№ 107
гр. Пазарджик, 17.01.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Красимир Лесенски
при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Лесенски
Административно наказателно дело № 20225220201653 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 11:15 часа се явиха:
Жалбоподателя Г. С. К. - редовно уведомен не се явява. За него се явява
адв. П. П. от АК Пазарджик, надлежно упълномощен.
За административно наказващ орган – Зам. Кмет на Община Септември
- редовно призован не се явява и не изпраща представител.
Свидетеля И. М. Б. – редовно призован се явява лично.
Свидетеля Л. Г. К.- при режим на довеждане от процесуалния
представител на жалбоподателя.
Свидетеля И.В.С. - при режим на довеждане от процесуалния
представител на жалбоподателя.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Снема самоличността на св., както следва:
И. М. Б. – на 27 години, българин, български гражданин, женен, със
средно образование, неосъждан, в служебни отношения АНО, без родство с
1
жалбоподателя.
Л. Г. К. – на 70 години, българка, българска гражданка, омъжена, със
средно образование, неосъждана, без служебни отношения АНО,
жалбоподателя ми е син.
И.В.С. – на 57 години, българка, българска гражданка, омъжена, с
основно образование, неосъждана, без служебни отношения АНО, без
родство с жалбоподателя.
Свидетелите предупредени за отговорността по чл. 290 от НК.
Свидетелите обещаха да говорят истината и св. К. и С. напуснаха съдебната
зала.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило писмо от РУ Септември с приложена
докладна записка, както информация, че останалите материали са препратени
на РП Пазарджик по компетентност.
АДВ. П.: Запознат съм. Да се приемат.
Съдът счита, че така постъпилото писмо е относимо и следва да бъде
прието като доказателство по делото, ведно с приложените към него
доказателства докладна записка и още едно писмо.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРОЧИТА И ПРИЕМА като доказателства по делото: писмо от РУ
Септември с приложено писмо до РП Пазарджик и докладна записка.
Пристъпи се към разпит на св. Б..
СВ. Б.: Не си спомням за случая.
СЪДЪТ ПРЕДЯВЯВА на св. АУАН.
СВ. Б.: Бяхме изпратени на сигнал за скандал с колегата М.. Не си
спомням дата. През лятото на 2022 г. беше. За случая не си спомням нищо.
Беше приключило всичко, когато ние отидохме. Само едната страна беше там
на място. Не жалбоподателя Г. К., а другите бяха там. Не си спомням какво са
казали. На К. акта колегата го състави след като отидохме при тях. Предяви
му го. Препис не е получил от него, защото отказа. Не си спомням дали е
отрекъл или е потвърдил. Писмени обяснения на място не си спомням дали са
дали. Имаше нещо, но какво точно не си спомням. Майка му мисля, че беше и
2
тя. На нея акта аз и го съставих. Той беше за това, че влиза в спор и
саморазправа с Л.. Номера 102 на акта най-отгоре не е писан на място. Този
номер, който саморъчно се изписва не знам кога е поставен. Съставените
актове ги записваме в книга при нас в районното. В книгата записваме 3
имена, номера на акта и датата. Друго не се пише. В книгата записваме
веднага като се приберем в районното. Не си спомням да е било оспорено от
К., че е участвал в такъв скандал. Всеки ден има по 2-3 случая. Само въз
основа на казаното от двете страни съставихме протоколи за
предупреждение.
В залата влиза св. К..
Пристъпи се към разпит на св. К..
СВ. К.: Аз съм майка на Г.. Май месец миналата година не си спомням
да е бил в саморазправа с К.. След 24-ти се получи конфликта. На 25-ти Г. К.
се прибира от паша по полето с животните, понеже ние имаме няколко овце и
кози. От предишната вечер се стреляше и се хвърляха бомбички от К. Л..
Инициатор е жена му, той само изпълнява. Комшийката И. С. дойде при нас,
била във вила отсреща. Отишла там да види какво става и дойде да каже, че
долу се хвърлят бомбички, стреля се, лоша работа. К. ги хвърля пред неговата
къща и се вдига дим. По отстрани минаваме ние. Б.А.- кметицата ни е казала
от къде да минаваме. И. каза какво е направил К. Л. и ние отиваме със С.-
баща му на Г. да видим какво става. Викнахме полиция. Като дойдоха те се
скриха в къщата. Тихо, мирно, няма това-онова. Извикаха ги вън, не признаха
нищо и отричат. На 25-ти пак същото положение и аз какво да направя друго?
Отивам малко до оградата по-близо и му казвам „не те ли е срам К.е, да
отричаш и ние да викаме постоянно полиция? Какви са тия хулигански
номера?“ Той излиза с оръжие в ръце. Аз незнам какво е това оръжие -газово
или огнестрелно ли, не знам. Почва да стреля на 3 метра от мен. Аз си мислех,
че в мен стреля, но сина ми каза, че в страни стреля и се отстранявам на
страни да не сме засегне. Минавам покрай него и отивам на другата страна. В
този момент сина ми вижда това нещо, спуска се и го удря по ръцете и той
изпусна оръжието. С тоягата за животните го удари по ръцете. Той тръгва към
него и почва бой с него. Г. не се е бил с него, блъскал го е. Оня го захапа за
пръста. И тогава какво е станало по-нататък незнам, това ми е казал,. Аз като
се отстраних далеч него в тоя момент излиза жена му А. Л. с два камъка в
3
ръце и се цели в главата да ме удари. Аз носих някаква изгнила тояга в
ръката, за да се браня от кучета, че имат големи. Ударих я по задника, за да
пусне камъните и тя като видя, че оръжието е на земята и телефона му се
спусна и аз заедно с нея и се сборихме. Успях да взема оръжието и го метнах
в храстите. След това се сборихме и паднахме там. Натиснах я, но не съм я
удряла. Само за шията я хванах, защото и тя мен така ме хващаше. От години
са тези отношения, а защо е не мога да разбера. Не исках да се обаждам на
полицията, защото ми казаха, че хабя ресурсите напразно. Той се е обадил,
даже и бърза помощ е дошла, че бил с комоцио на главата. Полицията като
дойдоха ние се бяхме прибрали в къщи и те дойдоха у нас. Не са писали акт
тогава на Г.. Не знам кога са му писали. Няколко месеца след инцидента
дойде това. Незнам защо така се процедира. Никакъв акт не са написали.
Нали трябва да ни се даде този акт да се разпишем. Само обяснения взеха от
нас полицаите като дойдоха. Не съм видяла да му пишат акт. На мен акт не са
ми писали тая вечер, само подписах обясненията за случката. Те ги пишеха
обясненията и после прочитат какво сме казали и се подписахме. Съседката
И. искаше да присъства на 25-ти, но си прибра животните. Остави ме да чакам
докато Г. се яви от полето. Вика ми „ще ги закарам до нас и се връщам
веднага.“ И така и стана, но през това време вече всичко беше приключило.
Ние не сме отишли с намерение да се бием. Те ни предизвикаха и ни
нападнаха лошо. Г., ако не беше направил това нещо направо бях пребита
там. Тези пиратки и тези стрелби са се случвали много пъти. Нямат проблем с
животните, защото ние си ги контролираме. На улицата ги хвърлят пиратките,
даже в мен в краката са ми хвърляли пиратки. К. ги хвърля. Седнала съм на
бордюра и си гледам животните отсреща и като ставам да си тръгвам той
хвърля пиратка в краката ми. Той мърмори, но от далече не мога да го чуя.
Незнам за какво ги хвърля. Има комшия негов, който се оплаква от него, но не
можа да дойде, че не го освобождават от работа. Има няколко случая такива.
Имаше говедар, който отглежда крави в стопанството и нещо го бяха
набедили и не му даваха да пасе кравите. С. Н. П. я познавам. Тя е комшийка,
която той я е лекувал. Той е лекар. В. С. М. не я познавам, защото е тук от
скоро като снаха. На 25-ти не са били свидетели на случая. Те са на 20-30
метра от тяхната къща. Отсреща гледаха от двора. С. после дойде като
приключи всичко, за да ни разтървава.
В залата влиза св. С..
4
Пристъпи се към разпит на св. С..
СВ. С.: Знам за какво съм тук. Познавам Г. К. и К. Л.. Ходих да изкарам
козите и се прибирам. Под К. имаме вила и отидох да заобиколя вилата да
видя как е и с едно излизане гледам как Г. К. си пасеше животните там.
Тръгна по пътеката на горе. По едно време на К. жена му слизаше към Г.. Аз
от трансформатора и се изтропа 2 пъти, дали е пиратка, дали е стрелял се чу
два пъти изстрел. Аз си продължих на горе по пътя. Те живеят през пет къщи.
Стана 4 часа и реших да си забера козите. Срещам Л. със сина и Г.. Питам я
„како Л., какво става? Тя вика „той пак стреля“. Аз и отвърнах, че съм чула
тези изстрели, ама не исках да ходя да се разправям. Казах и „спри се тук при
трансформатора, аз ще ида да си забера козите. Ти стой да не те видят, защото
може пак да направят същото.“ Отидох за козите и се връщам и там пак при
трансформатора и викам на нея „остани тук, за да не направят нещо пак
ония.“ И пак два пъти се изгърмя. Ама аз не мога да оставя животните, за да
не направят пакост и си отидох до дома. Затворих козите и се връщам на
долу. По средата на пътя ги виждам и те много викаха. Викам „како Л., какво
стана ?“ Тя беше една разрошена, уплашена и викаше. Беше раздърпана,
анцуга и беше скъсан. Каза ми “ добре, че беше Г., че щяха да ме утрепят.“ На
Г. му беше изял пръста. Така го беше дъвчал. Жената трепереше като листо.
К. го е изял, все едно куче. Отидох си до дома и по едно време дойде
полицейската кола. Имаше един дебел полицай е с това момче / св. сочи св.
Б./ и той ги питаше какво е станало. Тя започна да обяснява и полицая
записваше. После ги накара да се подпишат и Г. се подписа. По мен също
много пъти стрелял. По мен с пиратки зелени, които ги хвърля на пътя като
минавам с животните. К. живее тук от 2016 година. Преди само майка му
живееше. Те на друго място живееха. По едно време се събираха там и кози,
овци, крави. Даже при тяхната врата събираше козите на селото. И майка му
имаше крава и си ги изкарвахме. Там се сбираха животни. То е като поляна
отдолу. Много пъти е стрелял, но не му обръщам внимание. На Великден на
първия ден си карам козите по пътеката и гледам К. на терасата с жена му и
си вървя. Козите ми се спряха на една шипка да пасат. К. по едно време
излезе с една пръскачка и започна да пръска на всякъде. Аз му викам „ какво
пръскаш бре?“ А той „отрова пръскам“. Аз ми казах, че няма право да пръска
отрова тука. Той отиде при козите да пръска на шипката и аз отидох да ги
поместя козите. По едно време той отиде, устави пръскачката и едно голямо
5
куче излезе с него и той започна да го съска по козите, а той започна да
замяра с камъни. Аз му викам „ти нямаш право нито да стреляш, нито да
пръскаш, нито да пускаш кучетата“ и си тръгнах на горе. На другия ден пак
си карам козите по пътеката и накрая на градината има слог и друга празна
градина. Точно на пътя има черница и козите се спряха от долу. Те двамата
бяха на терасата и като хвърля и една голяма пиратка, един голям огън и
козите ми се разпръснаха на всякъде. Събрах козите, отидох си у дома и
викам на сина ми да се обади на тел.112. той се обади, но беше 7 часа и те
казаха да видим кварталния на с. В.. Моят син се качи на колата и каза, че ще
иде да види вилата. Видял точно под К. хванали на Л. нейния мъж. Той е
дребен като мен. Хванал го тоя и го дърпа К., а жена му съска кучето и моя А.
слязъл от колата и му вика „ не те ли е срам бе, тоя човек е на половината на
теб“ и са се скарали. На другия ден отидохме Л., С. и аз на с. В. и ме накараха
да пишем какво е станало и аз написах. Аз помислих, че са ги предупредили,
ама не бяха. На 27-ми май ми правиха операция на окото и на 01-ви юни си
дойдох. Вечерта отидох да си забирам козите и пак така излизам по пътеката.
Козите пак се спряха на черницата. Той К. на ъгъла на градината му и аз му
викам „баче К.е, не е хубаво така, ти така ще утрепеш някой.“ И той ми вика
„ искаш ли, искаш ли пак ще стрелям?“ От единия джоб извади една пиратка,
а от другия джоб извади кибрит и драсна и в градината и в краката ми. Аз
добре, че се обърнах. Стана един голям огън. И продължава да си стреля. На
25-ти Л. каза, че К. я е заплашил. Жена му я удрял с камък по гърба и добре,
че Г. с тоягата му изби пистолета от ръката. сигурно е стрелял с тоя пистолет,
те си знаят. Аз не съм била там да видя и да чуя. Каза, че са се били. Аз
вечерта бях у Г. и Л., когато дойдоха полицаите. Дебелият полицай я питаше
какво е станало и той си пише. После накара Л. да се подпише. После питаше
и Г. какво, що. Записа и после Г. се подписа. Това съм видяла с очите си. Не
са им давали друго за подпис. Само това, което ги питаха какво да пишат.
Има много в селото, които имат проблеми с тях. Те сега знаят, че се водят
дела и спряха да гърмят. В селото нито млади, нито стари могат да кажат, че
някой гърми като тях. Те все едно са на бойно поле. Те не дават животно да
мине. Все стрелят. За какво и те не знаят. И то не от малките пиратки, а от
големите. Той пред очите ми я извади.
АДВ. П.: Г-н съдия, Ваша беше инициативата миналия път да се изиска
от прокуратурата преписката, съдържаща обясненията. Фактически не са
6
дошли, а е дошла докладна, че са изпратени в прокуратурата. Ако прецените
и държите да ги изискаме да дадат копие, поне обясненията въз основа на
които са съставени актовете, макар в самите актове да не пише, че са
приобщени такива. Моля да се изиска копие от актовата книга, за да видим
как са вписани и да се видят датата и последователността на вписване на
номерата на актовете, защото и Г. и майка му казват, че пред тях не е съставен
такъв акт.
Съдът по доказателствата намира, че на този етап обективната истина по
делото не е изяснена, като на първо място ще следва да се изискат
материалите от цялата преписка от РП Пазарджик с вх. № 4166/2022 г. Във
връзка с изложеното от свидетелите съдът счита, че ще следва да бъдат
призовани и разпитани в качеството на свидетели за следващото съдебно
заседание, както самият К. Л., така и неговата съпругата, така и посочените С.
Н. П. и В. С. М..
Ще следва да се изиска и информация от РУ Септември за това на коя
точно дата е съставен акт № 102/2022 г. с бланков № 476774, като ще следва
да се изиска от РУ Септември копие от книга в която се завеждат въпросните
актове с отразяване на вписването на акта в тази книга.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетели К. С. Л., А. Л., С. Н. П.
и В. С. М., като същите се призоват в с. С.ец на ул. „21-ва“.
ДА СЕ ПИШЕ ПИСМО до РП Пазарджик за изискване на копие от
преписка вх. № 4166/2022 г.
ДА СЕ ПИШЕ ПИСМО до РУ Септември за изискване на информация
за това на коя точно дата е съставен акт № 102/2022 г. с бланков № 476774 и
копие от книгата в която се вписват въпросните актове завеждат въпросните
актове с отразяване на вписването на акта в тази книга.
За събиране на доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 21. 02. 2023 г. за 10,30 часа, за която
дата и час жалбоподателя и процесуалния му представител уведомени от
7
днес. Да се призове АНО и да се призоват допуснатите свидетели - К. С. Л.,
А. Л., С. Н. П. и В. С. М. в с. С.ец на ул. „21-ва“.
Протоколът се изготви в с. з., което приключи в 11,57 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
8