№ 279
гр. Р., 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на деветнадесети юли през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия П.
Членове:Галина Магардичиян
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Галина Кунчева
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20224500500385 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК във вр. чл. 17 ЗЗДН.
Постъпила е въззивна жалба от Ж. В. КР. от гр. Д.ч., обл. В. чрез пълномощника
му адв. Мариета Красналиева от АК Р. против решение № 627/16.05.2022 г.,
постановено по гр. д. № 841/2022 г. на Р.нския районен съд, с което на основание чл. 5,
ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 5, са постановени мерки за защита от домашно насилие, извършено
спрямо В. МЛ. П. и В.Ж. К. от Ж.В. К., като същият е задължен да се въздържа от
домашно насилие над В. МЛ. П. и малолетното дете В.Ж. К. за срок от осемнадесет
месеца, забранено му е да приближав В.П., жилището в което живеят, находящо се в гр.
Р., бул. „Л.“ № ***, *, ет.*, ап. *, училището, в което учи детето - ОУ „И.В.“ Р., както и
местата за социални контакти и отдих на същите, задължен е да посещава
специализирани програми за работа с извършители на домашно насилие по чл. 5, ал. 1,
т. 5 ЗЗДН, осъден е да заплати глоба в размер на 1000 лв. и върху него са възложени
разноските по делото. Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно,
тъй като е необосновано, постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и материалния закон. Излагат се оплаквания за това, че
съдът не е извършил цялостна и обективна преценка на представените по делото
доказателства, което е довело и до неправилни изводи. Навежда доводи за допуснати
от съда процесуални нарушения, изразяващи се в издаване на две заповеди за незабавна
защита с различно съдържание, едната от които засягала и нарушавала интереса на
детето и водела до прекъсване на връзката му с неговия баща. Възразява също така, че
1
съдът бил постановил да се изготви социален доклад от ДПС В., който да извърши
проверка за условията при които детето се отглежда от бащата, но такъв не бил
изготвен, тъй като адресът, на който живее бащата се обслужва от друга ДПС, а
именно тази в Д.ч.. Такъв обаче не бил изискан от компетентната ДПС. Възразява
срещу възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Навежда
доводи за злоупотреба с право от страна на ищцата, която с подаването на молбата по
ЗЗДН е целяла да ограничи контактите между бащата и детето, което не било в негов
интерес, а в дългосрочен план би довело до отчуждение и нарушаване на връзката
между тях. Иска решението да бъде отменено изцяло и да бъде отхвърлено искането за
определяне на мерки за защита от домашно насилие по отношение на молителката и
детето им, алтернативно да бъде отменено решението само в частта, с която съдът е
постановил мерки за защита от домашно насилие спрямо малолетния В.Ж. К. и вместо
него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена молбата на В. П. за
постановяване на мерки за защита спрямо детето В. като неоснователна и да бъде
обезсилена издадената срещу Ж.К. заповед за незабавна защита в частта, с която му е
забранено да прилижава жилището и местата за отдих и социални контакти на детето.
Иска заповедта да бъде допълнена като бъде изрично отразено, че забраната да
прилижава обитаваното от В. П. жилище, нейната месторабота и местата за социални
контакти и отдих да не важи за дните, в които има право да упражнява личен контакт с
детето, съгласно решението на РС Сливен, а именно: „всяка първи и трета събота и
неделя от месеца с преспиване от 10 ч на съботния ден до 17 часа на неделния ден и
един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката“.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна В. МЛ. П., лично и като законен представител на детето
В.Ж. К. оспорва основателността на жалбата по съображенията, изложени в отговора
по чл. 263 ГПК. Иска решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Р.нският окръжен съд намира, че жалбата е процесуално допустима като
подадена от легитимирана страна и в срока по чл. 17, ал.1 ЗЗДН, поради което може да
бъде разгледана по същество.
Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл. 269 ГПК, намира, че
решение № 627/16.05.2022 г., постановено по гр. д. № 841/2022 г. на Р.нския районен
съд е валидно и допустимо.
Производството е по реда на ЗЗДН.
С молба от 10.02.2022 г. В. МЛ. П., лично и като законен представител на В.Ж.
К. е поискала издаване на заповед за налагане на мерки за защита от домашно насилие
срещу Ж. В. КР., като е посочила подробно какви са актовете на домашно насилие,
които според нея са психическо, осъществено спрямо нея за периода от 28.01.2022 г. до
датата на подаване на молбата за защита и принудително задържане на детето и
2
поставянето му в принудителна невъзможност да посещава училище и да живее в
нормална семейна среда при майка си, осъществено на 06.02.2022 г. спрямо детето.
Към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Поддържала е молбата в
хода на първоинстанционното производство, като се е явявала и лично в съдебно
заседание.
Ответникът В.Ж. К. не е взел становище по така подадената молба и не се е
явил в съдебно заседание пред първата инстанция.
Не се спори, а това се установява и от събраните доказателства, че страните са
бивши съпрузи, като бракът им е бил прекратен през 2014 г. От брака си имат родено
дете В., което е било на ** години към ******** г. , родителските права върху което са
предоставени върху майката, а на бащата е определен режим на лични отношения
всяка първа и трета събота на месеца от 10 ч в събота до 17 ч. в неделя с преспиване,
както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката.
Липсва спор, че на 28.01.2022 г. детето е било взето от баща си за осъществяване на
режима им на лични отношения за периода на междусрочната ваканция в дома на
ответника в гр. Д.ч., обл. В., като е следвало да бъде върнато в събота или най-късно в
неделя, за да може на 07.02.2022 г. /понеделник/ да бъде на училище.
Установява се също така, че на 06.02.2022 г. /неделя/ детето не е било върнато на
майката, което я е мотивирало да подаде жалба още същия ден в РУ МВР Р., а на
07.02.2022 г. и в РРП, по които били образувани преписка вх. № 709/2022 г. по описа
на РП Р. , пр. № 339300-610/11.02.2022 г. по описа на Второ РУ Р. и пр. № 339300-
511/07.02.2022 г. по описа на Второ РУ Р., материалите по които са приложени по
делото.
Видно от приобщената към доказателствения материал на л. 87 разписка, детето е
било предадено на майката В.П. на 04.03.2022 г. в 14:30 ч от инспектор Атанас
Димитров Велков в сградата на участък Д.ч. при РУ 04 ОД МВР В. във видимо добро
здраве.
Установява се също така от приложената на л. 88 докладна записка от И.К. – класен
ръководител на ** клас до Директора на ОУ „И.В.“ Р., че детето В. е отсъствало от
учебни занятия от 07.02.2022 г. до 18.02.2022 г. по семейни причини, а за перидоа от
21.02.2022 г. до 28.02.2022 г. няма извинителна бележка за направените 35 отсъствия.
Продължава да отсъства и през първата седмица на март – от 1 до 4.03.2022 г., като
майката е уведомила класният ръководител, че детето не посещава училище, тъй като
не е върнато от баща си след края на междусрочната ваканция.
Приложен е и социален доклад, изготвен от ДСП Р.. Изискан е и социален доклад
от ДСП В., но такъв не е изготвен, тъй като бащата живее на адрес в гр. Д.ч., който се
обслужва от ДПС Д.ч..
3
От показанията на св. М.К.Д се установява, че на 05.02.2022 г. В. провела разговор
с Ж. да й върне детето в указания срок, но той отказал, като й отправил заплахи. Казал
й, че ако В. отиде на адреса ще й се случи инцидент, както и че няма да види детето.
Отказвал да го върне.
Свидетелят П.С.П- съпруг на молителката дава показания, че ответникът взел
детето за междусрочната ваканция, но след като тя свършила отказал да го върне.
Отсъствието на детето от дома продължило повече от месец. Търсели ответника по
телефона, но той казвал на В., че няма да види детето, заплашвал и нея, и свидетеля,
като ги предупреждавал, че ако предприемат някакви мерки ще им посегне физически.
Пишел редовно на майката да не се обръща към полицията, защото нямала да види
детето. Полицията не открила В. на адреса му в гр. Д.ч., а на кариера за пясък, където
бащата пребивавал в каравана. Когато им предали детето в полицейския участък, то
било с тъмни кръгове под очите, мърляво, с кални обувки, неизрязани нокти, пърхот по
главата, дрехите му били в машинно масло. Било в окаяно състояние. Като се прибрало
в дома си споделило, че се е къпало само веднъж по собствена инициатива.
Съдът, преценявайки свидетелските показания на св. П.П. през призмата на чл. 172
ГПК, ги приема за достоверни, тъй като са последователни, логични, отразяват
неговите непосредствени възприятия и се подкрепят от останалия доказателствен
материал.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Уважаването на молба за защита по реда на ЗЗДН изисква по надлежния ред да
бъде установен осъществен спрямо молителя конкретен акт на домашно насилие,
изразяващ се във физическо или психическо насилие от страна на ответника по
молбата - чл. 2 ЗЗДН. Съобразно общите правила – чл. 154, ал.1 ГПК, приложими и в
производствата по ЗЗДН - §1 от ЗР на ЗЗДН, доказателствената тежест е на молителя,
който следва да установи обстоятелствата, на които основава молбата си за защита от
осъществено спрямо него домашно насилие. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3
ЗЗДН, като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно
насилие е предвидена декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която се подава към молбата
за защита и същата е достатъчно основание за издаване на заповед за защита на
пострадалото лице. На декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е придадено доказателствено
значение и в случай на липса на други доказателства, съдът може да издаде заповед за
защита от домашно насилие само на основание така приложената декларация.
Доказателствената тежест при направено оспорване на молбата за защита лежи на
ответника в производството. Ответникът е този, който следва да проведе успешно
насрещно доказване, което да обори изложеното в декларацията и да разколебае
нейната доказателствена сила. В конкретния случай ответникът не е провел такова
4
насрещно доказване, не е ангажирал съответни по обем и интензитет допустими,
относими и необходими към спора доказателства, които да доведат до вътрешно
убеждение на съда за нереализируемост на процесните актове. Още повече, че
изложеното от молителката се подкрепя събраните по делото писмени доказателства,
както и от свидетелските показания на П.П. и М.Д, поради това правилно молбата й е
уважена от РРС.
В молбата за издаване на заповед за защита по ЗБДН са въведени твърдения за
упражнявано от ответника психическо насилие над молителката, изразяващо се в
отправяне на непрекъснати заплахи, отказ на ответника да върне детето, задържането
му извън уговорения между страните срок за осъществяване на режима на лични
отношения, принудително ограничаване на правото му на образование, както и на
изолирането му от обичайната семейна и социална среда.
Съгласно Определение № 27 от 27.01.2011 г. по ч.гр.д№ 584/2010 г. IV г.о. ВКС в
случаите, когато в молбата са изнесени данни за постоянен ежедневен физически или
психически тормоз или постоянно, ежедневно повтарящо се ограничаване на личните
права на лица, намиращи се в родствена връзка с извършителя, молбата за защита е в
срок, независимо, че не са посочени конкретните дати, на които са извършени
неправомерните действия, молбата следва да се счита в срок и когато се твърди трайно
установено домашно насилие, изразяващо се в ограничаване на личните права, което
не е прекратено и към момента на подаване на молбата, какъвто безспорно е настоящия
случай.
От материалите по делото става ясно, че отношенията между страните са
напрегнати и много конфронтирани, което явно води до невъзможност за нормално
общуване и спазване на добрия тон с оглед поддържане на връзката на бащата Ж.К. с
детето В..
От ангажираните от молителката гласни доказателства, вкл. и декларацията по чл.
9, ал. 3 ЗЗДН по несъмнен начин е доказано упражненото спрямо нея психическо
насилие след 28.01.2022 г., когато е предала детето на бащата за осъществяване на
режима им на лични отношения за една седмица, а той го е задържал повече от месец
при себе си. Установиха се от свидетелските показания заплахите и заканите, които той
й е отправял, че няма да види повече детето си, че ще се саморазправи с нея, в т. ч. и
физически, ако потърси помощ от полицията, притесненията, тревогите и страхът,
които тя е изпитвала, както за себе си, така и за детето.
Твърденията на молителката за ограничаване на личната свобода и на личния
живот на детето, съдът намира също за доказани. При съвкупния анализ на
ангажираните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства
посредством разпита на горепосочените свидетели, вкл. и декларацията по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН, безспорно се установи, че за един дълъг период от време – от 07.02.2022 г. до
5
04.03.2022 г. ответникът самоволно е отделил детето от постоянното му
местожителство, от обичайната му среда и най-вече го е лишил от възможността да
посещава учебни занятия. В. е бил лишен от образование, което е едно от правата,
които децата безусловно притежават. Погледнато през призмата на чл. 11, ал. 1 и ал. 2
от Закона за закрила на детето, ответникът е поставил детето в ситуация,
неблагоприятна за неговото образователно развитие. Дори да се приемат за достоверни
обясненията на въззивника, че детето по собствено желание е останало при него, съдът
приема, че именно отговорност на родителя /в случая на бащата/ е да мотивира детето
да изпълнява обичайните си ежедневни задължения, едно от които е и посещението на
учебните занимания. В случая дори детето наистина да е искало да остане при него,
ответникът не е положил каквито и да е усилия да го убеди, че трябва да се върне в
дома на майка си, която към настоящия момент упражнява родителските права върху
него и да ходи на училище. Обратното, наложило се е двамата да бъдат издирвани с
помощта на полицейските органи. Не могат да бъдат възприети и обясненията му, че не
е върнал детето, защото майката е спряла да си вдига телефона. В случай, че това
действително е било така, същият е могъл с помощта на разширеното семейство, вкл. и
с помощта на социалните работници, да върне детето по постоянното му
местоживеене, определено от съда, за да може то да продължи да посещава училище.
Установява се от доказателствата, че детето е било във видимо добро здраве при
предаването му на майката. Св. П.П. обаче изнася данни относно външния му вид,
които на практика не се оспорват от ответника. Относно тъмните кръгове под очите,
самият той във въззивната жалба заявява, че още от началото на престоя на В. при него
е казал на майката, че не му харесва как изглежда детето и да отиде да го заведат на
лекар във В., но тя отказала и спряла да си вдига телефона. Самият ответник обаче не
твърди да е предприел необходимото, за да се погрижи за здравето на детето. Същият
не е с отнети родителски права и не се нуждае от съдействие на майката, за да заведе
детето на лекар, в случай, че това е било необходимо. В обобщение, съдът приема, че с
това си поведение и с така прилаганият от него режим на отглеждане, същият е
поставил в риск детето, в т. ч. и по отношение на психоемоционалното му развитие.
Във въззивната жалба е поставен въпросът за колизията, която би възникнала
между съдебното решение, определящо режима на лични отношения между бащата и
детето и решение, с което се налага мярка за защита, препятстваща срещите между тях.
Несъмнено е, че за времето, през което отв. Ж.К. ще следва да търпи наложените му
мерки, осъществяването на лични контакти няма да бъде възможно. Приоритет ще
бъде даден на интересите на детето, за което се прие, че е жертва на насилие по
смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, които интереси изискват детето да бъде отдалечено от
този родител, с цел своевременно съхраняване и опазване на неговото емоционално и
психично здраве. От гледна точка на родителя този период ще спомогне преосмисляне
на поведението и осъзнаване на отговорностите му като такъв.
6
Съдът счита обаче, че определената от първоинстанционния съд
продължителност на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН - забрана на ответника да се
доближава до молителката и детето, жилището им, училището, местата за социални
контакти и отдих, от 18 месеца, е прекомерна с оглед естеството и интензитета на
настъпилите и възможни вреди в резултат на този акт. Налагането на тази мярка за
срок от 18 месеца /в максималния предвиден в закона/ е нецелесъобразно и
необосновано засяга родителските права на ответника. От друга страна,
съществуването на мярката, доколкото засяга пряко контактите между ответника и
детето, би довело до задълбочаване в още по-голяма степен на съществуващия
конфликт между страните. С оглед на това въззивният съд намира, че
продължителност на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН дванадесет месеца, е
адекватна на извършеното от ответника домашно насилие и съответства на целите на
тази мярка при конкретните обстоятелства. Този 12-месечен срок следва да тече от
датата на издаване на заповедта за съдебна защита от първоинстанционния съд –
30.05.2022 г.
На основание чл. 5, ал.4 ЗЗДН на ответника е наложена глоба в максималния
предвиден в закона размер от 1000 лв. Настоящият съдебен състав намира, че размерът
на наложената санкция е определен в необосновано завишен размер и че в конкретния
случай следва да бъде наложена глоба в размер от 500 лв.
Останалите наложени мерки са адекватни и законосъобразни.
В допълнение по изложените в жалбата възражения, съдът намира, че следва да
изложи следното:
Действително, в хода на първоинстанционното производство, има издадена
заповед за незабавна защита от 14.02.2022 г., на основание чл. 18 ЗЗДН, във вр. с чл. 5,
ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН само спрямо молителката В. МЛ. П.. Съдът обаче не е задължен
да се съобразява с тази заповед при постановяване на решението си. Производството
по чл. 18 ЗЗДН, в което се разглежда подобна молба, е закрито, без участие на
страните, и такава заповед се постановява единствено въз основа на първоначални
данни и доказателства, които първоначално са преценени от съда за носители на
някаква информация, съобразно чл. 18, ал. 1 ЗЗДН. Заповедта за незабавна защита не
подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповед за съдебна защита или
на отказ на съда да издаде такава заповед - по арг. чл. чл. 19 и 20 ЗЗДН). Доводите на
въззивника за допуснати процесуални нарушения и наличие на две заповеди по делото
с различно съдържание поради това са ирелевантни, тъй като заповед за незабавна
защита от 14.02.2022 г. е преустановила действието си, считано от издаването на
заповедта за защита на 30.05.2022 г. и тя е тази, с която ответникът следва да
съобразява поведението си.
Що се отнася до оплакванията във въззивната жалба за другите допуснати
7
процесуални нарушения от страна на районния съд, въззивният съд намира за
необходимо да отбележи, че предмет на настоящото дело по ЗЗДН са конкретните
посочени в молбата актове на насилие, а не въобще положението на малолетното дете
и обстоятелствата по неговото отглеждане, възпитание и развитие. Според настоящия
състав изслушването на детето в случая, макар и навършило ** години, би навредило
на неговите интереси.
Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат изцяло с тези на
районния съд, обжалваното решение следва да бъде изменено в частта относно срока,
за който са наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3, като същият бъде намален от 18
месеца на 12 месеца, както и в частта, в която е наложена глоба в размер на 1000 лв. и
същата бъде намалена на 500 лв., като следва съответно да бъде изменена и заповедта
за защита. В останалата част решението следва да бъде потвърдено като правилно.
Въпросът за разноските и таксите за въззивното производство следва да се
разреши съобразно правилото на чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, съгласно което молителят (т. е.
пострадалото лице) заплаща държавната такса и разноските по делото само при отказ
за издаване на заповед или при отмяна на заповедта. В случая, макар въззивната жалба
да е уважена отчасти, не са налице предпоставките на чл. 11, ал. 3 ЗЗДН за възлагане
на таксите и разноските за въззивното производство в тежест на въззиваемата, тъй като
решението, с което е констатирано осъщественото от въззивника домашно насилие и
са наложени мерки за защита на въззиваемите се изменя само по отношение на срока
на постановените мерки и размера на глобата.
С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, в полза на
пълномощника на въззиваемата следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
оказаната й от него безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на
300 лв.
От настоящата инстанция не се дължи осъдителен диспозитив, касаещ събиране
на държавна такса за въззивното производство, тъй като такава предварително е
събрана от първоинстанционния съд.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 627/16.05.2022 г., постановено по гр. д. № 841/2022 г.
на Р.нския районен съд в частта, с която му е наложена глоба за сумата над 500 лв. до
определения размер от 1000 лв., както и в частта, с която е определен срок от 18
/осемнадесет/ месеца на забраната за Ж. В. КР., ЕГН ********** да приближава В.
МЛ. П., ЕГН ********** и детето В.Ж. К., ЕГН **********, жилището, в което
живеят, находящо се в гр. Р., бул. „Л.“ № ***, *, ет.*, ап. *, училището, в което учи
8
детето – ОУ „И.В.“ Р., както и местата за социални контакти и отдих на същите, като
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ срок от 12 /дванадесет/ месеца на постановената с Решение №
627/16.05.2022 г. по гр. д. № 841/2022 г. на Р.нския районен съд, на основание чл. 5, ал.
1, т. 3 ЗЗДН, забрана на Ж. В. КР., ЕГН ********** да приближава В. МЛ. П., ЕГН
********** и детето В.Ж. К., ЕГН **********, жилището, в което живеят, находящо се
в гр. Р., бул. „Л.“ № ***, *, ет.*, ап. *, училището, в което учи детето – ОУ „И.В.“ Р.,
както и местата за социални контакти и отдих на същите, считано от 30.05.2022 г .
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 627/16.05.2022 г., постановено по гр. д. №
841/2022 г. на Р.нския районен съд в останалите му части.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за защита № 8 от 30.05.2022 г., издадена по гр. д. №
841/2022 г. по описа на РРС, VІ гр. състав.
ДА СЕ ИЗДАДЕ, съобразно чл. 17, ал. 5 ЗЗДН, нова заповед за защита въз
основа на настоящото съдебно решение, която заедно с преписите от решението да се
връчи съгласно чл. 16, ал. 3 ЗЗДН на страните и на ОД МВР В. и ОД МВР Р. с оглед
наложените мерки за защита.
ОСЪЖДА Ж. В. КР., ЕГН ********** от гр. Д.ч., обл. В., ул. „Т.“ № 34 да
заплати на адв. Д.Н. К. АК Р., служ. адрес: гр. Р., бул. „България“ № 125 сумата от 300
лв. /триста лева/ представляващи адвокатско възнаграждение за безплатно
процесуално представителство пред въззивната инстанция, на основание чл. 38, ал. 2 ,
във вр. с ал. 1, т. 1 от Закона за адвокатурата.
Решението е окончателно, на основание чл. 17, ал. 6 ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9