№ 65
гр. Плевен, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на осми юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Търговско дело №
20214400900114 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на С. Р. О., с ЕГН
**********, с посочен адрес: ******, подадена чрез пълномощника адв. К. Д.
от АК-Ловеч, против ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД,
със седалище гр. София, ЕИК ******, с която е предявен иск за присъждане
на обезщетение за неимуществени, причинени от ПТП, настъпило на
14.01.2021 г., с ППС, застраховано при ответното дружество по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
с цена на иска в размер на сумата от 60 000 лв., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата претенция до окончателното изплащане на
сумата.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения:
На 14.01.2021 г., около 18.22 ч., на ПП-I-3 Бяла – Ботевград, на км 133+576, в
******, е възникнало ПТП между ППС „Нисан Кабстар“, с рег.№ ******,
управлявано от водача Г. В. Г., и пешеходеца С. Г. О., при следните
обстоятелства: пресичайки пътното платно ищецът пресякъл осовата линия,
респектгивно цялото платно за насрещно движещите се автомобили и е бил
ударен в дясното по посока на движение платно от автомобила, управляван от
Г. В. Г., като това се случило в тъмната част от денонощието, при добре
осветена пътна настилка и добра видимост. Виновен за катастрофата е
водачът на ППС, който вероятно е карал с превишена скорост в населеното
1
място и несъобразявайки се с пътните условия, и не е успял да избегне удара.
Според ищеца в представения от него констативен протокол фактическата
обстановка е сгрешена, тъй като е разменена ролята на участниците в
произшествието и невярно е отразено, че пешеходецът внезапно е излязъл на
пътното платно. Ищецът е пострадал от катастрофата и е бил приет за
лечение в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ с оплаквания за болки в кръста,
дясната гръдна половина, задух и болки в крайниците. След извършените
медицински прегледи било установено, че има фрактура на шест ребра,
засегнат бял дроб, кръвоизлив в корема. Извършено му било оперативно
лечение, при което от корема му били извадени около ½ литра кръв.
Извършени му били и други манипулации, описани в представената епикриза.
Прекарал в болницата общо дванадесет дни, като впоследствие лечението му
продължило в домашни условия. За увреждащия автомобил е имало валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № BG/22/1120003061301,
сключена с ответното дружество. Ищецът е предявил пред застрахователя
извънсъдебна претенция за неимуществени вреди, по която е образувана щета
№ 1441-1000-03-21-7079. По същата застрахователят е изискал допълнително
документи, което действие ищецът счита за отказ да му бъде изплатено
обезщетение, както и че със същото се цели необосновано забавяне и
удължаване на процедурата по уреждане на претенцията. В резултат на
процесното ПТП ищецът е претърпял неимуществени вреди, съществени по
своя характер, болки и страдания, и стрес за продължителен период след
инцидента, които счита, че са пряка и непосредствена последициа от
виновното поведение на водача на застрахованото при ответника ППС,
поради което за него е налице правен интерес от предявяване на пряк иск
срещу застрахователя.
Ответникът оспорва изцяло исковата претенция за неимуществени
вреди по основание и по размер, като счита същата за недължима и отделно –
за прекомерна. Оспорва всички фактически твърдения в исковата молба по
основанието на предявената претенция за неимуществени вреди. Оспорва
твърденията в исковата молба относно начина на настъпване на ПТП, а
именно, че водачът на ППС „Нисан Кабстар“ с рег.№ 2397 КТ – Г. В. Г. не е
спазил правилата за движение по пътищата. Оспорва твърденията, че в
причинно-следствена връзка от осъществяване механизма на ПТП за ищеца
са настъпили посочените в исковата молба телесни травми и здравословни
2
състояния, както и твърденията за техния морфологичен характер, за
провежданото лечение, неговото естество и продължителност. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, изразяващо се в неизпълнение на лекарските предписания и
поради извършено нарушение на чл. 113 ЗДвП, тъй като преди да навлезе на
платното за движение, не се е съобразил с приближаващите пътни превозни
средства. Навежда твърдения за изключителен принос на пострадалия С.О. за
настъпването на вредоносния резултат.
Исковата претенция се поддържа в открито съдебно заседание от
процесуалния представител на ищеца адв. К. Д., който е представил и
писмена защита по делото.
Ответното дружество се представлява в открито съдебно заседание от
пълномощника адв. Н.М., който също е депозирал писмена защита.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи с оглед нормата на чл. 235, ал. 2 и съобразно
приетия доклад по делото, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е приложен като писмено доказателство констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, съставен на 25.01.2021 г. от служител
при ОД на МВР – Плевен. От данните на същия се установява, че ПТП е
настъпило на 14.01.2021 г., около 18:22 ч. в с******, с участници пешеходец
– С. Р. О., ЕГН **********, от ****** и ППС „Нисан Кабстар“ с рег. №
******, с водач Г. В. Г., при следните описани в протокола причини за ПТП:
Пешеходецът, който е пострадал от ПТП, навлиза внезапно на пътното платно
и бива ударен от преминаващото ППС.
Установява се, от писмото на Районна прокуратура – Плевен /л.30/, че
по образуваното във връзка с процесното ПТП досъдебно производство №
ЗМ-12/2021 г. по описа на ОД на МВР- Плевен, преписка № 00281/2021 г. на
РП-Плевен, към 22.09.2021 г. няма привлечено обвиняемо лице.
За изясняване механизма на процесното ПТП по делото е допусната
съдебна автотехническа експертиза. От приетото заключение на вещото лице
по същата - инж. В.П., както и от изслушването на вещото лице в съдебно
заседание, се установява, че водачът на автомобила „Нисан Кабстар“ се е
движил в населеното място със скорост от 62,14 км/ч непосредствено преди
3
удара с пешеходеца С.О.. Последният е започнал да пресича платното за
движение на ****** в момент, в който челната част на МПС е отстояла на 50
м от мястото на удара. Водачът на автомобила предприел ефективно спиране
едва, когато челната част на МПС е отстояла на разстояние 29,34 м от мястото
на удара. Движейки се един към друг – автомобилът закъснително, а
пешеходецът транслационно, е последвал контакт между тях, представляващ
начало на удара. Ударът е станал в преден ляв калник на автомобила и в
ребрената част на пешеходеца. От началото на удара върху пешеходеца е
възникнал ударен импулс, като след контакта на тялото му с автомобила,
следствие на реализираното спиране от водача на МПС, то се е отделило от
автомобила и след съответно преобръщане се установило в покой. В момента
на удара скоростта на автомобила е била 55,4 км/ч. Произшествието е станало
в тъмната част на денонощието, но осветлението на улицата е работило, което
подобрява възможността за водача на автомобила да възприеме пешеходеца.
Възможността за видимост на пешеходеца, който се движи по пътното
платно, е била на значително разстояние. В близост до мястото на пресичане
на пешеходеца няма пешеходна пътека. Той не е намерил място, където да
пресече улицата безопасно. Движил се е където му е било най-удобно.
Според вещото лице, при установеното закъснение на водача на автомобила с
1.59 секудни да реагира, ако се е движил с по-ниска скорост е имал
възможност да стои на по-голямо разстояние от мястото на удара, да намали
скоростта и да спре, като предотврати произшествието.
По делото е разпитан като свидетел водачът на товарния автомобил
„Нисан Кабстар“ Г.Г.. Същият е заявил, че е видял пешеходеца
непосредствено преди удара. На улицата нямало осветление и пешеходецът
бил с тъмни дрехи. Той идвал от тротоара от лявата на страна на автомобила
и се ударил в предния ляв калник. Свидетелят е заявил още, че управлявал
товарния автомобил със скорост 40-50 км/ч в населеното място. Дори
споделил с колегите си, които пътували с него, че на това място има полиция
и снимат, поради което трябва да намали скоростта, нищо че е тъмно.
Относно механизма на процесното ПТП по делото са събрани гласни
доказателства и чрез разпит на свидетеля А.А., който е присъствал на мястото
на инцидента. Същият е дал показания, че вечерта били заедно с пострадалия
С.О. и пили вино. Тръгнал да изпраща О.. Погледнали и двамата наляво на
4
улицата и не видели светлини. Надясно имало светлини, но изглеждали далеч.
О. тръгнал да пресича улицата, като в този момент свидетелят се обърнал, за
да се прибере вкъщи. Тогава чул удар, обърнал се и видял О. на земята.
Според свидетеля пострадалият не е бил видимо пиян. Заявил е още, че пред
дома му участъкът от улицата е прав и осветен, в близост няма пешеходна
пътека.
Установява се от заключението на вещото лице доц.д-р Д.Д. по
назначената съдебно-медицинска експертиза, че в пряка причинна връзка от
процесното ПТП пострадалият С.О. е получил следните травматични
увреждания: излив на кръв и проникване на въздух в лявата гръдна половина
/т.н. хемопневмоторакс/; проникване на въздух под кожата в горната дясна
половина на гръден кош /подкожен емфизем/; контузия на паренхима на
десния бял дроб; счупване на шест ребра вдясно /две от тях по две фрактурни
линии/; счупване на пето ляво ребро. Пострадалият бил транспортиран в
болница в гр. Плевен и настанен в отделение по гръдна хирургия, където бил
опериран. Извършена му била торакоцентеза, състояща се в пункция в шесто
дясно междуребрие и изсмукване на кръвта и проникналия въздух. След 12
дни бил изписан в подобрено общо състояние за продължаване лечението
вкъщи. Според заключението нормалният оздравителен процес при такъв вид
травми продължава около три месеца и обикновено след този срок приключва
с пълно оздравяване. В конкретния случай, предвид възрастта на пострадалия,
е възможно възстановителният период, през който той е търпял болки и
страдания, да е малко по-продължителен – до около 4 месеца. При
извършения преглед на ищеца вещото лице е установило, че оздравителният
процес е завършил без сериозни остатъчни явления. Не са налице
усложнения, удължаване на оздравителния процес и остатъчни явления, за
каквито липсват и медицински документи по делото. Възможно е при
промяна на времето и физически натоварвания субективно ищецът да чувства
някакви болки, но те нямат съществено практическо значение за ежедневната
битова дейност.
За установяване на твърденията в исковата молба за претърпени от
ищеца неимуществени вреди от процесното ПТП по делото е разпитана като
свидетел неговата съпруга Е. О.а, чиито показания следва да бъдат преценени
при съобразяване разпоредбата на чл. 172 ГПК. Свидетелката е дала
показания, че след като се прибрал от болницата вкъщи, ищецът изпитвал
5
много силни болки. Приемал много лекарства, биели му инжекции в стомаха.
Ребрата много го болели и още продължават да го болят. Променил се много
след катастрофата, станал агресивен, спрял да пие.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът приема
следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск за неимуществени вреди е с правно
основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/.
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ дава право на увреденото лице,
спрямо което застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност“ е
отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя при спазване на
разпоредбата на чл. 380 КЗ, т.е. да е отправило писмена претенция към
застрахователя. Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица неимуществени и имуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие /чл. 429, ал. 1,
т.1 КЗ/.
Основателността на предявения пряк иск срещу застрахователя е
предпоставена от установяване наличието на непозволено увреждане,
настъпило в резултат на ПТП /противоправно деяние, извършено виновно, от
което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка
между деянието и настъпилите вреди/, както и че е налице договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, действащ към датата на настъпване
на събитието и покриващ отговорността на причинителя на вредите.
В настоящия случай с определението по чл. 374 ГПК от 04.10.2021 г.
е прието за безспорно установено между страните наличието на
застрахователна полица № BG/22/1120003061301, издадена от ответното
дружество за ППС „Нисан Кабстар“, с рег. № ******, валидна към 14.01.2021
г.
Също така, по делото са ангажирани доказателства за заявена от
ищеца писмена претенция пред застрахователя – ответник, получена на
10.02.2021 г., по която е била образувана щета № 1441-1000-03-21-7079, но не
е изплатено застрахователно обезщетение.
Съдът приема, че обстоятелствата, касаещи механизма на процесното
6
ПТП, възникването на същото в резултат на виновното и противоправно
поведение от страна на водача на застрахования при ответното дружество
товарен автомобил, както и причинноследствената връзка между поведението
на делинквента и претърпените от ищеца травматични увреждания се
установяват по категоричен начин от събраните по делото доказателства.
Товарният автомобил „Нисан Кабстар“ се е движил със скорост,
надвишаваща максимално допустимата скорост за населено място от 50 км/ч.
Следователно водачът е нарушил императивните разпоредби на чл. 20, ал. 2
от ЗДвП и на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Нарушил е също така и разпоредбите на
чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 116 от ЗДвП, тъй като движейки се по прав, осветен от
уличното осветление участък на пътя и при добра видимост, той не е бил
достатъчно внимателен, за да забележи навреме слизащия от тротоара
пешеходец и да предприеме спиране, с което да предотврати инцидента.
В тази връзка съдът не кредитира показанията на водача на товарния
автомобил, разпитан като свидетел по делото, относно скоростта, с която
твърди, че се е движил през населеното място, и относно липсата на
осветление в участъка на процесното ПТП, тъй като същите са в
противоречие със заключението на вещото лице и с показанията на свидетеля
Асенов.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от получените травматични увреждания, са пряка и
непосредствена последица от деянието на делинквента и подлежат на
репариране.
По арг. от чл. 52 ЗЗД обезщетението за тези вреди следва да се
определи от съда по справедливост и при съобразяване възприетите с
Постановление № 4/1968 г. на ВС критерии.
Съдът приема, че при определяне на дължимото обезщетение в случая
следва да се вземат предвид установените по делото обстоятелства, че към
момента на инцидента ищецът е бил на възраст 61 г., както и че от
настъпилото ПТП той е получил травматични увреждания, довели до
хоспитализация и инвазивна процедура. Търпял е силни болки от
физическите травми непосредствено след инцидента, но след 12-дневен
престой в болницата е бил изписан в подобрено общо състояние.
Възстановителният му период е продължил около три - четири месеца,
7
през което време е имал болки от счупените ребра с постепенно затихващ
интензитет. Понастоящем оздравителният процес при ищеца е завършил, без
усложнения и сериозни остатъчни явления.
В контекста на тези съображения съдът приема, че в случая
справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди
е в размер на 20 000 лв.
Ответникът своевременно е противопоставил възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
изразяващо се в неспазване на медицинските предписания и извършено
нарушение на чл. 113 от ЗДвП, тъй като преди да навлезе на платното за
движение, не се е съобразил с приближаващото ППС. На основание чл. 51, ал.
2 от ЗЗД ответникът е поискал намаляване на отговорността му за вреди.
Нормата предвижда санкция за увредения, ако е допринесъл за вредите, чрез
намаляване на обезщетението, което му се дължи.
Съпричиняването на вредоносния резултат изисква поведението на
пострадалия, изразяващо се в действие или бездействие, да е било
противоправно и в причинна връзка с настъпилите вреди, като за да е налице
съпричиняване не е необходимо пострадалият да има вина за увреждането. В
настоящия случай, с оглед доказателствения материал по делото, съдът
намира възражението на ответника за съпръчиняване на вредоносния резултат
от страна на ищеца за основателно на второто наведено основание. От
събраните по делото гласни доказателства и приетото заключение на вещото
лице по САТЕ се установява по несъмнен начин, че в близост до мястото на
инцидента няма пешеходна пътека. Установява се също така, че ищецът е
видял светлините на движещия се в дясното пътно платно автомобил, но
въпреки това е предприел пресичане. От показанията на свидетеля Асенов
става ясно, че двамата с ищеца са употребили алкохол непосредствено преди
инцидента, а съгласно заключението на вещото лице по СМЕ концентрацията
на алкохол в кръвта на ищеца е била 2.19 промила и тази стойност неминуемо
повлиява /влошава/ възприятията на пешеходеца за скоростта и далечината на
преминаващия автомобил. Вещото лице счита, че ако не е бил в състояние на
алкохолно опиване, ищецът би изчакал преминаването на автомобила, за да
пресече безопасно.
При това положение се налага извод, че ищецът е предприел пресичане
8
в нарушение на императивното изискване на чл. 113, ал. 1, т. 1, вр. с ал. 2 от
ЗДвП и с това свое поведение е допринесъл за настъпването на
произшествието.
Преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието,
съдът счете, че виновният водач е допринесъл в значително по-голяма степен
за настъпването на вредоносния резултат, а с поведението си пострадалият
С.О. е допринесъл за настъпването на инцидента и на собственото си
увреждане с 20 %, с който процент следва да се редуцира размера на
определеното по-горе обезщетение за неимуществени вреди, т.е. на ищеца
следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 16 000 лв.
Следва да бъде уважена и акцесорната претенция на ищеца за
присъждане на законна лихва върху сумата на обезщетението, считано от
датата на предявяване на исковата претенция до окончателното изплащане на
задължението.
При този изход на спора ответникът ЗК „Лев Инс“ АД гр. София следва
да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на
Плевенски окръжен съд сумата от 640 лв., явяваща се дължимата държавна
такса върху цената на уважения иск, както и сума в общ размер на 600 лв.,
представляваща възнаграждения на вещите лица по назначените съдебно-
медицинска и съдебна автотехническа експертизи.
Процесуалният представител на ищците адв. К. Д. претендира
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА с ДДС, съобразно
представеното пълномощно да осъществява процесуално представителство на
материално затруднено лице. Съдът счета, че в полза на адв. К.Д. от АК-
Ловеч следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален
размер от 1010 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, определено при
съобразяване уважената част на исковата претенция.
Ответното дружество също претендира присъждане на разноски.
Представен е списък по чл. 80 от ГПК за направени разноски по делото в
размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение и 20 лв. за заплатен депозит
за призоваване на свидетел. Представени са и писмени доказателства за
договорено и заплатено по банков път адвокатско възнаграждение в
претендирания размер. Полагащата се част от направените от ответника
9
разноски, съобразно отхвърлената част от исковата претенция, възлиза на
сумата от 748 лв.
Въз основа на гореизложените съображения, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София, ЕИК
******, да заплати в полза на С. Р. О., с ЕГН **********, с адрес: ******
обл. Плевен, ******, сумата от 16 000 лв. /шестнадесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 14.01.2021 г., причинено виновно от Г. В. Г., с ЕГН
**********, като водач на товарен автомобил „Нисан Кабстар“, с рег.№
******, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
в ЗК „Лев Инс“ АД, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано
от датата на подаване на исковата молба – 02.06.2021 г. г. до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата над сумата от 16 000 лв. до сумата от
20 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска поради уважено възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, а за разликата до пълния предявен размер от 60 000
лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София, ЕИК ******, да заплати в полза на
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД сумата от 640 лв. /шестотин и четиридесет
лева/, представляваща държавна такса върху цената на уважения иск, и сума
от 600 лв. /шестотин лева/, представляваща възнаграждения за вещи лица.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София, ЕИК ******, да заплати на адвокат
К.В. Д. от АК-Ловеч сумата от 1010 лв. /хиляда и сто лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК С. Р. О., с ЕГН
**********, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“
АД гр. София, ЕИК ******, сумата от 748 лв. /седемстотин четиридесет и
осем лева/, представляваща деловодни разноски съразмерно с отхвърлената
част от иска.
10
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
11