ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1242
гр. Пловдив, 13.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500679 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.
С определение № 263820/01.11.21г.,постановено по гр.д.№ 12546/20г.по описа на
ПдРС,4-ти гр.с.е прекратено на осн.чл.126,ал.1 от ГПК като процесуално недопустимо
производството по делото в частта му по предявения от ЛЮБ. ИВ. КР.,ЕГН-**********
против К. С. С.,ЕГН-********** отрицателен установителен иск по чл.439,ал.1 от ГПК за
признаване за установено,че ищецът не дължи на ответника сумата от 1754,66лв.-главница
по образуваното изп.д.№ 479/19г.по описа на ЧСИ Ст.Костова-Данова,рег.№ 718 и район на
действие ОС-Варна,по изпълнителен лист,издаден по ч.гр.д.№ 9563/11г.по описа на РС-
Варна въз основа на заповед за изпълнение № 5955/24.06.11г.и е осъден К. да заплати
разноски на С. в размер на 384,20лв.
Подадена е частна жалба ЛЮБ. ИВ. КР. от гр.Варна,с която се навеждат
съображения за незаконосъобразност на постановеното определение и се иска същото да се
отмени,вкл. в частта за разноските.
Ответникът по частната жалба- К. С. С. чрез пълномощника си адв.Р.И. е изразил
становище за неоснователност на частната жалба и иска същата да се остави без уважение
по съображения,изложени в писмен отговор.Претендира разноски.
ПдОС,след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо определение
по чл.278 от ГПК,поради което е допустима.
Разгледана по същество,същата е неоснователна по следните съображения:
Производството е по реда на чл.278 и сл. от ГПК.
1
Делото е образувано първоначално в РС-Варна,впоследствие изпратено по
подсъдност в ПдРС по подадена искова молба от ЛЮБ. ИВ. КР. с правно основание
чл.439,ал.1 от ГПК против Константин Сталинов С. за признаване за установено,че ищецът
не дължи на ответника сумата от 1754,66лв.главница и сумата от 72,14лв.законна лихва за
периода 23.07.19г.-17.12.19г.,за които суми е образувано на 22.07.19г. изп.д.№ 479/19г.по
описа на ЧСИ Ст.Костова-Данова,рег.№ 718 и район на действие ОС-Варна по изп.лист,
издаден по ч.гр.д.№ 9563/11г.по описа на РС-Варна въз основа на заповед за изпълнение №
5955/24.06.11г.
В писмения си отговор ответникът е направил възражение по чл.126,ал.1 от ГПК,че
между същите страни на същото основание преди образуване на настоящото производство е
образувано друго,поради което е поискал прекратяване на настоящото производство.
ПдРС е приел,че наведеното възражение по чл.126,ал.1 от ГПК е частично
основателно по отношение на претендираната главница и е прекратил производството по
делото в частта за главницата.
Този извод на първоинстанционния съд е правилен.
От представените по делото доказателства се установява,че между същите страни е
предявен иск на същото основание-чл.439,ал.1 от ГПК за признаване за установено,че ЛЮБ.
ИВ. КР. не дължи на К. С. С. сумата от 4309,92лв.главница,както и други акцесорни
вземания,които са дължими по изпълнителен лист,издаден по ч.гр.д.№9563/11г.по описа на
ВРС.По исковата молба е образувано гр.дело пред ВРС,изпратено по подсъдност на
ПдРС,където е образувано под № 17341/20г.на 10-ти гр.с.Предмет на настоящото дело №
12456/20г.е сумата от 1754,66лв.-главница,дължима по същия изп.лист.Исковата молба по
настоящото дело е депозирана след исковата молба по гр.д.№ 17341/20г.Предметът на двете
искови производства частично е идентичен,тъй като главницата по настоящото дело е част
от главницата по предходно образуваното дело,а искът,предявен за разглеждане по гр.д.№
17341/20г.не е предявен като частичен.Т.е. установява се,че първоначално ищецът е
предявил иска си по чл.439,ал.1 от ГПК за отричане дължимостта на цялата остатъчна
главница по процесния изпълнителен лист в размер на 4309,92лв.,а след това е предявил и
втори иск за отричане съществуването на част от същото това вземане за главница,предмет
на новообразувано изп.производство.поради горното правилно ПдРС е приел,че
образуваното по-късно и исково производство (настоящото)следва да се прекрати в
частта,касаеща главницата.
В частната жалба се излагат доводи,че не е налице идентичност на предмета на двете
дела,тъй като главницата не била само остатъчна,а и сборна и не можело да се отъждестви
със задълженията,предмет на прекратеното изп.д.№ 1637/11г.на ЧСИ Костова-Данова.Този
аргумент на частния жалбоподател е неоснователен.В нито една от двете искови молби по
двете образувани гр.дела-гр.д. № 17341/20г.на ПдРС,10-ти гр.с. и гр.д. № 12456/20г.на
ПдРС,4-ти гр.с. не е конкретизирана главницата с направена разбивка на същата,за да се
приеме,че тя е сборна от няколко суми по различни задължения.В частната жалба също не се
прави такава разбивка,нито се представят доказателства за твърдението,че главницата е
2
сборна,поради което недоказани остават и твърденията за липса на тъждественост със
задълженията,предмет на прекратеното изп.дело .№ 1637/11г.
Поради горното атакуваното определение на ПдРС следва да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
Що се касае за разноските,които ищецът е осъден да заплати на
ответника,последният има право на разноски при прекратяване на делото съгл.разпоредбата
на чл.78,ал.4 от ГПК.Ищецът е имал възможността да се запознае с определението на
районния съд и при несъгласие с размера на претендираните и присъдени на другата страна
разноски,е разполагал с възможността да поиска в определения за това срок изменение на
определението на осн.чл.248 от ГПК,което обаче не е направено.Ето защо и в тази й част
частната жалба е неоснователна.
С оглед изхода от настоящото производство следва да се присъдят разноски на
ответника по частната жалба,който своевременно ги е претендирал в размер на
300лв.съобразно представения ДПЗС и списък на разноските.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 263820/01.11.21г.,постановено по гр.д.№
12546/20г.по описа на ПдРС,4-ти гр.с.
ОСЪЖДА ЛЮБ. ИВ. КР., ЕГН-********** да заплати на К. С. С., ЕГН-**********
сумата от 300 (триста)лв.адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3