РЕШЕНИЕ
№173
гр. Велико Търново, 16.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П. И. и прокурора от ВТОП С.
И., изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №170 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
В исковата си
молба ищецът И.Д.В.
*** твърди, че с Решение №148-МИ/15.08.2017г. на Общинска избирателна комисия
Лясковец предсрочно са били прекратени пълномощията му като общински съветник в
Общински съвет Лясковец. С Решение №342/25.09.2017г. по АД №647/2017г. по описа
на АСВТ това решение на ОИК е отменено като незаконосъобразно, а решението на
съда е влязло в сила. След отстраняването му като общински съветник той е
претърпял имуществени вреди, представляващи неполучено възнаграждение за
дейността като такъв за период от пет месеца. Отделно от това счита, че
решението на ОИК му е причинило неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и притеснения от оповестяването на решението
в малко населено място като гр. Лясковец, които са довели до влошаване на
здравословното му състояние.
Ищецът
претендира заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на
2 300 лв., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на
подаване на иска до окончателно изплащане на сумата; заплащане на обезщетение
за неимуществени такива, възлизащи на 2 000 лв., мораторна лихва върху тази сума
от 200 лв., както и законната лихва върху сумата на обезщетението от датата на подаване
на иска до окончателно изплащане на сумата. Моли съда да осъди ответника ЦИК да
му заплати съответните суми. Претендира за присъждане на разноските по
производството.
Ответникът –
Централната избирателна комисия, чрез процесуалния си представител, оспорва
предявения иск като недопустим и неоснователен. Счита, че ЦИК не е пасивно
легитимирана за отговаря за вреди, произтекли от актове на ОИК, в случая на ОИК
– Лясковец. Отделно оспорва подаденият иск по основание и размер. Излага подробни съображения за
липсата на претърпени имуществени вреди, тъй като ищецът не е бил страна по
трудово или служебно правоотношение, което да е прекратено от незаконосъобразен
акт, а възнаграждението на общинския съветник се изплаща на отделно основание.
Твърди недоказаност на твърдението за причинени негативни психически последици,
изразяващи се в душевни болки и страдания, както и за липса на
причинно-следствената връзка между тези увреждания и незаконосъобразното
решение на ОИК. Не претендира за разноски.
Участващият
в делото прокурор от ВТОП заема мотивирано становище за частична основателност на иска. Счита, че от
събраните доказателства се установява наличието на законовите предпоставки за
ангажиране на отговорността на ответника по ЗОДОВ. Счита обаче, че от доказателства
по делото не се установява понасяне на имуществени и неимуществени вреди в
претендирания размер, като дължимото на ищеца обезщетение следва да бъде
редуцирано при уважаване на иска.
Съдът като взе
предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема
за установено следното:
Между страните не е спорно и от приетите доказателства
по описа на АД №647/2017г. на АС – В. Търново се установява, че съдът е отменил
като незаконосъобразно Решение №148-МИ/15.08.2017г. на Общинска избирателна
комисия Лясковец, с което на основание чл. 87, ал. 1, т. 24 от ИК, чл. 30, ал.
7, вр. с чл. 30, ал. 4 ,т. 9 от ЗМСМА и чл. 458, ал. 1 от ИК поради предсрочно
прекратяване на пълномощията на И.В. *** е обявен за избран за общински
съветник следващият в листата кандидат. Решението на АСВТ е оставен в сила с
Решение №299/09.01.2018г. по АД №11785/2017г. по описа на ВАС. След
постановяване на тези съдени актове със заявление вх. №11/15.08.2018г. по описа
на Общински съвет Лясковец ищецът е подал оставка като общински съветник
съгласно чл. 30, ал. 4, т. 3 от ЗМСМА, считано от датата на подаване на
заявлението. С това заявление В. е депозирал искане да му бъде изплатено
възнаграждение или обезщетение за периода от август до декември 2017г.
включително, като няма данни и твърдения такива да са му били изплащани.
По делото са
приети писмени доказателства досежно броя на заседанията на Общински съвет
Лясковец и постоянните комисии към него за периода от 07.2017г. до 01.2018г.
включително, за който се претендира обезщетение за имуществени вреди от ищеца,
както и за размера на изплащаното възнаграждение за общинските съветници при
Община Лясковец за този период.
Допусната е съдебно-икономическа експертиза, която да
определи размера на възнаграждението, дължимо на общински съветник от Община
Лясковец за процесните периоди, както и размерът на мораторната лихва върху
дължимата сума от възнагражденията за периода, за който са били дължими, както
и мораторната лихва върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди от
датата на постановяване на решението на ОИК до датата на подаване на исковата
молба.
От писмените доказателства, изпратени с писмо изх.
№300#3/17.12.2018г.
по описа на Общински съвет Лясковец се установява, че за процесния период
размерът на възнаграждението на общински съветник е съответно за месец
08.2017г. 408,38 лв.; за месец 09.2017г. 4394,97 лв.; за месец 10.2017г. 398,43
лв.; за месец 11.2017г. 388,46 лв.; за месец 12.2017г. 390,66 лв. и за месец
01.2018г. 416,78 лв. В заключението на СИЕ са дадени варианти за размер на
дължимото възнаграждение и лихва върху него, като в единият от тях се включва
месец 01.2018г., а в другия вариант размерите на възнагражденията за общински
съветник и лихвата върху тях са определени до 31.12.2017г.
В хода на настоящото производство за удостоверяване на
претенцията за претърпени неимуществени вреди, ищецът ангажира гласни
доказателства. Разпитаната по делото като свидетелка п. в., съпруга на ищеца,
дава показания относно здравословно състояние на В. през процесния период. Свидетелства,
че състоянието на ищеца през 2017г. видимо се е влошило, същият е имал проблеми
със сърдечната дейност, които са довели до продължително лечение. Ищецът е
спрял да контактува с част от познатите си, ограничил е като цяло обществените
си изяви, реагирал е негативно на изявления на отделни свои съграждани, които
публично са коментирали решението на ОИК за прекратяване на пълномощията му
като общински съветник. Според свидетелката ищецът е бил явно обиден и видимо
разстроен след случилото се с него на 22.08.2017г., когато се е провело
заседание на една от комисиите към общинския съвет, в която е членувал. В. е
отишъл на заседанието, но е бил отстранен от участие в комисията, по недопустим
и обиден според свидетелката начин. Този епизод е повлиял негативно върху
неговото емоционално и психическо състояние, което е дало отражение и по
нататък с влошаване на общото здравословно състояние на ищеца.
По делото е прието заключение на
съдебно-психологическа експертиза, в което се посочва, че отстраняването на В.
като общински съветник се е отразило негативно върху психиката му, свързано е с
негативни емоционални преживявания/недоволство, вина, срам, гняв/, детрониране
на авторитета и понижаване на адапционните възможности. Според вещото лице е
налице причинна връзка между тези негативни изживявания и прекратяването на
пълномощията на ищеца като общински съветник, които изживявания продължават и
до деня на изследването и са свързани със засилена соматизация и болезнено
неприемане на детронирането на социалната същност.
При така представените и приети доказателства,
настоящата инстанция прави следните фактически и правни изводи:
Направеното възражение за недопустимост на предявения
иск, по съображения, че ЦИК не е пасивно легитимирана да отговаря по реда на
ЗОДОВ за действия и актове на ОИК, съдът намира за неоснователно.
От задължението на държавата за финансово
обезпечаване на изборите не може да се изведе отговорност на Министерският
съвет за незаконосъобразни актове на избирателните комисии, в случая от такива
на ОИК. Централната избирателна комисия съгласно правомощията си по чл. 57, ал.
1, т. 2, т. 5, т. 26 и т. 26а ИК осъществява методическо ръководство и
упражнява контрол върху дейността на избирателните комисии; назначава районните
и общинските избирателни комисии; определя с методика размера на
възнагражденията на членовете им; разглежда всички жалби и сигнали за нарушения
на изборния процес в съответствие с правомощията си, включително срещу действия
на общинските избирателни комисии; разглежда всички жалби срещу решения на
общинските избирателни комисии. Искът
за обезщетение е предявен срещу юридическо лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие според ищеца са настъпили
вреди.
Според чл. 203, ал. 1 от глава ХІ на АПК исковете за
обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203, ал. 2 от АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите
на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Разпоредбата на
чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в
АПК. Следователно, за да възникне право на иск за обезщетение е необходимо да
са налице няколко кумулативни предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; вреда –
имуществена или неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.
Разпоредбите на ЗОДОВ доразвиват принципа, че всеки дължи обезщетение за
вредите, които е причинил виновно другиму, като се създава облекчен режим за
ангажиране отговорността на държавата и общините за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от органите на администрацията при изпълнение на
правнорегламентирана административна дейност.
В настоящия случай безспорно се установи, че с
влязлото в сила Решение
№342/25.09.2017г. по АД №647/2017г. на АСВТ е отменено като незаконосъобразно Решение
№148-МИ/15.08.2017г. на Общинска избирателна комисия Лясковец, с което на
основание чл. 87, ал. 1, т. 24 от ИК, чл. 30, ал. 7, вр. с чл. 30, ал. 4 ,т. 9
от ЗМСМА и чл. 458, ал. 1 от ИК поради предсрочно прекратяване на пълномощията
на И.В. *** е обявен за избран за общински съветник следващият в листата
кандидат.
По отношение съдържанието на отмененото решение на
ОИК Лясковец и правните последици от изпълнението му спор няма. Само следва да
се посочи, че основанията за отмяна на акта в случая са без всякакво значение
по отношение вредите, които се причиняват от действието на такъв
незаконосъобразен акт. Значение има само дали незаконосъобразността е в степен
на нищожност, което в случая не е налице. Да се изследва кое от изискванията по
чл. 146 от АПК е било налице и послужило като основание за отмяна, при наличие на влязъл в сила съдебен акт е
ирелевентно.
Следователно налице е единият от елементите на фактическия състав
на отговорността по чл.1 ЗОДОВ – отменен по съответния ред административен акт.
Подлежи на преценка дали от събраните по делото доказателства се установяват
претърпени имуществени по характер вреди и то под формата на пропуснати ползи, и при положителен отговор на този
въпрос – намират ли се имуществените вреди в пряка причинна обусловеност от
отменения административен акт.
Следва в тази връзка да бъде съобразено, че
пропусната полза, каквато се претендира в настоящото съдебно производство от
ищеца, в доктрината и съдебната практика се дефинира като неосъществено
увеличаване на имуществото, макар да са съществували всички изгледи за това, а
като резултат от деянието ищецът е бил лишен от сигурна облага. Пропуснатата
полза представлява реална, а не хипотетична вреда. Това предположение винаги
трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на
имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно
настъпване на увеличението /в този смисъл е и тълкувателно решение
№3/12.12.2012г. на ВКС по ТД №3/2012г./.
С оглед на това, за да се претендира успешно
обезщетение за пропуснати ползи от прекратяване на пълномощията на ищеца като
общински съветник при Общински съвет – Лясковец и съответно неполучаването на
възнаграждения като общински съветник в периода от 08.2017г. до 01.2018г., то
следва да се установи по безспорен и категоричен начин, че на ищеца не е било
заплатено възнаграждение в посочения размер единствено по причина на незаконосъобразния
акт. Това е така, защото пропуснатите ползи, както вече се посочи, не се
предполагат, а трябва да бъдат установени по безспорен и категоричен начин.
Съгласно трайно възприетото в съдебната
практика разбиране, макар длъжността на общинския съветник да е изборна /чл.
138 от Конституцията на Република България, чл. 18 и сл. от ЗМСМА/, по редица
свои правни характеристики, възникналото въз основа на избор правоотношение на
общинския съветник, притежава част от белезите на трудово такова. Предметният
обхват на същото, като права и задължения на общинските съветници, в голямата си
част е нормативно определен – чл. 33, ал. 1 и чл. 36, ал. 1 от ЗМСМА, то е
възмездно – чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА, представлява основание за задължително
обществено осигуряване на общинските съветници – чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО,
заемането на длъжността води до ограничаване на други дейности, поради възможен
конфликт на интереси – чл. 34, ал. 5 от ЗМСМА, и т.н. Или като цяло
осъществяваната от общинския съветник дейност се изразява в престиране на
работна сила от страна на лицето срещу определено възнаграждение, без тази
дейност да е свързана с постигане на краен резултат, т.е. тя има характера на
трудова дейност. В закона изрично е предвидена и възможност за понасяне на санкции
от общинския съветник, при неизпълнение на негови задължения – така чл. 36, ал.
2, чл. 30, ал. 6, вр. с ал. 4, т. 9 и чл. 34, ал. 5 от ЗМСМА, които са аналози
на имуществената отговорност при трудови или служебни правоотношения и
дисциплинарна отговорност при несъвместимост поради конфликт на интереси.
Съгласно чл. 34, ал. 1
от ЗМСМА, общинският съветник получава възнаграждение за участието
си в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии, като размерът на
това възнаграждение се определя с решение на общинския съвет, прието с
квалифицирано мнозинство. Т.е. законът е установил възможност да се заплаща
трудът на общинските съветници за участие в съответните заседания. С чл. 36,
ал. 1, т. 1 от ЗМСМА присъствието на заседанията на общинския съвет и на
комисиите, в които е избран, и участието в решаването на разглежданите въпроси,
са въведени и като задължения на всеки общински съветник. Съгласно чл. 36, ал.
2 от ЗМСМА, неизпълнението на тези задължения се санкционира имуществено, в
определен от закона размер. На законово ниво е уредено задължението за
изплащане на възнаграждение единствено за участие в заседанията на общинския
съвет и на неговите комисии, респективно възможността да се удържат средства
точно от това възнаграждение, както изрично е посочено в чл. 36, ал. 2 от ЗМСМА. Съответно, по изложените по-горе мотиви, удържането на средства заради
неучастие в заседания, не може да бъде в пълния размер именно на това възнаграждение. Същевременно обаче използваният израз
„удържат средства“ сочи единствено на възможност санкцията да бъде само част от
начисленото и дължимо за изплащане месечно възнаграждение на общинския
съветник, но не и въпросното възнаграждение въобще да не бъде изплащано.
Следователно на ищеца би било дължимо възнаграждение за дейността му като
общински съветник, ако е имал това качество.
В тази насока по делото не е било спорно качеството
на ищеца като общински съветник преди постановяване на отменения като незаконосъобразен
акт на ОИК, както и че за периода от избирането му за такъв през октомври
2015г. ищецът е участвал в заседанията на общинския съвет. През периода от
06.11.2015г. до 27.07.2017г. са проведени 24 заседания на Общински съвет
Лясковец, а И.В. е отсъствал на 4 от тях/вж. писмо изх. 300#5/15.02.2019г. по описа на Общински
съвет Лясковец, стр. 206 и сл. от делото/. За процесния период от 08.2017г. до 31.12.2017г. са
проведени 9 редовни и извънредни заседания на Общински съвет Лясковец/вж. писмо
изх. 300#3/17.12.2018г. по описа на Общински
съвет Лясковец/, като за този период общинските съветници са получавали
възнаграждение сумарно в размер на 1 980,90 лв./вж. заключението на СИЕ,
стр. 214 от делото/.
Или, установява се в случая и следващата
предпоставка за реализиране отговорността на ответника, а именно - вредата да е
в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен акт. В случая е налице такава
пряка и непосредствена причинно-следствена връзка, тъй като именно в резултат
на незаконосъобразното решение на ОИК – Лясковец, ищецът съответно е бил лишен
от възможността да участва в заседанията на общинския съвет, а оттам и да
получава възнаграждение за това, в съответствие с разпоредбата на чл. 34 ал. 1
от ЗМСМА. От всичко изложено до тук се установява, че са налице доказателства,
че през процесния период ищецът реално би получил възнаграждения за участие в
заседанията на Общинския съвет, за периода от 08.2017г. до 31.12.2017г. и то в
размера, посочен в заключението на СИЕ. Видно от цитираното писмо изх. 300#3/17.12.2018г. по описа на Общински
съвет Лясковец, през месец 01.2018г. е проведено заседание на Общински съвет Лясковец
на 25.01.2018г., т.е. след подаването на оставка от страна на ищеца, поради
което той не е могъл да участва в заседанието и съответно няма основания да
претендира за възнаграждение съгласно чл. 34, ал.1 от ЗМСМА.
По отношение на претендираната лихва в размер на 200
лв. върху неизплатеното възнаграждение съдът намира тази претенция за
неоснователна. Независимо от изложеното за дължимост на обезщетението
за вреди от пропуснати ползи, длъжникът не би могъл да се счита в забава да изпълни
свое парично задължение, преди влизането в сила на решението на съда за отмяна
на незаконосъобразния акт – 09.01.2018г., която е датата на решението по АД
№11785/2017г. по описа на ВАС. Поради това и с подаването на оставка като
общински съветник ищецът е депозирал заявление с вх. №11/15.01.2018г. по описа
на Общински съвет Лясковец да му бъде изплатено претендираното като обезщетение
парично възнаграждение за работа като общински съветник. Следователно лихва
може да се претендира оттогава. В изготвеното и прието заключение на СИЕ не е
изчислявана лихва върху сумата от 1 980,90 лв. за посочения период от
15.01.2018г. до 09.03.2018г./датата на подаването на исковата молба/, поради
което претенцията се явява и недоказана.
По тези съображения съдът намира че предявеният иск за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди се явява основателен и доказан до
размера от 1 980,90 лв., като в останалата си част, до претендираният
размер от 2 300 лв. искът се явява неоснователен. Съображенията за основателността на главния
иск обуславят и тази на акцесорния за лихви съответно от предявяването на иска
пред АСВТ. Законна лихва се дължи от този момент до окончателното плащане на
сумата.
Съгласно посочените по-горе правни основания,
обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Безспорно е в теорията и
практиката, че в понятието имуществени вреди по смисъла на чл. 203, ал. 2 от АПК вр. чл. 1 и сл. от ЗОДОВ под настъпила вреда се разбира реално претърпяната
такава. Същата ще подлежи на репариране само ако е в причинно следствена връзка
с незаконосъобразния административен акт и при доказване, че ако не е издаван
такъв акт вредата реално е нямало да настъпи. В тежест на ищеца е да докаже
действителното настъпване в патримониума му на вредите в търсения размер и на
посоченото основание.
За основателна съдът намира претенцията на ищеца за
причинени му от незаконосъобразния административен акт неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес, нервно напрежение и съответно на това засягане на общото
му здравословно състояние. Липсва легална дефиниция за това що е неимуществена
вреда. Обезщетенията за такива се присъждат за конкретно претърпени физически,
психически болки и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразните актове, действия или бездействие на административния орган.
Съдът счита за житейски оправдано ищецът да изпита безпокойство, притеснение,
стрес и нервно напрежение при положение, че той е известен като обществено
ангажиран с участие в структурите на местното самоуправление политически деец
на територията на Община Лясковец, като такава дейност е упражнявал в
продължение на дълги години. Посоченото състояние на ищеца, съгласно
заключението на вещото лице по СПсЕ има пряка причинна връзка с прекратяването
на пълномощията му като общински съветник, дължащо се на незаконосъобразния
акт. Обстоятелството дали това негово
състояние не се дължи и на други фактори, извън процесните, не се установява от
събраните по делото доказателства, а и ищецът не трябва да доказва в своя вреда
отрицателен факт.
За неоснователни обаче съдът намира доводите на ищеца
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във влошено общо здравословно
състояние и последвали терапевтични процедури за лечение, тъй като не е
установено надлежно пряка причинна връзка между тези вреди и решенето на ОИК.
Това се отнася и за установените посредством гласни доказателства обстоятелства
относно отстраняването на ищеца от работата на постоянна комисия към Общински
съвет Лясковец, станало на 22.08.2017г. В случая се касае за действия,
извършени спрямо ищеца от трети лица, за които действия настоящия ответник не
може да носи отговорност по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
С тези аргументи съдът приема иска за доказан по
основание. Безспорно е налице причинно-следствена връзка. Относно размера
следва да се приложи принципът на справедливостта по аргумент от чл. 52 от ЗЗД
и да се определи адекватно парично обезщетение за преживяното, в какъвто смисъл
е и константната практика на ВАС.
Понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи
значение за правилното определяне на размера на обезщетението. Вземайки предвид
относимите обстоятелства, обичайното безпокойство и плаха, характерни за такива
случаи и конкретно установеното психоемоционално състояние на ищеца, настоящият
състав счита, че за обезщетяване на понесените неимуществени вреди вследствие
на незаконосъобразно наложената принудителна административна мярка, която пряко
е рефлектирала върху емоционалното състояние на ищеца, съдът приема, че сума от
300 лева е справедлива и адекватна на интензитета на причинения дискомфорт.
Искът в останалата му част до 2 200 лв., вкл. и
претендирани мораторни лихви, е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изложеното, следва да бъде уважен и искът за
присъждане на законната лихва върху така дължимата сума от датата на подаване
на исковата молба.
При този изход на делото основателно се явява искането
на ищеца за присъждане на разноски по делото. Разноските следва да се определят
като сбор от заплатена държавна такса от 10 лв., депозити за съдебни експертизи
в общ размер на 420 лв. и адвокатски хонорар, съобразно уважената част от иска
в размер на 101,37 лв., или същите възлизат на сума в размер на 531,37 лв.
Водим от горното, Административен съд – В. Търново,
ІІ-ри състав
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Централната избирателна комисия да заплати на И.Д.В.
*** сума в размер на 1 980, 90 лв./хиляда деветстотин и осемдесет лева и
деветдесет стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, произтекли от отмененото Решение №148-МИ/15.08.2017г. на Общинска
избирателна комисия Лясковец, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 09.03.2018г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.Д.В. срещу ЦИК иск за имуществени вреди, причинени от отмененото Решение
№148-МИ/15.08.2017г. на ОИК Лясковец, за разликата от
1 980,90 лева до 2 300 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА Централната избирателна комисия да заплати на И.Д.В.
*** сума в размер на 300/триста/лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, произтекли от отмененото Решение №148-МИ/15.08.2017г. на
Общинска избирателна комисия Лясковец, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 09.03.2018г. до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.Д.В. срещу ЦИК иск за неимуществени вреди, причинени от отмененото Решение
№148-МИ/15.08.2017г. на ОИК Лясковец, за разликата от
300 лв. до 2 000 лева, вкл. и претенцията за мораторна лихва от 200 лв. като
неоснователни.
ОСЪЖДА ЦИК да заплати на И.В. *** разноски по делото в
размер на 531,37лв./петстотин тридесет и един лева и тридесет и седем
стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: