№ 193
гр. Велико Търново, 12.10. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, касационен
състав в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
при участието на секретаря С.Ф.и
прокурора от Окръжна прокуратура – НЕВЕНА ОРМАНДЖИЕВА
разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно АНД № 10 187/2021 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63, ал. 1, изреч.
2-ро от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ в редакцията
на ДВ бр. 94 от 2019 г.
На касационна проверка е подложено
Решение №302/03.06.2021 г. по НАХД №431/2021 г. по описа на
Районен съд Велико Търново, с коeто е отменен Електронен
фиш/ЕФ/ № ********** за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от закона за пътищата. ЕФ е
издаден от МРРБ-Агенция „Пътна инфраструктура” срещу А.Х.В. с ЕГН ********** за
извършено на 18.02.2020г. на път I-5, при км.
97+488 нарушение на чл. 139, ал.5 и ал.6, вр. с чл.102, ал.2 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 179, ал. 3, вр. с чл.187а, ал.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание – глоба, в размер на 300 лева.
Касационната жалба е подадена от името на
Агенция „Пътна инфраструктура” - Национално ТОЛ управление, действаща чрез
упълномощените ПП. Касаторът счита Решението на РС за неправилно поради
допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуални
правила. Твърди, че РС е направил неправилна преценка на доказателствения
материал, което е довело до нарушаване на материалния закон. Защото неправилно
е приложена разпоредбата на чл.11 от НК. Съдът неправилно приел, че липсват
доказателства за вина като субективен елемент на деянието. По тези съображениясе претендира отмяна на
решението на районния съд и разноски за производството за юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба, в о.с.з.
действащ чрез упълномощения адвокат изразява становище за неоснователност на
КЖ. Изтъква, че винетният стикер отговаря изцяло на изискванията на закона.
Посочена е категорията на превозното средство, регистрационния номер на
автомобила, валидността на винетката и нейната стойност. Винетката не страда от
липса на форма и няма грешки, които да бъдат отстранявани. Моли да бъде
потвърдено Решението на РС като правилно. Претендира разноски за
производството.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
предлага решението на РС да бъде оставено в сила. В тази връзка счита, че
административното нарушение не е доказано както от обективна, така и от
субективна страна.
Оплакванията
в жалбата ВТАС квалифицира като такива за нарушение на закона и за допуснато
съществено нарушение на процесуални правила – касационни основания по чл. 348,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във връзка с чл. 348, ал. 2 и ал. 3 от НПК.
Съдът, в качеството на касационна
инстанция, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебно провери валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Като прецени
оплакванията в жалбата във връзка с доказателствата по делото и съобрази
доводите на страните, съдът приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок от
надлежна страна, участник в производството пред РС, за която решението е
неблагоприятно. Обжалването е против съдебен акт, подлежащ на касация, поради
което е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения по фактите и правото:
Въззивният съд установил, че ЕФ е издаден
за нарушение, изразяващо се в това, че не е била заплатена пътна такса по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, според категорията на пътното превозно
средство. Според спец. звено на АПИ е налице електронна винетка за ремарке, а
не за лек автомобил. ЕФ е издаден на собственика на ППС. Нарушението било
установено на 18.02.2021г. в 11:47 часа, в отсъствие на нарушителя, с
устройство №631011 част от е-система за събиране на пътни такси, монтирано на път
I-5, при км. 97+488. В запис за нарушение № **********
ситемата е отразила, че е заплатена винетна такса в размер на 97лв. за ППС с
посочения рег. № ***, но като клас на
същото е посочено ремарке за лек автомобил, с брутно комбинирано тегло на ППС
по- малко от 3, 5 т. със срок на валидност от 01.02.2020 г. до 31.01.2021 г. с
ИД № 20012757766721. РС е приел като
доказателство и Писмо от Сектор ПП при
ОД на МВР В. Търново, което удостоверява, че посочения рег. № *** касае регистриран
лек автомобил "Фолксваген", модел „Поло” със собственик А. Хр. В.,
като като липсват данни за извършена
регистрация на ремарке или каравана с посочения рег. № на нейно име.
ВТРС приел, че автомобилът е управляван от
друго лице, а не от собственика, а винетката няма дани да е закупена от А.В..
Направил извод, че за авторство на нарушението АНО не е събрал доказателства по
предвидения ред. Освен това, съдът приел, че действително има неправилно
деклариране на вида на ППС, за което е заплатена винетката, доколкото на този
собственик няма регистрирано ремарке. Но тази техническа грешка е допусната от
служителя в търговския обект, където е закупена винетката. Поради което това не
може да се вмени във вина на наказаното лице. РС приел, че деянието е
несъставомерно и от обективна страна, т.к. няма данни собственикатът да е
декларирал неправилно данни, съгласно предвиденото в чл.5, ал.2 от Наредбата за таксуване на ППС.
Съобразно посочените разпоредби видат на ППС не е сред обстоятелствата,
подлежащи на деклариране. А отговорността по ал.3 от същата Наредба е последица
именно от неправилно деклариране. РС приел, че макар да е записано, че таксата
касае ремарке, след като такова не е регистрирано в КАТ, то не възниква
задължение за повторно заплащане на винетна такса.
При
така установените факти, ВТРС е направил извод за несъставомерност на деянието
при действие на нормата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН. Съдът е намерил, че липсват и
доказателства за субективна страна на нарушението, което да го прави
съставомерно, - чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, с оглед прерпащащата норма на чл. 11 от ЗАНН към чл.11, ал.3 от НК.
Касационната проверка, извършена въз
основа на установените от въззивния съд факти показа, че така постановеното
Решение е правилно.
Въззивният съд е извършил дължимата служебна
проверка за законосъобразност. Фактическите констатации на РС са основани на
доказателства, събрани и обсъдени по приложимия процесуален ред. Районният съд
не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими
към спора доказателства и е попълнил делото с такива, установяващи значимите в
производството пред него факти. Доказателствените източници, писмени и гласни,
не са противоречиви. Разпитаният свидетел е предупреден за последиците при
лъжествидетелстване. В тази връзка, РС правилно е кредитирал с доверие както
писмените, така и гласните доказателства и е изяснил фактическата
обстановка обективно, всестранно и пълно. Не се установиха съществени нарушения
на процесуални парвила при събирането и преценката на доказатествените
средства. Въз основа на установените факти РС е стигнал до правилен правен
извод за приложението на закона. Приетите писмени и гласни доказателства по
делото подкрепят извода за недоказаност на деянието от обективна страна и
несъставомерност на същото от субективна. При подробно изяснена фактическа
обстановка, въззивният съд, е постановил правилни изводи по съществото на
спора, които изцяло се споделят от настоящата инстанция и не е необходимо да се
преповтарят по силата на чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
Като е стигнал до изводи за
незаконосъобразност на ЕФ, РС е постановил правилен и обоснован съдебен акт. В
конкретния случай по категоричен начин е установено, че от страна на водача е
заплатена дължимата винетна такса, което се установява от приложената по делото
квитанция при правилно посочен и деклариран рег. № на МПС. Единствено вместо
вида на МПС- такъв от категория М1, е посочено ремарке/но от др. лице/,
вследствие на което е издадена електронна винетка при неправилно декларирани
данни.
Изцяло се споделят доводите на ВТРС, че
дори и формално да запълва обективните признаци на административното нарушение
по чл. 179, ал. 3
във вр. с чл. чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП не е налице съставомерно поведение, доколкото изцяло липсва
субективната страна на деянието. Осъщественото Вярно е, че в чл. 5, ал. 3 от
Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база
време и на база изминато разстояние е императивно посочено, че
"Отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния
номер на пътното превозно средство, категорията му или периода на валидност на
винетната такса е съответно на собственика или на ползвателя, като в случай на
неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е
заплатена дължимата винетна такса. Въпреки това посочената презумпция се явява
оборима, като това е станало с помощта на събраните в хода на производството
доказателства. След като П. е заплатил винетна такса в необходимия за това
размер за едногодишна такава, правилно е посочил и съответния рег. № на МПС, то
не може да се приеме, че горното правило е спазено. След като съдът обективно е
установил, че липсва с посочената регистрация ремарке или каравана, видно от
съпроводителното писмо от КАТ, то следва да се приеме, че е заплатена дължимата
винетна такса за лек автомобил, още повече, че съгласно посочената норма на чл. 10а, ал. 9 от
ЗП, тя е същата като за МПС от категория М1.
АСВТ установи, че делото пред въззивната
инстанция е приключено и решението е постановено от законен състав, действащ в
границите на вменената му компетентност, като за заседанието на въззивната
инстанция е съставен протокол. Не се установява при постановяването на
обжалваното решение да е нарушена тайната на съвещанието. Процесуалните права на
страните не са ограничени. В заключение настоящата инстанция намира, че РС е
постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт.
По изложените мотиви, настоящата инстанция
не намери основания за касиране на решението.
При този изход на спора разноски не се
следват на ответника по касация, макар да са своевременно поискани, т.к. не са
доказани за тази инстанция. Представеният ДПЗС не съдържа удостоверяване на
извършено плащане в брой.
Мотивиран така и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изреч. 2-ро от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №302/03.06.2021 г. по НАХД №431/2021 г. по описа на
Районен съд Велико Търново, с което е отменен ЕФ № **********, издаден от АПИ-ТОЛ
управление срещу А.Х.В. за извършено на 18.02.2020г. на път I-5, при км. 97+488 нарушение на чл. 139, ал.5 и ал.6, вр. с
чл.102, ал.2 от ЗДвП, за което на основание чл. 179, ал. 3, вр. с чл.187а, ал.1 от ЗДвП е наложена глоба, в
размер на 300 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: