Решение по дело №6/2021 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 132
Дата: 8 март 2021 г.
Съдия: Ралица Ангелова Маринска
Дело: 20217170700006
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р E Ш Е Н И Е

№ 132

гр.Плевен, 08.03.2021 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - гр.Плевен, ПЪРВИ касационен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:                

Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

                                                    Членове: 1. ЕЛКА БРАТОЕВА

                                                                     2. РАЛИЦА МАРИНСКА

 

При секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия МАРИНСКА КАД №6/2021г. по описа на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

         Депозирана е касационна жалба от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК **********, чрез юрк. Г. Х., против Решение №260010/05.11.2020г. постановено по НАХД №154/2020г. по описа на Районен съд – Левски, с което, съдът е потвърдил наказателно постановление №2020-0048724/09.01.2020г. на Директора на Регионална дирекция- Русе към КЗП, въз основа на което е наложено адм. наказание „имуществена санкция“, в размер на 3000лв, на основание чл. 210в от ЗЗП. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на материалния закон и поради необоснованост. Евентуално се посочва, че следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН. Твърди се, че въззвивният съд е приел за установено извършването на нарушението, на предположения, от страна на инспекторите на КРС, които не са очевидци. Посочва се, че Общите условия са общодостъпни, като фактът, че потребителят е в напреднала възраст, не води до извода, че същият не е разбрал за каква услуга сключва договор, като по делото е установено,  че същият ползва интернет. Твърди се, че  въззивният съд е допуснал нарушение на чл. 34 от ЗАНН, като е приел,  че  нарушителя е открит на 19.06.2020г, когато е извършена проверка по документи, като по този начин, АУАН е съставен след изтичане на преклузивния срок. Твърди се също, че РС не е разгледан спорът по същество и не е обсъдил събраните по делото доказателства, което в случая е липса на мотиви. В заключение, моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, по същество на спора, с което да отмени издаденото наказателно постановление, или върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендират се разноски и за двете инстанции. В с.з. касаторът, р. пр., не се представлява.

Ответникът по касационната жалба– РД Русе към Комисия за защита на потребителите, чрез юрк. В. Борисова, депозира писмено становище, с което моли съда да остави без уважение депозираната касационна жалба. Посочва се, че от въззивния съд не са допуснати съществени процесуални нарушения, като съдът е извършил подробен анализ на фактическата обстановка и на събраните доказателства. Посочва се, че извършеното нарушение по чл. 210в от ЗЗП, е безспорно установено, като е доказан факта на неизпълнение на издадената по реда на чл. 68л, ал.1 от ЗЗП, Заповед №412/08.06.2015г. на зам. Председателя на КЗП. Твърди се също, че безспорно в случая е налице нелоялна търговска практика. Посочва се също, че в случая не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Претендират се разноски. В с.з, р. пр., не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а постановеното решение е правилно и законосъобразно.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното решение №260010/05.11.2020г. постановено по НАХД №154/2020г. по описа на Районен съд – Левски, съдът е потвърдил наказателно постановление №2020-0048724/09.01.2020г. на Директора на Регионална дирекция- Русе към КЗП, въз основа на което, на жалбоподателя„А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ******, е наложено адм. наказание „имуществена санкция“, в размер на 3000лв, за извършено нарушение по чл. 210в от ЗЗП. Приел е за установено, че в хода на административнонаказателното производство няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в т.ч. и на нормата на чл. 34 от ЗАНН. В тази връзка е приел, че АУАН е съставен в 3-месечния срок от откриване на извършителя, с извършване на проверка от служителите на КЗП, обективирана в Протокол за извършена проверка на документи №К-0123647/19.06.2019г. Приел е че АУАН е съставен при спазване на изискванията на чл. 40, ал.2 от ЗАНН и съдържа всички законоизискуеми реквизити. Приел е за установено също, че при съставяне на обжалваното НП, няма допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е, че в случая правилно е приложен материалния закон и отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 210в от ЗЗП, което е безспорно установено от събраните по делото доказателства. Въззивният съд е приел за установен факта, че със Заповед № 412/08.06.2015г. на Председателя на КЗП, на жалбоподателя е забранено, при упражняване на своята дейност, да използва нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал.1, вр. ал.2 от ЗЗП. Въззивният съд е приел  за установено, че на 04.10.2018г, в магазин „А1“, в гр. Левски, при обслужването на потребител Н. И., издадената срещу дружеството е нарушило издадената Заповед по чл. 68л от ЗЗП, като е изложил подробни мотиви в тази насока. Приел е, че при сключването на договора с посочения потребител, търговецът е  използвал практика, която е намалила в значителен обем способността на му да вземе информирано решение и е повлияла на икономическото му поведение. Въззивният съд е изложил мотиви и относно приложението на чл. 28 от ЗАНН, като е приел, че не е налице маловажен случай.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение, е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото и не страда от пороците, изложените в депозираната касационна жалба. Въззивният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно от въззивния съд, които се споделят изцяло от настоящата инстанция, по реда на чл. 221, ал.2 от АПК. Въззивният съд е изложил ясни, логични и последователни мотиви, и в този смисъл, не е допуснал твърдяното от касатора съществено процесуално нарушение.

Настоящият състав приема също, че съда правилно е приложил института на погасителната давност по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, като е приел, че АУАН №К-0048724/22.08.2019г, е съставен в законоустановеният тримесечен давностен срок, считано от откриване на нарушителя. В случая, начало на давностния срок следва да се приеме съставянето на Протокол за проверка на документи №К-0123647/19.06.2019г., както е приел и РС, в който са били установени релевантните факти, в т.ч. и авторството на нарушението.

Настоящият състав счита, че в случая не са налице основанията за приложението на чл. 28 от ЗАНН, т.к. извършеното от касатора нарушение, не разкрива белезите на маловажен случай, в каквато насока са и мотивите на въззивният съд, които също изцяло се споделят.

На основание гореизложеното следва обжалваното Решение №260010/05.11.2020г. постановено по НАХД №154/2020г. по описа на Районен съд – Левски, да бъде оставено в сила.

 Следва, с оглед изхода на спора и съобразно направеното искане, в полза на ответника по касационната жалба да бъдат присъдени разноски- юрк. възнаграждение в минимален размер, по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ- 80лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260010/05.11.2020г. постановено по НАХД №154/2020г. по описа на Районен съд – Левски.

ОСЪЖДА „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. София, реон Илинден, ул. „Кукуш“, №1, представлявано от Ал. Д. и Мл. М.- изп. директори,  ДА ЗАПЛАТЯТ НА Комисия за защита на потребителите, гр. София, ул. „Врабча“, №1, сумата от 80лв.- разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Преписи от решението да се изпратят на страните и на ОП- Плевен.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  /п/                                   ЧЛЕНОВЕ: 1 /п/

  

 

 

 

                     2. /п/