РЕШЕНИЕ
№ 190
гр. Пловдив, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20215001000703 по описа за 2021 година
С решение № 260038/04.02.2021 г., постановено по т..д. №
324/2017 г. на Старозагорски окръжен съд е ОТХВЪРЛЕН КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от синдика на „П. Х.“ АД /н/ ЕИК *********
иск с правно основание чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ за обявяване на
недействителност по отношение на кредиторите на масата на
несъстоятелността на „П. Х.“ АД/н/ ЕИК ********* на споразумение от
05.03.2014 г., сключено между „П. Х."АД/н/, ЕИК *********, и "Е. Х. Л.”, със
седалище и адрес на управление: Н., К., ул. А. П. № **. Л. Х., А. А.,
регистрирано на 18.07.2008г. в регистъра на дружествата на Р К. под №
********, по силата на което „П. Х.” АД н/ ЕИК ********* се задължава в
срок от три дни да върне ефективно на „ Е. Х. Л.” заплатената продажна
цена за акциите от капитала на „Т. т.” АД в размер на 8 500 000 (осем
милиона и петстотин хиляди) евро по посочена банкова сметка, а срещу
ефективното получаване на посочената сума, „Е. Х. Л.” се задължава да
прехвърли обратно на „П. Х.” АД собствеността върху 2000 (две хиляди) броя
акции с номинална стойност 1000 (хиляда) лева всяка, представляващи 50%
1
от акционерния капитал на „Т. т.” АД.
„П. Х."АД/н/ ЕИК ********* е осъдено да заплати от масата на
несъстоятелността на " Е. Х. Л.” сумата 674,50 лв. разноски по делото, както и
ДТ от масата на несъстоятелността по сметка на ОС Ст.Загора в размер на 85
000 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач
„Н. К. З.” ЕООД с ЕИК *********.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от синдика на
„П. Х.“ АД /н/ - адв. З.Н. /към момента на подаване на жалбата/, сега адв.
М.В.. В жалбата се излагат оплаквания за допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон, противоречие с формирана по реда на чл.
290 от ГПК последователна съдебна практика на ВКС, необоснованост. Иска
се решението да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по
съществото на спора, с което предявения иск да бъде уважен. Излагат се
съображения и в писмена защита.
Въззиваемата страна "Е. Х. Л.” оспорва жалбата като
неоснователна. Моли атакуваното решение да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно. Подробни съображения са изложени и в
писмена защита.
Третото лице - помагат "Н. К. З." ЕООД излага становище за
основателност на въззивната жалба и моли същата да бъде уважена.
От „П. Х."АД /н/, представлявано от адв. Ш., не е постъпил
отговор на въззивната жалба и не е изразено становище в хода на
производството.
Пловдивски апелативен съд, след преценка на събраните по
делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания във въззивната
жалба и изразените доводи на страните, намира за установено следното:
По отношение на П. Х."АД е открито производство по
2
несъстоятелност с решение № 314 от 25.10.2016 г. по т.д. № 83/2014г. ОС
Стара Загора, начална дата на неплатежоспособността е определена
31.12.2011 г., като молбата за откриване на производство по несъстоятелност
е подадена на 19.03.2014 г.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 647, ал.1, т.3 от ТЗ за
обявяване относителната недействителност по отношение кредиторите на
несъстоятелността на П. Х."АД /н/ на споразумение от 05.03.2014, сключено с
„Е. Х. Л.”, като по делото е установена следната фактическа обстановка:
На 16.04.2009 г. между „П. Х.” АД и „Е. Х. Л.” е сключен договор
за покупко-продажба на акции, по силата на който „П. Х.” АД продава на
„Е. Х. Л.” 2000 (две хиляди) броя акции с номинална стойност 1000 (хиляда)
лева всяка, представляващи 50% (петдесет процента) от капитала на „Т. т.”
АД ЕИК: ********* /заличен търговец към момента на подаване на исковата
молба/, срещу обща продажна цена в размер на 8 500 000 (осем милиона и
петстотин хиляди) евро /чл. 2 чл. 3 от договора/.
В резултат на прехвърлянето страните по договора са станали
акционери с равен брой акции в капитала на „Т. т.” АД. На 16.04.2009 г.
между тях е сключено акционерно споразумение за приемане на бизнес –
план за развитие на дружеството, за начина на структуриране на Съвета на
директорите, за изплащане на дълга на дружеството към акционера ПХ и
други клаузи.
На 16.12.2009 г. ПХ и ЕХЛ сключват споразумение за уреждане
на взаимоотношенията си във връзка с осигуряване на финансирането на
дейността на „Т. т.” АД, като са се съгласили капиталът на дружеството да
бъде увеличен с 10 млн. евро до 30 юли 2030 г., която сума първоначално да
бъде предоставена от страните и като заем, а впоследствие да се преобразува
в капитал; заемите да бъдат предоставяне на основание конкретни договори,
сключени между всяка една от страните и дружеството. ПХ и ЕХЛ са се
задължили да предоставят парични заеми на дружеството в общ размер на 5
млн. евро всяка от тях /пар.2, съотв. т. 1 и т.2/
3
„Т. т.” АД е обявено в несъстоятелност с решение №
621/28.03.2012 г. на СГС, TO, VI-1 с. по т.д. 2529/2010 г., като е наложен общ
запор и възбрана върху имуществото му, а с решение № 891 от 02.06.2015г.,
постановено по същото търговско дело, е прекратено производството по
несъстоятелност на „Т. т.” АД и е постановено заличаването на дружеството
от Търговския регистър. Заличаването на „Т. т.” АД е вписано в ТР на
22.06.2015 г.
С решение № 482 от 07.03.2013 г. на СГС, ТО, 8-ми състав по т.д.
№4936/2011 г., „П. Х.” АД е осъдено да заплати на основание чл. 79, ал. 1 вр.
с чл. 82 ЗЗД на „Е. Х. Л.” сума в размер на 6 267 250.46 евро, представляваща
стойността на нанесени вреди, изразяващи се в претърпени загуби от „Е.
Х. Л.”, настъпили след отнемането от КРС на Разрешенията на „Т. т.” АД за
осъществяване на далекосъобщителна дейност по ЗЕС в резултат на
неизпълнение на задължението на ответника ПХ АД по пар.2, т.2 от
споразумението за осигуряване на финансиране в размер на 5 млн евро за
обслужване на задълженията на „Т. т.” АД, ведно със законна лихва, считано
от датата на предявяване на иска, ведно с деловодни разноски в размер на
738 110,39 лева.
С процесното споразумение от 05.03.2014 г. „П. Х.” АД и „Е. Х.
Л.” посочват, че:
- при водене на преговорите и сключването на договора за
продажба на акции от 16.04.2009 г. продавачът ПХ е предоставил на купувача
ЕХЛ непълна и неточна финансова информация относно състоянието на „Т.
т.” АД, която ако беше предоставена своевременно на купувача, последния
нямаше да извърши инвестицията в придобиването на акциите /б. Б/;
- в резултат на тежкото финансово състояние на „Т. т.“ към
момента на продажбата и последващото неизпълнение на ангажиментите за
предоставяне на последващо финансиране, поети от ПХ с подписването на
споразумение от 16.12.09 относно начина на финансиране на общото
дружество, с решение № 621/28.3.12 г. по т.д. № 2529/10 г. на СГС, Т. т. АД е
4
обявено в несъстоятелност и е наложен общ запор и възбрана върху
имуществото му /б.В/;
ПХ признава, че ЕХЛ трябва да бъде компенсиран справедливо за
направената от него инвестиция за придобиване на 50 % от капитала на „Т.
т.“ АД /б. Г/.
Във връзка с посоченото, в раздел І, чл.1 от споразумението, ПХ
се задължава в срок от три дни да върне ефективно на ЕХЛ заплатената
продажна цена за акциите от капитала на „Т. т.” АД в размер на 8 500 000
(осем милиона и петстотин хиляди) евро по посочена банкова сметка.
Срещу ефективното получаване на посочената сума, ЕХЛ се задължава да
прехвърли обратно на ПХ собствеността върху 2000 (две хиляди) броя
акции с номинална стойност 1000 (хиляда) лева всяка, представляващи
50 % от акционерния капитал на „Т. т.” АД, чрез подписване на джиро на
гърба на временното удостоверение, материализиращо правото на
собственост върху акциите.
Страните са се съгласили, че с подписването на споразумението
се отменят всякакви предишни споразумения (устни или писмени) със същия
предмет.
По делото е прието основно и допълнително заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, според които пазарната стойност на акциите,
предмет на договора от 16.04.09 и споразумението от 5.3.14 г., е както следва:
към 2006 г. и към 31.12. 2008 – минус 6 449 500 лв. = минус 3 297 577 евро;
към 31.12.2009 г. – минус 6 250 287 евро.
От заключението на съдебно-оценителска експертиза, прието в
о.з. на 29.06.20 г., неоспорено от страните, се установява, че пазарната
стойност на акциите възлиза на:
минус 6 449 500 лв. към дата 16.04.2009 г.
минус 12 224 500 лв. към дата 05.03.2014 г.
Т.е. стойността на прехвърлените акции е била отрицателна както
към датата на договора за закупуването им от ЕХЛ - минус 3 297 577 евро
към дата 16.04.2009 г., така и към датата на процесното споразумение –
минус 6 250 287 евро.
5
По делото е прието и допълнително заключение на ССчЕ, според
което:
Не са налични данни платени ли са суми от длъжника ПХ на ЕХЛ
по споразумение от 5.3.14 г. за периода след подписване на споразумението
до датата на проверката;
За периода 5.10.09 – 19.07.11 г. ЕХЛ е превело на Т. т. АД суми в
общ размер на 14 102 062.53 лв., ПХ е превело на Т. т. АД суми в общ размер
на 431 417.99 лв., от които 264 455.45 лв. + 107 118.51 лв. – чрез споразумения
за прихващане на насрещни задължения и вземания;
За периода 5.10.09 – 19.07.11 г.Т. т. АД е извършило плащания
към трети лица в общ размер на 15 835 311.92 лв.
Ако ПХ беше изпълнил задължението си за финансиране със
сумата от 5 000 000 евро към Т. т. АД, тази сума би била достатъчна да
покрие непогасен дълг на дружеството към Х. Т. Б. ЕООД, както и дълговете
към КРС към 30.07.2010 г.;
Съгласно цитирано споразумение Т. т. е превело на C. f. M. T. S.
W. M. на 18.03.2010 г. сума в размер на 35 000 евро.
За доставка и инсталиране на една базова станция към април 2009
г. Т. т. е заплащало 55 248. лв. с ДДС, а към м. май – декември 2009 –
54 889.54 лв. с ДДС.
Описани са краткосрочните и дългосрочните задължения на Т. т.
АД към 30.07.2010 г. в общ размер на 51 188 284.80 лв., от които към ПХ и
ЕХЛ – 44 390 271.83 лв. и към лица, извън акционерите – 6 798 012.97 лв., при
което е мотивиран извод, че ако ПХ беше платил сумата от 5 000 000 евро, то
тази сума би могла да посаги задълженията на дружеството към третите лица
Тезата на синдика на „П. Х.” АД /нес./ е, че по отношение на
споразумението от 5.3.14 г. е налице хипотеза по чл. 647, ал.1,т.3 от ТЗ, тъй
като сделката е възмездна, извършена в посочения от правната норма срок и
даденото по нея значително надхвърля по стойност полученото, поради което
следва да бъде обявена за относително недействителна по отношение
кредиторите на несъстоятелността; преценката за нееквивалентност на
6
престациите следва да се направи към датата на сключване на
споразумението.
„Е. Х. Л.“ поддържа доводи, че процесното споразумение не
представлява договор за прехвърляне на акции, а с него страните са
уговорили само връщане на престациите, разменени при сключване на
договора от 16.04.2009 г., тъй като продавачът не е предоставил пълна и
точна информация за състоянието на „Т. т.“ АД и го е подвел, при което
предвиденото в споразумението от 5.3.14 г. представлява обезщетение за
вреди по смисъла на чл. 8 от договора от 16.04.2009 г., а не продажна цена на
акциите; счита, че това обезщетение е различно от присъденото по т.д. №
4936/11 г. на СГС, което касае вреди от неизпълнение на споразумението от
16.12.2009 г. Счита, че в случая масата на несъстоятелността не се накърнява,
няма разместване на имуществени права между двете страни; въпреки че
сделката е възмездна, е налице единствено поемане на задължения, и то от
двете страни.
В обжалваното решение е прието, че споразумението от
05.03.2014 г. няма характер на договор за прехвърляне на акции, който извод
не се споделя от настоящата въззивна инстанция. Дължимите престации на
двете страни са ясно записани в раздел І ПРЕДМЕТ НА
СПОРАЗУМЕНИЕТО и те са: ПХ се задължава да върне сумата от 8 500 000
евро на ЕХЛ, а ЕХЛ се задължава да прехвърли обратно на ПХ
собствеността на 2000 акции, представляващи 50 % от капитала на Т. т.,
чрез подписване на джиро на гърба на временнното удостоверение,
материализиращо правото на собственост върху акциите. Т.е. ефектът от
сключеното споразумение, при негово изпълнение, е обратното прехвърляне
на правото на собственост върху въпросните акции от ЕХЛ на ПХ. Така
уговорените престации всъщност изключват хипотезата да е уговорено
обезщетение за настъпили вреди по смисъла на чл. 8 от договора от
16.04.2009 г. Този член предвижда отговорност на продавача ПХ за вреди,
настъпили за купувача ЕХЛ, от предоставянето на невярна, изцяло или
отчасти, декларация и/или гаранция по чл. 4 от договора, които са подробно
описани в 20 броя точки – от „а“ до „ t“. Ако е уговорено обезщетение за
настъпили вреди, то следва, на първо място, да е налице яснота какво е
7
конкретното неизпълнение от страна на продавача ПХ, какви по природа и по
размер са настъпилите вреди, каквато конкретика в процесното споразумение
няма, като в същото се сочи само пределно общо, че е предоставена непълна и
неточна финансова информация за състоянието на Т. т.. Уговарянето на
обезщетение по никакъв начин не кореспондира с уговорката за обратно
прехвърляне на акции. Обстоятелството, че уговорката на страните е за
връщане на даденото по договора от 16.04.09 г. не променя характера на
поетото задължение от ЕХЛ, което е именно за обратно прехвърляне на
акции. Същото се отнася и до заявеното в б. „Г“, че ЕХЛ следва да бъде
справедливо компенсиран за направената от него инвестиция за придобиване
на 50 % от капитала на Т. т. – това изявление е декларативно, не съдържа
конкретни данни за това какви вреди се претендират от ЕХЛ, съотв. се
признават от ПХ, в какво се изразяват същите, какъв е техният размер.
Необоснован е изводът на първоинстанционния съд, че
предявеният иск няма характер на иск за попълване на масата на
несъстоятелността. Предметът на предявения иск е ясно очертан в исковата
молба и същият правилно е квалифициран като такъв по чл. 647, ал.1,т.3 от
ТЗ, която норма се намира в Глава четиридесет и първа, Раздел І
ПОПЪЛВАНЕ МАСАТА НА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА. Впрочем, в тази
насока е налице вътрешно противоречие в обжалваното решение, на стр. 10
от което правилно се сочи, че е налице правен интерес от предявяването на
отменителния иск по чл. 647 от ТЗ, който е способ за попълване масата на
несъстоятелността и конститувен по своя характер, като уважаването му води
до правна промяна – възстановяване на правното положение преди сключване
на сделката.
Настоящият съдебен състав не споделя и доводите, че процесната
сделка не води до разместване на имуществени права между страните, тъй
като било налице поемане само на задължения, при което същата не водела до
намаляване на масата на несъстоятелността по смисъла на чл. 614 от ТЗ. Няма
спор между страните, че процесната сделка е възмездна по своя характер.
Възмездният характер на сделката се признава и от ЕХЛ в подадения отговор
на въззивната жалба, както и в представената писмена защита в настоящето
производство. Налице е разместване на имуществени права между страните,
тъй като по силата на споразумението ПХ се задължава да плати сума от
8 500 000 евро, като получава обратно собствеността на 2000 бр. акции от
8
капитала на Т. т.. При това положение, за преценка дали е налице хипотеза по
чл. 647, ал.1, т.3 от ТЗ, следва да се съпоставят престациите на двете страни, и
то към момента на извършване на сделката. При тази съпоставка се
установява очевидната нееквивалентност на двете престации, тъй като
пазарната стойност на получаваните обратно акции е минус 6 250 287 евро.
Без правно значение в хипотезата на чл. 647, ал.1,т.3 от ТЗ е
обстоятелството, че акциите са били с отрицателна величина / минус
3 297 577 евро/ към момента на първоначалното им прехвърляне от ПХ на
ЕХЛ към дата 16.04.2009 г. За съпоставката между „дадено“ и „получено“ по
смисъла на цитираната правна норма е меродавно съотношението между тях
към момента на извършване на възмездната сделка.
Не се споделя изводът, че не е налице имуществено увреждане на
масата на несъстоятелността. Според състава на ПАС същата очевидно се
накърнява с поемането на задължение за заплащане на сумата от 8 500 000
евро, срещу което несъстоятелното дружество получава акции с отрицателна
стойност. Съгласно чл. 614 от ТЗ масата на несъстоятелността включва
имуществените права на длъжника към датата на откриване производство по
несъстоятелност, както и тези придобити след тази дата. Заплащането на
поети парични задължения води до намаляване на тези имуществени права,
поради което изводът, че не е налице имуществено увреждане на масата на
несъстоятелността е незаконосъобразен и необоснован.
Доводите, че със съдебното решение по т.д. № 4936/11 г. на СГС,
е присъдено обезщетение за неизпълнение на друго споразумение – това от
16.12.09 г., сключено между страните в качеството им на акционери в „Т. т.“
АД, се явяват ирелевантни към конкретния правен спор, с който съдът е
сезиран, предвид приетото от въззивния състав, че липсват правни и
фактически основания да се приеме, че с процесното споразумение се
договаря обезщетение за вреди. Неотносими към спора по чл. 647, ал.1,т.3 от
ТЗ са и събраните по делото доказателства и доводи на страните във връзка с
неизпълнение на задължения на ПХ по сключените акционерни споразумения
за финансиране на Т. т. АД.
В обобщение, въззивният състав на ПАС намира, че по делото са
доказани всички елементи на хипотезата на чл. 647, ал.1,т.3 от ТЗ:
9
– процесното споразумение е възмездна сделка /за което няма
спор и между страните/;
налице е значителна нееквивалентност между „дадено“ и „получено“ по
смисъла на правната норма. Уговорените престации сочат на задължение
за плащане на сума от 8 500 000 евро при насрещно задължение за
обратно прехвърляне на акции, чиято пазарна стойност е отрицателна.
Без правно значение е наличието на реално изпълнение на уговорените
престации. Законът не изисква наличието на такова реално изпълнение,
за да може една сделка да се атакува чрез отменителния иск по чл. 647,
ал.1,т.3 от ТЗ;
сделката от 5.3.14 г. е извършена в срока по чл. 647, ал.1,т.3 от ТЗ –
двугодишен преди датата на подаване на молбата за откриване
производство по несъстоятелност /19.03.2014 г./, но не по-рано от датата
на неплатежоспособността /31.11.2011 г./
Предвид посоченото ПАС намира, че обжалваното решение
следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което
предявеният иск бъде уважен.
За разноските:
На осн. чл. 649, ал.6 от ТЗ, предвид уважаването на предявения
отменителен иск, „Е. Х. Л.“ следва да бъде осъдено да заплати дължимата ДТ
за двете инстанции.
Цената на иска съгласно чл.69, ал.1,т.4 от ГПК е стойността на
процесния договор – 16 624 555 лв = левовата равностойност на 8 500 000
евро, изчислена по фиксинга на БНБ.
Дължимата ДТ за първа инстанция – 4% от цената на иска,
възлиза на 664 982.20 лв., а за въззивната инстанция – 332 491.10 лв.
„Е. Х. Л.“ следва да бъде осъдено да заплати на „П. Х.“ АД
направените разноски от масата на несъстоятелността в
първоинстанционното производство в размер на 1377.12 лв., описани по пера
в представения списък на разноски по чл. 80 от ГПК.
10
Ето защо ПАС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 260038/04.02.2021 г., постановено по
т..д. № 324/2017 г. на Старозагорски окръжен съд,
Като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на „П. Х.“ АД /н/ ЕИК *********, на
основание чл. 647, ал.1,т.3 от Търговския закон, на споразумение от
05.03.2014 г., сключено между „П. Х."АД/н/ ЕИК ********* и " Е. Х. Л.”, със
седалище и адрес на управление: Н., К., ул. А. П. № **. Л. Х., А. А.,
регистрирано на 18.07.2008г. в регистъра на дружествата на Р К. под №
********, представлявано от Г. К. и М. М., по силата на което „П. Х.” АД н/
ЕИК ********* се задължава в срок от три дни да върне ефективно на „ Е. Х.
Л.” заплатената продажна цена за акциите от капитала на „Т. т.” АД в размер
на 8 500 000 (осем милиона и петстотин хиляди) евро по посочена банкова
сметка, а срещу ефективното получаване на посочената сума, „Е. Х. Л.” се
задължава да прехвърли обратно на „П. Х.” АД собствеността върху 2000
(две хиляди) броя акции с номинална стойност 1000 (хиляда) лева всяка,
представляващи 50% от акционерния капитал на „Т. т.” АД.
ОСЪЖДА " Е. Х. Л.”, със седалище и адрес на управление: Н., К.,
ул. А. П. № **, Л. Х., А. А., регистрирано на 18.07.2008г. в регистъра на
дружествата на Р К. под № ********, представлявано от Г. К. и М. М., да
заплати 664 982.20 лв. - държавна такса за първата инстанция и 332 491.10
лв. – държавна такса за въззивната такса по сметка на Пловдивски
апелативен съд в полза на бюджета на съдебната власт.
ОСЪЖДА "Е. Х. Л.”, със седалище и адрес на управление: Н., К.,
ул. А. П. № **, Л. Х., А. А., регистрирано на 18.07.2008г. в регистъра на
дружествата на Р К. под № ********, представлявано от Г. К. и М. М. да
заплати „П. Х.“ АД /нес./ направени разноски пред първата инстанция в
размер на 1 377.12 лв.
11
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач
„Н. К. З.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.С., бул. «Ч. в.» **.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12