О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
гр.София .......................
Софийски градски съд – Наказателно
отделение, 9 въззивен състав, в закрито съдебно заседание на седемнадесети юни
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
РОСИ
МИХАЙЛОВА
при
секретаря ........... и с участието на прокурора ................, изслуша докладваното
от съдия Ангелова ВНЧД 2012 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид
следното :
В Софийски градски съд е депозиран протест
от прокурор при Софийска районна прокуратура срещу определение на Софийски районен
съд – Наказателна колегия, 99 състав от 17.02.2020г., с което е отменено постановление на прокурор при Софийска Районна
прокуратура от 30.10.2018г. за прекратяване на наказателното производство по
досъдебно производство № 367/2016г. по описа на СО-СГП, образувано и водено срещуР.М.Д.за
престъпление по чл. 286, ал.1 НК.
В протеста се декларира, че
досъдебното производство е проведено в „цялост“ като контролираният съд се
критикува за дадените указания за провеждане на очна ставка между Р.Д.и М.М.,
тъй като Д. не е била разпитвана като свидетел, а единствено е депозирала
жалба, стартирала досъдебно прозиводство, а от жалбата не би могъл да се
направи „категоричен извод какво е искала да каже Д. и за какъв период е
нейната претенция“. В протеста прокурорът посочва, че дори внукът на В. Б. не е
притежавал знание за причината за предоставяне на сумите от дядо му като този
аргумент се излага по повод указанието на съда за провеждане на повторен разпит
на В. Б. за изясняване на обстоятелството дали е дължал парични суми на Р.Д..
Депозира се искане за отмяна на атакуваното определение и потвърждаване
постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство.
Настоящият съдебен състав прецени, че протестът
на прокурор при Софийска районна прокуратура е подаден в срока, визиран в
разпоредбата на чл.243, ал.6 НПК и поради това е и допустим.
Съдът, обаче, застъпва различна позиция от тази,
афиширана в контролираното определение и в постановлението на прокурор от
Апелативна прокуратура – София, която позиция води и до различно развитие на
производството. Тази позиция е различна, въпреки декларираната в атакуваното
определение „константна практика на ВКС и на въззивната инстанция – СГС“.
Досъдебното производство е образувано и водено срещуР.М.Д.за
това, че на 01.07.2013г. в град София пред надлежен орган на властта – прокурор
при Софийска районна прокуратура набедила В.В.Б. в престъпление като знаела, че
е невинен - престъпление по чл. 286, ал.1 НК. Конкретната преценка на въззивния
състав в случая е доколко атакуваното определение, с което съдът се е
произнесъл по същество на спора, е законосъобразно и тази преценка е в негативен
спрямо съдебния акт смисъл. Разпоредбата на чл.286, ал.1 НК, с каквато правна
квалификация е рамкирано деянието, е позиционирана в глава осма НК – „Престъпления
против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи
публични функции” и конкретно в раздел ІІІ на тази глава – „Престъпления против
правосъдието“. Престъпното посегателство, което е инкриминирано като
престъпление, е такова на формално извършване, при което именно с изявления
/писмени или вербални/ пред надлежен орган на властта деецът набеждава някого в
престъпление. Това деяние принципно покрива признаците на тези престъпления /за
разлика от резултатните/, в чиито състав не е предвиден определен престъпен
резултат и респективно увреждане на обекта или поставянето му в опасност. При
този вид престъпни посегателства се засягат единствено обществените отношения, свързани
с нормалното функциониране на държавните органи, обществени организации и лица,
изпълняващи публични функции и в частност, тези, заети с правоохранителната и
правоприлагащата дейност. Изхождайки от тези разсъждения, настоящият въззивен състав
не споделя направената от първоинстанционния съд констатация, че В.Б., сезирал
го с жалба, притежава качеството „пострадал” по смисъла на чл.74 НПК, тъй като
самият характер на престъплението не определя кръг от лица, които да имат
качеството пострадал или да бъдат конституирани в качеството на граждански ищец
или частен обвинител в евентуално съдебно производство. Възможността на жалбоподателя
да атакува постановения прокурорски акт е по реда на инстанционния контрол в
рамките на прокуратурата, изрично визиран в разпоредбата на чл.200 НПК и в
която процедура той може да изложи исканията си, депозирани в жалбата, с която
е сезиран първостепения съд като е безпредметно да бъдат обсъждани от настоящия
състав изложените в протеста доводи по същество на спора. Всъщност именно по реда
на инстанционния контрол се е произнасяла и прокуратурата в рамките на
настоящото производство, а предвид отмяната на постановление на СГП от
10.07.2019г. от прокурор при САП с постановление от 08.01.2020г., за Б. не е
преклудирана възможността да се възползва от разпоредбата на чл. 243, ал. 10 НПК и да сезира Софийска градска прокуратура със своите претенции по отмяна на
акта на Софийска районна прокуратура.
Воден от изложените мотиви и на
основание чл. 243 НПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
Отменя определение от 17.02.2020г. по
НЧД 2116/2020г. на Софийски районен съд – Наказателна колегия, 99 състав,с
което е отменено постановление на прокурор при Софийска Районна прокуратура от 30.10.2018г.
за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 367/2016г.
по описа на СО-СГП, образувано и водено срещуР.М.Д.за престъпление по чл. 286,
ал.1 НК.
Оставя без разглеждане жалба от В. В. Б.
– процесуален представител на В.В.Б. срещу постановление на прокурор при
Софийска Районна прокуратура от 30.10.2018г. за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 367/2016г. по описа на СО-СГП,
образувано и водено срещуР.М.Д.за престъпление по чл. 286, ал.1 НК.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.