Определение по дело №204/2017 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 936
Дата: 25 септември 2017 г.
Съдия: Десислава Динкова Динкова Щерева
Дело: 20172100900204
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 28 април 2017 г.

Съдържание на акта

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

Номер 936                                   25.09.2017 година                               Град Бургас

 

                                                                                    

Бургаски окръжен съд                                                     граждански състав

На двадесет и пети септември   две хиляди и седемнадесета година

В  закрито   заседание в следния състав:

                                                    

                                       Председател:Десислава Динкова                                         

 

Секретар

Прокурор

като             разгледа               докладваното                от                   съдията

търговско дело номер          204       по описа за           2017             година

и за да се произнесе,взе предвид следното:

      Производството е образувано по повод исковата молба на министъра на енегетиката Николай Павлов, чрез процесуален представител Нико Терзиев, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Триадица“ 8 против „Гнайс комерс“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“, ул.“Ален мак“ №42, представлявано от Иван Иванов, с искане ответното дружество да заплати на ищеца следните суми: 141 564 лв., представляваща неплатени концесионни плащания, съгласно концесионен договор от 11.11.2011г., изменен с допълнен със сключени допълнителни споразумения №1/01.03.2012 год. №2/02.10.2012 год. и №3/25.04.2013 год.,  за  1-во шестмесечие за 2014г., 2-ро шестмесечие за 2014г., 1-во шестмесечие за 2015г., 2-ро шестмесечие за 2015, 1-во шестмесечие за 2016г. и 2-ро шестмесечие за 2016г.; ведно със сумата от  28 312лв. дължим ДДС върху тях, както и договорни лихви върху концесионното плащане по чл.37 ал.1 от концесионния договор в размер на 25 500 лв. и законната лихва върху главницата и ДДС, считано от предявяване на иска до окончателното им изплащане.

За разглеждането на настоящите  искове с оглед предмета им-искане за заплащане на концесионно възнаграждение по договор за концесия, ведно с обезщетение за забава, сключен между държавата и търговско дружество, е въведено нарочно особено исково производство    в глава 32 на Част ІІІ на ГПК и  следователно те следва да се разгледат по правилата на този особен исков процес.

Бургаски окръжен съд, преди да пристъпи към разглеждане на делото в открито съдебно заседание следва да извърши предвидената в чл.374 от ГПК подготовка на делото в настоящото закрито заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този законов текст.

При проверка на редовността на разменените книжа съгласно предл.1 на изр.1 , ал.1 на чл.374 от ГПК , съдът констатира следното:

Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, на когото е указано да подаде писмен отговор в законния двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права. Съобщението е било връчено при условията на чл.50 ал.4 от ГПК – със залепване, поради липсата на канцелария и служители на адреса на управление, вписан в ТР.

В срока по закон, ответникът не е депозирал писмен отговор.

В предоставения двуседмичен срок по чл.372 от ГПК,  ищецът не е депозирал допълнителна искова молба, с оглед на което размяната на книжа е преустановена.

Исковата претенция е предявена съобразно правилата за родова подсъдност. Исковете са подадени  от активно легитимирано лице – държавата, в лицето на министъра на енергетиката, който твърди, че е носител на притезателно субективно право за заплащане на концесионно възнаграждение и обезщетение за забава. Исковете са насочени срещу дружество-концесионер, за което се твърди, че е носител на задължение за заплащане на концесионно възнаграждение и обезщетение за забава. Не са констатирани  и  служебно от съда отрицателни процесуални предпоставки или липса на положителни процесуални предпоставки за съществуване или упражняване на правото на иск. При това положение предявените искове са допустими.

С оглед на горните констатации по отношение на редовността и допустимостта на предявения  иск, и на осъществената размяна на книжа, съдът намира, че ще следва да пристъпи към насрочване на  делото в открито съдебно заседание-на основание чл.374 от ГПК.

Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата.

Проект за доклад:

Ищецът твърди, че с решение №693/17.09.2011 год. МС е предоставил концесия за добив на подземни богатства по чл.2 т.6 от ЗПБ – скалнооблицовъчни материали – гнайсошисти, от обект – изключителна държавна собственост, от находище „Чатала“ в землището на с.Железино, общ.Ивайловград, за срок от 35 години. С т.4 от това решение, МС определя пряко за концесионер „Гнайс Кобилино“ ООД – с.Кобилино (със сегашно наименование „Гнайс комерс“ ЕООД) – титуляр на удостоверение за търговско откритие №0391/19.01.2009 год.

Заявява се, че в изпълнение на решението на МС, на 18.12.2011 год. между МС, представляван от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и „Гнайс Кобилино“ ЕООД, е сключен договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства– скалнооблицовъчни материали – гнайсошисти, от обект – изключителна държавна собственост, от находище „Чатала“ в землището на с.Железино, общ.Ивайловград, за срок от 35 години, считано от датата на влизане в сила на договора – 04.01.2012 год. Посочва се, че договорът е изменен и допълнен с допълнителни споразумения №1/01.03.2012 год. №2/02.10.2012 год. и №3/25.04.2013 год.

Твърди се, че на основание §62 от ПЗР на ЗИДЗХОКТХВТП, като компетентен орган по управление на подземните богатства, вкл.осъществяване на контрола по изпълнение на задълженията на титулярите на разрешения за търсене и проучване и на концесионерите по сключени договори по ЗПБ, е определен министърът на енергетиката. Посочва се, че с разпоредбата на §31 от ПЗР на ЗИДЗПБ, в сила от 24.07.2015 год., се предвижда, че контролът по изпълнението на сключените до 24.02.2015 год. договори за предоставяне на концесии за добив на подземни богатства, вкл.процесуално представителство на държавата по съдебни дела, се осъществява от министъра на енергетиката.

Заявява се, че ответникът не е изпълнявал задълженията си по договора. Твърди се, че с писмо изх.№Е-91-00-52/08.03.2016 год., действието на концесията за добив на подземни богатства е спряно, като е определен месечен срок за изпълнение на договорните задължения от концесионера, с предупреждение за прекратяване на договора. Ищецът твърди, че писмото не е било получени от концесионера, което се установява от известието за доставяне, а дружеството не е изпълнило задълженията си по договора. Заявява се, че към 21.04.2017 год. концесионерът дължи концесионни плащания за първо и второ полугодия на 2014 год.,  за първо и второ полугодия на 2015 год. и   за първо и второ полугодия на 2016 год., в общ размер от 141 564 лв., ДДС върху тях в размер на 28 312,80 лв. и договорна лихва, подробно уточнена като период и размер, общо 25 500 лв.

 

Ищецът е предявил при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 61, ал. 1 от ЗПБ и чл. 86 от ЗЗД.

Не са налице обстоятелства, за които  да съществува установено от закон предположение, да са общоизвестни или служебно известни,поради което  да не се нуждаят от доказване.

 Ищецът носи тежестта да установи при условията на пълно и главно доказване основанието и размера на вземането си към ответника за концесионно възнаграждение, ДДС и лихва за забава.

Представените от ищеца писмени доказателства са относими и допустими и следва да се приемат.

По изложените съображения и на основание   чл.374  от ГПК съдът

 

                         О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

ПРИЕМА за разглеждане предявените от министъра на енегетиката Николай Павлов, чрез процесуален представител Нико Терзиев, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Триадица“ 8 против „Гнайс комерс“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“, ул.“Ален мак“ №42, представлявано от Иван Иванов, иск за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца следните суми: 141 564 лв., представляваща неплатени концесионни плащания, съгласно концесионен договор от 11.11.2011г., изменен с допълнен със сключени допълнителни споразумения №1/01.03.2012 год. №2/02.10.2012 год. и №3/25.04.2013 год.,  за  1-во шестмесечие за 2014г., 2-ро шестмесечие за 2014г., 1-во шестмесечие за 2015г., 2-ро шестмесечие за 2015, 1-во шестмесечие за 2016г. и 2-ро шестмесечие за 2016г.; ведно със сумата от  28 312лв. дължим ДДС върху тях, както и договорни лихви върху концесионното плащане по чл.37 ал.1 от концесионния договор в размер на 25 500 лв. и законната лихва върху главницата и ДДС, считано от предявяване на иска до окончателното им изплащане.

ДОКЛАДВА на страните т.дело № 204/2017 год. съобразно проекта за доклад в мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА приложените от ищеца доказателства.

НАСРОЧВА делото за 07.11.2016 год. от 15.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.

УКАЗВА на връчителя на призовки, че ако на адреса на управление няма канцелария и служители, достатъчно е това да се отбележи по реда на чл.51 ал.2 от ГПК и не е необходимо да се лепи второ уведомление, като книжата следва да се върнат в цялост. 

Определението е окончателно.

 

                                                        Съдия: