Решение по дело №607/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на А. И. Х., с адрес в гр. Русе, срещу приложената й, в качеството на собственик на лек автомобил „Хонда CRV“ с рег. № [рег. номер], принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 5, б. “б“, първа хипотеза от ЗДвП, а именно преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство.

В жалбата се твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен при неправилно приложение на материалния закон. В съдебно заседание жалбоподателката поддържа жалбата и твърди, че процесното МПС е било паркирано след 11-те метра указани на знака. Моли съда да отмени наложената ПАМ.

В писмен отговор и в съдебно заседание, ответникът – длъжностно лице „водач оператор открита платформа“ при СЗ „ИООРС“ при Община Русе, чрез процесуалния представител на Община Русе – П. Д. – оспорва жалбата и излага подробни бележки по отношение на законосъобразността на наложената ПАМ. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Русенският административен съд, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в 14-дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна, адресат на ИАА, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна. Фактите:

Няма спор между страните, че на 03.06.2024 г. в гр. Русе, пл. „Княз Александър Батемберг № 3, пред Регионален исторически музей, водач оператор на открита платформа в СЗ „ИООРС“ при Община Русе е приложил ПАМ, на паркираното на посоченото място МПС „Хонда CRV“ с рег. № [рег. номер], собственост на жалбоподателката, а именно - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.

Това действие било оспорено по административен ред от А. Х., която подала на електронната поща на Община Русе, жалба срещу приложената ПАМ с вх. № 94А-11901-1/07.06.2024 г. След напомнително писмо до Община Русе от страна на жалбоподателката, по повод жалбата било издадено уведомително писмо изх. № 720/12.07.2024 г. от Директор СЗ „ИООРС“, съгласно което същата е неоснователна. Това писмо е получено от жалбоподателката на 17.07.2024 г. с писмо с обратна разписка. Контролният орган не изпълнил задължението си по чл. 152, ал. 2 от АПК и А. Х. подала директно в деловодството на Административен съд – Русе, жалба вх. № 3562/17.07.2024 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 168, ал. 1 от ЗДвП определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В случая със Заповед № РД-01-83/15.01.2024 г. на Кмета на Община Русе и Заповед № 13/18.01.2024 г. на Директор на СЗ „ИООРС“ при Община Русе са конкретно посочени служителите, на които е възложено да управляват повдигателните съоръжения и да преместват или да нареждат преместване на ППС без знанието на неговия собственик. С оглед това, съдът намира, че обжалваната ПАМ е приложена от компетентен орган – Н. П. К. - водач (оператор) на открита платформа с повдигащо устройство, служител в СЗ „ИОРРС“ при Община Русе, който е надлежно оправомощен да прилага ПАМ, съгласно цитираните заповеди.

По аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДВП, не е задължителна писмената форма за мярката по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДВП, като прилагането й по същество представлява властническо волеизявление на административния орган, осъществено чрез действие. По своята правна същност ПАМ са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в тях предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този аспект е недопустимо прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично уредено в закона, респ. при липса на всички нормативноустановени за това условия. Правилото за налагане на ПАМ е императивно и при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност, административният орган налага предвидената по закон мярка, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.

В настоящия случай процесното МПС е било паркирано в специално обособена зона или „джоб“ по смисъла на чл. 47 от Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017 г., както и след поставени знаци и табели, както следва: В27 – забранени са престоят и паркирането, Т18.1 – принудително отстраняване на превозно средство, Е20 – такси, с която е указана и дължината на участъка, отреден за стоянка на таксита, а именно 11 метра. При наличието на тези знаци, безспорно е, че паркирането и престоят на автомобили, които не са такси, е забранено на разстояние от 11 метра след знака и при нарушаване на тази забрана, същите се отстраняват принудително. Съобразно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДвП, пътните знаци се поставят от дясната страна на пътя срещу посоката на движение. От приложения снимков материал ясно се вижда, че всички изисквания на законовите и подзаконовите нормативни актове, регулиращи сигнализацията и проектирането на пътищата, са спазени в настоящия случай.

Така единствено спорен по делото остава въпросът, бил ли е паркиран процесният автомобил в рамките на тези 11 метра или се е намирал извън техния обсег, т.е. налице са предвидените в закона предпоставки за прилагането на ПАМ, а именно паркирано ли е процесното МПС в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Едва в съдебно заседание, проведено на 17.09.2024 г., жалбоподателката навежда твърдения, че автомобилът й се е намирал след 11-я метър, следователно извън обсега на поставените знаци, които тя признава, че е видяла. Тези доводи не се споделят от настоящия съдебен състав, тъй като не кореспондират със събраните по делото писмени, гласни доказателства и снимков материал. От снимките приложени по административната преписка, както и от обясненията на водача оператор на открита платформа – Н. К., се установява, че процесното МПС е паркирано пред други два автомобила, като този непосредствено зад него е такси, което е спряло точно до знаците, указващи стоянката за таксита. Така става ясно, че автомобилът на жалбоподателката е паркиран на второто паркомясто след знаците. Ноторно известен факт е, че едно паркомясто е с дължина между 4.50 м и 5.50 м. След като А. Х. е паркирала автомобила си на второто такова, след знака, което не се оспорва от нея, единственият правилен извод е, че той се намира в диапазона на действие на наложената забрана, т.е. в рамките на 11-те метра .

Това от своя страна е доказателство за наличието на визираните в чл. 171, т. 5, б. „б“, първа хипотеза от ЗДвП предпоставки, а именно ППС паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство.

За пълнота, съдът намира, че следва да отбележи и че не споделя наведените в жалбата до административния орган възражения досежно липсата на посочената в закона маркировка М14. Нормата на чл. 7, ал. 3 от ЗДвП гласи: „Когато има несъответствие между пътните знаци и маркировката на пътя, участниците в движението са длъжни да се съобразяват с пътните знаци“. По делото е безспорно установено, а и не е спорно между страните, че изискуемите от закона знаци са били поставени на мястото на извършеното нарушение, което обстоятелство е признато и от жалбоподателката в съдебно заседание.

По изложените по-горе съображения съдът намира жалбата за неоснователна и недоказана.

Оспорената ПАМ е издадена в съответствие с целта на закона, а именно за преустановяване на административно нарушение. Ето защо, процесната ПАМ се явява законосъобразна, постановена при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с административнопроизводствените правила и целта на закона, а жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на ответника по жалбата следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, на основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя на 100 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк.д. № 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението се присъжда в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на Община Русе, тъй като съгласно чл. 3, ал. 1 от Правилник за организацията, дейността и управлението на Специализирано звено ”Инспекторат, охрана, обществен ред и сигурност” (СЗ ”ИООРС”) при Община Русе, СЗ ”ИООРС” е звено на бюджетна издръжка към Община Русе и е второстепенен разпоредител с бюджетни средства.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. И. Х., с адрес гр. Русе, [улица], вх. 2, ет. 4 срещу принудителна административна мярка по чл. 171, т.5, б. „б“ от ЗДвП, приложена по отношение на собствения й лек автомобил „Хонда CRV“ с рег. № [рег. номер], наложена на 03.06.2024 г. от водач оператор на открита платформа в СЗ „ИООРС“ при Община Русе.

ОСЪЖДА А. И. Х., с адрес гр. Русе, [улица], вх. 2, ет. 4 да заплати на Община Русе юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.