Определение по дело №1498/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6908
Дата: 15 май 2020 г. (в сила от 20 юни 2020 г.)
Съдия: Албена Кирилова Александрова
Дело: 20201100501498
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.София, 15.05.2020  г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, IV-г гражданско отделение,  в закрито заседание на 15.05.2020 г. в състав:

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА        

                                    ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА

                                          мл.с. ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА

като разгледа докладваното от съдия Александрова ч.гр.д.№ 1498 по описа за 2020  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

            Производството е по чл.435 и сл ГПК.

            Образувано е по частна жалба на В.Й.В.-трето лице по изп.д.№ 20199240401396 срещу разпореждане на ЧСИ Г.К., с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от него молба с вх.№ 15141/09.12.2019 г. за отмяна на насрочения въвод във владение на имота, предмет на изпълнителното производство.Твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, като излага доводи, че има качеството на трето лице, което владее имота, предмет на въвода от 17.07.2009 г. /преди образуване на делото/ и което заявява самостоятелни права върху него, които изключват правата на взискателя и са пречка за извършването му.Твърди, че е закупил процесния имот на 17.07.2009 г. и го владее добросъвестно до настоящия момент.На 18.12.2009 г. е продал имота на И.П.В., която си е запазил правото на ползване върху имота пожизнено и безвъзмездно и към настоящия момент живее в него необезпокоявано.Изразява становище, че не е участвал в производството, по което е издаден изпълнителния лист и с оглед разпоредбата на чл.298, ал.1 ГПК не е обвързан от него, и че правото да иска отмяна на насрочения въвод е предоставено само на третото лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, и че е налице законова забрана за извършване на въвода спрямо него, за което е представил писмени доказателства.При условията на евентуалност счита, че са налице и основанията по чл.523, ал.2 ГПК вр. чл.524 ГПК за отлагане на изпълнението по насрочения въвод, като му бъде даден тридневен срок, в който да поиска от районния съд спиране на изпълнението.Моли съда да отмени разпореждането от 09.12.2019 г.

Ответниците по частната жалба-Д.И.Б.оспорва същата.Излага доводи за недопустимост на същата, тъй като жалбоподателят не е нито взискател, нито длъжник и не може да обжалва действията на съдебния изпълнител, посочени в чл.435, ал.1 и 2 ГПК.По силата на чл.435, ал.5 ГПК при определени условия трето лице може да обжалва вече извършен въвод, но в случая такъв не е проведен към момента на подаване на жалбата /19.12.2019 г./ и към момента на подаване на молбата за отлагане на насрочения, но непроведен въвод /09.12.2019 г./.Оспорва жалбата и по същество, като поддържа, че съгласно разпоредбите на чл.522 и чл.523 ГПК са категорични, че съдебният изпълнител въвежда във владение лицето, на което е присъден имота, а това е взискателят.Изразява становище, че в съдебното производство по гр.д.№ 734/14 г. на СРС, 35 с-в с влязло в сила решение е установено, че липсват вещно-правни последици на сключената с нотариален акт № 50/29.05.2009 г. сделка, на която се позозвава жалбоподателят както за купувача, така и за последващите приобретатели-В.Й.В. и И.П.В., поради което жалбоподателят не притежава право на ползване върху имота.Моли съда да остави жалбата без разглеждане като недопустима или без уважение като неоснователна.

Ответницата по жалбата-И.П.В. не взема становище по нея.

Помощник-частен съдебен изпълнител Мр.Л. при ЧСИ Г.К.излага мотиви за недопустимост на жалбата, тъй като обжалваното действие не попада сред нито една от хипотезите, при които трето лице е активно легитимирано да обжалва действията на ЧСИ.Моли съда да остави жалбата без разглеждане, а ако я разгледа по същество-да я отхвърли като неоснователна, тъй като е преждевременно подадена.Излага твърдения, че законово изискване е съдебният изпълнител да намери присъдения недвижим имот във владение на трето лице, т.е. да е пристъпено към въвод в момента, в който в който трето лице заявява върху присъдения имот права, които изключват правата на взискателя, което не е факт, тъй като към датата на подаване на молбата въводът не е бил осъществен.Поддържа становище, че съгласно ТР № 3/2015 г. по т.д.№ 3/15 г. на ОСГТК на ВКС третото лице, придобило владението върху имота преди завеждане на делото не може да се ползва от предвидената в чл.523, ал.2 и в чл.524 ГПК защита и няма интерес от същата.В исковото производство е установено, че праводателят на жалбоподателя не е придобил право на собственост върху имота и жалбоподателят не разполага с права, противопоставими на действителния собственик, а възражението за придобивна давност е отхвърлено като неоснователно.

Съдът, като прецени становищата на страните и доказателствата по изпълнителното дело, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството по изп.д.№ 20199240401396 е образувано по молба на Д.И.Б.въз основа на изпълнителен лист на СРС, 35 с-в с искане за въвод във владение.

По делото е представен изпълнителен лист от 30.09.209 г. на СРС, 35 с-в, по гр.д.№ 734/14 г. за осъждане на длъжника И.П.В. да предаде на Д.И.Б.владението върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4359.212.8.20 по кадастралната  карта  и кадастралните регистри на гр.София, р-н „Люлин“с адрес: гр.София, жк „*********ап.43 с площ от 88,39 кв.м.

Представено е и съдебно решение на СРС, 35 с-в, по гр.д.№ 734/14 г., влязло в сила на 09.09.2019 г., въз основа на което е издаден изпълнителния лист.

На 05.12.2019 г. И.П.В. е получила покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че е насрочен въвод във владение на описания имот на  10.12.2019 г.-15,30 ч.

С молба вх.№ 15012/05.12.2019 г. И.П.В. е поискала отмяна на насрочения въвод във владение поради нередовна процедура по уведомяването й и неспазване на изискването на чл.428, ал.1 ГПК за двуседмичен срок, в който да изпълни задължението си.С разпореждане от същата дата ПЧСИ е пренасрочил въвода във владение за 28.01.2020 г.-14,00 ч.

С молба вх.№ 15141/09.12.2019 г. В.Й.В. е поискал отлагане на въвода на основание чл.523, ал.2 ГПК, като е заявил, че владее имота от 17.07.2009 г. и заявява самостоятелни права върху него, които изключват правата на взискателя и са пречка за извършване на въвода и е поискал да му се предостави 3-дневен срок, в който да поиска от районния съд спиране на изпълнението по изпълнителното дело.

С разпореждане от 09.12.2019 г. ПЧСИ М.Л. е оставил без разглеждане молбата като преждевременно подадена.

Видно от протокол от 28.01.2020 г. ПЧСИ М.Л. е извършил въвод в процесния имот, срещу който е подадена жалба от И.В..

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.436, ал.1, изр.второ ГПК жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок, който за третите лица започва да тече от узнаване на  действието.В случая жалбата е подадена в срок, тъй като жалбоподателят е уведомен за разпореждането на 12.12.2019 г, частната жалба е подадена на 19.12.2019 г.

Настоящият съдебен състав счита, че частната жалба е недопустима, тъй като обжалваното действие не попада сред изрично предвидените в чл.435, ал.4 и 5 ГПК действия на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване от длъжника.Съгласно цитираните разпоредби третото лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице.Въводът във владение на недвижим имот може да се обжалва само от трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява.

В случая не е налице нито една от посочените хипотези, тъй като се обжалва разпореждане за оставяне без разглеждане на молба за отлагане на въвод като подадена преждевременно.С оглед недопустимостта на частната жалба не следва да обсъждат доводите в жалбата, които касаят съществото на спора.Следва да се добави, че за жалбоподателя липсва и правен интерес да обжалва разпореждането предвид извършения след подаване на жалбата въвод.

Поради изложените съображения частната жалба следва да се остави без разглеждане като недопустима.

Водим от горното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх.№ 15687/19.12.2019 г. на В.Й.В.-трето лице по изп.д.№ 20199240401396 срещу разпореждане на ПЧСИ-М.Л. при ЧСИ Г.К., с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от него молба с вх.№ 15141/09.12.2019 г. за отмяна на насрочения въвод във владение на имота, предмет на изпълнителното производство, като недопустима.

Определението може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателите пред САС.

           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                              2.