Р Е Ш Е Н И Е
№
339
гр.
Нови пазар, 06.11.2013 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Нови пазар в
публичното заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и тринадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Б.А., като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №122 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена
е искова молба с правно основание чл.108 от ЗС.
В исковата молба ищците М.С.С., С.М.С.,*** и Р.М. Ю. от гр. К., обл. Ш., всички представлявани от процесуалния им представител адв. Р. Н. от С. адвокатска колегия, твърдят, че ищецът М.С.С. е наследник на С. С.ев С.ов – бивш жител на с. Г., починал на *** г., който приживе притежавал в собственост 48, 400 дка земеделска земя, находяща се в землището на същото село. През 1956 г., след смъртта на С. С.ов, неговият по-голям брат М. С.ев С.ов се записал като член-кооператор в ТКЗС с 23 дка земи от горепосочените, а с остатъка от тях – 25 дка, записал своя син А.М.С. като член-кооператор на ТКЗС. А.С. починал на *** г., като негови наследници били ответниците по делото. В периода на възстановяване на собствеността на земеделските земи по реда на ЗСПЗЗ, А.М.С. подал две заявления до ПК – гр. К. – за възстановяване на собствеността върху 25 дка земи на него и за възстановяване на собствеността 23 дка на наследниците на М. С.ев С.. С решение №0005/13.02.1995 г. на ПК – гр. К. било възстановено правото на собственост на наследниците на М. С. С. върху следните имоти: нива с площ от 16 дка в местността “Карагьозлер”, имот №013007 и нива с площ от 7, 008 дка в местността “Махмуд Гьолджук, имот №036005, двете в землището на с. Г.. С решение №0005/13.02.1995 г. било възстановени и правото на собственост на А.М.С. върху следните имоти: нива с площ от 16, 999 дка в местността “Карагьозлер”, имот №013012 и нива с площ от 7, 989 дка в местността “Задал Каршъсъ”, имот №034009, двете в землището на с. Г.. От момента на възстановяването на нивите на А.М.С., той предоставил ползуването им на ищеца М.С.С., включително и с правото да се разпорежда с тях като собственик. Двамата имали уговорка наследодателят на ответниците да прехвърли на ищеца М.С.С. собствеността върху тези имоти, тъй като А.М.С. частично признавал, че това са земи на С. С. С.. Но това обещание не било спазено, тъй като през 2003 г. А.М.С. починал. Така от 1995 г. до есента на 2010 г. ищецът М.С.С. работил тези ниви като собственик, лично, необезпокояван от никого и с намерение за своене. Това обстоятелство било известно както на А.М.С., така и на неговите наследници. Ищецът М.С.С. счита, че е станал собственик на земите, на основание изтекла в негова полза придобивна давност. Съобразявайки разпоредбите на чл.5, ал.2 от ЗСПЗЗ, чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ и чл.79, ал.1 от ЗС, ищецът счита, че придобивният десетгодишен давностен срок е изтекъл в негова полза на 21.11.2007 г. и от този момент той е станал собственик на земите. Към този момент ищецът М.С.С. имал сключен граждански брак с М. Х. С., поради което земите били придобити по давност от двамата съпрузи. Съпругата на ищеца починала на *** г. и нейни наследници били другите ищци по делото – деца на ищеца М.С.С. и починалата му съпруга. Към настоящия момент процесните имоти били във владение на ответниците. Поради така изложените обстоятелства, ищците молят съда, като установи, че те са собственици – ищецът М.С.С. по давностно владение, а ищците С.М.С. и Р.М.Ю. по наследство на земите, да осъди ответниците да им предадат владението на земеделските земи, които се намират в землището на с. Г., обл. Ш., а именно: нива - поземлен имот с идентификатор №18188.13.12 в местността “Карагьозлер”, с площ от 16 998 кв.м., при граници имоти №18188.13.42, №18188.13.15, №18188.13.6, №18188.13.5 и №18188.13.13 и нива – поземлен имот с идентификатор №18188.34.9 в местността “Задал Каршъсъ”, с площ от 7 990 кв.м., при граници имоти №18188.42.28, №18188.34.51, №18188.34.8 и №18188.34.10. Ищците молят, да им бъдат присъдени и направените по делото разноски.
На ответниците С.А.М. от с. Г., обл. Ш. и Н.А. Б. от с. П., обл. Р. са връчени съдебните книжа по делото и им е указан законовия срок за отговор по молбата. В срока за отговор такъв е депозиран само от ответницата Н.А.Б., действаща чрез процесуалния си представител адв. Д. Д. от АК – Р.. В отговора се твърди, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Собственик на процесните земеделски земи бил наследодателят на ответниците по силата на решението на ОСЗ – гр. К., което представлявало документ за собственост.
От ответника С.А.М. не е депозиран отговор, същият не се явява на насроченото открито заседание по делото и не взема становище по предявения иск.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: От представените по делото удостоверения за наследници №***** г., №***** г., всички изд. от Кметство – с. Г., обл. Ш., както и от данните от служебно приложеното към настоящото дело гр.д. №287/2009 г. е видно, че ищецът М.С.С. е син и наследник на С. С. С., който е починал на *** г. С. С. С. е бил брат на М. С. С., починал на *** г. М. С. С. е оставил за свои наследници сина си – А.М.С. и дъщеря си Н. М. О.. А.М.С. е починал на *** г., като негови наследници са ответниците по делото С.А.М. и Н.А.Б.. Ищецът по делото М.С.С. е имал сключен граждански брак, но съпругата му М.Х. С. е починала на *** г., като нейни наследници са останалите ищци по делото С.М.С. и Р.М.Ю..
С решение №0005/13.02.1995 г. на Поземлена комисия – гр. К. на А.М.С. е възстановено с план за земеразделяне правото на собственост върху земеделски земи, находящи се в землището на с. Г., обл. Ш. – нива с площ от 16, 999 дка, четвърта категория, в местността „Карагьозлер” и нива с площ от 7, 989 дка, четвърта категория, в местността „Задал каршъсъ”. Тези земи, съгласно представените по делото скици №3153/01.03.2013 г. и №3152/01.03.2013 г. понастоящем се индивидуализират по следния начин: нива - поземлен имот с идентификатор №18188.13.12 в местността “Карагьозлер”, с площ от 16 998 кв.м., при граници имоти №18188.13.42, №18188.13.15, №18188.13.6, №18188.13.5 и №18188.13.13 и нива – поземлен имот с идентификатор №18188.34.9 в местността “Задал Каршъсъ”, с площ от 7 990 кв.м., при граници имоти №18188.42.28, №18188.34.51, №18188.34.8 и №18188.34.10.
С решение под същия номер и от същата дата е възстановено пак с план за земеразделяне правото на собственост на наследниците на М. С. С. върху земеделски земи, находящи се в землището на с. Г. - нива с площ от 16, 001 дка, четвърта категория, в местността „Карагьозлер” и нива с площ от 7, 008 дка, четвърта категория, в местността „Махмуд гьолджук”. Въз основа на последното от посочените решения е издаден и нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ №*** г. на НпРС на името А.М.С. и Н. М. А. за нивите с площ от 16, 001 дка и 7, 008 дка.
От срана на ищците по делото са посочени гласни доказателства – показанията на свидетелите Д. Д. Я. и А. Н. М.. От показанията на свидетелите, на които съдът няма основание да не даде вяра, се установява, че след възстановяването на земите на А.М.С., същият ги предоставил на ищеца М.С.С. да ги обработва като собствени и от 1996 г. ищецът установил фактическа власт върху двете ниви с намерението за своене. В периода от 1996 г. до 2010 г. единствено ищецът обработвал земите и то като собствени. А.М.С. предоставил земите на ищеца, защото всъщност те преди това били собственост на бащата на ищеца, но тъй като същият починал преди масовизацията, то в ТКЗС неговите земи били внесени и записани на името на А.М.С.. След смъртта на А.С. през 2003 г. владението на ищеца продължило все непрекъснато, явно и спокойно. Синът на А.С. – ответникът С.А.М. също признавал, че тези земи са на ищеца и дори нееднократно заявявал пред свои познати, включително и пред свидетелите, че двете ниви са на ищеца и ответникът нямал претенции към тях. Ответникът имал други собствени земеделски земи, които обработвал. До 2010 г. и ответницата Н.А.Б. не оспорила собствеността на ищеца, но след това изявила претения спрямо ищеца, заявявйки му, че тя притежава дял от процесните ниви по наследство от своя баща.
Горепосочените факти съдът приема за установени по категоричен начин от представените по делото доказателства, а и от материалите по приложеното към настоящото дело гр.д. №287/2009 г. Въз основа на тези факти се налагат следните изводи: От 1996 г. ищецът е установил фактическа власт върху процесните имоти, с намерение да ги свои. Владението над имотите му е било предадено от лицето, което се легитимира като техен собственик, поради което следва да се счита безспорно, че своето владение ищецът е демонстрирал пред собственика, който не се е противопоставил на това владение до смъртта си през 2003 г. След това ищецът е владял необезпокоявано и непрекъснато имотите до 2010 г., демонстрирайки владението си спрямо наследниците на собственика – ответниците по делото. Обстоятелството, че владението му е било демонстрирано пред ответника С.А.М. е безспорно, защото е установено, че двамата живеят в едно и също населено място, като на ответника е било добре известно, че ищецът упражнява фактическата власт върху имотите с намерение за своене и ответникът не се е противопоставил на това владение. Владението на ищеца е било демонстрирано и пред ответницата Н.А.Б., защото очевидно е, че същата е знаела, че ищецът владее процесните земи и след смъртта на А.М.С. не е оспорила владението му. В случая е без значение съобщеното от свидетелите обстоятелство, че ответницата живее в друго населено място и рядко посещава с. Г., защото е установено в съдебната практика, че владението е успешно демонстрирано от владелеца спрямо собственика от момента, от който последният е могъл да узнае за фактическата власт и намерението за своене и не им се е противопоставил. Свидетелите по делото заявяват, че след 2010 г. ответницата изявила претенции спрямо процесните имоти, но тези претенции, по мнение на съда, не са могли да прекъснат владението на ищеца, или да го обезпокоят и оспорят в правния смисъл на понятието, защото за обезпокоено и оспорено владение се счита това, спрямо което е била предявена искова претенция. В настоящия случай няма данни ответницата да е оспорила владението по исков ред, а и към 2010 г. в полза на ищеца е изтекла десетгодишната придобивна давност, поради което същият е станал собственик на имота. Независимо от обстоятелството, че ищецът още през 1996 г. е установил владение върху имотите, но придобивната давност в негова полза е започнала да тече от 1997 г., предвид разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОННИ и е изтекла през 2007 г. Установено е, че през периода на владение ищецът е имал сключен граждански брак с М.Х. С.. Следователно придобитите по давност от ищеца недвижими имоти са имали статут на съпружеска имуществена общност. М.Х. С. е починала на 03.01.2011 г. След смъртта й нейният дял от процесните земи се е разпределил между ищеца и децата им – ищците С.С. и Р.Ю., поради което същите са съсобственици на имотите, наред с баща си.
Предвид гореизложеното съдът счита, че предявеният иск с правно основание по чл.108 от ЗС е основателен и доказан. Безспорно е установено, че ищецът М.С. е станал собственик на процесните ниви по давностно владение, а ищците С.С. и Р.Ю. са станали собственици на същите имоти по наследство, поради което и те следва да бъдат признати за такива по отношение на ответниците. Доколкото по делото е налице твърдение, че понастоящем не ищците, а ответниците владеят имотите, което твърдение не е опровергано по делото, то съдът следва да осъди двамата ответници да предадат на ищците владението върху процесните земи.
При този изход на процеса, ответниците следва да заплатят на ищците направените по делото разноски в размер на 475 лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците С.А.М. с ЕГН ********** от с. Г., обл. Ш., ул. „***** и Н.А.Б. с ЕГН ********** от с. П., обл. Р., че ищците М.С.С. с ЕГН ********** от с. Г., обл. Ш., ул. „***”, №9, С.М.С.с ЕГН ********** от с. Г., обл. Ш. и Р.М.Ю. с ЕГН ********** от гр. К., обл. Ш. са собственици на следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. Г., обл. Ш., а именно: нива - поземлен имот с идентификатор №18188.13.12 в местността “Карагьозлер”, с площ от 16 998 кв.м., при граници имоти №18188.13.42, №18188.13.15, №18188.13.6, №18188.13.5 и №18188.13.13 и нива – поземлен имот с идентификатор №18188.34.9 в местността “Задал Каршъсъ”, с площ от 7 990 кв.м., при граници имоти №18188.42.28, №18188.34.51, №18188.34.8 и №18188.34.10.
ОСЪЖДА С.А.М. с ЕГН ********** от с. Г., обл. Ш., ул. „***** и Н.А.Б. с ЕГН ********** от с. П., обл. Р. да предадат на М.С.С. с ЕГН ********** от с. Г., обл. Ш., ул. „***, С.М.С.с ЕГН ********** от с. Г., обл. Ш. и Р.М.Ю. с ЕГН ********** от гр. К., обл. Ш. владението върху следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. Г., обл. Ш., а именно: нива - поземлен имот с идентификатор №18188.13.12 в местността “Карагьозлер”, с площ от 16 998 кв.м., при граници имоти №18188.13.42, №18188.13.15, №18188.13.6, №18188.13.5 и №18188.13.13 и нива – поземлен имот с идентификатор №18188.34.9 в местността “Задал Каршъсъ”, с площ от 7 990 кв.м., при граници имоти №18188.42.28, №18188.34.51, №18188.34.8 и №18188.34.10.
ОСЪЖДА
С.А.М. с ЕГН ********** от с. Г., обл. Ш., ул. „*****
и Н.А.Б. с ЕГН ********** от с. П., обл. Р. да заплатят на М.С. С. с ЕГН **********
от с. Г., обл. Ш., ул. „***, С. М.С. с ЕГН **********
от с. Г., обл. Ш. и Р.М.Ю. с ЕГН ********** от гр. К.,
обл. Ш. направените по делото разноски в размер на 475 лв. /четиристотин седемдесет и пет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред
Шуменския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / П /