РЕШЕНИЕ
№ 339
гр. Перник, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
Членове:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Въззивно гражданско дело № 20221700500425 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 374/14.04.2022 г., постановено по гр. дело № 4196/2021 г. по описа на
РС Перник, са отхвърлени изцяло предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ
„Република“ обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията
между страните, че „СПЕКТРОН“ ЕООД, ЕИК: ********* дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЕРНИК“ АД сумата от 11 530,28 лева, представляваща стойността за доставена, ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в ***, от които главница в
размер на 9683,38 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. включително
изравнителни сметки за м. август 2020 г., касаещи целия период; законна лихва за забава на
месечните плащания в размер на 1846,90 лева за периода от 09.07.2017 г. до 12.04.2021 г.;
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в рамките на ч.гр.д. №
2658/2021 г. по описа на Районен съд Перник. При отхвърляне на главните искови
претенции първоинстанционният съд се е произнесъл по предявените при условията на
еветуалност искови претенции, като е осъдил на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД
„СПЕКТРОН“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК“ АД,
ЕИК ********* , сума в размер на 9466,70 лева, представляваща парична стойност на
ползваната без правно основание топлинна енергия за апартамент, находящ се в ***, в
1
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. включително изравнителни сметки за м. август 2020
г., ведно със законна лихва от 05.08.2021 г. до окончателното плащане на вземането и е
отхвърлен изцяло иска правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „СПЕКТРОН“
ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********
законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 1846,90 лева за периода от
09.07.2017 г. до 12.04.2021 г.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника
„СПЕКТРОН“ ЕООД, в която се излагат съображения за неправилност на крайния съдебен
акт, постановен от РС Перник, като навежда доводи за допуснати нарушения на
процесуалния и материалния закон поради неправилна преценка на доказателствата и
направените въз основа на нея изводи за основателност. Поддържа, че първоинстанционният
съд необосновано не е съобразил ползването на имота през процесния период от трето на
делото лице – „НИПКИТОКС“ ООД. Иска оспорваното решение да бъде отменено и да
бъдат отхвърлени предявените искове осъдителни искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е депозирала отговор на
въззивната жалба.
Решението в отхвърлителната част, като необжалвано от ищеца, е влязло в сила.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – само в обжалваната част, а по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Както това е разяснено с т. 1 от Тълкувателно решение
№ 1/2013 г. на ОСГТК на Върховният касационен съд, въззивният съд се произнася по
обосноваността на фактическите констатации и правилността на правните изводи само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци и ограничен
от рамките на заявеното искане, освен когато се касае до приложението на императивна
материалноправна норма или до хипотеза, при която съдът следи служебно за интереса на
някоя от страните по делото.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Пернишки
районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и
компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния
закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът
счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно
решение е допустимо. Същото е и правилно според настоящият въззивен състав по следните
съображения:
Предявените искове пред ПРС са положителни установителни искове и са били
правилно квалифицирани от първата инстанция като такива, с правно основание чл. 422, ал.
1 от ГПК - за установяване дължимост на вземанията удостоверени в заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2658/2021 г. по описа на РС
Перник. В условията на евентуалност е предявен иск на основание чл. 59 от ЗЗД, в случай,
че съдът не установи наличие на валидно облигационно правоотношение между страните, то
да приеме, че ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищцовото дружество с
процесните суми. Съдът правило е възприел посочената правна квалификация, с оглед
твърденията в исковата молба.
Ищецът „Топлофикация – Перник“ АД твърди, че ответникът „Спектрон“ ЕООД
дължи удостоверените в заповедта за изпълнение суми, представляващи стойността на
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за собствен на дружеството имот, находящ се в
***. Твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди, поради
което и доставянето на топлинна енергия се осъществява въз основа на писмен договор при
2
общи условия, които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия за такива нужди. Поддържа, че в случая такъв писмен договор не е
сключен, но за имота е доставяна топлинна енергия, която не е заплатена от ответника,
който е потребител на топлинна енергия съгласно действащата през процесния период
правна уредба. В условията на евентуалност, тъй като през процесния период ответникът е
потребявал ТЕ в имота, поради което и се е обогатил неоснователно със стойността на
доставената ТЕ, а ищецът е обеднял с тази стойност. Ето защо ответникът следва да плати
цената на доставеното количество ТЕ на стойност сума от 9683,38 лева за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. включително изравнителни сметки за м. Август 2020 г.,
касаещи целия период; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 1846,90
лева за периода от 09.07.2017 г. до 12.04.2021 г.
С отговора на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът „Спектрон“ ЕООД е
оспорил предявените искове по основание и размер с твърдението, че не е клиент на ищеца
и качеството собственик на топлоснабдения имот не го прави такъв. Твърди, че не е ползвал
реално имота, тъй като в него е имало наемател. Оспорва да е получавал месечни фактури
като оспорва приложеното по делото извлечение от сметка. Прави възражение за погасяване
на част от вземанията по давност, позовавайки се на кратка тригодишна такава.
За да постанови решението си, първоинстанционния съд е правилно е приел, че
исковете са допустими, а по същество главните искови претенции неоснователни. Приел е,
че ответникът дължи стойността на количеството топлинна енергия, която е била доставена
до недвижимия имот през процесния период, като е уважил предявената при условията на
евентуалност искова претенция по чл. 59 от ЗЗД, поради липсата на писмен договор между
страните.
Релевираните по делото отношения между страните се развиват в периода от месец
01.05.2017 г. до месец 30.04.2020 г. През посочения период отношенията се регулират от
действащите към процесния момент ЗЕ /ДВ бр. 107/09.12.2003 г. / и съответните наредби за
отчитане на ТЕ, за ползване на ТЕ, и за топлоснабдяване, както и общите условия (ОУ),
изработени от ищеца и обвързващи него и неговите потребители, които не са възразили в
срок срещу тях. По делото няма данни и твърдения ответникът в срока и по реда на чл. 106а,
ал. 3 ЗЕЕЕ(отм.) или на чл. 150, ал. 3 ЗЕ да е възразил срещу ОУ и да са подписани
индивидуални споразумения за доставка на ТЕ между страните.
Ищецът освен производител на ТЕ, извършва и пренос на същата, съгласно легалната
дефиниция на § 1, т. 44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно предприятие по
смисъла на чл. 129, ал. 1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в
разпоредбата на чл. 130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на
топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ,
която предвижда, че продажбата на ТЕ на клиенти за небитови нужди се осъществява въз
основа на писмени договори при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
Не е спорно между страните и по делото се установява, че по силата на договор за
покупко-продажба ответникът „Спектрон“ ЕООД е придобил собствеността върху описания
в исковата молба недвижим имот, представляващ Апартамент № **, находящ се в ***,
обективиран в нотариален акт № 101 от 22.04.1999 г.
Поради неизпълнението от ответника като собственик на имота на задълженията му
за предприемане действия за откриване на партида и сключване на договор с ищеца за
последния е възникнало правото за служебно откриване на партида за имота на името на
ответника като негов собственик.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до 17.07.2012
3
г.) и § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) потребител на енергия или природен газ
за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови
нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и
потребителя - арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ОУ за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от "Топлофикация – Перник", ЕАД, купувач на топлинна енергия
може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на
ползване в имот в топлоснабдена сграда. От тези разпоредби следва, че потребител на
топлинна енергия е собственика, респективно - физическото лице, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване и лицето, което купува ТЕ за битови нужди.
В настоящия случай ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на
сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване. Не е
спорно по делото, че между страните не е сключван договор за доставка на ТЕ за небитови
нужди до горепосочения имот по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. На тази основа съдът приема, че
страните не са били обвързани от облигационно правоотношение.
Относно размера първоинстанционният съд правилно кредитирал заключението на
вещото лице по допълнителната СТЕ в размер на 9466,70 лева (при 331,05 куб.м отопляем
обем). Следва да се отбележи също, че претендираните вземания не са установени въз
основа единствено на счетоводните записвания на ищцовото дружество и представените
едностранно съставени частни документи, а въз основа на изслушаните заключения на
експертите, като ежемесечните отчети по общия топломер в СЕС за процесния период са
дадени в разпечатка за отчетената и начислена енергия, записани са показанията на общия
топломер в АС - доставената енергия, технологичните разходи в АС и енергията, която
трябва да бъде разпределена като потребена между абонатите на топлинна енергия.
Ответникът не опроверга отчетените стойности за реално потребена ТЕ в имота за
сочения период по съставените фактури и не ангажира доказателства за погасяване чрез
плащане на горепосочените суми.
Така по делото се установява доставка на ТЕ за горепосочената сума, с която
ищцовото дружество е намалило имуществото си, поради това, че не е получило
равностойността на същата и обогатяване на ответника с посочената сума за сметка на
ищеца.
На основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Ищецът в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в исковата молба твърди, че
между страните не е налице договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди,
въпреки което е доставял на ответника топлинна енергия, със спестяването на разходи за
която ответникът се е обогатил за сметка на обедняване на ищеца, който е извършил разходи
за предоставяне на ответника на топлинна енергия. При осъществяване на общия
фактически състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД има неоснователно преминаване на блага от
имуществото на едно лице в патримониума на друго лице и в тези случаи според ППВС №
1/79 г. вземането е изискуемо от деня на разместване на благата, защото неоснователността
съществува при самото преминаване на имуществото, а не в някой последващ момент.
Предвид изложеното, правилно първоинстанционният съд е уважил като основателен
предявените от ищеца осъдителен иск за доставена за имота ТЕ в размер на 9466,70 лева,
представляваща парична стойност на ползваната без правно основание топлинна енергия за
апартамент, находящ се в ***, в периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. включително
изравнителни сметки за м. август 2020 г., ведно със законна лихва от 05.08.2021 г. до
окончателното плащане на вземането.
4
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че правилно
първоинстанциянният съд е приел, че в настоящия случай не се касае за периодични
плащания и не е приложима кратката тригодишна погасителна давност. Това вземане е с
източник неоснователно обогатяване, не е вземане за периодични плащания по договорна
връзка, поради което се погасява с изтичането на петгодишна давност (вж. и т. 7 от ППВС №
1/1979 г.). Началната дата, от която се претендира неоснователно обогатяване е 01.05.2017
г., а искът е предявен на 05.08.2021 г., преди изтичане на давностния срок.
Предвид гореизложеното, настоящият въззивен състав счита, че въззивната жалба е
неоснователна, а обжалваното решение на РС Перник е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено. В необжалваната отхвърлителна част, Решението е влязло в
сила.
По отговорността за разноски:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната жалба на
осн чл. 273 във връз. с чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна се дължат, направените в
хода на въззивното производства, разноски за които е представил и списък по чл. 80 от ГПК.
На основание чл. 78, ал.8, вр. с чл.37 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на
правната помощ, се определя на въззиваемото дружество сумата 100.00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, предвид сложността на делото и неявяването в открито
съдебно заседание на процесуален представител на въззиваемия, които следва да бъдат
възложени в тежест на жалбоподателя.
Предвид изхода на делото, въззивния жалбоподател няма право на разноски.
С оглед размера на иска, въззивното решение подлежи на касационно обжалване.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 374/14.04.2022 г. по гр. д. № 4196/2021г. по описа на
ПРС, ГО, І състав, вкл. в частта за разноските.
ОСЪЖДА „СПЕКТРОН“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на
„Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК ********* сумата от 100 /сто/ лева – представляваща
направени във въззивното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяване му,
на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК преписи от решението да се връчат на страните по
делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6