РЕШЕНИЕ
№ 687
гр. Бургас, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20212120108960 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на Н. И. И., ЕГН
**********, със съдебен адрес *** против Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури, с адрес ***, с която се иска да бъде признато прекратяването на трудовото му
правоотношение за незаконно и да бъде отменено, да бъде възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност ”заместник изпълнителен директор”, както и да се осъди ответника
да му заплати обезщетение в размер на 21740.94 лева за периода от 27.10.2021г. до
27.04.2022г. за оставането му без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната
лихва. Твърди, че със заповед от 22.10.2021г. на изпълнителния директор на ИАРА, връчена
му на 02.11.2021г., е бил прекратен трудовият му договор с агенцията, по преценка на
органа, който назначава служителя и е освободен от заеманата длъжност “заместник
директор“. В периода от 27.10.2021г. до 02.11.2021г. ищецът е ползвал отпуск заради
временна неработоспособност и бил в болница. На 02.11.2021г. бил изписан от болницата и
му било съобщено, че неговото ТПО е прекратено. Ищецът оспорва отбелязването в
заповедта, че е връчена на неговата съпруга при отказ и заявява, че такава заповед никога не
й е предявявана. Връчването не е извършено по предвидения в закона ред. Освен това
уволнението е незаконно, тъй като е нарушен чл.333 КТ, доколкото в посочения период
ищецът е бил в болничен отпуск. Моли да се уважат исковете. Претенциите са по чл.344,
ал.1, т.1-3 КТ.
Ответникът е представил писмен отговор, с който изцяло оспорва исковете.
Поддържа, че уволнението е законно, тъй като прекратяването на правоотношенията с
лицата по чл.19а, ал.1 ЗА, какъвто е и ищецът, се извършва без предизвестие по преценка на
органа, който ги назначава. Прекратяването на ТПО е по целесъобразност и не подлежи на
съдебен контрол. Ето защо не е необходимо заповедта да бъде мотивирана чрез посочване
на фактически основания. Предвид спецификата на уволнението, за ищеца не се прилага
закрилата по чл.333 КТ. Ищецът се е явил на работа на 02.11.2021г., но е бил уведомен от
работодателя, че трудовото му правоотношение е прекратено. С явяването си на работа И.
се е отказал от отпуска си за временна неработоспособност, поради което не може да разчита
на закрилата по чл.333 КТ. Моли се за отхвърляне на исковете.
1
В съдебно заседание съдът е приел на основание чл.214, ал.1, изречение 3-то от ГПК
заявеното намаление на размера на иска за заплащане на обезщетение за оставане без работа
поради незаконно уволнение, като същият е намален на 21555.21 лева.
Безспорно е по делото, че ищецът И. е заемал длъжността ”заместник-изпълнителен
директор” на ИАРА, на която е бил назначен с трудов договор от 11.07.2017г., сключен с
изпълнителния директор на посочената агенция. Със заповед № ***г. на изпълнителния
директор на ИАРА трудовият договор на ищеца е бил прекратен на основание чл.19а, ал.2
от Закона за администрацията и чл.4, ал.4 от Устройствения правилник на ИАРА, считано от
датата на връчване. Като причина за прекратяването е записано прекратяване на ТПО по
преценка на органа, който назначава служителя без предизвестие. Видно от данните по
делото, направен е бил опит да се връчи заповедта на ищеца, но той не е бил намерен,
поради което служители на агенцията са извършили връчването й на съпругата на И., но тя е
отказала да получи документа. Въпреки отказа й, служителите са счели, че на основание
чл.44 ГПК, заповедта е редовно връчена. В последствие ищецът се е явил на работа и е
подал заявление да му се връчи процесната заповед. Заявлението му е уважено и заповедта е
връчена лично на ищеца на 02.11.2021г.
Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства,
становищата на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Исковете са неоснователни.
На първо място е неоснователен искът за признаване на извършеното уволнение за
незаконно и за отмяната му. Според чл.19а, ал.2 от Закона за администрацията
правоотношенията със заместник-министрите, областните управители, заместник
областните управители, както и с посочените в чл.19, ал.4 еднолични органи, техните
заместници и членовете на колегиални органи, могат да бъдат прекратени без предизвестие
от органа, който ги назначава, съответно определя, по негова преценка. Един от
едноличните органи, посочени в чл.19, ал.4 ЗА, е и изпълнителният директор на
изпълнителна агенция, като ищецът е заемал длъжността заместник на изпълнителния
директор, т.е. за длъжността на ищеца важи разпоредбата на чл.19а, ал.2 ЗА. Следователно
трудовото му правоотношение може да бъде прекратено по всяко време от органа, който го
назначава. В случая органът, който е назначил ищеца, е изпълнителният директор на ИАРА,
ето защо той е и компетентен да прекрати трудовото правоотношение – чл.4, ал.4 от
Устройствения правилник на Агенцията. Налага се извод, че уволнението е извършено от
надлежния орган, по негова преценка и на основание чл.19а, ал.2 ЗА.
Неоснователно е оплакването в исковата молба, че заповедта за уволнението е
незаконосъобразна, понеже не бил спазен реда за нейното връчване. Наистина отначало е
направен опит заповедта да се връчи на съпругата на ищеца, която е отказала да я приеме.
Неправилно тогава служителите са счели, че заповедта е връчена по чл.44 ГПК, при
условията на отказ. Тази разпоредба намира приложение ако връчването е лично на
адресата, но той отказва да получи документа. Случаят не е такъв, доколкото връчването не
е било лично на ищеца, а на съпругата му, която не е длъжна да получи заповедта. Ето защо
2
това връчване не е редовно и не може да се счете, че ТПО е прекратено на 27.10.2021г.
Редовно обаче е връчването, направено лично на ищеца, който е получил на ръка процесната
заповед на 02.11.2021г. От тази дата заповедта е породила правен ефект и е прекратила ТПО
на ищеца. Фактът, че първото връчване е нередовно не опорочава самата заповед. Тя е
издадена на основание чл.19а, ал.2 ЗА, по преценка на изпълнителния директор, който може
по всяко време да прекрати трудовия договор със заместника си. Второто връчване на
заповедта е надлежно и редовно, поради което тя е породила правните си последици.
Неоснователно е и оплакването, че е нарушена разпоредбата на чл.333 КТ,
доколкото от 27.10.2021г. до 02.11.2021г. ищецът е бил в болничен отпуск. Наистина е
видно от приложения болничен лист, че за посочения период ищецът е бил в болница. Това
обаче е без значение, защото поради спецификата на основанието за уволнение, за него не се
прилага закрилата по чл.333, ал.1 КТ, която е предвидена за конкретни и изчерпателно
посочени в разпоредбата основания за прекратяване на трудовото правоотношение по КТ,
сред които не е включено прекратяването на трудовите правоотношения по чл.19а ЗА /в
този смисъл Решение № 90 от 10.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3982/2016 г., IV г. о., ГК/.
Следователно спазването в случая на чл.333 КТ е без значение и уволнението е извършено
законосъобразно.
По горните съображения искът за отмяна на уволнението е неоснователен. С
процесната заповед правоотношението на И. като заместник изпълнителен директор е
прекратено. Прекратяването е извършено от компетентния за това орган и при условията на
чл.19а, ал.2 ЗА, по преценка на органа. Ето защо уволнението се явява законосъобразно и
няма правни основания да бъде отменено. Следва отхвърляне на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ.
Предвид отхвърлянето на първия обективно съединен иск за отмяна на уволнението,
явяват се неоснователни и останалите два иска по чл.344, ал.1, т.2 и 3 КТ– за възстановяване
на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без
работа за срок от 6 месеца. Ето защо и тези искове следва да бъдат отхвърлени.
В полза на ответната страна трябва да се присъди юрисконсултско възнаграждение
от 200 лева.
Мотивиран от изложеното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Н. И. И., ЕГН **********, със съдебен адрес *** против
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, със седалище и адрес на управление ***
с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ за признаване за незаконно на уволнението му,
извършено със заповед № ***г. на изпълнителния директор на ИАРА и за отмяната му, за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност ”заместник изпълнителен
директор” на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури и за осъждане на
работодателя да му заплати обезщетение за оставане без работа за периода от 27.10.2021г. до
3
27.04.2022г. в размер на 21555.21 лева, ведно със законната лихва, начиная от подаване на
исковата молба – 22.12.2021г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Н. И. И., ЕГН **********, със съдебен адрес *** да заплати на
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, със седалище и адрес на управление ***
сумата от 200 лева /двеста лева/ разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
4