Р Е
Ш Е Н
И Е 1137
Гр. П., 21.10.2016
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ гр. с. в
публично съдебно заседание на седми октомври две хиляди и шестнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛОРА
СТЕФАНОВА
С участието на секретаря Д.Б., като
разгледа гр. д. № 1718/2016 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по кумулативно
обективно съединени искове с правна квалификация чл. 108 от Закона за
собствеността и чл. 59 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба,
предявена от В.К.В., ЕГН ********** *** против С.Б.А., ЕГН ********** ***.
Ищцата твърди, че по силата на
наследствено правоотношение, възникнало със смъртта на А.К.Н., починала на ***
г. е придобила в собственост недвижим имот с административен адрес гр. П., ул. *****,
представляваща самостоятелен обект с идентификатор 55871.508.314.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със заповед РД
– 18-91/13.01.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, построена в поземлен
имот с идентификатор 55871.508.314, с площ от
72 кв. м., един етаж и с предназначение жилищна сграда еднофамилна.
Сочи, че от смъртта на
наследодателката – *** г. ответникът ползва процесния имот без основание.
Твърди, че същият се е снабдил с неистински документ за сключен граждански брак
с наследодателката. С него се легитимира като съпруг на последната и съответно
като собственик по наследство на спорния недвижим имот.
Искането към съда е да признае
по отношение на ответника, че ищцата е собственик на недвижим имот с
административен адрес гр. П., ул. *****, представляваща самостоятелен обект с
идентификатор 55871.508.314.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. П., одобрени със заповед РД – 18-91/13.01.2008 г. на изпълнителния
директор на АГКК, построена в поземлен имот с идентификатор 55871.508.314, с
площ от 72 кв. м., един етаж и с
предназначение жилищна сграда еднофамилна и да го осъди да и предаде владението
върху същия, както и да го осъди да заплати на ищцата сумата от 8000 лв.,
представляваща обезщетение за ползване на собствения на ищцата недвижим имот
без основание за времето от *** г. – 13.05.2016 г.
Исковата молба с приложенията е
връчена на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК, изтекъл на 19.08.2016 г. не е
постъпил писмен отговор.
В съдебно заседание ищецът
поддържа предявения иск. Моли съда да го уважи. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът
оспорва иска. Твърди, че е съпруг на наследодателката А.Н.. Сочи, че
гражданският брак между двамата е сключен на ****** г. в ******, за което е
издаден акт за граждански брак № 109/****** г. на община П.. Твърди, че по тази
причина е наследник по закон на А.Н. и собственик по силата на наследствено
правоотношение на спорния недвижим имот.
Като прецени процесуалната
допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, съдът намери следното:
Исковете са предявени от
надлежно процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес,
поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество са частично
основателен по следните съображения:
За уважаване на предявения иск
с правна квалификация чл. 108 от ЗС в тежест на ищцата е да установи правото си
на собственост върху спорния недвижим имот и обстоятелството, че ответникът
упражнява фактическа власт върху него. Установяването на валидно правно
основание за упражняване на фактическа власт от страна на ответника е в негова
доказателствена тежест.
Ищцата основава правото си на
собственост на наследствено правоотношение възникнало със смъртта на нейната
сестра - А.К.Н., настъпила на *** г. Като сочи, че е единствен наследник по
закон на починалата.
Не е спорно между страните и се
установява от трите представени удостоверения за наследници, издадени от община
П., с изх. №№ 3682/04.08.2015 г., 531/28.01.2015 г. и 3404/16.07.2015 г., че А.К.Н.
е починала на *** г., за което е съставен акт за смърт № 66/*** г. на община П..
Не се спори по делото и се
установява от представените нотариален акт № ****** г., нотариален акт № ******
г. и договор за доброволна делба на съсобствен имот от 27.04.2005 г., че А.Н. е
била собственик на процесната жилищна сграда.
Не се спори и относно
обстоятелството, че ответникът обитава процесния имот и препятства достъпа на
ищцата до него. В този смисъл са и показанията на разпитаните по делото
свидетели М.Т. и И.А., които съдът кредитира като ясни и конкретни, дадени за
непосредствено възприети факти.
Спорни между страните са
обстоятелствата за обема на правото на собственост на ищцата върху жилищната
сграда и наличието на правно основание на ответника да го владее.
Ищцата се легитимира като
единствен наследник по закон на своята сестра А.Н. с удостоверение за
наследници изх. № 531/28.01.2015 г., което сочи и като основание за правото си
на собственост върху целия недвижим имот, предмет на делото. От същото е видно,
че тя е единствен наследник по закон на своята сестра – А.Н..
Ответникът се легитимира също
като наследник на А.Н., в качеството си на неин съпруг, за което по делото са представени
удостоверения за наследници изх. № 3682/04.08.2015 г. и изх. № 3404/16.07.2015
г., двете издадени от община П., които са оспорени от ищцата с твърдението, че
към момента на смъртта на наследодателката ответникът не е имал качеството –
съпруг. В посочените удостоверения е отразено, че законни наследници на А.Н. са
ищцата – нейна сестра и ответникът – неин съпруг.
За установяване качеството си на съпруг на
наследодателката ответникът е представил удостоверение за сключен граждански
брак, издадено въз основа на акт за граждански брак № 109/****** г. на Община П.,
съдебно решение за сключен брак № 14/96 на първоинстанционен съд ***** на чужд
език и в превод на български език с апостил. Ищцата е оспорила истинността на
представеното удостоверение за граждански брак, както и легитимността на
сключения такъв в чужбина.
Представените от страните
удостоверения за наследници и представеното от ответника удостоверение за
сключен граждански брак са официални удостоверителни документи по смисъла на
чл. 179, ал. 1 от ГПК и имат обвъзваща материална доказателствена сила за
удостоверените в тях обстоятелства.
Видно от удостоверението за
сключен граждански брак ответникът и А.Н. са сключили граждански брак на ******
г. в ******, който е регистриран в Република България на ****** г., като е
съставен акт № 109/****** г. на община П.. Доказателствената сила на така
установеното не е оборена от ищцата, върху която пада тежестта за това. Нещо
повече ответникът е представил писмените доказателства въз основа, на които е
съставен акт за граждански брак № 109/****** г. – съдебно решение за сключен
граждански брак № 14/96 на първоинстанционен съд *****, в превод на български език,
с апостил. Посоченият акт е сред изброените в чл. 19, ал. 1 от Наредба №
РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска
регистрация/Наредбата/, даващи основание на длъжностното лице по гражданско
състояние да регистрира сключения в чужбина граждански брак и да състави акт за
това по правилата на чл. 70, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация и чл. 20
и чл. 21 от Наредбата.
Във връзка с възражението на
ищцата, че е обективно невъзможно към ****** г. да се състави акт за сключен граждански
брак между ответника и наследодателката и, тъй като последната е починала преди
това, поради което не може да го подпише съобразно разпоредбата на чл. 53, т. 5
от ЗГР, следва да се посочи, че ЗГР предвижда различни изисквания към актовете
за гражданска регистрация, съставени за събития, настъпили на територията на
страната и тези – на чужда държава, установени от чужди длъжностни лица по
гражданска регистрация. При сравнение на чл. 53 и чл. 72, ал. 3, т. 2 от ЗГР е
видно, че когато длъжностното лице съставя акт за граждански брак, въз основа на
такъв, съставен в чужбина, то вписва в него имената на сключилите брак, датата
и мястото на сключване на брака. Като задължителен негов реквизит не е
предвиден подписът на сключващите брак, както е в чл. 53, т. 5 от ЗГР, уреждащ
съдържанието на акта за граждански брак, сключен на територията на РБ. Това е
така, защото последният има конститутивно действие, т. е. бракът се счита
сключен със съставянето на акта за това, докато актовете за гражданско
състояние, съставени по реда на глава ІІІ, раздел VІІ от ЗГР имат установително
действие. Тяхната цел е да бъде регистрирано надлежно, съгласно изискванията на
българското законодателство, едно правно релевантно събитие, настъпило извън
територията на РБ. В подкрепа на този извод е чл. 20, ал. 1 от Наредба №
РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска
регистрация, в която използваният, в който е използван израза: “При
регистриране на брак, сключен в чужбина…”. Така употребеният изказ напълно съответства на
възприетото от настоящия състав, че правните последици на настъпилото в чужбина
събитие, надлежно удостоверено съгласно законите на държавата, в която се е
осъществило, следват независимо от регистрацията му по реда на ЗГР и Наредбата.
Не би могло да бъде обратното, при положение, че чл. 6, ал. 3 от ЗМЧП и чл. 69
от ЗГР предвиждат възможност за български граждани съответно да сключат
граждански брак пред компетентен орган на чужда държава и да поискат при
спазване на българските или местните закони издаване на актове за гражданско
състояние от чуждестранни местни органи по гражданска регистрация. Предвид
изложеното съдът счита за неоснователно възражението на ищцата, че съставеният
акт за граждански брак след смъртта на наследодателката и не придава качеството
съпруг на ответника. Ответникът придобива това качество не по силата на
съставения акт за граждански брак № 109/****** г. на община П., въз основа на
който то е регистрирано по реда на ЗГР, а по силата на съставения в чуждата
държава акт за това.
Видно от удостоверението за
граждански брак, представено от ответника, бракът между него и А.Н. е сключен
на ****** г. в ******. Съгласно чл. 123 от ЗЛС, в редакцията му в ДВ бр.
15/18.02.1994 г., действащ към този момент, за български граждани в чужбина
актовете за гражданско състояние може да се съставят освен от чуждестранните
органи, и от консулските или дипломатически представители на Републиката. Съгласно
чл. 20 от Договор между Народна република България и Социалистическа народна ******
за правно сътрудничество, обнародван в ДВ бр. 33/24.04.1984 г. всяка от
договарящите страни изпраща на другата договаряща страна препис от актовете по
гражданско състояние относно раждания, бракове и смърт на граждани на другата
договаряща страна, както и препис от нанесените в тях допълнения и изменения, в
срок 6 месеца от съставянето или изменението им. Всички актове се изпращат
безплатно по дипломатически път. Следователно към момента на сключването на
барака, ЗЛС и двустранният договор между РБ и *****, е приемал за правно валиден
издаденият акт за това. За нуждите на гражданската регистрация двете страни се
имали задължение служебно да изпращат съставените от тях актове за гражданско
състояние в страната, за чиито граждани се отнасят, което в случая очевидно не
е сторено. Това, обаче не се отразява на валидността на акта за гражданско
състояние. Постановеното съдебно решение № 14/96 на първоинстанционен съд *****
има силата на акт за сключен граждански брак между ответника и А.Н. и поражда
правните последици, които законите свързват с това. Регистрацията му в РБ не е
обвързана със срокове, съгласно тогава действащия ЗЛС, поради което няма пречка
за извършването и след смъртта на един от съпрузите. Предвиденият в чл. 70, ал.
1 от ЗГР срок също не е преклузивен. Единствената последица от неспазването му
е възлагане в тежест на заинтересованото лице да преведе и легализира
подлежащия на регистрация акт за гражданско състояние, което следва от
разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от ЗГР.
Предвид изложеното съдът
намира, че въз основа на сключения на ****** г. граждански брак в ****** към
момента на смъртта на А.К.Н. – *** г., ответникът е бил неин съпруг, като
бракът им е продължил повече от десет години и съгласно правилата на чл. 9, ал.
2 от ЗН наследява 2/3 ид. ч. от оставеното от нея наследство. Останалата 1/3
ид. ч. се наследява от ищцата – сестра на наследодателката.
Предвид изложеното, съдът
намира, че ищцата е собственик на 1/3 ид. ч. от спорния имот и тъй като по
делото се установява, че ответникът ползва целия имот, като препятства достъпа
на ищцата до него, то искът и по чл. 108 от ЗС следва да бъде уважен за посочената
част. За останалата част от 2/3 ид. ч. следва да се отхвърли като
неоснователен.
За уважаване на предявения иск
по чл. 59 от ЗЗД в тежест на ищцата е да установи, че ответникът се е обогатил
без основание, поради което е настъпило нейното обедняване. В конкретния
случай, твърдението е, че ответникът е ползвал собствения на ищцата имот без да
има правно основание. Предвид установеното, че той е собственик на 2/3 ид. ч.
от спорния имот, то само 1/3 ид. ч. е ползвал без да има основание за това. Затова
дължи обезщетение на ищцата за ползването на нейната 1/3 ид. ч.
Ищцата е претендирала
присъждане на обезщетение, като е твърдяла, че е единствен собственик на
спорния имот, поради което и предявеният иск е квалифициран по чл. 59 от ЗЗД.
Предвид установеното по делото, че тя притежава част от имота, като другата е
собствена на ответника, то за уреждане отношенията между страните е приложима
разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС. Последната представлява частен случай на
неоснователно обогатяване на един от собствениците на обща вещ за сметка на
другите. Тъй като целта на чл. 59 от ЗЗД и чл. 31, ал. 2 от ЗС е една и съща –
недопускане на неоснователно обогатяване и доколкото фактите, на които се
основава искането на ищцата и тези относими към разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от
ЗС са идентични, съдът счита, че са налице основанията за частично уважаване на
иска по чл. 59 от ЗЗД. В качеството си на съсобственик на общата вещ и съгласно
чл. 31, ал. 2 от ЗС ответникът дължи обезщетение на другия съсобственик за ползването
и от момента на поканата. От представената по делото нотариална покана е видно,
че тя е връчена на ответника на 21.12.2015 г. С нея ищцата го е поканила да и
предостави ключове от процения имот и да и заплати обезщетение за ползването
му. Затова съдът приема, че ответникът дължи обезщетение на ищцата от
21.12.2015 г. до 13.05.2016 г. Размерът му е установен от вещото лице Н., чието
заключение съдът кредитира като неоспорено от страните, обосновано и пълно,
изготвено с необходимите професионални знания и опит. От него се установя, че
месечният наем на процесния имот е в размер на 210 лв. Следователно за частта
на ищцата той е – 70 лв. За периода, за който е дължим е в размер на 259.68 лв.
До този размер и за периода 21.12.2015 г. – 13.05.2016 г. искът е основателен и
следва да се уважи. За разликата от 7740.32 лв. и за периода от 14.01.2014 г.
до 20.12.2015 г. – искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Предвид изхода от делото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
направените от него разноски съразмерно с уважената част от исковете в общ
размер на 369 лв.
Ответникът до приключване на
устните състезания не е поискал присъждане на разноски по делото и не е
представил доказателства за направени такива, поради което и не следва да му
бъдат присъждани. Заявената за първи път в писмената защита претенция за
присъждане на разноски е несвоевременна, поради което съдът не следва да се
произнася по нея. Представените с писмената защита доказателства за сторени
разноски не могат да бъдат взети предвид от съда, тъй като не са приети в хода
на съдебното дирене. Същото важи и за останалите депозирани с писмената защита
доказателства, но доколкото те представляват копия на надлежно приобщени такива,
то за съда не е била налице пречка да се позовава на тях при формиране на
вътрешното си убеждение.
Предвид изложеното, Съдът
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА за установено на
основание чл. 108 от ЗС по отношение на С.Б.А., ЕГН ********** ***, че В.К.В.,
ЕГН ********** *** е собственик по силата на наследствено правоотношение,
възникнало със смъртта на А.К.Н., настъпила на *** г. на 1/3 ид. ч. /една трета
идеална част/ от недвижим имот с
административен адрес: гр. П., ул. *****, представляваща самостоятелен обект с
идентификатор 55871.508.314.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. П., одобрени със заповед РД – 18-91/13.01.2008 г. на изпълнителния
директор на АГКК, построена в поземлен имот с идентификатор 55871.508.314, с
площ от 72 кв. м., един етаж и с
предназначение жилищна сграда еднофамилна и го ОСЪЖДА да и предаде владението
върху посочената 1/3 ид. ч. от същия недвижим имот, като ОТХВЪРЛЯ иска за
останалите 2/3 ид. ч. от него, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 59 от ЗЗД С.Б.А., ЕГН ********** *** да заплати на В.К.В., ЕГН ********** *** сумата
от 259.68 лв. /двеста петдесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки/,
представляваща обезщетение за ползване без правно основание на собствената и
1/3 ид. ч. от недвижим имот с административен адрес гр. П., ул. *****,
представляваща самостоятелен обект с идентификатор 55871.508.314.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със заповед РД
– 18-91/13.01.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, построена в поземлен
имот с идентификатор 55871.508.314, с площ от
72 кв. м., един етаж и с предназначение жилищна сграда еднофамилна през
периода 21.12.2015 г. – 13.05.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от
7740.32 лв., предендирана като обезщетение за ползването на останалите 2/3 ид.
ч. от имота и за периода 14.01.2014 г. – 21.12.2015 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК С.Б.А., ЕГН ********** *** да заплати на В.К.В., ЕГН ********** ***
сумата от 369.00 лв. /триста шестдесет и девет лева/, представляваща направени
по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА: В.А.