Определение по дело №938/2015 на Окръжен съд - Пловдив

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  № 2825

 

05.05.2015г., гр.Пловдив

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети състав, в закрито заседание на пети май две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

Председател: Виолета Шипоклиева

Членове: Фаня Рабчева

Ели Анастасова

 

Като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева гр.д.№ 938/  2015г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

                   Производство по чл.437, ал.1 и сл ГПК.

                   Производство е образувано по първоначално директно в съда жалба с вх.№ 5406/20.02.2015г. при ПОС от А.Х.А. *** против разпореждане  от 28.01.2015г. по изп.д.№ 20128220400728 по описа на ЧСИ М.Станчева- Цойкова, с рег.№ 822, район на действие ПОС, с което е наложен запор на вземане на същия по изп.д.№ 395/2013г. по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков, с рег.№ 826 на КЧСИ, с район на действие ПОС.

                   С определение от 18.03.2015г. съдът на основание чл.436, ал.2 и сл. ГПК е прекратил производството по делото и изпратил на ЧСИ за комплектоване и администриране на жалбата, постъпила директно в съда.

                   Делото се явява комплектовано с постъпилата чрез ЧСИ жалба вх.№ 1921/ 19.02.2015г. с идентично съдържание и искане, с което съдът е сезиран чрез постъпилата директно в съда жалба, а именно като се иска отмяна на наложения от съдебния изпълнител запор на вземане, както и като се иска „спиране на запора”, докато съдът се произнесе.

                      Постъпил е писмен отговор от адв.В. П.К. , пълномощник на взискателя по делото А.Б., гражданин на Р Турция и Белгия, с което се оспорва както основателността на постъпилата жалба, така и нейната допустимост поради просрочие, както и мотивирани съображения за характера на обжалваното действие на съдебния изпълнител като обезпечително, а не изпълнително действие.

                      Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ М.Станчева, по изложени съображения се аргументира недопустимостта на постъпилата жалба.

                       Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, намери следното:

                       Изпълнителното дело е образувано от А.Б., гражданин на Р Турция и Белгия чрез адв.В.к. и адв.Т.Р. против А.Х.А. и Ф. А. Х. *** за събиране на вземания по издаден на 07.06.2012г. изп.лист по гр.д.№ 16 966/ 2011г., произтичащи от присъдени от съда обезщетения за причинени от длъжниците неимуществени вреди от непозволено увреждане.

                       В хода на изпълнителното производство е постъпила молба от проц.представител на взискателя адв.В.П.К., с което съдебния изпълнител е бил сезиран с искане за налагане на запор на вземането на длъжника А.Х.А. по изп.дело № 395/ 2013г. по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков. Искането е уважено от съдебния изпълнител, като с обжалваното разпореждане от 28.01.2015г. е наложен запор на вземането на длъжника.

                   За наложения запор жалбоподателят е получил редовно съобщение чрез съпругата си Т. А. на 12.02.2015г., видно от съобщение изх.№ 2745/ 28.01.2015г. , поради което  от гледна точка на изискването за едноседмичния срок по чл.436, ал.1 ГПК жалбата вх.№ 1921/ 19.02.2015г. чрез съдебния изпълнител не се явява просрочена.

                    С разпоредбата на чл.435, ал.2 ГПК са визирани изчерпателно актовете и действията на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване от страна на длъжника в изп.процес, каквото качество има настоящият жалбоподател, а именно възможността да обжалва постановление за глоба, насочване изпълнението върху имущество, което се смята за несеквестеруемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. В случая налагането на запор на вземане на длъжника не се вписва в никоя от хипотезите на цитираната разпоредба.  Освен това и принципно възражението на ответника по жалбата относно недопустимостта на същата е основателно.  А именно касае се за  обжалване на действие на съдебния изпълнител по налагане на запор, което принципно не съставлява изпълнително, а обезпечително действие, поради което и на това основание жалбата се явява недопустима и като такава ще се остави без разглеждане.

                    Поради недопустимост на жалбата, искането за спиране на обжалваното действие на съдебния изпълнител се явява неоснователно и като такова ще се остави без уважение.

                    Водим от горното и на основание чл.437, ал.3  ГПК, съдът

 

                                    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

                           ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  жалба с вх.№ 1921/19.02.2015г. чрез ЧСИ и жалба вх.№ 5406/ 20.02.2015г чрез ПОС от А.Х.А. *** против разпореждане  от 28.01.2015г. по изп.д.№ 20128220400728 по описа на ЧСИ М.Станчева- Цойкова, с рег.№ 822, район на действие ПОС, с което е наложен запор на вземане на жалбоподателя по изп.д.№ 395/2013г. по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков, с рег.№ 826 на КЧСИ, с район на действие ПОС, като недопустима и

                          ПРЕКРАТЯВА  образуваното гр.д.№ 938/ 2015г. по описа на ПОС.

                          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А.Х.А. *** за спиране на изпълнението по изп.д.№ 20128220400728 по описа на ЧСИ М.Станчева - Цойкова, с рег.№ 822, район на действие ПОС чрез спиране на наложения с обжалваното разпореждане от 28.01.2015г. запор на вземане, като неоснователно.

                         Определението, в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата и прекратено производството по делото, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението, пред Апелативен съд – Пловдив. В останалата част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

            Председател:                          Членове: