№ 179
гр. Русе, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и осми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Магардичиян
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Гражданско дело №
20214500100558 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД.
Ищцата С.Г.Ч. твърди, че с НА № 25 от 29.12.1993г на Нотариус при
РРС,т.XXXIX,д. № 10566/93,т.47,стр.495,496, вх.рег № 9829/ 29.12.1993г, тя и
съпругът й А.М. Ч.,б.ж. на гр.Русе, починал на 28.07.1998г, прехвърлили на
синовете си Г.А. Ч. и М. А.. Ч. при равни права собственият си недвижим
имот-апартамент, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, клозет и две
антрета, находящ се в гр.Русе,бл.“Х.Д.“, ет.2, съставляващ апартамент „Е“ от
74.89кв.м., с изложени северно, източно и южно, при граници: от север-улица,
от изток-двор на блока,от запад-стълбище, заедно с избено помещение № 1 от
16.60кв.м. при граници- от север-улица, от изток-двор на блока, от юг-изба №
2, от запад-коридор, заедно с таванско помещение № 6 от 14.46кв.м. при
граници: от север-коридор, от изток-таван № 5, от юг-таван № 23, от запад-
таван № 7, заедно с 5.277% идеални части от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж с Решение на ГНС № 14,т.III от 24.10.1964 върху
парцел V от кв. 315 по плана на гр.Русе, по описания в нотариален акт, а по
схема № 15-657085-18.06.2021, издадена от СГКК-Русе, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.5088.3.4, находящ се в
гр.Русе, ул.”Б.” № 2, ет.2, ап.Е на ет.2 в сграда с идентификатор 63427.2.508.3,
разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.2.5088, с
предназначение –жилище, апартамент с площ 74.89кв.м. с принадлежащи –
изба 1, таван 6 и 5.277% идеални части от сградата, срещу задължение на
приобретателите да ни гледат, хранят, обличат, при болест лекуват, а след
нашата смърт да ни погребат съобразно обичая. Синът им Г.А. Ч., починал на
05.02.2021 като оставил наследници ответницата, която е негова дъщеря и
дъщеря М.Г.Г., която се е отказала от наследството на баща си. Приживе
приобретателят Г.А. Ч. не е изпълнявал никога задълженията си по посочения
договор нито към нея, нито към починалия си баща. За тях се е грижил
единствено синът им М. А.. Ч., който е изпълнявал задължението си за
издръжката и гледане по начина, по който е било договорено. Задължението
1
на починалия им син Г.А. Ч. след смъртта му не е било изпълнявано и от
ответницата. Поради тази причина иска от съда да постанови решение, с
което да развали сключеният на 29.12.1993г договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу гледане и издръжка между нея и починалия й съпруг
А.М. Ч. и приобретателя Г.А. Ч., починал на 05.02.2012, с който последният е
придобил 1/2ид.ч. от недвижим имот-апартамент, описан по-горе.
Претендират се разноските по делото.
Ответницата Т. Г. Ч. в писмен отговор по реда и в срока по чл.131
ГПК, счита, че искът е недопустим до размера над 1/4ид.ч. от описаният
имот. Ищцата и нейния съпруг приживе са прехвърлили на двамата си синове
при равни права при придобиване на жилищният имот в гр.Русе, ул.“Б. “№ 2 ,
ет.2, ап.Е. Към момента на сделката имотът е бил в режим на СИО по
отношение на прехвърлителите, който режим е прекратен със смъртта на
праводателя А. Ч.. По отношение на полученото право на собственост от Г. Ч.
в размер на ½ ид.ч., ищцата може да претендира развалянето на договора само
по отношение на половината, защото за другата половина от задълженията за
издръжка и гледане са били дължими към нейния съпруг и са погасени със
смъртта му. За тях С.Ч. не може да претендира разваляне на договора и
последваща реституция на правото на собственост, тъй като не е била страна
по сделката, респективно кредитор по съответстващото задължение за
издръжка и гледане.Това рефлектира и върху цената на иска с оглед родовата
подсъдност, защото при 1/4ид.ч. от данъчната оценка цената е под размера по
чл.104,т.4 ГПК. Правят възражение за неподсъдност на делото пред Окръжен
съд. Оспорва основателността на иска. Липсва неизпълнение на задължението
за гледане и издръжка спрямо ищцата като твърди че до момента на смъртта
си приобретателят Г.А. Ч., така и в последствие до момента на исковата
претенция е получавала пълния размер от дължимите грижи и издръжка.
Прави възражения за забава на кредитора С.Ч. да съдейства за изпълнение на
задължението от страна на Т.Ч. за издръжка и гледане, като ищцата
обективира поведение, с което създава пречки за ефективното му
предоставяне. Уточнява, че приживе на баща си Г. Ч. и към настоящия
момент живее в Кралство Великобритания. През 2021г са съществували
затруднения от обективен характер да пътува редовно до България регулярно,
което обстоятелство следва да се счита за общоизвестно и не е необходимо да
се доказва. Многократно след смъртта на баща си, Т.Ч. е правила опити да се
свърже с ищцата по телефон и чрез свои роднини в България, за да уточни с
нея начина на изпълнение на задължението за издръжка и гледане.
Интересувала се е от нейните текущи нужди, здравословно състояние и бит.
Настоявала е да й бъде предоставена банкова сметка, по която да превежда
парични средства.По никакъв начин ищцата не се е отзовавала на тези опити
и не е оказвала дължимото съдействие като кредитор. При 27 опита за
свързване по телефона, за 2021г ищцата се е отзовала едва на 5, поради което
Т.Ч. е трябвало да й изпрати 10 текстови съобщения. От тези 5 проведени
разговора значителната част са с продължение на няколко секунди и без
съществен диалог.Отделно опити за контакт са правени и през мобилните
приложения на Фейсбук и Вайбър, но със същия успех.Изрично искане за
предоставяне на банкова сметка е отправено и в нотариална покана от
04.06.2021. Прави възражение и за изтекла погасителна давност за
предявяване на иска на основание неизпълнение от страна на Г.А. Ч..
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства, по отделно и
в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:
2
На 23.12.1993г А.М. Ч. и С.Г.Ч. са прехвърлили на синовете си Г.А. Ч.
и М. А.. Ч. при равни права, следният недвижим имот, апартамент, находящ
се в гр.Русе, бл.Х.Д.“, ет.2, съставляващ апартамент „Е“ от 74.89кв.м.,
състоящ се от две стаи, ход, кухня, баня, клозет и две антрета, заедно с избено
помещение № 1 от 16.60кв.м., заедно таванско помещение № 6 от 14.46кв.м.,
заедно с 5.277% идеални части от сградата и от отстъпеното право на строеж.
Имотът е прехвърлен срещу „ поемане на задължение да ги гледат, хранят,
обличат, при болест-лекуват, а след тяхната смърт да ги погребат по
установения обичай“. Прехвърлителите са запазват пожизнено правото на
ползване на имота.
Според схема № 15-657085-18.06.2021, издадена от СГКК-Русе, този
апартамент с адрес-гр.Русе, ул.“Б.“ № 2, ет.2, ап.Е, представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта 63427.2.5088.3.4.
По делото не е спорно, а и същото е установено от показанията на
събраните по делото гласни доказателства, че прехвърлителят А.М. Ч. е
починал на 28.07.1998г.
Приобретателят Г.А. Ч. е починал на 05.02.2021г. Неговите
наследници са дъщерите му М.Г.Г., която видно от удостоверение от
17.05.2021г, издадено от РРС, се е отказала от наследството му и Т. Г. Ч.-
ответница по делото.
Ищцата С.Г.Ч., видно от удостоверение от 21.06.2021, издадено от
НОИ,ТП-Русе, за м.юни 2021 е с пенсия в размер на 456.98лв. Съдът, след
извършена от него служебна справка на 27.08.2021г е установил, че към
момента на справката пенсията на ищцата е в размер на 529.82лв, включваща
350.97лв пенсия и 178.85лв други добавки.
Същата, видно от експертно решение на ТЕЛК № 2564 от зас.№ 102 от
14.08.2019г е с определена 100% степен на увреждане без чужда помощ-
пожизнено, считано то 20.09.2018г заради „злокачествено новообразование на
млечната жлеза“.Освен това същата страна и от хирептонична болест 2
степен сърдечна форма, стомашна хиатална херния и старческа нуклеарна
катаракта.
Към момента на прехвърляне на недвижимия имот прехвърлителите и
приобретателите са живели заедно в този апартамент. Това е продължило до
смъртта на прехвърлителя А. Ч., а след това ищцата, заедно и двамата й сина
са продължили да живеят заедно в апартамента, до смъртта на приобретателя
Г. Ч. на 05.02.2021г. Към настоящият момент в апартамента продължават да
живеят ищцата и сина й св.М.Ч..
Независимо, че Г. Ч. е живеел в този апартамент, грижи за родителите
му винаги е полагал само и единствено св.М.Ч., защото Г. Ч., според неговите
близки, бил винаги зает с бизнеса си и освен това ремонтирал притежаваните
от него недвижими имоти в гр.Русе и гр.София и периодично ходел и в тях.
Прехвърлителят А. Ч. към момента на прехвърляне на имота вече бил
изкарал един инсулт/ през 1990г/, от който се възстановявал 4-5 месеца, но
успял са се възстанови само частично и след това устата му се изкривила и
фъфлел, изкривена била и ръката му. След това обаче изкарал няколко
микроинсулта. Най-тежка последица от това било загубата на равновесие.
Когато нямал бастун, понякога падал и съпругата му не можела да му
помогне да се изправи. Тази помощ оказвал само св.М.Ч.. Случвало се е Г. Ч.
да е свидетел на такова падане, но да не помага на баща си, а да казва на брат
3
си той да го направи, защото Г. Ч. нямал време и бързал за работа. А. Ч.
нужда някой непрекъснато да му помага при къпане, бръснене. За тези
дейности му помагал само св.М.Ч., а когато започнал да се залежава синът му
му масажирал гърба и обработвал раните, които се появявали. След 1995г-96г
започнало развитие на склероза и той започнал да не съобразява всички неща,
което усложнило гледането му.
Ищцата била по-добре физически към него момент, но също се
нуждаела от грижи. Синът й М.Ч. излизал заедно с нея на разходка, помагал й
при пазаруване, при плащане на сметки, закупуване на лекарства,
придружавал я при преглед на лекар и на почивка, когато се налагало.
Св.М.Ч. и понастоящем продължава да се грижи за майка си.
През целият период от време от прехвърляне на имота до смъртта на Г.
Ч. той не е полагал никакви грижи за никой от родителите си. Въпреки, че
живеел в един дом с тях, не е полагал нито с грижи за дома, нито финансово.
През годините непрекъснато обяснявал на брат си и родителите си, че ще се
махне от там,защото не му харесвало да живее с тях и те му пречат в живота.
Живеел като квартирант в имота. Майка му през годините мърморела, че не
полага грижи за нея и му е казвала това.
Когато през 2010г Г. Ч. бил задържан, брат му св.М.Ч. ходел в
съдебните зали когато били съдебните заседания. На 11.01.2021г Г. Ч. бил
приет в болница, защото падал изведнъж на земята и от устата му излизала
пяна и хъркал. Няколко дена преди това св.М.Ч. се обадил на дъщерите на
брат си. На ответницата, която към него момент също живеела в
Великобритания, казал да си идва в България заради състоянието на баща й
като подробно й обяснил какво е. След смъртта на брат си, също уведомил
Т.Ч., но тя не отишла на погребението на баща си. В България си дошла в
началото на м.август 2021г като в апартамента отишла, за да вземе вещите на
баща си, които преди това били описани в изпълнително дело, образувано от
Тяна Ч., и стаята на Г. Ч. била запечатана от съдия-изпълнител. Ищцата е
присъствала на изнасянето на вещи от дома й от страна на Т.Ч.. След това в
апартамента било „невъобразим хаос“ и имало много счупени вещи.
След смъртта на Г. Ч., дъщеря му Т.Ч. не е полагала грижи за баба
си.Т.Ч. няколко пъти се е обаждала на братовчедка си-св.С.П., за да й
съдейства да говори с баба си,но баба й отказвала, защото била много
огорчена от поведението на внучката си Т.Ч. и винаги когато говорела с нея
след това с дни била разстроена и на роднините й им трябвали дни, за да я
успокоят. Т.Ч. попитала св.С.П. дали баба й има сметка и след като
св.Пенчева разбрала от баба си, че не разполага с такава, предложила на Т.Ч.
да праща парите по пощата, чрез Мъниграм или Уестърн Юнион, но Т.Ч.
казала, че така е много сложно и ще помисли. Св.С.П. и сестра й разговаряли
с Т.Ч. и и обяснили, че баба им има нужда повече от емоционална подкрепа,
отколкото от финансова. Във всеки разговор между Т.Ч. и баба й последната
искала внучката й да се върне, за да види гроба на баща си, да разчисти стаята
му, докато Т.Ч. говорела само за имоти и пари. Т.Ч. е разговаряла и със
св.М.Ч., но за да му каже да сложи лепенки на вратата на баща й, за да не
влиза никой, но не му е предлагала начин да праща пари на баба си.
Св. М.В., която е дъщеря на ищцата и сестра на св.М.Ч. и на Г. Ч.,
също установява, че за родителите основно се е грижил св.М.Ч., като нейното
семейство също му е помагало, но брат й Г. Ч. никога не е полагал грижи за
родителите си. Същата също установява, че майка й е много обидена от
4
поведението на внучката си Т.Ч., първо защото никоя от дъщерите на Г. Ч. не
отишла да го види когато бил много зле здравословно, а затова отново се
погрижили св.М.Ч. и семейството на св.Мари В.,а не след това не дошли и на
погребението му. След смъртта му Т.Ч. поръчала да се запечата неговата стая,
а след това съдия-изпълнител отишъл да опише имуществото му.Т.Ч.
поискала да и пратят снимка, за се уверили, че роднините й действително са
запечатали стаята. От това ищцата се разстройвала всеки път като Т.Ч. се
обадела и затова спряла да иска да разговаря с нея.
По делото са представени и разпечатки от разговори по неустановен
чат между ответницата и близките й-св.М.Ч. и братовчедките й. Представени
са и разпечатки, от които е видно с кого Т.Ч. е разговаряла по телефона си в
периода от 18.01.2021 до 13.12.2021г и от същите е видно, че е звъняла и на
телефонния номер на ищцата, който св.М.Ч. посочи в показанията си. От
разпечатките е видно, че разговори не са провеждани, а в редките случаи
когато такива са осъществявани, са били с продължителност под минута.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
По делото е безспорно, че на 29.12.1993г ищцата и нейният съпруг А.
Ч., починал през 1998г и техните синове- св.М.Ч. и Г. Ч., наследодател на
ответницата Т.Ч., починал на 05.02.2021г е сключен договор за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка. Този вид
договор е ненаименован, алеаторен, двустранен и възмезден. По силата на
същият за прехвърлителите на недвижимият имот възниква еднократно
задължение-да прехвърлят собствеността върху имота, а за другата страна
задължението се характеризира с непрекъснатост на поетото задължение за
гледане и издръжка в обема, определен от съдържанието на договора. С
изпълнение на задължението на прехвърлителите да прехвърлят, чрез
нотариален акт собствеността върху имота, за другата страна възниква
задължението за престиране на договорените грижи и издръжка.
Видно от съдържанието на НА № 25, т.ХХХІХ, дело 10566/93г. на
нотариус при РРС ищцата С.Ч. и нейният съпруг А. Ч., починал през 1998г, са
изпълнили своето задължение да прехвърлят на синовете си собствеността
върху имота, описан в НА, предвид което от този момент за приобретателите
възниква задължението да изпълняват поетото от тях задължение за грижи и
издръжка в обема, предвиден в нотариалният акт.
Всеки от приобретателите придобива 1/2ид.част от собствеността върху
прехвърления имот, но видно от съдържанието на договора задължението да
полагат грижи и издръжка за родителите си е общо, неделимо. Точното
изпълнение на поетите задължения изисква кредиторът да получи желаните
от него грижи и натурална издръжка непрекъснато и ежедневно, но не извън
договорения обем. Приемайки задължението да бъде изпълнявано от няколко
лица кредиторът по същество изисква от длъжниците пълно и точно да
престират, но не едновременно и заедно. По силата на облигационното
отношение, длъжникът трябва да престира, т. е. да осъществи един резултат.
С оглед спецификата на договора и липсата на изрична регламентация в
действащото право при множество длъжници по договора, водещо следва да
бъде дали е постигнато в крайна сметка пълно изпълнение на задължението
/точно изпълнение/ и дали кредиторът е напълно удовлетворен. Дължимата
престация по своя характер е неделима и поради това задължението на
множеството длъжници по алеаторния договор е също неделимо съгласно чл.
5
128, ал. 1 ЗЗД. От тук и изводът, че когато на кредитора по алеаторния
договор се предоставят грижи и издръжка в пълния уговорен обем от един
длъжник, липсата на изпълнение от някой от другите длъжници не може да
доведе до разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД - поради
неговото неизпълнение. В този смисъл е задължителното за съда
Тълкувателно решение № 6 от 15.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2011 г.,
ОСГК, според което ако недвижим имот е прехвърлен на две лица срещу
задължение за издръжка и гледане, което се изпълнява само от единия
длъжник като на кредитора се предоставят грижи и издръжка в пълния
уговорен обем, неизпълнението от другия длъжник не може да доведе до
разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД нито изцяло, нито само
по отношение на неизпълнилия, тъй като намират приложение правилата на
солидарните задължения спрямо неделимото такова за издръжка и гледане, на
основание чл. 129, ал. 2 ЗЗД.
По делото е установено по категоричен начин от всички събрани
писмени и гласни доказателства, че приобретателят Г.А. Ч., а след смъртта му
на 05.02.2021г неговата наследничка Т.Ч., не са изпълнявали задълженията си
по договора да осигурят издръжка и гледане на ищцата, но от доказателствата
се установи, че от момента на прехвърлянето 29.12.1993г, а и от преди това, и
до настоящият момент всички дължими грижи са полагат в пълен обем от
другият приобретател М.Ч.. По тези съображения и с оглед изложеното по-
горе в решението, съобразено с Тълкувателно решение № 6 от 15.05.2012 г. на
ВКС по тълк. д. № 6/2011 г., ОСГК, предявеният иск следва да се отхвърли
като неоснователен.
Ответницата не е навела такива доводи за неоснователност на иска в
отговора на исковата си молба, но съдът е длъжен да извърши преценка за
основателност на иска с оглед събраните по делото доказателства, както и е
длъжен да съобрази тълкуването на ВКС относно изпълнението на
задължението за гледане и издръжка при няколко задължени лица и след като
по делото е установено по категоричен начин, че ищцата и нейният починал
съпруг като кредитори са получили в пълен обем дължимата грижа и
издръжка от св.М.Ч.-второто задължено лице по договора за гледане и
издръжка, то целта на сключеният от ищцата договор е изпълнена и същата
не може да иска разваляне на договора поради това, че другият длъжник и
неговата наследничка не са положили дължимата грижа на ищцата и
починалия й съпруг.
Искът за разваляне на договора по отношение на грижите, касаещи А.
Ч., е неоснователен и поради това, че след смъртта на този прехвърлител през
1998г ищцата би могла да иска разваляне на договора по отношение на
дължимите за него грижи и издръжка само до размер на наследствените си
права, а не и изцяло. Настоящият състав намира, че това води до
неоснователност, а не до недопустимост на иска в частта над притежаваните
от ищцата наследствени права след смъртта на прехвърлителя А. Ч.. В случая
обаче това е без съществено правно значение, тъй като искът е неоснователен
по изложените по-горе в мотивите съображения.
С оглед изложените съображения за неоснователност на иска съдът
намира, че не следва да се произнася по основателността на възражението в
отговора, че искът за разваляне на договора с оглед неизпълнение на
задълженията по него от страна на Г. Ч. е погасен по давност, въпреки че
действително по отношение на неизпълнение на грижите по отношение на
6
прехвърлителя А. Ч. искът е погасен по давност, тъй като същият е починал
през 1998г, а искът за разваляне на договора е предявен през 2021г,т.е след
изтичане на предвидената от закона петгодишна давност.
По тези съображения предявеният иск следва да се отхвърли като
неоснователен.
В тежест на ищцата са направените от ответницата разноски, съобразно
нормата на чл.78 ГПК, в размер на 850лв договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Г.Ч., ЕГН ********** от гр.Русе срещу
Т. Г. Ч., ЕГН ********** от гр.Русе иск за разваляне, на основание чл.87,ал.3
ЗЗД, на сключеният на 29.12.1993г с НА № 25, т.ХХХІХ, дело 10566/93г. на
нотариус при РРС договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и
издръжка между С.Г.Ч. и починалия й през 1998г съпруг А.М. Ч. и
приобретателя Г.А. Ч., починал на 05.02.2012, с който последният е придобил
1/2ид.ч. от недвижим имот-апартамент, находящ се в гр.Русе, бл.Х.Д.“, ет.2,
съставляващ апартамент „Е“ от 74.89кв.м., състоящ се от две стаи, ход, кухня,
баня, клозет и две антрета, заедно с избено помещение № 1 от 16.60кв.м.,
заедно таванско помещение № 6 от 14.46кв.м., заедно с 5.277% идеални части
от сградата и от отстъпеното право на строеж, понастоящем представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта 63427.2.5088.3.4,
като неоснователен.
ОСЪЖДА С.Г.Ч., ЕГН ********** от гр.Русе, ул.“Б.“ № 2,вх.1, ет.2, ап.4 да
плати на Т. Г. Ч., ЕГН ********** от гр.Русе с настоящ адрес-гр.Русе, ул.“Мостова“ №
24 сумата от 850лв разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд-
гр.Велико Търново в 2-седмичен от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
7