Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 31.08.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на дванадесети октомври през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с. ГОСПОДИН ТОНЕВ
при секретаря В.Иванова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 10139 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение № 48599 от 22.02.2020 г. СРС, 82 с-в, по гр.д.№
16979/2018 г. е осъдил „П.и.б.“ АД да заплати на М.Й.М. на основание чл. 49 ЗЗД
вр. чл.45 ЗЗД сумата в размер 700 лв.-обезщетение за неимуществени вреди,
причинени на ищцата в резултат на
неизпълнение на задълженията на ответника като администратор на лични данни,
довело до неправомерно обработване на личните данни на ищцата със законната
лихва от 13.03.2018 г. до окончателното плащане, както и сумата от 213,24 лв. на основание чл.86, ал.1 ЗЗД-мораторна лихва за периода 13.03.2015 г.-12.03.2018 г., като е отхвърлил
иска за главница за сумата над 700 лв. до пълния предявен размер от 3 000
лв., както и иска за мораторна лихва за сумата над 213,24 лв. до пълния
предявен размер от 915,91 лв., като
неоснователни.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от ищцата М.Й.М. в частта, с която са отхвърлени предявените от нея искове
с оплаквания, че в посочената част същото е неправилно, постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила, в противоречие с материалния
закон и е необосновано.Въззивницата излага оплаквания, че първоинстанционният
съд не е отчел конкретните обстоятелства, момента, интензитета и продължителността
на нанесените й неимуществени вреди и е направил извод, че изискването за
справедливост ще бъде удовлетворено и присъждане на обезщетение в размер на 700
лв.Излага твърдения, че съдът не е обсъдил характера на причинените неимуществени
вреди, интензитета, последиците, продължителността и степента на търпените
болки и страдания, както и икономическата конюнктура в страната.Поддържа
становище, че в решението не са обсъдени фактите и обстоятелствата,
обосноваващи отговорността на ответното дружество за причинените вреди на
ищцата.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи изцяло
предявените от нея искове.Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност
по чл.78, ал.5 ГПК.
Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна
жалба и от ответника-„П.и.б.“ АД в частта, с която е уважен предявения срещу
него иск с правно основание чл.49 ЗЗД.Въззивникът твърди, че първоинстанционият
съд неправилно е приел, че е налице фактическият състав на чл.49 ЗЗД за
ангажиране на деликтната отговорност на банката.Излага доводи, че съдът
превратно е тълкувал свидетелските показания на свидетеля на ищцата, без да
обсъди възражението, че свидетелят е заинтересован от изхода на спора с оглед
разпоредбата на чл.172 ГПК.Твърди, че в противоречие с процесуалния закон съдът
е приел за доказана причинно-следствената връзка между настъпилите вреди и
противоправното поведение на ответника.Излага твърдения, че представените
епикризи установяват медицинско състояние на ищцата, което не е пряко и
непосредствено свързано с твърдените от ищцата болки и страдания.Поддържа
становище, че в случая не са доказани претърпени вреди над обичайните и с
трайни последствия-нито като негативно отражение в психиката на ищцата, нито в
социалния й дискомфорт.Моли съда да отмени решението в частта, с която са
уважени предявените от ищцата искове и да отхвърли същите, а в случай, че съдът
приеме, че е налице фактическият състав на чл.49 ЗЗД за ангажиране
отговорността на банката, моли съда да намали присъденото
обезщетение.Претендира разноски.Прави възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.
Ищцата- М.Й.М. оспорва въззивната жалба на ответника.Твърди,
че в обжалваната от ответника част решението е правилно и законосъобразно.Излага
твърдения, че ответникът не е направил възражение, че разпитаният свидетел е
заинтересован от изхода на спора.Поддържа становище, че представените по делото
епикризи са официални документи, които не са оспорени от ответника, и че същият
не е ангажирал доказателства за установяване на направеното възражение за
съпричиняване от страна на ищцата.
Ответникът-„П.и.б.“ АД оспорва въззивната жалба на ищцата
по съображения, идентични с изложени във възивната му жалба.Моли съда да
потвърди решението на СРС в обжалваната от ищцата част.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание
чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищцата- М.Й.М. твърди, че с писмо
изх.№ 94 М-3784-1-7 от 19.06.2012 г. от директора на НОИ е била уведомена, че
служител от „МКБ Ю.“ АД е извършил справка по ЕГН-то й в информационната
система на НОИ на 14.03.2013 г.При направена проверка на място в седалището на
дружеството е установено, че не са налице данни, свидетелстващи за наличие на
действащо правоотношение между нея и банката.Твърди, че не са предоставени
документи, от които да е видно, че е налице дадено от нея съгласие по смисъла
на чл.4 от Закона за защита на личните данни.Ищцата твърди, че след като е получила писмото от директора на
НОИ е била силно изплашена и притеснена,
че всеки може да направи проверка на личните й данни и да й вмени задължения под
формата на кредити, още повече, че неправомерната обработка на личните й данни
е извършена от банкова институция, която би следвало да е най-стриктна в
изпълненията на законово вменените й задължения.С решение № Ж-466/03.12.2013 г.
от 19.06.2014 г. на Комисията за защита на личните данни, потвърдено с решение
№ 3510 от 20.05.2015 г. по адм.д.№ 7260/2014 г. АССГ, Второ отделение, 33 с-в,
влязло в сила на 11.10.2016 г., на
ответника „П.и.б.“ АД в качеството й на правоприемник на „Ю.“ ЕАД е наложена имуществена
санкция в размер на 2 500 лв. за нарушение на чл.23, ал.1 ЗЗЛД за това, че
не е взела необходимите технически и организационни мерки за защита на личните
данни на М.М. при тяхното обработване,
което е довело до неправомерното
им използване, консултиране и употреба без наличието на правно основание за
целта.Ищцата твърди, че от момента, в който е узнала за неправомерната
обработка на личните й данни, до момента на предявяване на иска изпитва
постоянен страх, че може да й бъдат вменени занапред парични задължения,
постоянно се намира в състояние на емоционален стрес, тъй като сама отглежда
непълнолетната си дъщеря и освен за собственото си физическо и емоционално
здраве е отговорна и за нейното такова.Твърди, че е започнала да изпитва траен
душевен и социален дискомфорт, което се е отразило и на работата й, станала е
разсеяна, не може спокойно да изпълнява служебните си ангажименти.Страхът и
душевните й страдания са се засилвали всеки път, когато е гледала репортажи по
телевизията за поредния пострадал, който е бил задължен с кредит, без да е
давал съгласие за това и без да е знаел,
че някой използва неправомерно личните му данни.Твърди, че душевните й
страдания и емоционален стрес са довели и до влошаване на здравословното й
състояние, започнала е да изпитва болки и скованост в шийно-раменните зони,
ръцете й са започнали да посиняват и изтръпват, започнала е да изпуска
предмети, постъпила е на лечение в болница в отделение по обща неврология и
професионални увреждания на нервно-мускулната система.От 11.09.2015 г. до
16.09.2015 г. е хоспитализирана в МБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕАД-София,
препоръчан й е щадящ режим на труд и бит и й е назначено лечение с медикаменти.От
21.08.2017 г. до 24.08.2017 г. е била хоспитализирана в ДУБ „Александровска“,
Клиника по алергология и астма с оплаквания за пристъпен задух при посещение на
запрашени пространства и контакт с перилни препарати, а след изписването й е
назначено медикаментозно лечение, което продължава и до момента.Твърди, че
посочените вреди са й причинени от противоправното поведение на ответника,
който е нарушил разпоредбата на чл.23, ал.1 ЗЗЛД.Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 3 000
лв.-обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 915,91
лв.-обезщетение за забава от 13.03.2015 г. до датата на завеждане на исковата
молба със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
С решение № Ж-466/2013 от 19.02014 г. Комисията за защита
на личните данни /КЗЛД/ е наложила на „П.и.б.“
АД /правоприемник на „Ю.“ ЕАД/ имуществена санкция в размер на 2 500 лв.
за нарушение на чл.23, ал.1 ЗЗЛД за това, че не е взела необходимите технически
и организационни мерки за защита на личните данни на М.М. при тяхното
обработване, което е довело до неправомерното им използване, консултиране и
употреба без наличието на правно основание за целта.
С решение № 3510/20.05.2015 г. АССГ, Второ отделение, 33
с-в, по адм.д.№ 7260/2014 г. е отхвърлил жалбата на „П.и.б.“ АД срещу решението
на КЗЛД.С решение № 10603/11.10.2016 г. ВАС, Пето отделение, по адм.д.№
8505/2015 г. е оставил в сила решение № 3510/20.05.2015 г. АССГ по адм.д.№
7260/2014 г. на АССГ.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция е иска с правно основание
чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД, предявен от М.Й.М. срещу „П.и.б.“ АД, както и иска с
правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД в частта, с която същият е отхвърлен за сумата
над 213,24 лв. до пълния предявен размер от 915,91 лв.
Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение в обжалваната
част е недопустимо.Съгласно чл.39, ал.1 ЗЗЛД за защита от нарушения на
правилата на Регламент ЕС 2016/679 и закона е приложим редът по
АПК.Разпоредбата препраща към общия административен ред за ангажиране на
отговорността на всички администратори на лични данни независимо от тяхната
правосубектност и притежавани качества /публични органи или частноправни
субекти/ за нарушени права при обработка на лични данни.В производството по
чл.39, ал.1 ЗЗЛД е по жалба, която може да подаде всеки субект, засегнат от
обработване на личните му данни по незаконен начин.Производството, свързано с
нарушения на ЗЗЛЛ е административно както когато се претендира установяване на
нарушение, така и когато се иска заплащане на обезщетение за вредите от
нарушението.В случая не е налице пречката на чл.39, ал.4 ЗЗЛД, тъй като е
налице решение на Комисията за защита на личните данни, потвърдено от съда.Позоваването
на разпоредбата на чл.49 ЗЗД в исковата молба не променя характера на
предявената претенция като такава за обезщетение за вреди от нарушаване на реда
за обработка на лични данни на ищцата.С оглед предвидения специален ред за
установяване и обезщетяване на вредите от такива нарушения общият ред на
чл.45-49 ЗЗД е недопустим и разглеждането на спора е от компетентност на административния
съд.В този смисъл е налице трайна практика на ВКС и ВАС /определение №
11/07.04.2022 г., гр.д.№ 3/2022 г., 5-чл. с-в на ВКС и ВАС; определение № 5/24.01.2020
г. по гр.д.№ 55/2019 г. на ВКС и ВАС, 5-чл. с-в; определение № 8282/26.06.2020
г. на ВАС по адм.д.№ 6173/2020 г., V отд.; определение № 2492/17.02.2020 г. на ВАС по адм.д.№ 1796/2020 г., V ГО; определение № 4974/28.04.2020 г. на ВАС по адм.д.№
3482/2020 г., V ГО; определение № 9269/09.07.2020
г. на ВАС по адм.д.№ 6741/2020 г., V ГО; решение № 2890/04.03.2021 г. по адм.д.№ 6418/2020 г., V отд.; решение № 3916/27.03.2018 г. по адм.д.№ 13480/2016
г., V ГО и др./.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта-в обжалваната му част.
Поради разминаване на крайните изводи на двете инстанции
първоинстанционното решение следва да се обезсили в обжалваната част, а делото
да се изпрати на АССГ по подсъдност.
Водим от горното на
основание чл.118, ал.2 ГПК вр. чл.270, ал.3, изр.2 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 48599 от 22.02.2020 г. на СРС, 82 с-в, по гр.д.№ 16979/2018 г. в частта
относно предявения от М.Й.М. с ЕГН ********** *** срещу „П.и.б.“ АД с ЕИК ********
и със седалище и адрес на управление:*** П иск с правно основание чл. 49 ЗЗД
вр. чл.45 ЗЗД за сумата от 3 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди,
причинени на ищцата в резултат на неизпълнение на задълженията на ответника
като администратор на лични данни,
довело до неправомерно обработване на лични данни на ищцата, както и относно иска
с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата над 213,24 лв. до пълния
предявен размер от 915,91 лв., като недопустимо
и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в посочената част.
ИЗПРАЩА делото на Административен
съд София-град по подсъдност в обезсилената част.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на
решението делото да се изпрати на
Административен съд София-град.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.