РЕШЕНИЕ
№ 189
гр. Силистра, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Десислава Г. П.а
Натали Яс. Жекова
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Натали Яс. Жекова Въззивно гражданско дело
№ 20233400500280 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба против Решение № 131 от 03.07.2023 г. по гр.д.
№ 466/2022 г. по описа на РС-Тутракан, с което е отхвърлен като
неоснователен искът, предявен от „ТИ БИ АЙ БАНК“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“
52-54 представлявано от Александър Чавдаров Димитров и Николай Георгиев
Спасов – изпълнителни директори, против Х. А. ХА., ЕГН **********, с
който ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в общ
размер на 4 600, 37 лв., от които 3 774, 67 лв. главница, 702, 68 лв. договорна
лихва за периода 05.03.2022 г. – 09.08.2022 г. и 123, 02 лв. обезщетение за
забава за периода 05.03.2022 г. – 18.08.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата от предявяване на исковата претенция.
Решението се оспорва като неправилно и постановено в нарушение на
материалния закон. Жалбоподателят счита, че в настоящия случай
застрахователната премия не следва да бъде включена в ГПР на
потребителския договор. Навежда доводи, че вземането е признато от
длъжника и първоинстанционният съд неправилно отказал да приложи
последиците на чл. 237 ГПК. Моли окръжния съд да отмени обжалваното
решение като неправилно и незаконосъобразно. Не представя нови
доказателства и не прави нови доказателствени искания. Претендира
1
сторените разноски в производството за двете инстанции.
В съдебно заседание не се явява законен представител на
жалбоподателя, за него се явява процесуален представител, който поддържа
депозираната жалба и изразява становище, че обжалваното решение е
постановено в противоречие с материалния закон. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не постъпил отговор на
въззивната жалба от страна на въззиваемия. В съдебно заседание същият се
явява лично. Посочва, че ще плати всичко, което дължи.
С обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че предвид
невключването на застрахователните премии в посочения в договора ГПР, от
една страна, същият се различава значително от действителния, поради което
следва да се приравни на липсващ такъв, а от друга страна действителният
ГПР надвишава установеното в чл. 19, ал. 4 ЗПК ограничение. С оглед
изложените обстоятелства, първоинстанционният съд обосновал
недействителността на договора по чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като
приел, че на осн. чл. 23 ЗПК по него следва да се дължи само чистата му
стойност, а именно – неговата главница. Същевременно, като взел предвид
представеното по делото извлечение, съдът счел, че длъжникът извършил
погасителни плащания, надвишаващи дължимата сума, поради което
отхвърлил изцяло предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие от
фактическа страна следното:
Между страните бил сключен договор за потребителски кредит №
**********/02.10.2020 г., при следните условия. Уговорена била заемна сума
в размер на 4 000 лв. и лихвен процент – 41.09 %, за погасяването на който
били предвидени 36 погасителни вноски, а срокът на кредита бил 05.11.2020
г. – 05.10.2023 г. Посоченият в договора ГПР бил 49, 39 %.
С оглед сключването на договора за потребителски кредит, от страна на
кредитополучателя били закупени застрахователни услуги BANK ПАКЕТ 3
КРЕДИТ + СМЕТКА, чиято застрахователна премия възлизала на 1 051, 19
лв. и BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА, чиято застрахователна премия възлизала на
359, 65 лв. За периода от м. ноември 2020 г. до депозиране на заявление по
чл. 417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение пред съда, от страна на
длъжника били направени погасителни вноски в общ размер на 4289, 01 лв., а
към момента на приключване на съдебното дирене пред първа инстанция – в
размер на 6434, 01 лв.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от приложените
заверени за вярност писмени доказателства, които кредитира изцяло. Същите
са допустими и относими, както и неоспорени от страните.
Въз основа на така описаната фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи.
Претенцията на ищеца – жалбоподател в настоящото производство, се
основава на парично вземане по договор за потребителски кредит.
Последният представлява договор, въз основа на който кредиторът
2
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги
или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. Длъжникът е физическо лице, което действа извън
рамките на професионална или търговска дейност. Поради това към
процесния договор е приложима уредбата на ЗПК и ЗЗП и другите
предвидени в законодателството правила за защита на потребителите като
задължението на съда да следи служебно за наличието на неравноправни
клаузи.
Първоинстанционният съд направил собствени изчисления, като
установил, че с включване на застрахователните премии в ГПР, същият
надвишил законовото ограничение и се различавал значително от посочения в
договора. При тези обстоятелства първоинстанционният съд намерил
договора за потребителски кредит за недействителен на осн. чл. 22, вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК и приложил по отношение на него последиците на чл. 23 ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, доколкото се явява показател за стойността на всички разходи по
договора за кредит и служи за ориентир на потребителя, като му позволява да
прецени икономическите последици на сключения от него договор.
Възраженията на жалбоподателя касаят поддържаното от него
становище, че дължимите застрахователни премии не следва да се включват в
ГПР, доколкото същите не се дължат по застрахователни договори, чието
сключване е задължително с оглед сключването на самия договор за кредит.
Настоящият състав не споделя това становище по следните съображения.
Застрахователните договори биват сключвани от кредитополучателя именно с
оглед сключването на договора за потребителски кредит и се явяват негово
обезпечение, като същевременно бенефициент по тях е кредиторът, а не
длъжникът. Размерът на дължимите по тях премии е изначално известен на
страните още при сключване на договора за потребителски кредит и намира
място в погасителния план.
След извършване на собствени изчисления, настоящият състав намира
за правилни тези на първоинстанционния съд, както и изводите, основани на
тях. С оглед изложеното, правилен се явява изводът на първоинстанционния
съд , че процесният договор за потребителски кредит е недействителен и към
него следва да бъдат приложени последиците на чл. 23 ЗПК.
Отделно от това, споделя и мотивите, изложени в обжалвания съдебен
акт, че застрахователната премия не следва да формира размера на главницата
по договора, а единствено следва да намери отражение в посочения ГПР,
независимо от обстоятелството, че е финансирана от кредитора. Доколкото
3
извършените от длъжника погасителни плащания, видно от приложеното по
делото извлечение, възлизат на 6 189, 01 лв., дължимата чиста стойност на
договора - 4 000 лв., в действителност е надплатена.
За пълнота следва да се посочи, че предвид гореизложеното,
настоящият състав намира за правилна преценката на първоинстанционния
съд, че не са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на
решение при признаване на иска.
С оглед изложените съображения, настоящият състав намира за
правилен обжалвания първоинстанционен съдебен акт, поради което същият
следва да бъде потвърден. Предвид изхода на спора, претендираните от
жалбоподателя разноски за две инстанции, следва да останат в негова тежест.
Доколкото въззиваемият не е претендирал разноски, съдът не следва да
присъжда в негова полза такива.
Мотивиран от горното, Силистренският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 131 от 03.07.2023 г. по гр.д. № 466/2022
г. по описа на РС-Тутракан, с което е отхвърлен като неоснователен искът,
предявен от „ТИ БИ АЙ БАНК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ 52-54 представлявано от
Александър Чавдаров Димитров и Николай Георгиев Спасов – изпълнителни
директори, против Х. А. ХА., ЕГН **********, с които ищецът моли
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в общ размер на 4 600, 37 лв.,
от които 3 774, 67 лв. главница, 702, 68 лв. договорна лихва за периода
05.03.2022 г. – 09.08.2022 г. и 123, 02 лв. обезщетение за забава за периода
05.03.2022 г. – 18.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от
предявяване на исковата претенция.
Решението е окончателно и на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4