и за да се произнесе, взе предвид: С присъда № 38/22.05.2008 г., постановена по НОХД №391/2008 г., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Ангел Огнянов Стоянов за виновен в това, че на 23.03.2006г. в гр.Кърджали, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – 10 бр. калодки Р10-320 на обща стойност 175.25лв., собственост на Вагоно-ревизорски участък гр.Кърджали при Поделение за товарни превози гр.Пловдив, от владението на материално отговорното лице Аркади Иванов Иванов, без негово съгласието и с намерение противозаконно да ги присвои, като вещите са били оставени без постоянен надзор, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2 във вр. с с чл.195, ал.1, т.2, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” и чл.54 от НК, го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, което да бъде изтърпяно при първоначален “строг” режим на основание чл.47, ал.1, б.”б” от ЗИН. Подсъдимият е осъден да заплати по сметка на РС-Кърджали, направените по делото разноски в размер на 95 лева. Съдът е постановил след влизане на присъдата в сила веществените доказателства - 10бр. калодки да се върнат на собственика им. Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Ангел Огнянов Стоянов, в която се твърди, че така постановената присъда е неправилна. Сочи се, че той не бил извършил процесната кражба, а бил помолен от св.Мюмюн да пренесат с каруцата на брат му железа, които да предадат във вторични суровини, като първоначално той не предполагал, че тези железа били крадени. Сочи нови гласни доказателства. В съдебно заседание жалбодателят лично и чрез защитника си – адв.Стоянов поддържа жалбата си и счита, че от събраните гласни доказателства се установявало, че той не е автор на деянието, за което е обвинен, поради което моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и вместо нея да се постанови нова, с която подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали в съдебно заседание счита жалбата за неоснователна, поради което и моли същата да се остави без уважение. Присъдата на районният съд счита за правилна, законосъобразна и обоснована, произнесена в съответствие със събраните доказателства. Моли обжалваната присъда да бъде потвърдена. Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени в протеста, констатира: Жалбата е неоснователна. От събраните по делото доказателства, включително и събраните такива на въззивното съдебно следствие се установява следната фактическа обстановка: През нощта на 24 срещу 25 март 2006г. подсъдимият Стоянов бил в района на жп-гара Кърджали и видял, че в метален контейнер, който не се заключва, се съхраняват чугунени калодки, които се използват за спирачки на вагони. Подс.Стоянов извадил 10 броя калодки, начупил ги и ги поставил в чували, след което ги скрил в близките храсти. На сутринта служители от жп-гара Кърджали забелязали липсата на калодките от местото, където се съхранявали и съобщили за това в РПУ-Кърджали. Полицейските служители предупредили в пунктовете за изкупуване на метали да сигнализират, ако някой им занесе чугунени спирачки /калодки/ за вагони. На 25.03.2006 г. около обяд подс.Стоянов отишъл с кон с каруца до мястото, където вечерта бил скрил калодките, натоварил един чувал на каруцата и тръгнал в посока пункта за изкупуване на вторични суровини срещу военна рампа до жп-гарата. По време на пренасяне на чувала от храстите до каруцата, подсъдимият бил забелязан от св.Мехмедали Мюмюн, негов съсед, който по това време работел като чистач на жп-гарата. Подс.Стоянов отишъл в пункта за изкупуване на метали на „К и А” ЕООД гр.Хасково, находящ се срещу военна рампа на жп-гара Кърджали, свалил от каруцата чувала с калодките и го поставил за теглене. Металите излезли около 100 кг. Изкупчикът – св.Вълчев поискал личната карта на подсъдимия и записал данните му в съответния журнал, като Стоянов му заявил, че ще донесе още един чувал с метали, поради което оставил личната си карта при св.Вълчев. След като подс.Стоянов се отдалечил св.Вълчев се обадил в полицията, тъй като забелязал, че предадените калодки, които се използват в спирачната система на вагоните, макар и счупени са нови и неизползвани. При пристигането на полицейските служители св.Вълчев им предал оставените от подсъдимия калодки ведно с личната му карта. От заключението на изготвената на досъдебното производство експертиза от вещото лице Ценов, прието като доказателство по делото, се установява, че към датата на престъплението, отнетите вещи – 10 бр. калодки възлизат на обща стойност 175.25лв. Въз основа на така приетата фактическа обстановка следва да се направи извод, че подсъдимият е извършил кражбата, за която е предаден на съд. Изложената от подс.Стоянов версия, че той не е автор на деянието, а само е извършвал услуга на св.Мюмюнали Мюмюн, пренасяйки с каруцата на брат си чувал с чугунени калодки от жп-гарата до пункта за изкупуване на вторични суровини, за което бил помолен именно от св.Мюмюн, се опровергава от другите събрани по делото доказателства – показанията на свидетелите Мюмюн, Вълчев, Иванов, Господинов, Димитров и Чолаков, които са напълно еднопосочни, последователни, логични, кореспондиращи по между си и взаимно допълващи се. Извършеният от районния съд анализ на събраните на първоинстанционното съдебно следствие доказателства е правилен и обоснован, поради което се споделя от настоящия съдебен състав. Направените в тази връзка изводи относно авторството на деянието не се променят и след преценка на новосъбраните на въззивното следствие доказателства – показанията на свидетелите Борка Антонова, Огнян Стоянов и Тодор Стоянов. Така от показанията на св.Борка Антонова се установява, че имало един случай през миналата година, може би зимата, когато вечерта у тях дошъл св.Мюмюнали Мюмюн /Димитър/ и им поискал техния кон, за да си свърши някаква работа, като за услугата обещал да им заплати 10 лева. Свидетелката заявява, че не е видяла и не знае дали тогава и подс.Ангел Стоянов е отишъл със св.Мюмюн. Или показанията на св.Антонова се явяват ирелевантни за процесния случай и в никакъв случай не са в подкрепа на изложената от подсъдимия версия относно неучастието му в разглежданата кражба. Не може да бъде направен противен извод и от показанията на свидетелите Тодор Стоянов и Огнян Стоянов – братя на подсъдимия, нито показанията им разколебават направения извод относно авторството на деянието. Те преразказват в по-голямата й част версията на подсъдимия без да могат да уточнят кога е бил случая, но в същото време обясняват, че подсъдимият бил разбрал, че желязото на св.Мюмюн, което превозвал с каруцата било крадено, но въпреки това той лично го предал в пункта представяйки личната си карта. Макар в показанията им да липсва каквато и да било конкретизация на времето и датата за случая, който разказват, но въпреки това се приеме, че разказаното от тях касае именно процесния случай, то напълно нелогично в техния разказ се явява поведението на подс.Ангел Стоянов, който въпреки, че бил разбрал, че пренасяното желязо е крадено, то именно той го предал и дал личната си карта на изкупчика, за да бъде отразен в съответния журнал във фирмата за изкупуване на вторични суровини, че железата са негови и той лично ги предава. Освен, че са нелогични показанията на двамата свидетели са и в противоречие с показанията на свидетелите Мюмюн и Вълчев, които взаимно си кореспондират. Така първият категорично отрича да е предавал заедно с подсъдимия желязо за вторични суровини, което да са взели от района на жп-гарата, а вторият свидетел – изкупчик в пункта разказва, че именно подсъдимият е човека, който е предал въпросните калодки поставени в чувал и го е попитал дали ще изкупи още един чувал с калодки, ако му занесе, но поради междувременното пристигане на полицаи в пункта подсъдимия избягал и не само, че не е предал още един чувал, но въпросния ден не се е върнал дори да си вземе оставената у св.Вълчев лична карта. Предвид изложеното, а и с оглед обстоятелството, че свидетелите Тодор Стоянов и Огнян Стоянов са братя на подсъдимия и като такива се явяват пристрастни и заинтересовани от изхода на делото, съдът не дава вяра на техните показания. От обективна страна е безспорно, че извършеното от подсъдимия деяние осъществява признаците на престъплението кражба, като същата правилно е квалифицирана като съставомерна по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.2 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК. Квалификацията по чл.196, ал.1, т.2 от НК във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК – кражба представляваща опасен рецидив се обуславя от обстоятелството, че към датата на извършване на деянието подс.Стоянов е бил осъждан повече от два пъти на наказание „лишаване от свобода”, включително и за срок не по-малък от една година за тежки умишлени престъпления от общ характер, наказанията по които не са били отложени на основание чл.66 от НК. Видно от приложеното свидетелство за съдимост, ведно с бюлетините за съдимост, подс.Стоянов е осъждан многократно, като от значение за квалификацията „опасен рецидив” са следните осъждания: присъда в сила от 29.07.2003 г. по НОХД № 489/2003 г. на РС – Кърджали, с която е осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 23 дни за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.5, във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а”, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК; присъда в сила от 28.10.2003 г . по НОХД №84/2003 г. на РС-Кърджали и присъда в сила от 24.02.2004 г. по НОХД №710/2003 г. на РС – Кърджали, и двете за извършени кражби при условията на опасен рецидив, по които с определение №44/10.05.04 г. по НОХД № 710/03 г. на РС – Кърджали е определено едно общо наказание, а именно „лишаване от свобода” за срок от две години. Квалификацията по чл.195, ал.1, т.2 от НК се обуславя от обстоятелството, че отнетите вещи са били оставени без постоянен надзор, а именно в незаключен контейнер в близост до сградата на жп-гара – Кърджали. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Извършителят Стоянов е съзнавал общественоопасния характер на деянието и общественоопасните последици на извършеното и е искал, пряко целял тяхното настъпване. При определяне вида и размера на наказанието първоинстанционният съд е обсъдил както обществената опасност на деянието, така и обществената опасност на дееца. Съобразени и преценени са също така отегчаващите и смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, след което първоинстанционният съд е достигнал до правилния извод, че с оглед на много ниския престъпен резултат, в случая наказанието следва да бъде определено към минималния, предвиден в текста на закона размер, а именно “лишаване от свобода” за срок от три години, което следва да бъде изтърпяно ефективно, поради наличието на формални пречки за приложение института на условното осъждане - предходните осъждания на подсъдимия на лишаване от свобода за престъпления от общ характер, а и преди всичко за поправянето на подсъдимия. Първоначалния режим на изтърпяване на наказанието следва да бъде “строг” на основание чл.47, ал.1, б.”б” от ЗИН, така както е постановил и решаващия съд. Така определеното наказание по вид и размер съответства на тежестта на извършеното от подсъдимия Стоянов деяние и би оказало възпитателно и възпиращо въздействие както спрямо личността му, така и по отношение на останалите членове на обществото, т.е. би изпълнило целите на личната и генералната превенция на закона. В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата на Кърджалийския районен съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на обжалвания съдебен акт на това основание. Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да бъде потвърдена присъда № 38/22.05.2008 г., постановена от Кърджалийския районен съд по НОХД № 391 по описа за 2008 г. на същия съд. Ето защо и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т. 6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 38/22.05.2008 г., постановена по НОХД № 391/2008 от Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: Членове:1.
2. |