№ 2163
гр. София, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. ДЖАМБАЗОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20221110204336 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ
„У. И С. Я.“ /ДПУСЯ/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
****, представлявано от изпълнителния директор инжЦЦ.М.Б., чрез юрк.В.
В., против наказателно постановление №НЯСС-307/22.12.2021 г., издадено от
Председател на ДАМТН, с което на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на
чл.190а, ал.2, във вр. с ал.1, т.3 от ЗВ.
Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и
незаконосъобразно издадено. В този смисъл навежда доводи, че АУАН е
съставен, извън сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Счита, че след като срокът
за изпълнение на даденото предписание е до 30.11.2020 г., то срокът по чл.34,
ал.1 от ЗАНН започва да тече от следващия ден – 01.12.2020 г., който се явява
първият възможен момент, от който може да бъдат установени нарушението
и нарушителя, поради което последният ден, до който може да се състави
АУАН, е 01.03.2021 г., но същият е съставен на 02.07.2021 г., когато
давностния срок вече е бил изтекъл. В този смисъл счита, че срокът по чл.34,
1
ал.1 от ЗАНН не започва да тече от датата на извършената проверка – от
22.04.2021 г., доколкото за административния орган е възникнало задължение
да установи дали даденото предписание е изпълнено, непосредствено след
изтичане срока за изпълнение на даденото предписание, но последният не е
положил дължимите усилия и не може да черпи права от собственото си
бездействие.
Навежда доводи за издаване и на процесното НП, извън срока по чл.34,
ал.3 от ЗАНН. В този смисъл твърди, че НП е издадено на 22.12.2021 г., т.е.
десет дни преди изтичане на законовия срок, но така отразената дата не е
достоверна, тъй като процесното НП е изпратено на посочения нарушител чак
на 01.02.2022 г., т.е. 40 дни, след неговото издаване.
Навежда доводи за допуснато съществено по тежест нарушение при
съставяне на АУАН - на разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН. В този смисъл
твърди, че в АУАН е вписан един свидетел, присъставал при установяване на
нарушението – Д.Т.Я.-К., също длъжностно лице при ДАМНТ, но тъй като
същата е присъствала в хода на извършената контролна проверка на
жалбоподателя и е подписала съставения констативен протокол, в който е
констатирано неизпълненото в срок дадено задължително предписание с
преходния протокол, АУАН е следвало да бъде съставен при условията на
чл.40, ал.3 от ЗАНН. Сочи, че неприлагането на ал.3 от цитираната
разпоредба, е довело до нарушаване правото му защита.
Оспорва процесното НП като неправилно издадено, тъй като същото е
издадено за деяние, което не съставлява нарушение по смисъла на ЗАНН. В
този смисъл твърди, че констативният протокол, с който е дадено
предписанието на жалбоподателя, е съставен не от председателя на ДАМНТ,
съгласно изискванията на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, а от служител на агенцията:
главен инспектор в РО НЯСС „Североизточна България“ - Н. В. И., за
изричното оправомощаване на която, липсват данни или представени
доказателства. С оглед на горното и по аргумент от чл.190а, ал.2, във вр. с
ал.1, т.3 от ЗВ сочи, че даденото предписание не е задължително за
изпълнение от жалбоподателя, доколкото е дадено от лице, което не е
оправомощено изрично от председателя на ДАМНТ, а предвид това
неизпълнението му не съставлява нарушение на посочените в АУАН и НП
разпоредби.
2
Навежда доводи, че процесното НП е неправилно мотивирано и
относно нарушение на разпоредбата на чл.106, ал.1 от Наредба за условията и
реда за осъществяване на техническа и безопасна експлоатация на язовирните
стени и на съоръженията към тях и за осъществява на контрол за
техническото им състояние. В този смисъл сочи, че още през 2018 г. за
процесния язовир е представена в ДАМНТ комплексна оценка от преходния
собственик, в която е включена и информация, съдържаща се в
геодезическото заснемане, за не представянето на която е съставен АУАН,
поради което в случая не е налице нарушение на чл.106, ал.1 от цитираната
Наредба и санкционната последица е неприложима.
Прави изрично възражение за маловажност на случая по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, доколкото вмененото нарушение, с оглед липсата на вредни
последици и наличието на смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от същия вид. Навежда доводи, че ДАМНТ черпи подробна
информация за размерите на язовирната стена, за завирения обем на
водохранилището, параметрите и пропускната способност на облекчителните
съоръжения, водосборния басейн, именно от представената вече в агенцията
комплексна оценка на язовира, които данни АНО е установил със свой
преходен акт, а последното е доказателство за това, че не липсват данни за
язовира и не е наложително геодезическо заснемане.
Моли съда да отмени процесното НП на посочените в жалбата
основания. При условията на евентуалност, моли съда да приеме, че е налице
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Претендира присъждане на
направените разноски в настоящото производство.
Жалбоподателят не се представлява в съдебно заседание и не взема
допълнително становище по същество на делото.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО: Председател на
ДАМТН, в представено по делото писмено становище, оспорва направените
възражения в жалбата, като излага мотивирани аргументи за нейната
неоснователност. Моли съда да потвърди процесното НП, като правилно и
законосъобразно.
Претендира присъждане на направените разноски в настоящото
производство, при потвърждаване на процесното НП, а при неговата отмяна,
3
моли за присъждане на адвокатско възнаграждение на жалбоподателя в
минимален размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва процесното НП.
Същото е връчено лично на упълномощено от жалбоподателя лице на
09.02.2022 г., а жалбата против него е подадена чрез АНО на 23.02.2022 г., т.е.
в законоустановения 14-дневен преклузивен срок за обжалване, считано от
датата на връчване. С оглед на горното, жалбата се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Административнонаказателното производство против жалбоподателя
започнало със съставяне на АУАН №05-117 на 02.07.2021 г., от компетентно
длъжностно лице: Н. В. И., заемаща длъжността: „главен инспектор“ в РО
НЯСС „Североизточна България“ при ДАМТН, в присъствието на един
свидетел при установяване на нарушението – длъжностното лице Д.Т.Я.-К.,
за това, че в хода на извършена контролна проверка на 22.04.2021 г., на
язовир “Радан войвода“, находящ се в поземлен имот с идентификатор
№61265.28.44, в землището на с.Радан войвода, общ.Вълчи дол, обл.Варна,
публична държавна собственост с права за управление и стопанисване на
ДПУСЯ, съгласно Акт за публична държавна собственост №9911/24.02.2020
г., чрез обход и визуален оглед на мястото и проверка на документацията от
експлоатацията на язовира, е установено, че жалбоподателят не е изпълнил в
срок, дадено на основание чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, задължително предписание
с КП №05-01-40/02.10.2020 г. – „Да се представи в ДАМНТ геодезическо
заснемане на язовира /височина на стената, откооси, характерни коти,
съоръжения/“, на 01.12.2020 г., с което е нарушило разпоредбата на чл.190а,
ал.2 от ЗВ.
Актосъставителят посочил в обстоятелствената част на акта, че
4
резултатите от извършената на 22.04.2021 г. контролна проверка на язовира са
отразени в съставен в КП №05-01-31/23.04.2021 г., надлежно връчен на
жалбоподателя и получен от него на 31.05.2021 г.
АУАН е надлежно предявен и връчен на изрично упълномощено от
жалбоподателя лице да получава и подписва АУАН, след нарочно отправена
и надлежно връчена на жалбоподателя писмена покана да се яви за съставяне
на АУАН, на датата на неговото съставяне – 02.07.2021 г., без възражения
против направените в него констатации. Жалбоподателят се възползвал от
правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН и представил писмени възражения пред
АНО в законоустановения срок, в които навел доводи за предприети
действия, насочени към привеждане на процесния язовир в съответствие с
изискванията на чл.106 от цитираната Наредба, с оглед на което поискал от
АНО да прекрати производството, или в условията на евентуалност – да не
налага наказание на основание чл.28 от ЗАНН.
Въз основа на направените констатации в АУАН, компетентно
длъжностно лице: Председател на ДАМНТ, издал процесното НП против
жалбоподателя, с което след като отстранил по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН
констатирана нередовност в АУАН, а именно: допусната техническа грешка,
относно датата на извършване на нарушението, и след като изложил мотиви,
че не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, на
основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ му наложил имуществена санкция в размер
на 1000 лева, за нарушение на разпоредбата на чл.190а, ал.2, във вр. с ал.1, т.3
от ЗВ.
Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът приема за установена
от събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетеля И.,
които съдът кредитира с доверие, доколкото изхождат от лице,
възпроизвеждащо личните си впечатления, във връзка с извършената
проверка на жалбоподателя, при изпълнение на служебните си задължения,
като няма данни за пряка или косвена заинтересованост от изхода на делото;
от приобщените по делото писмени доказателства: процесните АУАН и НП;
разписки за връчване; покана за съставяне на АУАН; писмени възражения по
реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН; пълномощно с нотариална заверка на подписите;
Констативен протокол №05-01-40/02.10.2020 г.; писма с изх.№85-01-
1212/04.11.2020 г. и изх.№85-01-768/25.05.2021 г., и двете по описа на
5
ДАМНТ, ведно с разписки за връчени констативни протоколи; Констативен
протокол №05-01-31/23.04.2021 г.; Приложение №1 към чл.10, ал.2 -
„Квалифициране по степен на потенциална опасност, съгласно чл.141б от ЗВ“
на яз.“Радан войвода“; Акт №9911/24.02.2020 г. за публична държавна
собственост; Заповед №А-276/18.05.2021 г. на председателя на ДАМНТ;
заверено копие от Регистъра на издадените НП ог ГД “НЯСС“ при ДАМТН за
периода 21.12.2021 г. и заверен препис от Процедура за установяване на
административни нарушение и налагането на административни наказания,
утвърдена на 31.08.2020 г.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът намира за
установено следното от правна страна:
Съдът намира, че както АУАН, така и НП са издадени от териториално
и материално компетентни органи. Компетентността на актосъставителя Н. И.
произтича от заеманата длъжност: „главен инспектор“ в РО НЯСС
„Североизточна България“ при ДАМНТ, и изричното оправомощаване на
конкретното длъжностно лице на основание чл.201, ал.11 от ЗВ, със Заповед
№А-276/18.05.2021 г. на председателя на ДАМНТ, /посочена под №45 в
заповедта/, с права, както да извършва проверки и дава предписания на
собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях, съответно
да определя срок за тяхното изпълнение, така и да съставя АУАН по
посочените точки в ал.1 на чл.200 от ЗВ. С оглед на горното, релевираното в
жалбата възражение за незаконосъобразност на процесното НП, поради липса
на данни за изрично оправамощаване на свидетеля И. да състави
констативния протокол, с който са дадени предписания на жалбоподателя,
поради което не е длъжен да изпълни процесното предписание, се явява
неоснователно. Компетентността на АНО да издаде процесното НП
произтича пряко от закона, съгласно разпоредбата на чл.201, ал.12 от ЗВ.
АУАН и НП са издадени по предвидения в закона ред и форма. Съдът
не констатира допуснати в хода на административнонаказателното
производство съществени по тежест процесуални нарушения, които да са
довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя до степен да не
може да разбере за какво точно нарушение е ангажирана административно-
наказателната му отговорност.
Съдът не констатира нарушаване на давностните срокове, предвидени в
6
разпоредбата на чл.34 от ЗАНН - за съставяне на АУАН и издаване на НП, в
какъвто смисъл релевираните в жалбата възражения се явяват неоснователни.
АУАН е съставен на 02.07.2021 г. за нарушение, извършено на 01.12.2020 г.,
което е установено в хода на извършена проверка на 22.04.2021 г., както ясно
е посочено в обстоятелствената част на АУАН. От момента на установяване
на конкретното нарушение в хода на извършената контролна проверка, може
вече да се говори и за субекта на нарушението. Считано от датата на
установяване на самото нарушение и откриване на неговия извършител – на
22.04.2021 г., са започнали да текат сроковете за съставяне на АУАН по чл.34,
ал.2 от ЗАНН, като към датата на съставяне на процесния АУАН – на
02.07.2021 г., не е изтекъл тримесечния срок от откриване на нарушителя в
хода на извършената проверка на 22.04.2021 г., при която е установено
нарушението. Неоснователни се явяват релевираните възражения от
жалбоподателя, че давностният срок за съставяне на АУАН е пропуснат,
поради бездействието на административния орган да осъществи контрол по
изпълнение на даденото предписание, непосредствено в деня, следващ
изтичане на срока за неговото изпълнение. Тук следва да се посочи само, че
нито материалния, нито процесуалния закон, определят някакъв срок за
осъществяване на контролни функции от административните органи, т.е.
последните нямат задължение да извършат проверката, непосредствено след
изтичане срока на дадените предписания. Същите са длъжни да съблюдават
давностните срокове за съставяне на АУАН, които в случая са спазени.
Процесното НП е издадено на 22.12.2021 г., която дата се установява по
несъмнен начин от нарочно изисканите и представени заверено копие от
Регистъра на издадените НП ог ГД “НЯСС“ при ДАМТН за периода
21.12.2021 г. и заверен препис от Процедура за установяване на
административни нарушение и налагането на административни наказания,
утвърдена на 31.08.2020 г., т.е. преди изтичане на предвидения шестмесечен
давностен срок в разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН. Релевираните
възражения от жалбоподателя и в тази насока, са изцяло неоснователни.
Процесните АУАН и НП съдържат всички изискуеми реквизити,
предвидени в разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, включително дата
и място на извършване на вмененото нарушение. Посочената дата в двата
акта – 01.12.2020 г., правилно е определена като дата на извършване на
7
нарушението, тъй като тази дата се явява деня, следващ този, в който срокът
за изпълнение на даденото процесно предписание е изтекъл на 30.11.2020 г.
Релевираното възражение от жалбоподателя за допуснато съществено
по тежест нарушение при съставяне на АУАН, и в часност на разпоредбата на
чл.40, ал.1 от ЗАНН, също се явява неоснователно. В АУАН е вписан един
свидетел, присъставал при установяване на нарушението – Д.Т.Я.-К., също
длъжностно лице при ДАМНТ. Фактът, че същата е присъствала в хода на
извършената контролна проверка на жалбоподателя и е подписала съставения
констативен протокол, в който е констатирано неизпълненото в срок дадено
задължително предписание с преходния протокол, изцяло потвърждава
отразеното в акта качество на свидетел, а именно, че същата действително е
присъставала при установяване на нарушението. Това не води до опорочаване
на процедурата по съставяне на АУАН, защото ЗАНН не предвижда други
условия по отношение на вписаните свидетели в него, още по-малко има
забрана такива да са длъжностни лица към АНО. Поради това, че има
свидетел-очевидец на деянието, не е било наложително процесния АУАН да
бъде съставен при условията на чл.40, ал.3 от ЗАНН.
В процесните АУАН и НП, макар и не изрично, е посоченото мястото,
където е следвало да се изпълни процесното предписание в дадения срок,
свързано с представяне на документи, а именно: в ДАМНТ, със седалище
гр.София, което се явява и мястото на извършване на нарушението. С оглед
на горното, образуваното съдебно производство по подадената жалба в РС-
Девня е прекратено, а делото е изпратено по подсъдност на СРС, където е
прието за разглеждане по компетентност.
Правилно е приложен и материалния закон. Вмененото нарушение е
квалифицирано в АУАН и НП, като такова по чл.190а, ал.2, във вр. с ал.1, т.3
от ЗВ. Разпоредбата на чл.190а, ал.2 от ЗВ императивно задължава
собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях да изпълняват
предписанията по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. Съгласно разпоредбата на чл.190а,
ал.1, т.3 от ЗВ, председателят на ДАМНТ или оправомощени от него
длъжностни лица по чл.190, ал.4 от същия закон имат право да дават
задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на
съоръженията към тях, съобразно правомощията си по ЗВ, включително за
извършване на мурки и действия за изясняване на техническото състояние и
8
на условията на експлоатацията на контролираните обекти, както и да
определят срок за тяхното изпълнение. Настоящият случай касае именно
дадени предписания от оправомощени от председателя на ДАМНТ
длъжностни лица по чл.190, ал.4 от ЗВ, които на 29.09.2020 г. извършили
проверка на техническото и експлоатационното състояние на яз.“Радан
войвода“, а за направените констатации в хода на проверката е съставен
нарочен протокол: Протокол №05-01-40/02.10.2020 г., видно от който е, че в
Раздел 5, Предписания по т.1: „По техническата документация“, в т.1.5. от
същия, е дадено предписание на жалбоподателя за привеждане на язовира в
съответствие с изискванията на чл.106, ал.1, т.1 от Наредбата за условията и
реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на
язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществява на контрол за
техническото им състояние, както следва: „Да се представи в ДАМНТ
геодезическо заснемане на язовира /височина на стената, откоси, характерни
коти, съоръжения/“, със срок за изпълнение до 30.11.2020 г. В цитирания
протокол е отразено, че проверката е извършена в присъствието на
представител на собственика, последният положил подпис, че е запознат с
неговото съдържание. Протоколът от проверката е надлежно връчен на
жалбоподателя, съгласно приложените писма и разписки, и е влязъл в сила,
поради което законосъобразността на направените в него констатации и
дадените задължителни предписания, не са предмет на проверка в настоящото
производство.
Правилно е определен субекта на нарушението, а именно: ДПУСЯ, с
предоставени права за стопанисване и управление на яз.„Радан войвода“, по
силата на Акт за публична държавна собственост №9911/24.02.2020 г.
Безспорно, като разполагащ с права на собственик на процесния язовир,
жалбоподателят е длъжен да изпълнява в срок дадените предписания от
контролните органи. Жалбоподателят не е изпълнил в указания срок – до
30.11.2020 г. включително, даденото задължително предписание в Раздел 5,
Предписания по т.1: „По техническата документация“, в т.1.5. от Протокол
№05-01-40/02.10.2020 г., за привеждане на язовира в съответствие с
изискванията на чл.106, ал.1, т.1 от цитираната Наредба, доколкото не е
представил в ДАМНТ геодезическо заснемане на язовира /височина на
стената, откоси, характерни коти, съоръжения/. Констатацията за
неизпълнение е отразена в хода на извършената проверка на 22.04.2021 г. на
9
място и по документи в обекта на контрол и обективирана в съставения
Констативен протокол №05-01-31/23.04.2021 г. в Раздел 3, т.1.2 –
„Неизпълнени предписания“, а именно: „Да се представи в ДАМНТ
геодезическо заснемане на язовира /височина на стената, откоси, характерни
коти, съоръжения/“. С поведение си, изразяващо се в бездействие, при
вменено от закона задължение за извършване на определено действие,
жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на описаното в
АУАН и НП административно нарушение. Предвид гореизложеното, съдът
намира, че правилно жалбоподателят, с предоставени права на собственик на
процесния язовир, е санкциониран за неизпълнение на задължението си по
чл.190а, ал.2, във вр. с ал.1, т.3 от ЗВ. Направеното описание на нарушението
в АУАН и НП, изцяло съответства на установените от събраните по делото
доказателства – писмени и гласни, фактически обстоятелства.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че правилно АНО е ангажирал
отговорността на жалбоподателя, като му е наложил имуществена санкция,
тъй като последният попада в кръга на субектите по чл.190а, ал.2 от ЗВ –
собственик на язовир, които могат да носят обективна, безвиновна
отговорност, без да се изследва въпросът за вината. Направеното възражение
в жалбата, че за процесния язовир е била представена комплексна оценка от
преходния собственик през 2018 г., откъдето ДАМНТ може да черпи
информацията, съдържаща се в геодезическото заснемане, поради което не е
налице нарушение на разпоредбата на чл.106, ал.1 от цитираната Наредба,
също се явява голословно и неоснователно. Видно от представените два броя
констативни протокола от ответната страна е, че за процесния язовир липсват
данните за квалификация на стената по чл.141а, ал.1 и ал.2 от ЗВ, които
включват и информацията, съдържаща се в геодезическото заснемане –
височина, откоси, характерни коти, съоръжения, от което следва извод, че
настоящият му собственик подлежи на контрол от ДАМНТ, включително и
относно задължението му да го приведе в съответствие с изискванията на
чл.106, ал.1, т.1 от цитираната Наредба, още повече, че съгласно даденото
заключение, яз.“Радан войвода“ е класифициран с първа висока степен на
потенциална опасност по три критерия: заплаха за човешки жертви, пряко
засегтани хора в заливаемата зона; засегнати елементи от втора, трета,
четвърта и пета категория по смисъла на чл.4, чл.6, чл.8 и чл.10 от Наредба
№1 за номенклатурата на видовете строежи и засегнати гори и обработваеми
10
селскостопански земи.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя,
разпоредбата на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ предвижда налагане на имуществена
санкция на юридическо лице в размер от 1000 до 20000 лева, което не
изпълни предписание по чл.190а, ал.1, т.3 или задължение по чл.190а, ал.2. С
процесното НП на жалбоподателя е наложено административно наказание в
минималния, предвиден в закона размер, при съобразяване тежестта на
нарушението и постигане на целите по чл.12 от ЗАНН, поради което не
подлежи на обсъждане въпроса за неговото намаляване по размер.
Не са налице предпоставките за квалифициране на нарушението като
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, с оглед значимостта на
защитените обществени отношения. По делото не са налице данни за
смекчаващи обстоятелства, които да характеризират извършеното нарушение,
като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
нарушения от същия вид. Нещо повече, жалбоподателят не ангажира никакви
доказателства за предприети мерки и действия от негова страна за изясняване
на техническото състояние на язовира и на условията за неговата
експлоатация, т.е. действия и мерки по изпълнение на даденото предписание.
Прекомерно продължаващото му бездействие, включително и към настоящия
момент, несъмнено завишава риска от настъпване на неблагоприятни
последици за обществото, околната среда и инфраструктурата, настъпването
на които е свързано именно с техническата неизправност на язовирната стена
и съоръженията към нея.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че обжалваното НП следва
да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено, с
произтичащите от това законни последици.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН, право на
разноски има ответната страна по жалбата в лицето на АНО. Правоимащата
страна претендира присъждане на направените такива в настоящото
производство в представеното писмено становище от надлежно упълномощен
процесуален представител на АНО, която претенция се явява основателна.
Съгласно чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда
11
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като размерът му
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл.37 от ЗПП, което от своя страна препраща към Наредбата за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл.27е от Наредбата,
възнаграждението за защита в производството по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В
настоящото /въззивно/ производство, наказващият орган е защитаван от
юрисконсулт. Делото е разгледано в едно съдебно заседание, разпитан е един
свидетел, същото не представлява фактическа и правна сложност. При това
положение, справедливият размер на възнаграждението за защита от
юрисконсулт е 80 лева, който съответства на минималния предвиден размер в
Наредбата, като разноските следва да се присъдят в полза на ДАМНТ.
В настоящото съдебно производство са направени деловодни разноски
в размер на 238,34 лева, представляващи заплатени от бюджена на съда пътни
разноски за явяване на свидетел, които с оглед изхода на делото и на
основание препращащата разпоредба на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.189, ал.3
от НПК, следва да се възложат за заплащане от жалбоподателя, в полза на
Софийски районен съд.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.2, т.5 във вр. с ал.9, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№НЯСС-307/22.12.2021 г., издадено от Председател на ДАМТН, с което на
ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „У. И С. Я.“ /ДПУСЯ/, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление ****, представлявано от изпълнителния
директор инжЦЦ.М.Б., на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.190а, ал.2,
във вр. с ал.1, т.3 от ЗВ, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН, ДЪРЖАВНО
ПРЕДПРИЯТИЕ „У. И С. Я.“ /ДПУСЯ/, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление ****, представлявано от изпълнителния директор
инжЦЦ.М.Б., да заплати на ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА
МЕТРОЛОГИЧЕН И ТЕХНИЧЕСКИ НАДЗОР, със седалище гр.София,
12
сумата от 80 лева /осемдесет лева/, представляваща направени разноски за
процесуално представителство в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.189, ал.3 от НПК,
ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „У. И С. Я.“ /ДПУСЯ/, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление ****, представлявано от изпълнителния
директор инжЦЦ.М.Б., да заплати сумата от 238,34 лева /двеста тридесет и
осем лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща направени
деловодни разноски в настоящото производство, в полза на СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град, на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението
от страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13