МОТИВИ към Присъда по НЧХД № 989/2019 г. на Районен съд - Търговище
Подсъдимата М. Ф. П., норвежка гражданка, живуща ***, е предадена на съд по
тъжба на И.Н.И. ***, за това, че на 03.06.2019 г. чрез
жалба до ОД МВР – Търговище публично разгласила позорни обстоятелства за тъжителя, в качеството му на длъжностно лице – младши експерт в РУ- О. ,
при и по повод изпълнение на службата му – престъпление по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал.
1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание повдигнатото с
тъжбата обвинение се поддържа лично от тъжителя и упълномощения от него адв. Е.Р. като безспорно доказано, като
молят съда да признае подсъдимата за виновна и уважи в пълен размер
гражданските претенции като основателни и доказани.
Подсъдимата дава обяснения, като
не се признава за виновна по повдигнатото обвинение. Посочва, че поведението на тъжителя по време на проверката не било нормално за полицейски
служител и тя е упражнила признатото и от закона право на жалба до неговите
ръководители. Защитникът на подсъдимата адв. А.Д. счита, че обвинението не е доказано, като подзащитната
му не е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението
по повдигнатото в тъжбата обвинение, и моли съда да я признае за невиновна.
За съвместно разглеждане в
наказателния процес е приет и предявения от тъжителя срещу подсъдимата
граждански иск за сумата в размер на 3000 лева, представляваща неимуществени
вреди в резултат на извършено престъпление. Сумата се претендира ведно със
законната лихва, считано от 03.06.2019 г. и направените от тъжителя разноски по
делото. Тъжителят е конституиран и като граждански ищец в процеса.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установена следната
фактическа обстановка:
Тъжителят И.Н.И. е полицейски служител, като последно работи
на длъжност младши полицейски инспектор в „Участък – А. “ към РУ – О. при ОД на МВР – Търговище.
Подсъдимата М. Ф. П.
е норвежка гражданка, от години живее в с. С. , общ. А. , неосъждана.
На 28.05.2019 г., за времето от 17.30 часа до 21.30 часа, тъжителят
И. и св. Б. Г. изпълнявали служебните си
задължения, като съгласно заповедта и план - разчета за провеждане на рейдова
проверка част от района на проверката било и с. С. , общ. А. . Около 21.30 ч.
двамата със служебния си автомобил влезли в с. С. , като при движенето си се разминали
с два автомобила. Тъжителят забелязал, че единия автомобил се управлява от
лице, което познава и което няма свидетелство за правоуправление на МПС – св. С.
Е. , поради което предприел обратен завой и със светлинен и звуков сигнал на
полицейския автомобил последвали нарушителя. Последният спрял автомобила на
главната улица на селото „Д. Б. “, до
смесен магазин, стопанисван от св. Г. Й. . Полицейските служители започнали
проверка на документите на водача и след като установили, че същият е
неправоспособен, му съставили АУАН, а на собственика на автомобила издали
заповед за налагане на ПАМ – прекратяване на регистрацията на управлявания
автомобил, което налагало да се свалят и регистрационните му табели . През това
време, около 22.00 часа, по улицата приближил автомобил м. „Сеат
Толедо“, управляван от подсъдимата П., която пътувала за с. Е. . Забелязвайки
приближаващия автомобил, тъжителят И. излязъл на пътя и с разперени ръце дал
знак на подсъдимата да спре. Макар тъжителят да нямал стоп палка, светлоотразителна жилетка и фенер, подсъдимата спряла
автомобила си успоредно на полицейския автомобил, който също бил без включени
светлини. Тъжителят поискал документите на подсъдимата, които предал на
колегата си св. Г. за проверка. Докато свидетелят проверявал
документите, тъжителят се навел към отворения прозорец на автомобила, попитал
тъжителката пила ли е алкохол и я накарал „да му духне“. Подсъдимата изпълнила
разпорежданията на тъжителя, и когато св. Г. установил, че и документите и са редовни, била
освободена да продължи пътуването си.
Няколко дни
по – късно подсъдимата П. подала жалба до „Директора на областно полицейско
управление – Търговище“, регистрирана с вх. № 812102-987/03.06.2019 г. В
жалбата подсъдимата изложила обстоятелствата, при които е била спряна от
тъжителя, като в жалбата вписала и съмненията си, че „всъщност той (тъжителят) миришеше
на алкохол и видимо беше пиян“. Относно поведението на тъжителя въпросната
вечер били подадени още две жалби от други лица, свидетели и участници в
инцидента. По повод на жалбите била разпоредена и извършена
служебна проверка, при която били снети писмени обяснения от голям брой лица от
с. С. , а колегата на тъжителя св. Г. бил задължен да изготви докладна записна. Запознавайки се със съдържанието на жалбата
тъжителят се почувствал унизен и подтиснат, като приел, че е наклеветен от
подсъдимата, и че с жалбата се накърнява честа и достойнството му, авторитета и
доброто му име сред местната общественост и професионалните среди. Тъжителят
приел, че подсъдимата е разгласила позорни обстоятелства за него в качеството
му на длъжностно лице при и по повод
изпълнение на служебните му задължения.
Дисциплинарната
проверка по повод жалбите на подсъдимата и останалите две лица приключила без
да се съберат данни за неправомерни действия от страна на тъжителя в качеството
му на полицейски служител.
Изложената дотук фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на събрания по делото доказателствен материал -
обясненията на подсъдимата П., свидетелските показания и писмените
доказателства по делото. Подсъдимата не отрича, че е автор на жалбата, макар да
не е писана лично от нея, тъй като не говори български добре, и изобщо не
владее писмено езика. По делото са налице противоречиви гласни доказателства,
като от една страна са показанията на св. Б. Г. , колега на тъжителя, а от
друга показания на свидетели очевидци и обясненията на самата подсъдима. Съдът
не кредитира в цялост показанията на св. Г. , не само защото противоречат на
показанията на останалите разпитани по делото свидетели, а най – вече защото ги
счита за заинтересовани от изхода на делото. Свидетелят освен че е колега на
тъжителя, е и негов пряк началник, и ако признае пред съда за
„непрофесионалното“ поведение на тъжителя, би уличил себе си най – малкото в
нарушение по служба, тъй като е толерирал такова поведение. Все пак и той
признава, че тъжителят се е навел към подсъдимата и я попитал дали е употребила
алкохол (който въпрос е изцяло лишен от смисъл при положение, че полицейските
служители не са разполагали с дрегер). Показанията на
св. Г. в частта им, в която твърди, че именно той е
спрял автомобила, управляван от подсъдимата, с палка и фенерче противоречат и
на формалната логика. Безспорно е, че към момента на спиране на подсъдимата
двамата полицейски служители са били заети със съставяне на АУАН, сваляне на
регистрационни табели и обяснения с нарушителите, а не са осъществявали контрол
на движението по улицата. При това положение няма как св. Г. да е
бил със стоп палка и фенер в ръце, за да спре по установения ред автомобила на
подсъдимата, за който освен това няма данни да е извършвал някакво нарущение на правилата за движение. Затова съдът кредитира обясненията
на подсъдимата и показанията на св. С. М. , С. Х. и Г. Й. , които са логични и изцяло
кореспондират помежду си, а и се подкрепят и от писмените доказателства по
делото. Според установената трайна съдебна практика тъжителят не се разпитва по
дела от частен характер, тъй като качеството му на обвинител е несъвместимо с
такова като свидетел. Видно от приетия като писмено доказателство протокол от
съдебно заседание по АНД № 137/2019 г. по описа на Районен съд – О. , тъжителят
И., при очната ставка със св. С. Е. , потвърждава част от обстоятелствата,
изтъкнати от тримата свидетели и на съдебното следствие по настоящото дело (л. 68 от делото), а именно
че е стъпвал с крака върху свалените регистрационни номера и че е заявявал, че
е полицай номер едно. Това дава още едно основание на съда да кредитира
показанията на тези свидетели и относно обстоятелствата,твърдени от тях по
отношение начина на спиране на подсъдимата и поведението на тъжителя спрямо
нея.
Приложените по делото като
писмени доказателства материали по извършената дисциплинарна проверка по повод
жалбата на подсъдимата в голяма степен също потвърждават изложената по – горе
фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
На първо
място коректната правна квалификация на изложените от
частния тъжител факти според съда
се подвежда под нормите на по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1,
т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК– за това,
че на 03.06.2019 г. чрез жалба до ОД МВР – Търговище публично разгласила
позорни обстоятелства за И.Н.И., в
качеството му на длъжностно лице –
младши експерт в РУ- О. , при и по повод изпълнение на службата му.
Клеветата представлява съзнателно
разпространяване на информация за определено лице в позорни обстоятелства или
данни за извършено престъпление/я, за които деецът знае, че са неистински (р.№
20/1998 г. по к.д. № 16/98 г. на Конституционния съд /КС/ на РБ). Тези
обстоятелства следва да съдържат информация, факти (от миналото, настоящето) с
цел да бъде злепоставена личността на оклеветения пред обществото посредством засягане
неговата чест и достойнство. Винаги следва да се касае за конкретни явления от
действителността, а не за някакви отрицателни оценки, съждения, епитети и др.
Горните обстоятелства следва да пресъздават личността в отрицателна насока пред
обществото с оглед общоприетите изисквания на морала и добрите нрави. От своя
страна обществената укоримост на престъплението
произтича от неистинността на тези позорни за наклеветения обстоятелства,
респективно приписването на неизвършени престъпни деяния.
В процесния
случай в хода на съдебното следствие се доказаха част от конкретните
обстоятелства, описани от подсъдимата в жабата и до Директор ОД МВР –
Търговище. Установи се категорично, че тъжителят е спрял автомобила на
подсъдимата в тъмната част на денонощието не по установения ред – с палка и
фенер, а е изскочил внезапно на пътното платно с вдигнати нагоре ръце. Установи
се също така, че се е навел през отворения прозорец, подушил е подсъдимата и е
наредил да му „духне“. Дали действително тъжителят е бил употребил алкохол и
дали е бил видимо пиян към настоящия момент обективно не може да се установи по
категоричен начин, което всъщност е крайния извод и на извършената
дисциплинарна проверка. Поведението като цяло на тъжителя по време на
извършената проверка на подсъдимата явно е дало основание на подсъдимата да
предположи това, каквито всъщност са и впечатленията на останалите очевидци на
случая. Съгласно чл. 147, ал. 2 от НК
деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства
или на приписаните престъпления. Още повече, че тези обстоятелства в случая не
са разгласени, а са сведени до знанието на компетентния орган, който е оправомощен да извърши проверка - Директор ОД МВР – Търговище. Ако тези обстоятелства
са станали достояние на широк кръг лица, това определено не се дължи на
поведението на подсъдимата и не може да и се вмени във вина.
Настоящият съдебен състав намира, че чрез
подаване на процесната жалба подсъдимата М.П. е
осъществила свои конституционно закрепени права, а именно – правото на свободно
изразяване (чл. 39 КРБ) и правото да сигнализира компетентните държавни органи
(чл. 45 КРБ). В този смисъл не би могла да бъде ангажирана нейната наказателна
или гражданска отговорност. По този въпрос съществува многобройна практика на
ВКС (в т.ч. Решение № 70 от 25.02.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 36/2009 г., I н.
о., НК, докладчик съдията И.), както и практика на Европейския съд по правата
на човека.
Специално внимание следва да се обърне на Решение
от 12.07.2016 г. на ЕСПЧ по делото М. и други срещу България. В § 88 от него се
приема, че в практиката на Съда е прокарано ясно разграничение между критика и
обида от гледна точка на това дали могат да бъдат оправдани наказания за такива
твърдения, като специален акцент е поставен на това, че „границите на
приемливата критика по отношение на длъжностни лица може при определени обстоятелства
да бъдат по-широки, отколкото по отношение на физически лица“. По-нататък ЕСПЧ
приема, че дори изразените оплаквания да „подкопаят авторитета“ на съответните
длъжностни лица и да доведат от дисциплинарни и дори наказателни производства
срещу тях, те не съставляват обида или клевета, ако нямат за цел да накърнят
доброто им име, а „са направени от жалбоподателите при упражняването на
възможността в едно демократично общество, управлявано от върховенството на
закона, частно лице да докладва твърдяна нередност в поведението на длъжностно
лице на орган, компетентен да се справи с такъв проблем“. ЕСПЧ конкретно отчита
и че когато се касае за жалби от лица, които не са юристи, към тях не биха
могли да се поставят по-високите изисквания, които определят стандарта при
упражняването на правото на свобода на изразяване от държавни служители,
журналисти или адвокати. Това е така, тъй като гражданите трябва да могат да
подават жалби и сигнали без риск от наказателно преследване. При конкретните
жалби наред с изложеното е съобразено и че твърденията на жалбоподателите не са
направени публично, поради което отрицателното им въздействие върху репутацията
на длъжностните лица е доста ограничено.
Процесният казус е аналогичен на разглежданите в цитираното решение на ЕСПЧ. Касае
се за жалба, която е адресирана до директор на ОДМВР - Търговище и съдържа
молба за предприемане на действия в рамките на неговата компетентност. При
цялостния ѝ прочит може да се заключи, че чрез нея подс.
П. е искала да изрази недоволството си от поведението на тъжителя И. при
изпълнение на служебните му задължения. Макар по случая да е назначена вътрешна
проверка на дейността на тъжителя, не може да се приеме, че подсъдимата е имала
за цел да накърни репутацията на последния. Действията на подсъдимата са били изцяло
насочени към защита на нейните гарантирани от закона права. Що се отнася до
конкретно подбраните изразни средства, при преценката им съдът отчете на
обстоятелството, че подсъдимата не владее български език и няма юридическо образование.
При това от него не може да се очаква да се съобразява със специфичните
стандарти при упражняване правото на свобода на изразяване от страна на
професионалните юристи. Не на последно място, изявленията на подсъдимия са
насочени до директора на ОДМВР - Търговище, а не са разпространени публично,
поради което са станали известни само на ограничен кръг лица във връзка с
изпълнение на техните служебни задължения, поради което тяхното негативно
отражение върху доброто име на тъжителя е ограничено.
Предвид липсата на обективни и
субективни признаци от основния състав на престъплението клевета, съдът намери
подсъдимата за невиновна по обвинението по квалифицирания състав на чл. 148, ал. 2 във вр. с ал.
1, т. 1 и 3 и във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК в тъжбата и я оправда по това
обвинение.
Липсата на виновно поведение, като един от елементите на деликтната отговорност от страна на подсъдимата, дава
основание да се направи извода за неоснователност на гражданския иск предявен
от частния тъжител, поради което предявения основен иск за сумата 3000 лв. и
акцесорния за лихви, както и за разноски следва да се отхвърлят изцяло като
неоснователни.
Предвид оправдаването на
подсъдимата и на основание чл. 190, ал. 1, предл.
второ от НК съдът осъди тъжителя И.Н.И. да заплати на подсъдимата М. Ф. П. направените по делото разноски в размер на 500
лв, представляващи адвокатски хонорар по представено
пълномощно.
Съдът осъди тъжителя И.Н.И. да
заплати по сметка на Районен съд - Търговище сумата от 150 лева, представляваща
деловодни разноски – възнаграждение за писмен и устен превод.
Поради изложените фактически и
правни съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: