РЕШЕНИЕ
№ ..........
гр. Русе, 09.07.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VІІІ състав, в публично заседание на 26 юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ДИМИТРОВА като разгледа
докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА адм. дело № 284 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП вр. чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по
жалба на А.С.С. *** срещу Заповед № 1/18.05.2020 г. на командир на отделение в
група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в сектор
ПП при ОД на МВР – Русе, с която му е наложена ПАМ – „временно отнемане на
свидетелство за управление на МПС, до успешно полагане на проверочен изпит“,
потвърдена с решение на горестоящия орган, с Рег. № 1085р-4577/29.05.2020 г. на
началник на група ОДПК - ПД в сектор ПП при ОД на МВР. Наведени са доводи за незаконосъобразност
на оспорената заповед. Претендира се отмяната й и присъждане на сторените в
производството разноски, за които е представен списък на л.30 от делото.
Ответникът
– командир на
отделение в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна
дейност“ в сектор ПП при ОД на МВР – Русе, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски за юрисконсулт.
Административният съд, като извърши
цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл. 168
от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Оспорената заповед е връчена на
нейния адресат на 18.05.2020 г., видно от отбелязването в разписката в самата
заповед /л.36 от делото/. Същата е била оспорена по административен ред и
потвърдена с решение
на горестоящия орган - Решение с рег.
№ 1085р-4577/29.05.2020 г. на началник на група ОДПК - ПД сектор ПП при ОД на
МВР. Решението е съобщено лично на А.С. на 29.05.2020 г.,
видно от отбелязването върху самия акт /л.39 и л.40 от делото/. По аргумент на
чл.149,ал.3 вр. ал.1 на АПК, 14 дневният срок за оспорване на първоначалния
индивидуален административен акт започва да тече от съобщението, че
по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение. В случая съобщаването е на 29.05.2020 г., а жалбата против заповедта за
прилагане на ПАМ е подадена в деловодството на АС-Русе на 01.06.2020 г. Жалбата
е допустима като подадена в срока по
чл.149,ал.3 вр.ал.1 от АПК и от надлежна страна – адресат на оспорената
заповед, имаща право и интерес от оспорване.
Разгледана по същество, тя е основателна.
С оспорената Заповед №
1/18.05.2020 г. на командир на отделение в група „Организация на движението,
пътен контрол и превантивна дейност“ в сектор ПП при ОД на МВР – Русе,
потвърдена с решение на горестоящия орган, на А.С., на основание
чл.171, т.1, б.“в“ от ЗДвП, е наложена
ПАМ –
„временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, до успешно полагане на
проверочен изпит“.
Разпоредбата на чл.171
от ЗДвП предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения да се прилагат различни по
вид принудителни административни мерки, между които и
процесната по
чл.171, т.1, б.“в“
от закона.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП ПАМ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
По делото /л.56/ е представена Заповед № 336з-1120/23.06.2017 г. на
директора на ОДМВР – Русе, с която той е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат
с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП. Заповедта е издадена на основание чл.172,ал.1
от ЗДвП и Заповед рег. №8121з-48 от 2015 г. на Министъра на вътрешните работи.
Последната заповед не е приложена по делото, но е ноторно известно, че с нея
министърът на вътрешните работи определя областните дирекции на МВР като служби
за контрол по смисъла на чл.165,ал.1 от ЗДвП. Съобразно това, и в съответствие
с нормата на чл.172,ал.1 от ЗДвП, директорът на ОД на МВР-Русе със Заповед №
336з-1120/23.06.2017 г. е делегирал правомощията си по издаване на заповеди за
налагане на ПАМ по ЗДвП. Тази заповед е допълнена със Заповед № 336з-334 от
12.02.2020 г. /л.58 от делото/ на директора на ОДМВР – Русе, като е разширен
кръгът на делегираните органи и в него е са включени и командирите
на отделения в група „Организация на движението, пътен
контрол и превантивна дейност“ в сектор ПП при ОД на МВР-Русе /т.5 от заповедта/, каквото качество има авторът на оспорената
заповед. Изводът е, че тя е издадена в условията на
делегирана компетентност – разписана е законова възможност за делегиране и е
налице нарочен писмен акт, с който изрично се възлага съответното правомощие на
органа-издател на индивидуалния административен акт.
Оспорената заповед е постановена в нарушение на материалния закон.
Според разпоредбата на чл.171, т.1, б.“в“ от ЗДвП, послужила като правно
основание за издаване на заповедта, ПАМ
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство се налага на водач, който поради незнание е извършил немаловажно
нарушение на правилата за движение - до успешното полагане на проверочен изпит.
За обосноваване на фактическите основания за издаване на индивидуалния
административен акт е направено позоваване на съставения АУАН №722459 от
18.05.2020 г. /л.35 от делото/ срещу жалбоподателя А.С. за извършено нарушение
по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП, за това, че на 16 май 2020 г., между двата
разклона за гр.Мартен, в посока гр.Силистра
управлявайки л.а. „*****“ с рег. №********* собственост на Х. Г. Ф.,
жалбоподателят, като участник в ПТП с имуществени вреди, не изпълнява
задължението си да окаже съдействие за установяване на вредите от ПТП. Според
АУАН „г-н С. заявява, че след настъпване на пътния инцидент, не е останал на
местопроизшествието и е продължил в посока с.Главиница“. Според т.2 от АУАН –
нарушението по т.1 е немаловажно и е извършено от С. поради незнание на
нормативната уредба, което е установено в разговор, след зададен контролен
въпрос: “Г-н С. знаете ли какви са задълженията Ви в качеството на водач,
участвал в ПТП?“. На въпроса жалбоподателя отговорил: „Не знам! Обяснете ми ги
Вие!“.
От приобщеното в преписката Сведение на Х. Г. Ф. от 28.05.2020 г. /л.49 от
делото/ се установява, че жалбоподателят и тя /негова съпруга и собственик на
л.а.„**********“/ пътували от гр.Русе към гр.Главиница, по главния път
Русе-Силистра на датата 16.05.2020 г. Съпругът й А.С. управлявал автомобила.
При движението автомобилът им бил засечен и ожулен в предната броня от лявата
страна от друг автомобил, движещ се в същата посока – л.а. „****“ с рег. № ******,
който не спрял, а продължил движението си. Ф. и жалбоподателя също продължили
движението си в посоката, в която са се движели. Ф. позванила на тел.112 и
съобщила за случилото се.
Гореописаните обстоятелства /с изключение на подаването на съобщението към
тел.112/ се потвърждават от надлежно събраните в хода на административното
производство по реда на чл.44 АПК сведения и от друго трето лице – Ц. Й. К. /л.50
от делото/, която се е движела в друг автомобил – л.а. БМВ по главен път Русе –
Силистра и е станало очевидец на пътния инцидент.
Настъпилото ПТП се установява и от съставения АУАН №437650 от 18.05.2020 г.
на другия участник в него – М. Ц. М. /л.37 от делото/ за нарушение по
чл.25,ал.2 от ЗДвП, за това, че на 16.05.2020 г., между двата разклона за
гр.Мартен, в посока гр.Силистра,
управлявайки собствения си л.а.“***“ с рег. № ******, нарушавайки
правилата за предимство, причинява ПТП с материални щети, като при преминаване
от лява в дясна пътна лента, не пропуска движещия се в нея л.а. „******“ с
рег.№ *****, в резултат на което се сблъскват. С АУАН на водача е вменено и административно нарушение по чл.123, ал.1, т.3,
б.“а“ от ЗДвП, за това, че като участник в ПТП с имуществени вреди, не
изпълнява задължението си да окаже съдействие за установяване на вредите от
ПТП.
Обаждането и съобщаването за настъпилото ПТП от
жалбоподателя, направено фактически от пътуваща с него съпруга Ф., безспорно се
установява от извършения оглед на приетото по делото веществено доказателство -
оптичен
носител CD-R, представен от отдел „Районен център 112“ –
Русе към Дирекция „Национална система 112“ при МВР /протокол от открито съдебно заседание на 26.06.2020 г./.
От сведението на Хр. Ф. се установява, че в първия работен ден – понеделник
18.05.2020 г. жалбоподателят и тя са се явили в сектор „ПП“-Русе за подаване на заявление за настъпилото ПТП на
16.05.2020 г. /събота/, като са представили и автомобила й - л.а. „*******“ с
рег. №******. Това се потвърждава и от тези сведенията на мл.автоконтрльор в
сектор „ПП“ – Русе – К. Д. /л.51 от делото/. Според последният С. е попълнил Заявление за издаване на
протокол за ПТП. Колегата му Г. /издателят на процесната заповед/, запитал С.:
„Какви задължения имате при ПТП“, а С. отговорил: „Не знам, обяснете ми ги
Вие“. За същите обстоятелства – явяването на С. пред контролните органи;
заявяването от него на ПТП, настъпило на 16.05.2020 г.; представянето на
управлявания от него л.а. пред контролните органи на 18.05.2020 г. са налични
същите данни и в приобщеното в административната преписка сведение от мл.
автоконтрольор от сектор „ПП“-Русе – П. Р. П. /л.48 от делото/. И този служител
потвърждава задаването на контролния въпрос от колегата му Г. към жалбоподателя
С. относно задълженията на последния като участник в ПТП и отговора на
запитаното лице.
При горните фактически основания, съдът прави следните изводи относно
материалната законосъобразност на оспорената заповед:
За
да бъде законосъобразно приложена ПАМ на основание чл.171,
т.1, б.“в“ от ЗДвП, е необходимо наличието на следните кумулативно определи
предпоставки: водач, който е извършил нарушение на правилата за движение, това
нарушение да не е маловажно и да е извършено от водача поради незнание на
правилата за движение.
За обосноваването на първото условие от хипотезиса на нормата – извършено
от водача нарушение на правилата за движение, в процесната заповед органът се е
позовал на съставения срещу оспорващия АУАН, според който „жалбоподателят като
участник в ПТП с имуществени вреди, не изпълнява задължението си да окаже
съдействие за установяване на вредите от ПТП. Според АУАН „г-н С. заявява, че
след настъпване на пътния инцидент, не е останал на местопроизшествието и е
продължил в посока с.Главиница“.
Задълженията на водача на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, са разписани в чл.123,ал.1 от ЗДВП като за случая с оглед на това, че от
ПТП са настъпили само имуществени вреди и не е постигнато съгласие между
участниците в него, са относими хипотезите на т.3, б.”а” от нормата, според
която водачът е длъжен да окаже съдействие за установяване на
вредите от произшествието и т.3. б.”в” от нормата, според която - ако между
участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с
него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за
контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е
настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания..
В АУАН №722459 от 18.05.2020 г. съставен срещу С., към който има препращане в оспорената заповед
относно фактическото й обосноваване, от актосъставителя на практика са визирани
и двете хипотези на чл.123,ал.1 от ЗДВП – т.3, б.”а” и т.3, б.”в”, тъй като бланкетно е записано, че
С. не е оказал съдействие за установяване на вредите от ПТП /т.3, б.”а”/, а от
друга страна неоказаното съдействие е свързано с неоставането на лицето на местопроизшествието,
което сочи неизпълнение на задължението му по
т.3, б.”в” на чл.123,ал.1 от
ЗДВП. Съдът не приема тезата за неоказано съдействие. Точно обратното – от
доказателствения материал, събран в хода на административното и съдебното
производство и анализиран по-горе м мотивите, се установява, че С. е извършил
поредица от действия, насочени към установяване на самото произшествие, другият
участник в него, който го е напуснал, и вредите от ПТП т.е. действия в
изпълнение на задължението по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП. Така жалбоподателят
непосредствено след инцидента е уведомил контролните органи за ПТП, чрез
направеното обаждане на тел.112 от спътницата в управлявания от него автомобил
– негова съпруга и собственик на л.а.; в първия работен ден след инцидента по
своя инициатива, а не по изискване или разпореждане на контролните органи, се е
явил пред тях и официално е заявил ПТП; дал е подробни обяснения за него;
съдействал е за издирването на другия участник в ПТП; съдействал е за изясняване на случая като е
представил данни за свидетел-очевидец /третото лице Ц. Й. К., сведенията на
което са приобщени по административната преписка/; представил е на контролните
органи, и то отново по своя инициатива,
а не по тяхно искане, управлявания на 16.05.2020 г. от него и собствен на
съпругата му лек автомобил „******“ с рег. №****** за оглед и установяване на
щетите от ПТП.
Доколкото мотиви на оспорената заповед са обвързани със съставения на
жалбоподателя АУАН, то следва да бъде коментираната направената констатация в
акта и за неоставането на С. на местопроизшествието. Така описаното бездействие
сочи на неизпълнение на едно от задълженията по чл.123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП “без
да напускат местопроизшествието” /има се предвид участниците в
ПТП/,
тъй като нормата възлага на лицата и задълженията да уведомяват
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им
указания. От събраните доказателства описаното бездействие
“неоставане на местопроизшествието” на жалбоподателя е доказано по делото. Това
обаче неизпълнение на законовото задължение, съдът намира, че не може да се квалифицира като
нарушение на правилата за движение, което да не е
маловажно по смисъла на приложеното от административния орган
правно основание за налагането на ПАМ -разпоредбата на чл.171, т.1, б.“в“ от ЗДвП.
Съгласно § 6, т.32 от ДР на ЗДвП по смисъла на този закон "маловажно"
е нарушението, което, макар и с незначителни отклонения от нормативно предписаното
поведение на участника в движението, при друга пътна обстановка би могло да
доведе до настъпване на пътнотранспортно произшествие. Per argumentum a
contrario нарушение, което не отговаря на изискванията за маловажност е немаловажно. Като не е останал на местопроизшествието жалбоподателят не е създал каквато и да е, още по-малко, реална опасност от възникване на ПТП, тъй като то вече е било факт – настъпило е и то по причина поведението на
другия участник – водача на л.а. “Пежо”, поради което няма основание да не се приеме, че извършеното нарушение от С.
не е маловажно. По тези
съображения съдът намира, че не е налице един от кумулативно изискуемите
елементи от фактическия състав на нормата чл.171, т.1, б.“в“ от ЗДвП за
налагане на оспорената ПАМ.
Не е безспорно установена и другата
предпоставка за приложение на ПАМ, а
именно извършването на нарушението да е поради незнание.
Според административният орган немаловажното нарушение по т. 1
от АУАН, съставен срещу оспорващия, е извършено поради незнание
и непознаване на ЗДвП, което е установено след задаване на контролен въпрос:
“Г-н С. знаете ли какви са задълженията Ви в качеството
на водач, участвал в ПТП?“, на който жалбоподателят отговорил: „Не знам!
Обяснете ми ги Вие!“. Констатацията за незнанието е извършена формално от
административния орган въз основа на зададения въпрос и отговора. Преценката на
цялостното поведение на С. след настъпилото ПТП сочи точно на обратното –
познаване и изпълнение на вменените му от закона задължения за оказване на
съдействие за
установяване на вредите от произшествието и уведомяване на
контролните служби на МВР по чл.123, ал.1, т.3, б.”а” и б.”в” от ЗДвП. Констатираното неоставане на
местопроизшествието от водача не е по причина незнанието му на законовите
правила.
По
гореизложените съображения, съдът приема,че в разглеждания случай не са били
налице в условията на кумулативност посочените в нормата на чл.171, т.1, б.“в“ от ЗДвП
материалноправни предпоставки за прилагане на мярката. Оспорената
заповед се явява постановена в нарушение на
материалния закон, поради което се следва нейната отмяна.
Предвид
изхода на спора и на основание чл.143 АПК на
оспорващият се дължат разноските за производството. Същият е сторил такива в
размер на: 10 лв. – държавна такса
/платежни документи на л.5 и л.6 от делото/ и 360 лв. за възнаграждение за адвокат, договорено и платено в брой с вкл. ДДС,
удостоверено с представения договор за правна помощ на л.31 от делото.
Неоснователно се явява възражението на ответния административен орган за прекомерност
на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Минималният му
размер по административни дела без определен материален интерес, каквото е
настоящото, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
е 500 лева. Договорено е заплатено възнаграждение от оспорващия е в рамките на
този размер и не се следва намаляването му. За разноските в общ размер на 370
лева следва да бъде осъдено юридическото лице, в чиято структура е органът,
издал оспорения акт, каквото в случая се явява ОД на МВР-Русе.
Водим от горното и на осн.
чл. 172, ал. 1 и 2 от АПК, съдът
ОТМЕНЯ по направеното оспорване от А.С.С.
***, Заповед № 1/18.05.2020 г. на командирът на
отделение в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна
дейност“ в сектор ПП при ОД на МВР – Русе, с която му е
наложена ПАМ – „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, до
успешно полагане на проверочен изпит“, потвърдена с Решение
с рег. № 1085р-4577/29.05.2020 г. на Началник
на група ОДПК - ПД сектор ПП при ОД на МВР - Русе.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Русе да
заплати на
А.С.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 370 лв. – разноски по делото.
Решението е окончателно на
основание чл.172,ал.5 от ЗДвП.
Съдия: