№ 12
гр. Тервел, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на двадесет и осми
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Ив. Балкански
при участието на секретаря Ж.П.Ж.
като разгледа докладваното от Росен Ив. Балкански Административно
наказателно дело № 20213250200031 по описа за 2021 година
Съдебното производство е образувано по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН.
Образувано е по жалба,чрез РУ Полиция гр. Тервел вх. №
355000/776 от 26.03.2021 година, при съда входирана № 134/ 31.03.2021
година .
Жалбата е подадена от Е.Д.Е. с ЕГН ********** от село
хххххххххх , общ. Тервел , обл. Добрич , ул. хххххххххх против Наказателно
постановление №20-0355-000391 / 25-09.2020 година издадено от К.Г.К.
Началник на РУ Полиция гр. Тервел, към ОД на МВР гр. Добрич,
упълномощен с МЗ-№8121з-515 / 14.05.2018 година, с което за установено
административно нарушение – установено с АУАН серия Д - акт бл.
№906942 от 26.08.2020 година по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП , като на основание
чл.179 ал. 2 предл. 1 от ЗдвП му е наложено админисративно наказание –
глоба в размер на 200,00 лева, за това че на 26.08.2020 година в 11,10 часа в
община Тервел на път ТРЕТИ КЛАС № 207 на 1,5 км. От село Кочмар в
посока гр. Тервел , като водач на лек автомобил АУДИ А 3 с рег. №
хххххххххх излизайки от зоната на ляв завой на прав участък от пътя не
съобразява скоростта си с конкретните условия на видимост за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препътствие , застигайки влекач
МАН ТГХ 18.440БЛС с рег. № хххххххххх с прикачено ремарке „ Вилтон Н
Ф48АТ“ с рег. № хххххххххх, който извършва маневра завивайки в обратна
посока в следствие на което лек автомобил „ Ауди А3“ излиза извън пътното
платно и самокатастрофира.
Поднадзорното НП е връчено на административно отговорния водач на
07.07.2021 година.
При Тервелски районен съд жалбата е администрирана , като е
1
образувано а.н. дело № 62/ 2021 година.
Жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Жалбоподателя по делото редовно призован се явява лично и с
процесуалния си представител адвокат К. Т. – АК Добрич. Подържа,чрез
процесуалния си представител жалбата, на посочените по нея основания.
Ответника по жалбата – Началника на РУ гр. Тервел към ОД на МВР
–гр. Добрич,редовно призован не участва лично, не се представлява по
делото от упълномощен процесуален представител.
Актосъставителя - К.К.М. - служител на РУП гр. Тервел, на
длъжност мл. Автоконтрольор, без родствена връзка с жалбоподателя -
редовно призован се явява лично.
Свидетеля при съставянето на акта - Е.М.Н., без родствена
връзка с жалбоподателя - редовно призован се явява лично.
Свидетеля при съставянето на акта - М. П. Д. – сужител ан РУ
Полиция гр. Тервел , без родствена връзка с жалбоподателя - редовно
призован не се явява- сочи в молба уважителни причини. По делото е
направено искане същия да бъде заличен като свидетел по делото, което и
искане е уважено от съда - Д. е свидетел при съставянето на акта.
Независимо от основанията за атакуване на издадения от особена
юрисдикция правораздавателен акт, посочени от жалбоподателя, съдът
прецени административно-наказателното производство изцяло, какъвто е
пределът на въззивната проверка, визиран в чл. 314 ал. 1 от НПК, към който
препраща чл. 84 от ЗАНН, при което след преценка на събраните в хода на
съдебното дирене писмени и гласни доказателства и наведените от
жалбоподателката доводи установи следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното
постановление, поради което същата е процесуално допустима .
Поднодзорното НП е връчено на жалбоподателя на 22.03.2021 година и
видно от входящия номер на жалбата, същата е депозирана чрез АНО на
26.03.2021 година – в срок.
Съдът, след като прецени обжалваното постановление, с оглед
обстоятелствата посочени във въззивната жалба , приобщените по делото
писмени доказателства, съдържащи се по административно наказателната
преписка , от разпита на актосъставителя и свидетеля при установеното
административно нарушение , прие за установено от фактическа страна
следното:
На 26.08.2020 година около 11,10 часа жалбоподателя управлявайки
МПС – лек автомобил АУДИ А 3 с рег. № хххххххххх пътувал по път трети
клас посока – село Кочмар, гр. Тервел. По пътя непосредствено излизайки
от ляв за водача завой жалбоподателя установил ,че движещ се пред него в
неговата посока товарен автомобил влекач МАН ТГХ 18.440БЛС с рег. №
хххххххххх с прикочено ремарке „ Вилтон Н Ф48АТ“ с рег. № хххххххххх-
2
управляван от водач установен по – късоно при и по повод поличейската
проверка – В.Д.Д. е предприели извършва непосредствено на излизане от
кривата на завоя обратен завой с цел , като по- късно е установено да
навлезе и паркира за приемане на товар в локално пратно в дясно по
посоката на двигение и на жалбоподателя и на влекача / има се предвид
част от запазеното старо трасе на пътя Тервел село Кочмар / при което
товарния камион навлеза и заева и чцялата лава лента на пъта .При създалата
се ситуация на пътя автомоилауправляван от жалбоподателя е отбил в
дясно в банкета – за де се избегне сблъсък с товарния автомобил , като и е
приестановил движението си .
От своя страна свидетеля Е.М.Н. пътувал с личния си автомобил
по същия път в обратна посока - по посока Тервел – село Кочмар .
Непосредствено след ПТП свидетеля Н. от своя страна приближава завоя
който за него се явява десен при което и е установил ,че пътя му е
препречен от напречно застанал на пътното платно автомобилен влекач и
прикачено ремарке. Тъй като свидетеля се е движел по прав участък и все
още не е поел в дясната крива на завоя имал видимост да установи
положението на товарния автомобил , при което и приустановил
движението на управлявания от него автомобил непосредствено на метри от
напречно застаналия на пътното платно автомобилен влекач.При оглед на
терена и разменени раплики с водача на товарния автомобил св. Н.
установил , че автомобила на жалбоподателя е в канавката .Провел
разговори с водача на лекия автомобил за здравословното му състояние,като
получил уверения от събеседника си ,че е добре и не се нуждае от помощ.
След ПТП на място пристигнал полицейски екип със служител
актосъставителя К.К.М. и заличения спо делото свидетел М.П.Д..
Актосъставителя - св. М. съставил срещу водача на лекия
автомобил Ауди акт за установено адм. Нарушение по който и на основание
на възприета от огледа на пътя фактическа обстановка приел,че има от
страна на същия водач извършено адм. Нарушение на разпоредбата на чл.
20 ал. 2 от ЗДвП .По съставения акт като свидетел посочен и е положил
подпис свидетеля Е.М.Н. . АУАН е подписан с възражения от страна на
водача на лекия автомобил, като по същия е посочео,че в тридденев срок ще
обективира такива възражения.
Въз основа на съставения акт е издадено и обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните по делото свидетели, както и приложените писмени
доказателства. Няма индиция за заинтересованост от страна на свидетелите
К.К.М. - служител на РУП гр. Тервел, на длъжност мл. Автоконтрольор и
свидетеля в присъствието на когото е бил саставен АУАН – свидетеля
Е.М.Н..
При постановяване на решението си съдът се запозна и с всички,
приложени по административно наказателната преписка писмени
документи и тези, събрани в хода на съдебното следствие.
От правна страна :
Производството е от административно наказателен характер, при което е
3
необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено
ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно. Предпоставките са
абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно
наказващия орган .
Актът за установяване на административно нарушение следва да съдържа
всички реквизити, визирани в чл.42 от ЗАНН.
Издаденото въз основа на него наказателно постановление следва да
съдържа реквизитите, визирани в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
И актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от компетентни за това органи.
При разглеждане на дела по оспорено наказателно постановление ,
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това
означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът
служебно констатира, че АУАН е издадено изцяло в съответствие с
изискванията на чл. 42 ЗАНН, както и НП е съобразено с разпоредбите на чл.
57, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП от формална страна
не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е издадено от
компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на
АУАН и НП, същите съдържат всички необходими реквизити.
Не са оспорени пълномощията на административно - наказващия орган .
Не са оспорени пълномощията на свидетеля К.К.М. - същия видно от
длъжностната му характеристика отразена по АУАН има правомощията да
осъществява задачи по контрол по ЗДвП, като съставя АУАН за установени
по този закон адм. нарушения.
Съдът счита, че по делото не се установява жалбоподателят Е.Д.Е.
да е извършил нарушението, за което е бил наказан с обжалваното
наказателно постановление. Съгл. чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. От доказателствата по делото се
установява, че причина за реализираната в случая самокатастрова се явяват
действията на водача на товарния камион , който непосредствено преди да е
извел влекача от кривата на левия завой предприема маневра- обратен
завой зада може да установи машината водено от него за товарене на
земеделска продукция непосредствено на естествено създадената отбивка –
т. нар. стар път за село Кочмар , представляващ участък непосредствено до
4
новия завой на пътя , който за водачи идващи по посока Тервел .- село
Кочмар се явява десен завой . Именно при изпълнение на маневрата
„обратен завой“ товарния камион теглещ прикачено ремарке заел двете
платна и то непосредствено в край на лявата крива на завоя, което и
предполага,че това представлява предвидимо препятствие , като се има в
предвид забранатада се извършва маневра „ обратен завой“ .При
предприемане на подобна маневра водачът на МПС трябва да се намира в
най-лявата пътна лента, по посока на движението. Преди започване на
маневрата трябва да бъдат пропуснати всички насрещно движещи се пътни
превозни средства.
Ако пътното платно няма достатъчно широчина за завиване / така както е
вероятно в настоящия случай, тай като по делото не се спори ,че
причиненото ПТП е станало при движение на МПС по път трети клас /
маневрата може да се започне и от друга част на платното за движение, но
шофьорът трябва да пропусне и превозните средства движещи се от лявата му
страна в посоката му на движение.
Кога е забранен обратен завой?
Не е позволено да се предприеме подобна маневра на пешеходна пътека,
железопътен прелез, мост, надлез. Също така е забранено да се завива в
обратна посока и в тунел, при ограничена и намалена видимост под 50
метра.В случая от свидетелските показания на разпитания като такъв -
Е.М.Н. става разбираемо че маневра обратен завой е извършена от водача
на товарния камион в края на кривата на левия завой от който товарния
камион излиза - за влекача и за движения се непосредствено след наго лек
автомобил АУДИ – управляван от жалбоподателя ,при намалена видимост,
и поради това и в случая няма основание скоростта, с която се е движел
жалбоподателя да се определи като несъобразена по смисъла на посочената
разпоредба, тъй като въведеното в нея задължение се отнася до гарантиране
възможността водачът да спре пред всяко предвидимо препятствие, а в случая
е видно, че такова не би следвало да има в завой /при ограничена видимост/,
съответно не е налице и нарушение на нормата.
Предвид така изложените обстоятелства, съдът намира, че по делото не е
установено по безспорен и категоричен начин извършено нарушени е по чл.
20, ал. 2 от ЗДвП от страна на жалбоподателя. В тази насока да се направи
положителен извод не спомогнаха и показанията на актосъставителя,както и
от свидетеля Н. при съставянето на акта, макар дадени под страх от
наказателна отговорност и лишени от субективна оценка на обстоятелствата
по случая. Показанията на св. Налбент са категорични в това ,че на излизане
от бяв завой- без съмнение при намалена за пътуващите след товарния
камион МПС-та то именно водача на товарния камион извършвайки маневра
обратен завой прави така ,че дългата композиция за определена част от
времето да затвори и двете платна за движение .В тази връзка при липса на
какъвто и да е съставен протокол за ПТП с мат. Щети на автомобил или
схема на ПТП- съгл. НАРЕДБА № Iз-41 ОТ 12 ЯНУАРИ 2009 Г. ЗА
ДОКУМЕНТИТЕ И РЕДА ЗА СЪСТАВЯНЕТО ИМ ПРИ
ПЪТНОТРАНСПОРТНИ ПРОИЗШЕСТВИЯ ИРЕДА ЗА ИНФОРМИРАНЕ
МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НАВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, КОМИСИЯТА
ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР ИГАРАНЦИОННИЯ ФОНД (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ,
БР. 19 ОТ 2017 Г.)В сила от 30.01.2009 г.Издадена от министъра на
5
вътрешните работи и Комисията за финансов
Надзор ,Обн. ДВ. бр.8 от30 Януари 2009г., изм. ДВ. бр.94 от30 Ноември
2010г.,изм. и доп. ДВ. бр.19 от 28 Февруари 2017г.следва да се приеме за
недоказано твърдението че жалбоподатея Е.Д.Е. се е движел с
несъобразена скорост, която да не му позволи да възприеме всяко предвидимо
препятствие на пътя.
По адм. Наказателната преписка не са налице данни за каквито и да са
опити да бъде изслушан и да се снемат обяснения от водача на посочения
по акта и по НП товарен автомобил, което налага извода ,за наличие на
непълноти при огледа на процесното ПТП и от там на едностранчивост
при възприятията на актосъставителя обективирани по акта и възпроизведени
по поднадзорното наказателно постановление . Адм. Наказващия орган се е
доверил на обективираното по докладна записка рег. № 355р 5416 от
25.09.2020 година ,като не е предприел некакви опити за издири и снеме
обяснения от свидетеля посочен при съставянето на акта за който
основателни следва да се приеме, че е все пак свидетел с най преки и
непосредствени възприятия за старания пътен инцидент, като АНО гради и
основава вътрешното се убеждение на заключение на полицейски
иснспектор за който не се събарха данни на посочената по адм.
Наказателната преписка дата време , масто и час да е извършвал оглед или
да е имал възможност за оглед на ПТП.
Да текста на чл. 189, ал. 2 от ЗДП предвижда, че съставения АУАН има
доказателствена сила до доказване на противното ,но предвид горните
изводи , съдът е мотивиран да приеме ,че презумптивната доказателствена
сила на същия съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 ЗДвП, бе оборена от
жалбоподателя ,чрез процесуалния му представител в хода на съдебното
производство.
Разгледана по същество,съдът е мотивиран да приеме жалбата за
основателна .
Административното нарушение има своята легална дефиниция в чл.
6 на ЗАНН. Тази разпоредба посочва, че административното нарушение е
деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено
е виновно и се наказва с административно наказание, налагано по
административен ред. От тази законова дефиниция произтичат няколко
правни характеристики:
Административното нарушение е деяние. Следователно по принцип
то е присъщо на физическите лица ,поради коте и може да се каже ,че
административно-наказателната отговорност е лична.
Административното нарушение е противоправно деяние. То нарушава
установения ред на държавно управление като засяга действащи законови или
подзаконови разпоредби. Тези разпоредби могат да бъдат от всички области
на социалната пратика. Единственото изискване към тях е, те да са
законосъобразни.
Административното нарушение е общественоопасно деяние, тъй като
засяга устоите на обществения ред,като такива са и деянията квалифицирани
като престъпления, но обществената опастност на административното
6
нарушение е много по-ниска в сравнение с престъпленията .
Формален критерий за разграничаването на двата вида противоправни
деяния е дали деянието се квалифицира като престъпление в НК. Щом това
деяние е посочено в специалната част на НК, то е престъпление.
Административното нарушение е деяние, което се наказва и установява
по административен ред. Констатирането на едно административно
нарушение става с акт за установяване на административно нарушение, а
санкцията се налага с наказателно постановление.
Тези именно три елемента- противоправност, обществена опасност и
наказуемост- съставляват обективната характеристика (обективния състав) на
административното нарушение.
Административното нарушение е виновно извършено деяние. Без вина
няма административно нарушение. Вината може да бъде във формата на
умисъл или непредпазливост. Умишлени са нарушенията извършени от
лицето, целящо правните последици.
Непредпазливите деяния от своя страна могат да бъдат два вида:
самонадеяност и небрежност. Пред самонадеяност сме изправени, когато
лицето знае възможността за настъпването на неблагоприятния правен
резултат, но счита, че може да го превъзмогне.
Пред небрежност сме изправени , когато деецът не е предвиждал
неблагоприятния резултат, но е бил длъжен да го предвиди.
Следва да се отбележи,като особеност на административно –
наказателното производство , че се наказват всички непредпазливи деяния.
За да не се накаже непредпазливо деяние следва да има изрична разпоредба
на закона. Точно обратно е в областта на наказателното право. Там се
наказват непредпазливите деяния само при наличие на изрична разпоредба в
Наказателния кодекс.
В настоящия случай съдът , от анализа на съобраните по адм.
Наказателаната преписка доказателства / писмени / и показанията на
разпитаните по делото свидетели , приема че атакуваното поднадзорно
Наказателно постановление , с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание "ГЛОБА" в размер 200,00 лв. за извършено
административно нарушение по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, като необосновано и
незаконосъобразно, следва да бъде отменено.
За тези изводи съдът прецени всички обстоятелства по делото, които
ги налагат като единствено възможни.
Водим от изложените съображения, Тервелски районен съд на
основание чл. 63 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно
постановление №20-0355-000391/ 25-09.2020 година издадено от К.Г.К.
7
Началник на РУ Полиция гр. Тервел, към ОД на МВР гр.Добрич,
упълномощен с МЗ-№8121з-515 / 14.05.2018 година, с което за установено
административно нарушение – установено с АУАН серия Д - акт бл.
№906942 от 26.08.2020 година по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, като на основание
чл.179 ал. 2 предл. 1 от ЗдвП на жалбопозателя Е.Д.Е. с ЕГН ********** от
село хххххххххх , общ. Тервел, обл. Добрич, ул. хххххххххх е наложено
админисративно наказание – глоба в размер на 200,00 лева .
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр. Добрич в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,като
съобщение на жалбоподателя да се изпрати на адрес на процесуалния му
представител – за адвокат Г. Др. на адрес гр. Добрич, ул.„И. Пенеков“ № 16
.
Съдия при Районен съд – Тервел: _______________________
8