РЕШЕНИЕ
№ 1269
гр. Пловдив, 23.06.2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на двадесет и четвърти
март, през две хиляди двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря Ваня Петкова,
като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 437 по описа на съда за 2021 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.118 от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/.
Образувано е
по жалба на С.Б.Б. с ЕГН ********** ***,
депозирана чрез пълномощника му адв. М., против Решение № 2153-15-17/27.01.2021
г. на Директор на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № 151-00-20654-1/27.11.2020
г. на Ръководителя на осигуряването по безработица, с което на основание чл.54г,
ал.4 от КСО е разпоредено спиране на образуваното производство по отпускане на
парично обезщетение за безработица по заявление № 151-00-20654/03.11.2020 г.
/вх. № 13542/03.11.2020 г./, подадено от жалбоподателя Б..
Жалбоподателят в жалбата си до
съда, както и в съдебно заседание, чрез пълномощника адв. П., моли за отмяна на
оспореното решение като неправилно, постановено при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, както и при противоречие
с материално- правните разпоредби и в несъответствие с целта на закона.
Изложени са подробни съображения в жалбата в подкрепа на искането за отмяна,
като се претендират направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът
по жалбата – Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен
институт – Пловдив оспорва жалбата чрез процесуалния си представител юрисконсулт
П., като прави искане за отхвърлянето ѝ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В писмени бележки са изложени подробни съображения в подкрепа на становището за
законосъобразност на оспореното решение.
Окръжна прокуратура -
Пловдив, надлежно уведомена за възможността да встъпи в производството, не е
изпратила представител в съдебно заседание и не е взела становище по жалбата.
Жалбата е подадена от лице, имащо
правен интерес от оспорване, за което оспореният акт е неблагоприятен. Същата
е депозирана в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на съдебно
обжалване и поради това се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът
намира жалбата за основателна.
От фактическа страна
от събраните по делото доказателства се установява следното:
На 03.11.2020 г.
жалбоподателят Б. депозирал чрез Директора на „Бюро по труда“ заявление до
Директора на ТП на НОИ Пловдив за отпускане на парично обезщетение за
безработица /ПОБ/, като декларирал прекратено трудово правоотношение с „Лювик 07“
ЕООД, считано от 01.11.2020 г., в която връзка приложил и заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение. След извършена автоматична проверка
на данни за лицето в регистрите на НАП, АЗ и НОИ се установило, че за
18-месечният период /01.05.2019 г. до 31.10.2020 г./, включен при преценката на
правото на парично обезщетение за безработица, съгласно чл.54а, ал.1 от КСО, за
жалбоподателя са подавани данни от осигурител „Лейкс“ ЕООД, при който Б. е
упражнявал трудова дейност по договор, сключен на 05.07.2017 г. и прекратен,
считано от 06.04.2020 г. Тъй като по отношение на този осигурител било известно
на длъжностното лице, че се извършва възложена със заповеди на Ръководителя на
ТП на НОИ София-град планова ревизия по разходите на ДОО, било изпратено писмо от
ТП на НОИ - Пловдив с дата 26.11.2020 г. до Директора на ТП на НОИ София -град
с посочени данни относно започналото производство по заявлението на
жалбоподателя Б., включително съдържащите се записи в регистъра на трудовите
договори в НАП по отношение на правоотношението на Б. с „Лейкс“ ЕООД и размера
на трудовото му възнаграждение, като се изискало съдействие за извършване на
проверка на осигурителя, поставен под наблюдение от ТП на НОИ-Перник във връзка
с възникнали съмнения за злоупотреби с фонда на ДОО на собственика на
дружеството Валери Банчев, като управител на много фирми и задължения за
неплатени осигурителни вноски. На 27.11.2020 г. упълномощено за изпълнение
правомощията на Ръководител на осигуряването за безработица длъжностно лице
издало Разпореждане № 151-00-20654-1, с което на основание чл.54г, ал.4 от КСО
спряло производството по отпускане на ПОБ, образувано по заявлението на Б. от
03.11.2020 г. Като мотиви на разпореждането било посочено, че това е
извършването на проверка от контролен орган на ТП на НОИ София - град относно
верността на подадените данни в Регистъра на осигурените лица от „Лейкс“ ЕООД.
В срок жалбоподателят Б. обжалвал посоченото разпореждане пред Директор ТП на
НОИ Пловдив, който постановил оспореното по настоящото дело решение от
27.01.2021 г. за потвърждаване на разпореждането за спиране. В решението си
контролният административен орган отразил обстоятелствата по подаване на
заявлението от Б. и установените данни за осигуряване при дружеството „Лейкс“
ЕООД, както и че по отношение на този осигурител е възложена пълна планова
ревизия. Отразено било в решението, че проверката била извършвана поради
наличие на данни в информационната система на НОИ и възникнали съмнения за
злоупотреби с фондовете на ДОО и недопускане неоснователни плащания от тези
фондове на осигурените от посоченото дружество лица, по който повод дружеството
било поставено в списъка на осигурителите „под наблюдение“. Направен бил анализ на разпоредбата на чл.54г,
ал.4 от КСО / в съответната редакция към датата на издаване на разпореждането/,
като било заключено, че понеже били налице данни относно Б., подадени от
проверявания осигурител, то потвърждаването или отхвърлянето им било от
съществено значение за преценката правото на парично обезщетение за безработица
и установяване съответствие с изискванията по чл.54а, ал.1 от КСО за наличие на
внесени или дължими осигурителни вноски за лицето. Посочено било и писмо,
получено след датата на издаване на потвърденото разпореждане, а именно такова
от 20.12.2020 г. на Директора на ТП на НОИ София-град, съгласно което е
направено искане до ТП на НОИ Перник за извършване на ревизията на осигурителя
по делегация, поради което и ревизията не била приключила към момента на
произнасяне на ответника. Заключено било, че висящото ревизионно производство по
отношение на осигурителя „Лейкс“ ЕООД е такова, в което могат да се установят
данни, които да са от съществено значение за отпускането и изплащането на
претендираното от Б. обезщетение и затова имало преюдициален характер по отношение
на спряното производство. Отделно, като
основание за потвърждаване на оспореното пред него разпореждане за спиране,
Директорът на ТП на НОИ - Пловдив посочил в обжалваното решение, че спирането
охранявало интересите на жалбоподателя, защото, ако се установи, че обезщетение
му е отпуснато неправомерно или в неправилно определен размер, можело да се
стигне до неговото връщане с лихви, тъй като очевидно било, че са налице
достатъчно данни, които можели да доведат до издаване на разпореждане за отказ
или заплащане на обезщетение в по-нисък от очаквания размер.
При така установеното
от фактическа страна, от правна такава, съдът намери следното:
На първо място,
обжалваното решение и потвърденото с него
разпореждане, са издадени от материално компетентния административен орган, по
аргумент от чл.54ж, ал.1 и чл.117, ал.1, т.2, б.“ж“ от КСО, в която връзка по
делото са приложени и оправомощителни заповеди.
Според чл.54а
от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които
са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца
през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: имат
регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за
старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст
в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл.168;
не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по
този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата
по чл.114а, ал.1 от Кодекса на труда. Съгласно чл.54б от КСО дневното парично обезщетение за безработица е в
размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния
осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във
фонд „Безработица“ за
последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на
осигуряването и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от
максималния дневен размер на обезщетението за безработица. От така посочената
нормативна уредба следователно става ясно, че при преценката относно
дължимостта и съответно размера на обезщетението за безработица задължително
следва да се вземе предвид дали за лицето са били внесени или са дължими
осигурителни вноски, както и какъв е бил размерът на среднодневното
възнаграждение или осигурителен доход.
В конкретния случай,
видно от съдържанието на потвърденото с обжалваното решение разпореждане, в
същото като правно основание е посочена разпоредбата на чл.54г, ал.4 от КСО,
която към датата на постановяване на разпореждането и съответно потвърждаващото
го решение на Директора на ТП на НОИ Пловдив гласи, че длъжностното лице по чл.54ж, ал.1 спира
с разпореждане производството по отпускането или изплащането на обезщетението
за безработица, когато има данни, които могат да доведат до издаване на
разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението и/или е
необходимо изясняване на осигурителен стаж и/или осигурителен доход при
прилагане на разпоредбите на международни договори, по които Република България
е страна. Очевидно е, че в случая административният орган е имал предвид първата
от хипотезите по чл.54г, ал.4 от КСО, доколкото изобщо не се твърди да са
налице данни за осигурителен стаж и доход на заявителя Б. в чужбина, които да
налагат изясняване на тези обстоятелства съобразно с разпоредбите на
международни договори, по които България е страна. В потвърденото разпореждане
за спиране обаче, конкретни данни, които да са относими към направата на извод,
че Б. не би имал право на отпускане на обезщетение, не са изобщо посочени от
длъжностното лице по чл.54ж от КСО. Вместо това се сочи течаща проверка на осигурителя
на жалбоподателя относно верността на подадени от него данни, което обаче, за
разлика от сега действащата разпоредба на чл.54г, ал.4 от КСО не е изрично
основание за спиране.
Съгласно чл.54г, ал.4, т.2 от КСО, в сила от 01.01.2021 г., понастоящем основание
за спиране вече е извършването
на проверка от контролен или друг компетентен орган относно обстоятелства от
значение за правото или размера на обезщетението, като в този случай спирането е до приключване на
проверката, но за не повече от 6 месеца. Отразяването на факта, че
по отношение на осигурител на жалбоподателя се извършва ревизия или проверка не
изпълва изискването на закона за мотивиране на разпореждането касателно
основанието за спиране, защото не съставлява посочване на данни, които
могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ. Кои и какви са тези данни, които конкретно е установило длъжностното
лице, за да стигне до извод, че те именно биха довели до издаване на
разпореждане за отказ от отпускане на ПОБ не е посочено в потвърденото
разпореждане. Такава конкретна мотивировка, въпреки обема на оспореното решение
на Директора на ТП на НОИ, не се съдържа и в решението. В него също не са
посочени данни с какво съдържание са станали известни на органа, за да се
прецени дали в действителност те са от такова естество, че да могат да доведат
до извод за наличие основания за отказ от отпускане на исканото обезщетение. Вместо
това, отново е заявено, че се извършвала проверка по повод на налични данни в
системата на НОИ /неизвестно какви/ и във връзка с възникнали съмнения за
злоупотреби с фондовете на ДОО от проверявания осигурител. Нито от решението на
директора на ТП на НОИ Пловдив, нито от приложените по преписката доказателства
обаче може да се установи в каква точно насока са въпросните съмнения за
злоупотреби и в тази връзка дали те изобщо се отнасят до жалбоподателя, за
когото в решението иначе е посочено, че са налице данни да е бил осигурено
лице, което било упражнявало трудова дейност в определен период, описан в
решението, именно при ревизирания работодател.
В тази насока според съда, нито в разпореждането, нито в обжалваното
решение са били посочени необходимия обем от данни, които да навеждат именно на
обоснован извод за наличие на основание за постановяване на отказ по
заявлението на жалбоподателя, но вместо това е изложена обща информация за
осъществяваната проверка на осигурител на жалбоподателя поради наличие на
съмнения за злоупотреби от същия, без да е ясно дори и по отношение на какво са те и
доколко се отнасят до жалбоподателя, сиреч налице ли е съмнение относно упражняване на трудова дейност от лицето във
въпросното дружество, или е налице съмнение относно срока на договора му, или
относно размера на получаваното възнаграждение или дали действително такова е
било получавано, или само относно начина, по който данните са били декларирани
от осигурителя му. Нещо повече, прави впечатление, че с цитираното писмо в
решението на Директора на ТП на НОИ от 26.11.2020 г. се твърди, че то
съставлявало такова за включване на жалбоподателя Б. в кръга от лицата, обект
на проверката, макар това изрично да не е отразено в цитираното писмо, без в
същото да се съдържат данни, обуславящи конкретни изводи за евентуално наличие
на основания за отказ от отпускане на ПОБ, а отново с излагане на съмнения. Впрочем, видно от
писмо от 11.12.2020 г. на Директор ТД НАП София-град до Директор ТД на НАП -
Перник включването на Б. в рамките на проверката е станало след издаване на
разпореждането за спиране. Описаните „съмнения“ относно осигурителя, дори да се
коментират като съмнения относно наличието или липсата на основание за
получаване на обезщетението от жалбоподателя по съществото си не могат да бъдат
приети като такива, които обосновават приложението на хипотезата по чл.54г,
ал.4 от КСО, защото, както се каза, нормата изисква наличие на конкретни данни,
а не на индиции и съмнения. Посоченото в част от документите по преписката съмнения
за невнесени от осигурителя „Лейкс“ ЕООД осигурителни вноски, предвид
факта, че законът предвижда в чл.54а от КСО същите да са внесени или да са
дължими, не може също да е мотив за спиране на производството. От друга страна,
няма спор между страните, че жалбоподателят е сключил трудов договор с този
работодател, като в решението не се изразява съмнение относно истинността му,
нито става ясно съмнение във връзка с кой от елементите на фактическия
състав на правото на обезщетение за безработица се изразява, а и както се каза,
съмнението не е достатъчно, а е нужно да са налице посочени конкретни данни
относно необходмостта от спиране на производството.
Както се писа и
по-горе, сега действащата последна редакция на чл.54г, ал.4, т.2 от КСО сочи,
че се спира производството, когато е необходимо извършване на проверка от контролен или друг
компетентен орган относно обстоятелства от значение за правото или размера на
обезщетението; в този случай спирането е до приключване на проверката, но за не
повече от 6 месеца. Тази норма обаче, не е била в сила към момента на
постановяване на оспорения административен акт, а освен това, в конкретния
случай, посочената от издателя му проверка, на която фактически се основава
спирането, е била започната много преди започване на процесното административно
производство, или още през февруари 2020 г., когато е издадена първата заповед
за възлагане проверката, цитирана в решението, като до момента на издаване на
разпореждането от 27.11.2020 г. за администрацията, според посоченото в
решението на Директора на ТП на НОИ Пловдив, все още не е била налице яснота
относно обстоятелствата, които са релевантни за постановяване на разпореждане
по същество за отпускане, или отказ от отпускане на заявеното обезщетение. Това
обстоятелство сочи и на несъобразеност на издадения акт с принципа за
съразмерност по чл.6, ал.2 от АПК, тъй като започналите и незавършени проверки
биха могли да продължат неопределено във времето. Както се посочи, административните органи в случая са се позовали на
започнала и незавършила проверка на осигурителя „Лейкс“ ЕООД, но разпоредбата
на чл.54г, ал.4 от КСО /в съответната приложима
редакция/ е изисквала да бъдат представени конкретни данни, които могат
да доведат до издаване на разпореждане за отказ или за прекратяване на
обезщетението. Такива данни, както вече нееднократно се посочи, които да могат
да доведат до отказ или до прекратяване на обезщетението не са изобщо
конкретизирани, а наличието само на заявено съмнение за липса на възникнало
основание за изплащане парично обезщетение, не може да бъде основание за
спиране, тогава, когато не е подкрепено с конкретни данни, обосноваващи такъв
извод.
В заключение
следва да се отбележи, че в КСО е регламентиран специален ред за възстановяване
на неоснователно получени суми за осигурителни плащания /чл.114 от КСО/. В този
смисъл, ако в резултат на инициираните проверки бъдат събрани конкретни
доказателства, които имат значение за определяне на правото или размера на
обезщетението, а жалбоподателят е получил обезщетение за безработица,
възстановяването на получените без основание суми би могло да се извърши с
разпореждане на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в съответното
териториално поделение на НОИ. Затова и напълно несъстоятелен и неотносим към
съответния предмет на производството е доводът на органа, че спирането на
изплащането на паричното обезщетение за безработица охранявало интересите на
жалбоподателя Б., доколкото можело да се стигне до връщането на обезщетение ведно
със съответните лихви, което, както се каза, би било предмет на съвсем отделно
друго производство.
Предвид изложеното и следва като незаконосъобразно да
бъде отменено оспореното решение на Директора на ТП на НОИ - Пловдив.
Преписката, на основание чл.173, ал.2 от АПК, ще следва да се върне на
административния орган за продължаване на административното производство по
искането за отпускане на парично обезщетение за безработица и произнасяне
съобразно със събраните доказателства по същество по заявлението.
При посочения изход на спора и при
своевременно заявената претенция за разноски, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени такива на основание чл.143,
ал.1 от АПК, като се констатира, че същите са в размер на 350 лева.
Ето защо и Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-17/27.01.2021
г. на Директор на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане №
151-00-20654-1/27.11.2020 г. на Ръководителя на осигуряването по безработица за
спиране на основание чл.54г, ал.4 от КСО на производството по отпускане на
парично обезщетение за безработица по заявление № 151-00-20654/03.11.2020 г. /вх.
№ 13542/03.11.2020 г./, подадено от
жалбоподателя С.Б.Б. с ЕГН **********.
ВРЪЩА
преписката на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив,
за продължаване на административното производство с
произнасяне по същество по искането за отпускане на парично обезщетение за безработица по заявление № 151-00-20654/03.11.2020 г.
/вх. № 13542/03.11.2020 г./, подадено от жалбоподателя С.Б.Б. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА ТП на НОИ - Пловдив да заплати на С.Б.Б. с ЕГН **********и адрес ***, сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/, съставляващи
направени от жалбоподателя разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл.119, вр. с
чл.117, ал.1, т.2 б.“ж“ от КСО.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: