Определение по дело №1891/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262047
Дата: 12 април 2021 г. (в сила от 7 май 2021 г.)
Съдия: Елена Тодорова Радева
Дело: 20181100901891
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 17 септември 2018 г.

Съдържание на акта

О      П      Р        Е       Д       Е       Л       Е        Н      И       Е

Гр.София, … април 2021 година

 

Софийски градски съд, ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на шести април две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

                                                            СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА

с участието на съдебен секретар Йоана Петрова, след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№1891 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                   Конститутивна претенция по чл.231, ал.3 ДОПК.

                   В исковата си молба ищецът публичен изпълнител твърди, че в ТД на НАП, Дирекция „Събиране“, е образувано изп. д. №22150039290/2015г. по реда на ДОПК срещу Т.Й.С., ЕГН **********, за принудително събиране на публични вземания,  към 12.09.2018г.  в размер на 166 797,09лв, от които главница от 88 249,69лв и лихва в размер на 78 497,40лв и нелихв. част от 50лв. С постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№59-00-773/12.03.2015г. е наложен запор върху притежаваните от Т.Й.С., ЕГН **********, дялове от капитала на ответника „И.“ ООД, ЕИК**********. Със запорно съобщение изх.№ 59-00773/12.03.2015 година е наложен запор върху дяловете от капитала на посоченото дружество, който запор е вписан в АВ на 20.03.2015 година. На 04.06.2018 година на това дружество е връчено изявление № С180022 – 138 – 0000074/04.05.2018 година по смисъла на чл.231, ал.3 ДОПК, за прекратяване на участието на длъжника Т.Й.С., ЕГН **********, което изявление им действие на изявление за напускане на дружеството от съдружника. В установения от закона 3-месечен срок ответникът-търговец не е изплатил по сметка на публичния изпълнител припадащата се част на съдружника от имуществото на дружеството, съобразно нормата на чл.125, ал.3 ТЗ и вземането не е удовлетворено. Ето защо е налице интерес и предпоставки за завеждане на иска за прекратяване на това дружество, поради което се моли съда, след като съобрази наличието на предпоставки за допустимост на претенцията, да уважи същата, като прекрати търговското дружество.

                   В срока за отговор ответникът „И.“ ООД, ЕИК**********твърди, че искът е недопустим, неоснователен и по същество шиканиращ, поради прикриване на факти, неизвестни на съда.Твърди се в отговора, че не са изчерпани процесуалните възможности за събиране на вземането; по делото не са представени множество доказателства, които са посочени в исковата молба. Действията на ищеца няма правно действие по отношение на него, възразява, че е налице нередовно връчване на изявлението за прекратяване на дружеството.В тази връзка прави оспорвания.

                   Твърди, че следва да се провери документално и се изясни финансовото състояние на дружеството- да се установи размер на вземането на ищеца; оспорва и основанието и размер на вземането на ищеца, като твърди, че представените документи не отразяват реалния размер на неговото вземане.

                   С доклада по делото съдът е указал на ищеца носената от него доказателствена тежест, касателно следните обстоятелства: да установи предпоставките на конститутивната претенция – наличие на изпълнително дело№ 22150039290/2015 по ред на ДОПК, по което държавата е взискател, а длъжник по него е Т.Й.С., ЕГН **********; наложен запор върху притежаваните от длъжника дружествени дялове в „И.“ ООД, ЕИК**********; връчено по реда на чл.231, ал.3 ДОПК изявление за прекратяване участието на длъжника в дружеството, което има действие на изявление за напускане на съдружник, получено от дружеството „И.“ ООД, ЕИК**********; изтичане на 3-месечен срок от получаването му до предявяване на конститутивната претенция; възможност за формиране на дружествен дял, по смисъла на чл.125 във връзка с чл.127 ТЗ на съдружника Т.Й.С., ЕГН **********. В тази връзка указва на страната, че не представя доказателства за тези релевантни за делото факти.

                   По отношение на ответника е дал указания да установи наличие на плащане на взискателя по изп.дело на равностойността на притежавания от съдружника т.С. дружествен дял.

                   По делото не се спори, че в ответното дружество Т.Й.С., ЕГН ********** има качество на съдружник, както и относно това че на 20.03.2015 година по партидата на това дружество е вписан запор №1 в полза на НАП, като обект на запора са притежаваните от С. дялове в капитала на „И.“ ООД, ЕИК**********.

                   Производството по делото e спряно, поради това, че по отношение на ответника е подадена молба с правно основание чл.625 ТЗ, по която е образувано т.д.№232782018г. по описа на СГС, ТО, на основание чл.229, т.4 ГПК.

         След като е констатирано, че по отношение на ответника е постановено решение по т.д.№2327/2018г. по описа на СГС, ТО, 6-17, на основание чл.632, ал.1 ТЗ, вписано в ТР на 31.07.2019г., съдът е възобновил производството.

         След възобновяване на това производство и направена справка в ТР по партидата на ответника, съдът констатира следните факти, настъпили в хода на процеса: с решение по т.д.№2327/2018г. по описа на СГС, съдът по несъстоятелността е възобновил производството по несъстоятелност по отношение на ответника „И.“ ООД(н), ЕИК**********, който съдебен акт е вписан в ТР на 14.07.2020г. и е назначил за синдик на несъстоятелния търговец Е.Т., която представлява дружеството в това производство.

         Синдик Т. заявява становище за недопустимост на предявената конститутивна претенция, поради това, че дейността на дружеството –ответник е прекратена и в производството по несъстоятелност са предявени вземанията на настоящия ищец, които са включени в списъка на приети вземания.

         Тези обстоятелства не се оспорват от ищеца, като последният изрично признава, че за него не е налице интерес от провеждане на предявения иск.

         По делото са представени доказателства за актуалния размер на дълга от ищеца, след като е извършено от него частично прекратяване на принудителното публично изпълнение, поради изтекла погасителна давност.

         При така установеното от фактическа страна съдът намира, че липсват предпоставките, за съществуване на право на иск за настоящия ищец, тъй като за него липсва интерес от предявения иск. Това е така, тъй като дейността на ответника е прекратена с първото решение, постановено по т.д.№ 2327/2018г. по описа на СГС, Т№, 6-17 състав, постановено на основание чл.632, ал.1 ТЗ. Липсата на интерес е установена и поради това, че ищецът е предявил вземанията си към ответника във възобновеното производство по несъстоятелност, които са включени от синдика в списъка на приети вземания. Това е възможно поради следните обстоятелства: ищецът има качеството на взискател, а търговското дружество - на трето задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност на дружествения му дял. След като не е заплатило на ищеца в хода на принудителното изпълнение по висящия процес, то ответникът е останал задължено спрямо ищеца лице и следва да се осъществи удовлетворение на вземането на ищеца в хода на универсалното принудително изпълнение. След като тази възможност е налична, поради висящото производство по несъстоятелност, по отношение на ответника, то за ищеца липсва интерес от това да проведе конститутивната претенция по чл.231, ал.3 ДОПК, чиято цел е прекратяване на дейността на предприятието и формиране на обект на изпълнение, чиято равностойност е дружествения дял на длъжника на ищеца.

         Ответникът, чрез синдик Т., прави искане за присъждане на разноски.

          Основание за това е разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК.

           Списък по чл.80 ГПК страната не е представила.

        От наличните по делото доказателства се установява, че по делото е налично пълномощно на лист 65, както и договор за правна помощ с уговорено възнаграждение от 1 000 лева, но доказателства, че този разход е действително направен от ответната страна не са представени. Ето защо съдът намира, че претенцията за разноски се явява недоказана и следва да се остави без уважение.

         Водим от горното съдът

 

         О      П     Р       Е        Д        Е       Л       И:

 

         ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№1891/2018г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав, поради недопустимост на предявения от публичен изпълнител при ТД на НАП София, срещу „И.“ ООД(н), ЕИК**********, конститутивен иск по чл.231, ал.3 ДОПК.

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от връчването му на страните, с частна жалба.

 

 

 

                                                                    СЪДИЯ: