловдив се доказва, че датата на последния държавен изпит за ответника е 30.09.2017г., посочвана винаги във всяко едно уверение като документ със съдържание по чл.10 ал.3 ЗКСД. Това означава, че гратисният период е изтекъл на 30.09.2018г. и след тази дата, на 28 – мо число според уговорките, се поражда задължението на ответника да погасява получения кредит и лихвите по него.

Съобразявайки се с тълкуване на нормите на ЗКСД като императивни, съдът приема, че ищецът е нарушил правилото на чл.24 ал.2 от ЗКСД, защото въпреки уговорката в чл.5 от договора, между страните не е постигнато съгласие и не е подписан погасителен план, съдържащ информация за начина на изплащане на кредита след изтичане на гратисния период, т.е. след 30.09.2018г., за срока на договора от 120 месеца. Подписан между страните погасителен план в изпълнение на чл.5 от договора и на чл.24 ал.2 от ЗКСД няма. По делото не се твърди и не се доказва в резултат на поведението на коя от страните се е стигнало до това и има ли или не неоказано от някоя страна съдействие.  Резултатът от това е, че не е ясно какво се дължи като месечна вноска и оттук има ли забава и ако да – на вноски с какъв размер и за какъв период. Т.е. твърдението на ищеца за забава на отвеника при погасяване на кредита е недоснователно, защото не доказва падеж и размер на просрочените вноски. Оттук не се доказва фактическия състав на упражненото потестативно право от кредитора за обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми чрез отправено изявление с исковата молба, защото не се доказва има ли настъпил падеж и оттук има ли просрочени вноски и в какъв размер са.

По - същественото допуснато нарушение обаче е на чл.24 ал.1 т.1 и т.2 ЗКСД, на чл.17 ал.4 от ЗКСД и чл.18 ал.3 от ЗКСД, защото банката с чл.11 от договора е включила в неговото съдържание общите си условия, според които – чл.10.2, изтеклите за гратисния период възнаградителни лихви се прибавят към главницата /капитализират се/ и по този начин размерът на главницата се увеличава. В резултат на това, след гратисния период, размерът на главницата не е равен на размера на усвоените суми за платени такси за обучение, както изисква чл.21 ал.1 и ал.3, чл.24 ал.1 т.1 и чл.17 ал.3 и ал.4 от ЗКСД, а включва и сумата на възнаграждението на банката за този период, и оттук договорна лихва след гратисния период се начислява и върху размера на изтеклите договорни лихви за гратисния период. Т.е. след гратисния период се връща както сумата, ползвана за плащане на такси за обучени и договорна лихва върху нея до погасяването й, така и изтеклата за гратисния период договорна лихва с начислено върху нея възнаграждение в размер на договорната лихва до изплащането й.

Само че ЗКСД забранява по тези договори уговаряне и плащане на нещо друго с чл.19 ал.2 ЗКСД, като казва, че само това, което е предоставено  като кредит за платени такси за обучение и усвоено само за такси - чл.21 ал.1 и ал.3 ЗКСД, подлежи на връщане по чл.24 ал.1 т.1 от ЗКСД.  Законодателят забранява по тези кредити кредитополучателят да извършва плащания, които не са включения в условията на сключения договор и за които кредитополучателят не е уведомен преди сключване на договора.

Фактът, че с чл.10 ал.2 от утвърдения между министъра на финансите и министъра на образование типов договор за кредитиране на студенти и докторанти /общодостъпен в интернет/ е предвидено изтеклата за гратисния период лихва да се капиталицира, не поражда позитивна правна норма с такова съдржание, която да може да преодолее забраната на иперативните правила на цитираните по – горе номри от ЗКСД. Типовите договори по образец по чл.6 и чл.7 от ЗКСД се сключват между банките и министерството на образованието, а не между студент и банка. С типовия договор не могат да се направят законодателни промени в защитните норми на ЗКСД като се изменят, защото такава делегация не е дадена от законодателя в чл.6 и чл.7 от ЗКСД. Порати това съдържанието на тези типови договори не е и не може да бъде източник на позитивна правна норма, даваща право на банките да нарушат чл.17 ал.4, чл.19, чл.21 и чл.24 от ЗКСД при сключване на договори по този закон с физически лица.

Следващото нарушение на същите норми е, че с чл.17.2 от общите условия се предвижда трети вид лихва за плащане – неустойка за забава, в размер на договорната лихва с надбавка 10 процента пункта /общо 17 %/. Това е лихва, която не фигурира в договора, и за нея няма разписани ясни правила, приети от кредитополучателя. Банката може да уговори със студента обезщетение при забавено изпълнение, но то трябва да бъде в писмен вид като част от съдържанието на договора, ясно и разбираемо, по което страните са постигнали съгласие като са материализирали волята си в документ, който е подписан двустранно, при отчитане и тълкуване на чл.21 от ЗКСД, който, определяйки максимална лихва от 7 % по договора, не индивидуализира вида на лихвата – само възнаградителна, или и за забава.

Не на последно място съображение за посочените нарушения на чл.17 ал.4 от ЗКСД и чл.18 ал.3 от ЗКСД е факта, че ищецът при сключване на договора го е превел на английски на ответника, според изричното изписване върху него, но не е превел на английски общите условия, поради което съдът приема, че преди и при сключване на договора на кредитополучателя не са били известни по съдържание общите условията и в частност правилата за капитализиране на изтекли лихви към главницата и за размера на неустойката за забава, поради което преди сключване на договора банката не е уведомила ответника за всичките му условия. Доказателства в тази насока липсват. Полагане на подпис без превод, какъвто е направен за договора, води на извод, че съдържанието на общите условия не е било узнато от кредитополучателя към момента на подписване на договора.

Поради констатирано противоречие на чл.10.2 и чл.17.2 от общите условия с правилата на чл.18 ал.3, чл.17 ал.4, чл.19 ал.2, чл.21 ал.1 и ал.3 и чл.24 ал.1 от ЗКСД, които според съда са императивни с цел защита на обучаващото се лице, ползващо кредита, съдът приема, че тези уговорки са недействителни по смисъла на чл.17 ал.6 от ЗКСД. Ответникът като лице, ползвало кредит като студент за плащане на семестриални такси, дължи на банката само 7 % на годишна база договорно възнаграждение върху ползваната сума на кредита за такси от 54 763.24лв. за целия срок на кредита от 120 месеца плюс гратисния период, а не върху сумата от 66 831.47лв., т.е. главница в този размер не се дължи. Изтеклите от 27.02.2014г. до 30.09.2018г. договорни лихви от 12 818.89лв. се дължат за плащане като договорно възнаграждение, а не като част от главницата. Върху сумата от 12 818.89 лв. не може след 30.09.2018г. да се начислява договорна лихва от 7 % на годишна база, защото тя не е главница по кредита по смисъла на чл.24 ал.1 т.1 във вр. с чл.21 ал.1 и ал.3 от ЗКСД. Изтеклите през гратисния период възнаградителни лихви би следвало да се плащат като такива - така, както страните са уговори, без други начисления върху тях.

Констатираната недействителност според правилото на чл.17 ал.6 и ал.7 от ЗКСД води до недействителност на целия договор, а не на отделни клаузи. В ЗКСД нищожност на отделни клаузи и неприлагането им указват само чл.19 ал.3 – тогава, когато се иска получаване на обезпечение от кредитополучателя и трето лице, и когато се уговаря плащане на такси, комисиони и други разходи, непосредствено свързани с отпускане и управление на кредита, и чл.20 ал.2 – при уговорена лихва над 7 % на годишна база.

Тъй като в случая е налице специално правило за недействителност по чл.17 ал.6 и ал.7 от ЗКСД, целият договор е недействителен и кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и лихви, такси и други разходи, което правило е различно от това по чл.26 ал.4 от ЗЗД за нищожност само на отделна клауза, не и на целия договор, съдът приема, че следва да се приложи специалното правило. В резултат процесният договор се приема за недействителен като по него ответникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита, която е 54 763.24лв. Доколкото обаче нормата на чл.17 ал.7 от ЗКСД е реституционна, подобна на тази по чл.34 и чл.55 от ЗЗД, и урежда последиците при констатиран недействителен договор за кредитиране на студенти, а ищецът е предявил иска си на договорно основание без заявено реституционно искане за връщане на дадено по недействителен договор за кредитиране на студенти, искът на договорното основание не може да се уважи и следва да се отхвърли като неоснователен, защото по делото се доказа, че сключеният договор е недействителен на основание чл.17 ал.6 от ЗКСД във вр. с чл.17 ал.4 от ЗКСД и чл.18 ал.3 от ЗКСД.

Дори да не се приеме това тълкуване на съда като се направи извод за недействителност на отделни клаузи, а именно само на нормите на чл.10.2 и чл.17.2. от общите условия, поради което по договора след изтеклия на 30.09.2018г. гратисен период да се дължат усвоената главница от 54 763.24лв., възнаградителна лихва за гратисния период от 12 818.89лв., и възнаградителна лихва от 7% на годишна база върху главницата от 54 763.24 за срока от 120 месеца, считано от 30.09.2018г.,  до изплащането й или до 30.09.2028г., то искът пак следва да се отхвърли като недоказан поради липса на изискуемост на заявените вземания. Това е така, защото страните не са подписали погасителен план и оттук не са уговорили как следва да се връщат дължимите суми на падеж по размер.

Липсва правно основание съдът да замести волите им по изготвяне на погасителен план по правилото на чл.131 ал.3 от ЗЗД, защото това право не е предоставено на трето за правоотношението лице – законът в чл.24 ал.2 от ЗКСД казва, че погасителен план се изготвя по уговорка на страните. Съгласно чл.130 ал.1 от ЗЗД, ако при едно задължение с право на избор не е определено кому е предоставен избора, той принадлежи на длъжника. Според чл.131 ал.1 от ЗЗД, ако правото на избор принадлежи на длъжника и той не го упражни до определения за това срок или ако няма такъв срок – до времето, когато задължението трябва да се изпълни, правото на избор преминава върху кредитора. В случая, ако се приеме, че ответникът като длъжник не се е явил пред ищеца, за да подпишат погасителен план и оттук да определят размер на 120 месечни вноски с договорения падеж 28 – мо число на месеца, в срока до настъпване на първия падеж 28.10.2018г., правото да изготви погасителен план е приманоло върху ищеца като кредитор. Същият е упражнил това право като в счетоводството си е изготвил погасителен план за шест месечни вноски от по 784,69лв. всяка, според заключението на в.л. С.. Този погасителен план не отговаря на условията на договора, защото в същия подлежащата на погасяване главница е 66 831.47лв., а не 54 763.24лв. , съответно начисляваната лихва от 7 % на годишна база не е върху задължение от 54 763.24лв., а върху друго по вид и размер задължение, и няма уговорка на колко вноски и с какъв падеж ще се връща изтеклата лихва от 12 818.89лв. Ето защо съдът приема, че така изготвеният погасителен план не отговаря на условията на договора и на нормите на ЗКСД, не го кредитира и въз основа на същия не може да приеме наличие на просрочие и оттук обявяване на всички вземания за предсрочно изискуеми.

 В резултат дългът няма конкретен по размер падеж на месечни вноски, а крайната дата за погасяване на задълженията 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период /чл.2 от договора/, т.е. 30.09.2028г., не е настъпила. Вземането не е изискуемо. При неизискуеми вземания кредиторът не може да упражни правото да обяви целия договор за предсрочно изискуем, защото липсва неизпълнение на задълженията на кредитополучателя – ответникът не е изпаднал в забава.

По тези съображения заявените искове не са доказани по основание и ще се отхвърлят, за което съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „БАНКА ДСК“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19, съдебен адрес ***, чрез юрисконсулт Н.П., против П.П., ******гражданин с паспорт № ***, дата на раждане ***г., личен номер  ****, с последен известен адрес ****, представлявана по делото от назначения особен представител адвокат И.В. *** със служебен адрес гр.****, за плащане на сумата от 66 831,47лв. дължима главница по Договор от 26.02.2014г., сключен между страните, за целеви кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитирането на студенти и докторанти, сумата от 2 183.16лв. дължима възнаградителна лихва за периода от 28.11.2018г. до 15.05.2019г., сумата от 44.77лв. лихва за забава за периода от 05.12.2018г. до 15.05.2019г., ведно със законна лихва върху главницата и договорната възнаградителна лихва от сезиране на съда 15.05.2019г. до изплащане на сумите.

         ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО на назначения особен представител адвокат И.В. за предплатените от ищеца суми на възнаграждението му за първа инстанция в размер на 2 601.78лв.

         Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр.Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                               Окръжен съдия: