Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.06.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на тридесети май две хиляди и шестнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при
секретаря Д.К., разгледа докладваното от съдия Чеуз
гр. д. № 1 700 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ за сумата от 50 000
лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1 925 лв. – обезщетение за
имуществени вреди.
В исковата молба на А.Т.Г. се
твърди, че на 16.05.2013 г., около 21.40 часа, пътувала на З.ната седалка вдясно, в посока от с. П. към с. Л. в лек
автомобил „Рено 19“ с ДКН ****, управляван от А.М.Ч., който при изпреварване на
движеща се пред автомобила каруца и движение с несъобразена скорост изгубил
контрол над управляваното от него МПС и се ударил в насрещно движещият се лек
автомобил „Мазда 323“ с рег. № ****. В резултат на
ПТП-то бил съставен констативен протокол и образувано съдебно производство,
приключило с влязло в сила споразумение, в което се признавала вината на водача
Ч.. Изложени са твърдения, че след злополуката ищцата била прегледана в Центъра
за спешна медицинска помощ в гр. П. и приета за лечение в Неврохирургично
отделение на МБАЛ АД – гр. П.. Твърди се, че по време на ПТП-то е изгубила
съзнание за неопределено време, усещала силни болки в главата, придружени с
гадене и повръщане, имала голяма обилно кървяща рана в областта на челото с
размери около 10 см. След направените изследвания се установило, че е получила
мозъчен оток, контузия на главата, мозъчно сътресение, загуба на съзнание,
счупване на ІІ,ІІІ, ІV,V горни зъби. Изложени са твърдения, че й била направена
хирургическа обработка на раните като в резултат на това към настоящия момент
имала видими и силно загрозяващи белези по лицето. На 22.05.2013 г. била
изписана за домашно лечение като за възстановяване на счупените зъби провела
лечение, което заплатила лично на стойност 1775 лв. и манипулация на белега на
лицето, която е на стойност 150 лв. Твърди се, че в резултат на пътния инцидент
получила сериозни телесни увреждания, които променили изцяло начина й на живот.
В периода на домашно лечение месеци наред била на легло със силни болки в
цялото тяло, не била в състояние да се обслужва сама като загрозяващите белези
били видими и към настоящия момент и пораждали у ищцата силно притеснение и
смущение.
Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен интерес от
предявяване на исковете и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Рено 19” с ДКН ****, да й заплати сумата от 50 000 лв. – обезщетение
за причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените й травматични
увреждания и сумата от 1925 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на увредата.
Претендират се сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът З. „А.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с релевирани в същия възражения. Заявено е възражение за съпричиняване. Претендира разноски, съобразно депозиран
списък по чл. 80 от ГПК.
По делото е депозирана допълнителна
искова молба респ. в срока за допълнителен отговор такъв не е заявен.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв.
Р.М..
Възраженията на ответното дружество
се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Н.К..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 28
на РУП – Панагюрище, от който се установява, че на 16.05.2013 г., в 21.40 ч на
път ІІ-37, км 104+175 е настъпило ПТП с участници лек автомобил „Рено 19“ с
рег. № ****, управляван от А.М.Ч. и лек автомобил „МаЗ.а
323“ с рег. № ****, управляван от И.Х.Н., от което пострадала се явява А.Т.Г. с
прорезни рани на лицето и избити зъби. Като причина
за настъпване на ПТП са посочени – несъобразена скорост при изпреварване на
водача на лек автомобил „Рено 19“, който губи контрол над автомобила и се
блъска с другия участник в ПТП-то.
По делото е представен протокол от съдебно заседание, проведено на
15.11.2013 г. по нохд 254/2013 г. на РС – Панагюрище,
в което е обективирано одобрено споразумение, с което
А.М.Ч. се признава за виновен за това, че на 16.05.2013 г. на главен път ІІ-37,
км 104+175, при управление на МПС – лек автомобил „Рено 19“ с рег. № **** е нарушил
правилата за движение, съгласно чл. 5 ал.1 т.1, чл. 20ал.1 и ал.2 и чл. 42
ал.2т.2 от ЗДвП и с това си деяние е причинил по непредпазливост средни телесни
повреди на повече от едно лице, сред които А.Т.Г. – счупване на 3 десен горен
зъб до основата на венеца, избиване на 2 горен десен резец и счупване на 2
долен десен резец на 2 мм от нивото на венеца.
Представени по делото са фактура №
**********/05.08.2013 г. за сумата от 150 лв. за „манипулация белег“ и фактура **********/30.08.2013
г. за сумата от 1775 лв. за „преглед и изработване на металокерамичен
мост на зъби 12, 13, 14, 15, 16“.
По делото е допусната и изслушана комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица инж. П.И.Д.
и д-р П.С.П.. В заключението си вещите лица са обосновали извод, че А.Т.Г. е пътувала
без поставен предпазен колан, доколкото няма описани белези по тялото,
характерни за поставен предпазен колан – охлузвания, ожулвания по дясно рамо,
по гръдния кош в лява гръдна половина и корема. Обоснован е извод, че колана
при пасажери на З.на седалка не само предпазва тялото от ожулвания, охлузвания,
натъртвания, разкъсно-контузни рани, но и намалява
тяхната тежест, когато са налице. Обоснован е извод, че и при поставен колан
травматичните увреди на главата биха се получили. Обоснован е извод, че по
статистически данни травматичните увреждания намаляват с около 28 – 30% при
пасажери, пътуващи на З.ните седалки с поставен
колан. Обоснован е и извод, че автомобилът „Рено 19“би трябвало да е оборудван
с предпазни колани на всички места на седалките отпред и отЗ..
По делото е допусната и изслушана комплексна съдебномедицинска експертиза,
изготвена от вещите лица д-р С.И.С. и д-р П.С.П.. Вещите лица са обосновали
извод, че ищцата е получила травматични увреди, изразяващи се в мозъчно
сътресение, подкожен хематом и оток на меките тъкани в дясната
теменно-слепоочна област на главата, разкъсно-контузна
рана с размери около 10 см в дясната челна област на главата, вървяща през
дясната вежда, достигаща до външния очен ъгъл, разкъсно-контузна
рана на горната устна с дължина около 1,5 см с оток на устната, умерено изразен
мозъчен оток по компютъртомографски данни – лекостепенно стеснени субарахноидни
пространства, избиване на горния десен зъб 2/12/ от венеца, отчупване на горния
десен зъб 3/13/ до нивото на венеца, силно разклащане на горния десен зъб 4/14/
от ІІІ степен, счупване на коронката на втори десен резец /42/ на 2 мм над
венеца, масивно кръвонасядане на горния и долен
клепачи на ляво око, кръвонасядане в областта на
лявото седалище, охлузване по горната повърхност на дясната гривнена
става с размери 3х3 см, кръвонасядане по предната
повърхност на десния крак под коляното, охлузване по вътрешната повърхност на
десния глезен, масивен оток на кожата на десния глезен и горната част на
дясното ходило. Обоснован е извод за проведено петдневно комплексно болнично
лечение с постелен режим, хирургична обработка на
раните, компютърна томография на главен мозък. Обоснован е извод, че
най-интензивни оплаквания – главоболие, гадене, повръщане ищцата е имала през
време на лечебния си престой като вследствие на проведеното лечение те са
намалели по интензитет и постепенно след 20-25 дни са отзвучали напълно.
Обоснован е извод, че след изписване от болницата ищцата е търпяла страдания и
неудобства при хранене – отхапване, дъвчене, говорене до възстановяване на
зъбния статус през месец август 2013 г. Обоснован е извод, че мозъчното
сътресение обичайно отзвучава без последствия при правилно проведен режим и
лечение в срок от 3-4 седмици като неудобство причинява най-вече остатъчния
белег в челната област предвид младата възраст и женския пол на ищцата. Обоснован
е и извод, че извършените разходи за възстановяване на нормален зъбен статус са
в причинно-следствена връзка с преживяната травма.
Изслушана по делото е и експертиза, изготвена от вещото лице д-р Г.П.М..
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля Г.И. Г., майка на ищцата, в съдебно заседание на 02.02.2015 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223 ал.1 от КЗ/отм./
установява, че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се З.ължава
да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, а разпоредбата на чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Правно релевантните факти по отношение на
предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно
деяние на деликвента, от което са настъпили вредни
последици, които са в причинно-следствена връзка с
деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца. В тежест на
ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност, залегнала в
нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните не са формирали спор относно фактът, че към
датата на застрахователното събитие ответникът – застраховател е в
застрахователно правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с
деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като
субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна на извършителя
е установена от влязлото в
сила споразумение на РС – Панагюрище,
което е З.ължително за настоящия съдебен състав с оглед нормите на чл. 300 от ГПК и чл. 413 ал. 3 от НПК.
Настъпилите вреди за ищцата, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаните по делото съдебно медицински
експертизи.
Понесените от ищцата неимуществените вреди се установяват от събраните
гласни доказателства, които при спазване на условията на чл. 172 от ГПК съдът
цени като непосредствени лични впечатления, които пресъздават обективно
състоянието на ищеца.
Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от нанесените му травматични увреждания –мозъчно сътресение, умерено
изразен мозъчен оток, кръвонасядания, отоци, избити
горни зъба и един разклатен, установената по делото е невъзможност респ. силна
ограниченост да извършва ежедневните си битови нужди, настъпилата промяна в
стереотипа й на живот през определен период от него, ограниченията, които е
следвала да търпи във връзка с нарушената функция за дъвчене, отхапване и
говорене, остатъчният козметичен белег на лицето представляват пряка и
непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация, като
обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне на размера на
обезщетението съдът следва да има
предвид възрастта на ищцата /19 години към
датата на ПТП/, степента и вида на
увредите, периодът от време, през който е търпяла болки, страдания и
ограничения /около 3-4 седмици/. Настоящият съдебен състав счита,
че предвид възрастта на ищцата, интензитетът на страданието и периодът, в който
същите са търпени / около 3-4 седмици, като най-интензивни са били в периода на
болнично лечение т.е. в рамките на първите пет дни от ПТП/ справедливо би било
да се присъди сума от 15 000 лв., а за горницата до пълния предявен размер от 50 000
лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
При проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил възражение за
съпричиняване, изразяващо се в обстоятелството, че ищцата
е пътувала без поставен предпазен колан. Съгласно нормата на чл. 51 ал.2 от ЗЗД
ако увреденият е допринесъл
за настъпването на вредите обезщетението
може да се
намали. Допринасянето може да бъде
както с действия, така и с бездействия. В този случай вредоносният
резултат трябва да е в причинна връзка и с деянията на увредения. При ангажираните по
делото доказателства /изслушаната комплексна медико автотехническа
експертиза/ се установява, че ищцата е пътувала без поставен предпазен колан. С
оглед заключението на вещите лица и обясненията, дадени от същите в съдебно
заседание, проведено 02.02.2015 г. съдът приема, че
ищцата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, доколкото е
обоснован извод, че избитите зъби показват свободно движение на тялото напред и
при сблъсък, който е със 100 км/ч човек без колан не може да контролира
посоката на движение на тялото си респ. при този сблъсък са избити зъбите,
както и изводът, че при поставен предпазен колан увредите по главата нямаше да
са така изразени настоящият съдебен състав приема, че с оглед на
обстоятелството, че ищцата не е поставила наличния в автомобила предпазен колан
сама е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. При определяне на
процента на съпричиняване съдът намира, че следва да
съобрази заключението на вещите лица, в което същите обосновават извод за
28-30% намаление на увредите при поставен колан, поради което съдът приема, че
процентът на съпричиняване от страна на ищцата
възлиза на 30%. Предвид което определеното обезщетение следва да се редуцира с
възприетия от настоящия съдебен състав процент на съпричиняване
и същият да се определи на 10 500 лв.
По отношение на
претенцията на имуществени вреди и установената по делото пряка причинно
–следствена връзка между тях и настъпилото ПТП съдът намира, че този иск следва
да се уважи изцяло като претенцията се редуцира с оглед възприетият процент на съпричиняване т.е. претенцията е основателна за сумата от
1347, 50 лв.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от
датата на извършване на деликта като размерът й
подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител, при наличие на влязъл
в сила съдебен акт. По отношение претенцията за законна лихва за обезщетението
за имуществени вреди същата се следва от датата, на която е реализирана същата,
а именно 30.08.2013 г.
По разноските: Със списъка по чл. 80 от ГПК, депозиран в съдебно
заседание на 30.05.2016 г. процесуалният му представител е заявил искане да се
определи възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. По делото е представен
договор за правна защита и съдействие, легитимиращ адв.
Р.М. /стр. 103/ с представителна власт. Направеното искане е заявено в преклузивния по ГПК срок. В пълномощното е посочено
основание по чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА за оказване
на безплатна правна помощ. Това
обуславя извод, че се дължи
присъждане на адвокатско възнаграждение по този ред.
С оглед цената на заявения иск и съгласно чл. 7 ал.1 т.4 от Наредба 1/2004
г. минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сума в размер
на 2087, 75 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото съдът намира,
че това е адекватният размер на възнаграждението. С оглед степента на уважаване
на ищцовата претенция съразмерната част от
адвокатското възнаграждение на ищеца възлиза на сума в размер на 476, 35 лв.,
която следва да се присъди на процесуалния представител на ищеца.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК и с оглед списъка по чл. 80 от ГПК, обективиращ сторени разноски в размер на 1234 лв., на
ответника се следват разноски в размер на 952, 44 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС в размер на 473, 90 лв. – дължима ДТ за уважената част от
претенцията и сумата от 102, 67 лв. – припадащата се част от разноските,
платена за сметка на бюджета на съда т.е. сума в общ размер от 576, 57 лв.
Въз основа на изложените
съображения, Софийски градски съд, I-19 с-в
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „А.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** на основание
чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на А.Т.Г., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, офис ** – адв. Р.М. сумата от 10 500 /десет хиляди и петстотин/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
ПТП, реализирано на 16.05.2013 г. на път ІІ-37, км 104+175 в посока с. П. към
с. Л., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.05.2013 год.
до окончателното им изплащане, като отхвърля искът за горницата до 15 000
лв. поради уважено възражение за съпричиняване, а за
горницата до пълния предявен размер от 50000 лв. като неоснователен и
недоказан, както и сумата от 1347, 50 /хиляда триста четиридесет и седем лева и
петдесет стотинки/лв. – обезщетение за имуществени вреди по фактури №№
********** и **********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
30.08.2013 г. до окончателното изплащане на сумата като отхвърля искът за
горницата до пълния предявен размер от 1 925 лв. поради уважено възражение
за съпричиняване.
ОСЪЖДА ЗАД „А.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на
основание чл. 38 ал. 1 т.2 от ЗА на адв. Р.М., с
адрес: ***, офис ** сумата от 476, 35 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАД „А.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на СГС на основание чл.
78 ал.6 от ГПК сумата от 576, 57 лв.
– дължима ДТ и разноски.
ОСЪЖДА А.Т.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис ** – адв. Р.М. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗАД
„А.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 952, 44 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ: