Решение по дело №11/2021 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № 260062

 

гр. ВРАЦА,  01.03.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд гражданско отделение в публичното заседание на 17.02.2021г. в състав:

 

Председател:МИРОСЛАВ ДОСОВ

    Членове:НАДЯ ПЕЛОВСКА

                            мл.с.КАМЕЛИЯ КОЛЕВА 

 

      

в присъствието на:

секретар Мария Ценова

като разгледа докладваното  от съдията Пеловска              

в.гр. дело N 11         по описа за 2021   год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от „Пътстройинженеринг“АД-гр.Враца против решение №507/12.11.2002г.на Районен съд-Враца, постановено по гр.дело №2272/2020г., с което е уважен предявеният от М.В.П. *** и настоящ адрес ***, иск по чл.357, ал.1 вр.с чл.188, т.1 от КТ за отмяна на заповед №143/25.08.2020г.за налагане на дисциплинарно наказание „Забележка“ и жалбоподателят е бил осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Развиват се съображения, че  законосъобразността на наложеното наказание предполага наличието на дисциплинарно нарушение, виновно поведение на наказаното лице, индивидуализация на наказанието след предварително приемане на обяснение, компетентност на наказващия орган, спазване на предвидените срокове за ангажиране на дисциплинарната отговорност и  спазване на процедурата по налагане на наказанието. Жалбоподателят счита, че при налагане на наказанието е изпълнил законовите изисквания и заповедта не е непълна, както това е приел районния съд.

Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск, като се присъдят и направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемия М.В.П., чрез упълномощения му адвокат Л.В.,  е постъпил отговор, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Твърди се, че правилно и въз основа на събраните по делото доказателства, районният съд е достигнал до извода, че процедурата по налагане на наказанието е опорочена, тъй като работодателят не е изискал предварително обяснения от ищеца. Твърди се, че липсва писмен акт ищецът да е бил уведомен за образуваното дисциплинарно производство и да са му изискани обяснения. Освен това в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не са конкретизирани нарушенията, не е посочено кога и при какви обстоятелства са извършени, при което правилно районният съд е приел, че действителната воля на работодателя не е изяснена, поради непълнота на заповедта. Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено, като в полза на въззиваемия се присъдят разноски за производството пред въззивната инстанция.

С въззивната жалба и с отговора й страните не сочат доказателства и не правят доказателствени искания.

При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.

При констатациите за допустимост и редовност на жалбата, въззивният съд е задължен да се произнесе служебно по валидността на решението, а по допустимостта му в обжалваните му части. Що се отнася до правилността на решението, въззивният контрол е ограничен от релевираните в жалбата оплаквания. 

В случая, обжалваното решение на РС-Враца е валидно и допустимо, доколкото е постановено в съответствие с основанието и петитума на исковата молба.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната пълнота, при което приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд-Враца е бил сезиран с предявен от М.В.П.,***, против „Пътстройинженеринг“АД-гр.Враца, иск по чл.357, ал.1, вр.с чл.188, т.1 от КТ, за отмяна на заповед №143/25.08.2020г. на изп.директор на ответното дружество, с която му е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“.

В исковата молба се твърди, че атакуваната заповед е незаконосъобразна. Излагат се доводи, че същата е немотивирана, тъй като в нея не е посочено ясно и точно какво е възприетото от работодателя нарушение, в т.ч. дали то е закъснение или е неуплътняване на работното време. Сочи се също, че работодателят е нарушил и императивното изискване по чл.193, ал.1 от КТ предварително да изиска обяснения от ищеца, поради което се настоява за прилагане на последиците по чл.193, ал.2 от КТ-отмяна на заповедта само на това основание, без спора да бъде разглеждан по същество. Твърди се също, че ищецът не е извършвал дисциплинарни нарушения закъснение или неуплътняване на работното време, а дори такива да се приеме, че са извършени, те са незначителни и не биха обусловили дисциплинарното наказание.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Пътстройинженеринг“АД-гр.Враца е ангажирал писмен отговор, че оспорва иска. Твърди се, че при издаването на заповедта са спазени процедурните изисквания, извършените нарушения са доказани и заповедта е законосъобразна. При тези твърдения е поискано предявеният иск да бъде отхвърлен.

Между страните е безспорно, а това се установява и от представените по делото писмени доказателства-трудов договор №730/11.04.2019г., заповед №791/10.02.2020г. за прекратяване на трудовия договор, решение №413/20.07.2020г.на РС-Враца по гр.дело №691/2020г.за отмяна на уволнението и възстановяване на работа, заявление вх.№53/12.08.2020г., че ищецът работи по трудов договор при ответника на длъжност „***“.

На 25.08.2020г. работодателят издал обжалваната заповед №143, по силата на която наложил на ищеца дисциплинарно наказание „Забележка“, за това че е допуснал нерушения по чл.187, т.1 от КТ-закъснение или неуплътняване на работното време. В заповедта е посочено, че до ищеца е отправено искане за даване на обяснения изх.№137/18.08.2020г. и такива са представени на 20.08.2020г. с отговор вх.№134, но искането и отговора не са представени по делото, макар ответника и настоящ жалбоподател да е посочил, че представя същите с подадения отговор по чл.131 от ГПК.

По искане на ответника „Пътстройинженеринг“АД-гр.Враца в първоинстанционтото производство е разпитан свидетеля В. Ц.-служител в дружеството.

Свидетелят твърди, че познава ищеца, с който работят заедно в базата на дружеството в с.***, но не знае ищецът да е закъснявал за работа или да не е уплътнявал работното си време. Свидетелят твърди, че за времето от възстановяването на ищеца на работа-14.08.2020г. до датата на налагане на наказанието, двамата са се срещали на работното си място, но влизането и излизането от базата се отчита от пазачите, които водят тетрадка за това. Впечатления за закъснения на ищеца свидетелят няма.

При така събраните доказателства, с обжалваното решение районният съд е приел, че при налагане на наказанието работодателят е нарушил императивната норма на чл.193, ал.1 от КТ, а също и че е издал немотивирана заповед, като на тези основания е отменил наложеното наказание без да разглежда спора по същество.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съдебен състав  намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно.

 На първо място, налице са допуснати от работодателя съществени процедурни нарушения при постановяване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ, работодателят е длъжен преди налагане на наказанието да изиска от работника или служителя обяснения, както и да събере и оцени посочените доказателства. Обясненията следва да се изискат по отношение на всички нарушения на трудовата дисциплина, които се предполага, че са извършени и за които ще бъде наложено наказанието. Неизискването на такива обяснения е особено съществено процесуално нарушение, което съгласно разпоредбата на чл.193, ал.2 от КТ води до отмяна на заповедта за наказание, без спора да бъде разглеждан по същество. Тежестта да докаже изискването на предварителни обяснения от работника или служителя, се носи от работодателя, като указания за това районния съд е дал и с доклада по чл.146 от ГПК, който не е оспорен от ответника по иска.

В процесния случай жалбоподателят „Пътстройинженеринг“АД-гр.Враца не е ангажирал доказателства за изискването на обяснения от ищеца. Независимо, че в самата заповед за налагане на дисциплинарно наказание и в подадения отговор по чл.131 от ГПК работодателят твърди, че е изискал обяснения и че такива са били депозирани на 20.08.2020г., доказателства за това не са представени по делото, включително и след указанията на районния съд, дадени с определението му от 09.10.2020г. По тази причина следва да се приеме, че при издаването на обжалваната заповед императивните изисквания на чл.193, ал.1 от КТ не са спазени от работодателя, поради което и на основание чл.193, ал.2 от КТ заповедта подлежи на отмяна само на това основание, без спора да бъде разглеждан по същество.

Въззивният съд констатира, че при издаването на обжалваната заповед е допуснато още едно процедурно нарушение-немотивираност на заповедта, което самостоятелно също води до отмяна на наказанието, без спора да се разглежда по същество.

В случая наложеното наказание е по чл.187, т.1 от КТ, който обаче предвижда самостоятелни фактически проявни форми на накърняване на правния режим на работното време-закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време. Макар да би могло тези проявни форми фактически да са осъществени съвкупно-едновременно да са налице две или повече от тях, то в зависимост от тежестта на нарушението, наказанието на посоченото правно основание може да се наложи и при проява само на една от формите. Във всички случаи обаче в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание работодателят следва да посочи коя е фактически осъществилата се форма на нарушението по чл.187, т.1 от КТ, вкл.като посочи кога е извършено нарушението, в какво конкретно се изразява и при какви обстоятелства е извършено-чл.195, ал.1 КТ.

В разглеждания случай работодателят е посочил само, че е налице „закъснение или неуплътняване на работното време“, без да конкретизира кое от двете нарушения приема за извършени /предвид употребата на съюза „или“/ и без да конкретизира кога ищецът е закъснял за работа и каква е продължителността на закъснението, съответно кога не е уплътнявал работното си време и в какво се изразява неуплътняването. Както правилно е посочил районният съд, действителната воля на работодателя следва да е обективирана в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Волята на работодателя не може да бъде нито допълвана, нито предполагана от съда, поради което констатираната немотивираност на заповедта е основание тя да бъде отменена само по тази причина, без спора да бъде разглеждан по същество.

При постановяване на обжалваното решение районният съд е приложил правилно материалния и процесуалния закон, при пълно и точно изясняване на фактическата обстановка по делото и при обсъждане на всички доводи на страните, поради което на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към изложените от него мотиви, които споделя изцяло. Правилно предявеният иск е бил уважен, поради което обжалваното решение на РС-Враца ще следва да бъде потвърдено.

При констатираната неоснователност на въззивната жалба в полза на въззиваемия М.В.П. ще следва да бъдат присъдени деловодни разноски за адвокатска защита пред настоящата инстанция, в размер на 600 лв.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

 

 

               Р   Е   Ш   И   :

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №507/12.11.2002г.на Районен съд-Враца, постановено по гр.дело №2272/2020г.

ОСЪЖДА „Пътстройинженеринг“АД-гр.***, с ЕИК *** да заплати на М.В.П.,***, с ЕГН **********, сумата от 600 лв.деловодни разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

На осн.чл.280, ал.3, т.3 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........