Р Е Ш Е Н И Е
№ 446 / 20.12.2022 г.,
гр. Добрич
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Добрич, в публичното заседание на тридесети ноември през две
хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
при
секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА, като разгледа докладваното от съдия МИЛЕВА адм.
дело №517/2022 г. на Административен съд – Добрич, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс във вр. с чл. 107, ал. 2 от Закона за
автомобилните превози и е образувано по жалба на П.К.П. ***, подадена чрез адв. В.
К. – ДАК срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № РД-14-3445/01.09.2022 г. на Началник на ОО
„АА“ гр. Добрич при Регионална дирекция
"Автомобилна администрация" – Варна.
Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна
и некореспондираща със събраните доказателлства, тъй като оспорва да е извършил
вмененото му нарушение. Твърди, че не е извършвал превоз на пътници срещу
възнаграждение. Моли, да се отмени заповедта.
В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адв. К., който заявява, че поддържа жалбата. Моли се оспорената заповед
за налагане на ПАМ да бъде отменена. Претендират се сторените по делото
съдебно-деловодни разноски. В хода по същество се позовава на свидетелските
показания.
Ответната страна, Началникът на ОО „Автомобилна
админстрация“ гр. Добрич в с.з. се представлява от мл.експерт в РДАА Варна В. С.,
която оспорва жалбата. Излага съображения, че жалбоподателят и сведетелката са
в близки отношения, но независимо от това свидетелските показания потвърждават
извършеното нарушение. Релевира доводи, какво е икономическа облага. Моли,
заповедта да бъде потвърдена изцяло като правилна и законосъобразна. Претендира
юриск. възнаграждение. Представя писмени бележки по делото.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от
легитимирано лице и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е
допустима за разглеждане.
От фактическа и правна страна се установява следното:
По делото няма спор, че на процесната дата - 10.08.2022 г. в гр. Добрич по
бул. „Русия“ до входа на магазин „Кауфланд“ в посока Градски парк, П. управлява
собствения си лек автомобил марка „Мерцедес“, модел Ц 180 с рег. №***, като
извършва превоз на един брой пътник – ;=U= срещу възнаграждение, за което няма
издадено удостоверение за обществен превоз на пътници, заверено копие от лиценз
на ЕО за автомобилен превоз на пътници или удостоверение за регистрация за
извършавен на таксиметров превоз на пътници.
За
извършеното нарушение е съставен АУАН № 321608/01.09.2022 г.. В акта водача
като възражение е записал, че пари не е вземал, а само хранителни
продукти. Със същия са иззети СУМПС и предна
регистрационна табела. При проверката са снети обясненията на Мелкебер Юсуф
Карнак. Прието е от административния орган, че е извършено нарушение на чл.93,
ал.1, т.1 от ЗАвтП.
На 01.09.2022 г. е издадена
оспорена Заповед № РД-14-3445 от ответника, с която на основанията по чл. 106а, ал. 1,
т. 1, б. "а" и, ал. 4, б. „б“ са приложени принудителните административни
мерки "временно спиране от движение на МПС" чрез сваляне и отнемане на
един брой МПС с рег. № ***
и отнемане
на свидетелството за регистрация на МПС с № 009927075 до отстраняване на нарушението, но не повече от 12 месеца,
както и отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя до
отстраняване на нарушението, но не повече от една година.
Заповедта е връчена на П.К.П. на 01.09.2022 г.,
жалбата е подадена на 12.09.2022 чрез административния орган до Административен съд-Добрич.
Към административната преписка са приложени писмени
обяснения, дадени на 01.09.202 г. от водача П. и от возещата се в автомобила М.Ю.К..
Според писмените обяснения на К., на процесната дата около 14 часа е трябвало
да отиде до болната си майка за която се грижи и е помолила бай П. да я заведе. Посочила е, че му е заплатила с
хранителни стоки от магазина. Пътничката още е посочила, че от около пет години
се познава с него и му ползва услугите, като през тази седмица го е ползвала
общо три пъти.
По
делото като свидетел е разпитана пътничката в автомобила М.Ю.К.. От нейните
показание се установява, че тъй като е трябвало да отиде да види болната си
майка, бат П. и предложил да я заведе и тогава ги е спрял полицай. Свидетелката
обяснява, че му е обяснила каква е ситуацията, но той започнал да пише нейните
обяснения, като я е накарал да ги прочете и разпише. Твърди, че полицаят е бил
много груб и тъй като тя е бързала е
прочела само едно две изречения и се е подписала. К. декларира изрично, че пари
на бат П. не е давала. Когато той и направи услуга и след това идва в магазина
да си пазари, свидетелката му казвала „това е от мен“. По този начин тя го
черпи и се реваншира за услугата. Потвърждава, че са близки с жалбоподателя,
даже след случая го е поканила в дома си, че е бил много притеснен.
При така установената фактическа обстановка от правна
страна съдът приема следното:
По допустимостта на жалбата
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна срещу годен
за оспорване административен акт, подлежащ на съдебен контрол за
законосъобразност по силата на чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните
превози, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган-Началник на ОО"Автомобилна администрация"-Добрич с оглед приложената заповед № РД-01-43/23.01.2020 г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" за делегиране на правомощия, тъй като съгласно чл. 107, ал.
1 ЗАвт П принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с
мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица.
Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАвт П обществен превоз на пътници
и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на
превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за
извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността
или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на
пътници, и документи, които се изискват от този закон. Съобразно чл. 7, ал. 1
от ЗАвт П за всяко моторно превозно средство, с което превозвачът извършва
дейността, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията
или оправомощени от него длъжностни лица издават съответно заверено копие на
лиценза на Общността или удостоверение за обществен превоз на моторно превозно
средство.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗАвт П таксиметров превоз на
пътници може да се извършва от търговец, притежаващ удостоверение за
регистрация. Таксиметров превоз може да се извършва и от водач от името на
регистриран търговец, включен в удостоверението за регистрация. Съобразно чл. 2
от НАРЕДБА № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, таксиметров превоз
на пътници е обществен превоз срещу заплащане, извършван с лек автомобил до
седем места, включително мястото на водача, по заявен от пътника маршрут и/или
крайна точка на превоза.
За нарушение на изискването за извършване на обществен
превоз на пътници без издаден лиценз или удостоверение в закона е предвидено
налагането на ограничителните мерки, визирани в чл. 106а ЗАв П. Според чл.
106а, ал. 1, т. 1, б. "а" и б. "б. " от Закона за
автомобилните превози, за преустановяване на административните нарушения се
прилага следната принудителна административна мярка - временно спиране от
движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не
повече от 12 месеца, с което се извършва превоз на пътници или товари, без да
има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или няма
заверено копие към лиценза на Общността, или което не е включено в списък към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или
е без разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за съответната
община.
Съобразно чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б. " от
ЗАвт П за преустановяване на административните нарушения се прилага и следната
ПАМ: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с
моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен
превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има
заверено копие към лиценз на Общността - до отстраняване на нарушението, но за
не повече от една година.
Видно от горните разпоредби, ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4
ЗАв П се налага спрямо водач, който осъществява състав на административно
нарушение - извършване на обществен превоз на пътници или товари с МПС, без да
има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или което
не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на
Общността.
По смисъла на ЗАв П "обществен превоз" е
превоз, който се извършва с МПС срещу заплащане и икономическа облага, предвид
разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвт П.
В настоящия случай по делото безспорно се установява, че
жалбоподателят П. е извършил с процесния автомобил превоз на пътник. Безспорно е и
че автомобилът му не е включен в списък към удстоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници.
Спорният
по делото въпрос е дали е налице обществен превоз на пътници по смисъла на §1,
т.2 от ДР на ЗАвтП, т. е. дали е налице заплащане за извършения превоз.
За да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвт
Пр за извършване на обществен превоз на товари, административният орган, чиято
е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 от АПК, е длъжен да докаже, че е
извършено плащане, или има уговорка за извършване на плащане на услугата
превоз. Последното обстоятелство не се установява по делото.
От
разпита на свидетелката К. в съдебно заседание, безспорно се установява, че тя
е в близки отношения с жалбоподателя и често използва неговия автомобил като
транспорт, но между тях няма никаква уговорка за пари и тя такива не му
заплаща. Единствено посочва, че му се отблагодарява със стока от магазина, на
който тя е собственик.
Предвид
легална дефиниция на понятието "превоз на пътници", съгласно което,
това е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на
пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или
икономическа облага, доказването на заплащането или на икономическата облага,
освен, че следва да е категорично, следва да субсумира елементите от
дефиницията на пар.1, т.56 от ДР на ЗАвП. Съгласно последната,
"икономическа облага" е всяка икономическа изгода, която лицето не би
получило при нормални пазарни условия или обратно – ще избегне разходите, които
обичайно се отчисляват от собствените му финансови ресурси, като по този начин
се попречи на последиците от безпрепятственото действие на пазарните механизми.
От показанията на свидетелката се установява по категоричен начин единствено,
че тя е помолила познатия си бат П. да я зякара до майка й. За услугата, г-жа К. твърди, че П. не й е
искал пари. И не на последно място, съдът намира, че общата фактическа
обстановка навежда на извод за "междуприятелски отношения" и молба за
услуга, като твърдяната, но недоказана благодарност за "междуприятелската
услуга", дори и да се изразява в "почерка", категорично се
вмества в рамките на житейските хипотези на необходимост от помощ и не би могла
да се характеризира като извършване на превоз на пътници с цел икономическа
облага.
Разпоредбата на чл. 35 от АПК визира, че индивидуалният
административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата
от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на
заинтересованите граждани и организации. Органът не е събрал чрез
регламентираните в АПК способи и средства надлежни доказателства,
удостоверяващи по несъмнен начин търговския характер на превоза.
При така очертаната законова регламентация, необходимата
материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 и т.
4 от ЗАвт Пр не е доказана. След като не е безспорно установено, че соченият
като извършител на превоза е осъществявал дейност срещу заплащане, дори и тази
дейност да има инцидентен характер, то няма как обосновано да се приеме, че са
налице основания за налагане на ПАМ, посочена в чл. 106а, ал. 1, т. 1 и т.
4"б. " от ЗАвт Пр ".
С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е
основателна. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка като постановена при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и при неправилно приложение на
материалния закон, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
При този изход на делото и с оглед направеното от
пълномощника на жалбоподателя своевременно искане за присъждане на разноски на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
разноски в размер на 610, 00 лева, от които 10, 00 лв. - държавна такса и 600, 00 лв. - договорени и изплатени от жалбоподателите
адвокатски възнаграждения.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173,
ал. 2 и чл. 174 от АПК, Административен съд – Добрич
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на П.К.П. ***, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-3445/01.09.2022 г. на Началник на ОО
„АА“ гр. Добрич при Регионална дирекция "Автомобилна
администрация" – Варна.
ОСЪЖДА Областен отдел "Автомобилна администрация " гр.
Добрич
при Регионална дирекция "Автомобилна
администрация" гр. Варна да заплати на П.К.П. ЕГН ********** ***,
сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 610 /Шестотин и
десет/ лева.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховен административен съд чрез настоящия съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: