МОТИВИ
ЯРП е предявила обвинение против С.Н.Д. *** за престъпление по чл.207,ал.1 от НК.
В с.з. участващия по делото прокурор
поддържа обвинението против подсъдимия така, както е по
обвинителния акт. Изложената в акта фактическа
обстановка намира за доказана от
събраните по време на съдебното
следствие доказателства и счита, че същият
следва да бъде признат за
виновен по предявеното му обвинение. Пледира да му се наложи наказание
глоба в минимален размер.
Като частен
обвинител в наказателното производство е конституирана пострадалата-Т.Д.А...
Чрез редовно упълномощения повереник подържа обвинението против подсъдимия и намира същото за безспорно доказано..Иска
се и присъждане на направените по делото разноски.
Подс.Д.
участва лично в с.з. Признава се виновен и заявава ,че е
възстановил стойността на инкриминираната вещ.Не взема становище по размера на
наказанието.
За да постанови присъдата си, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Ч. обвинител Т. А. била
собственик на мобилен телефон марка „Самсунг Галакси J7“, в който се намирала и нейна сим карта на „Теленор“. Телефонът
и сим картата била предоставила за ползване на дъщеря
си - свид. М.Д. ***17 г. следобяд
свид. Д. със свия приятелка седяла на скамейка пред
ПГ „Васил Левски в гр. Ямбол, на ул. „Георги Дражев“.
В един момент свид. Д. и приятелката й забелязали
възрастна жена, която искала да пресече улицата. Двете станали,като преди това свид.Д. оставила мобилния си телефон на скамейката и отишли при нея за да и помогнат с пресичането. След това обаче свид. Д. забравила да вземе мобилния телефон и си тръгнала.
Около 15:00 ч. на посочената дата в гр. Ямбол
покрай скамейката пред ПГ „Васил Левски“ минал подс. С.Н.Д.
***. Подс. Д. забелязал, че на скамейката имало
оставен мобилен телефон марка „Самсунг Галакси J7“. Подс. Д. съзнавал,
че вещта е на другиго и че е забравена, но въпреки това взел мобилния телефон.
Подсъдимият решил да задържи мобилния телефон за себе си, без да съобщава за
намирането на вещта. През последващия период - една
седмица от намирането на телефона на 28.09.2017 г., а именно до 05.10.2017 г.
подсъдимият не съобщил за намирането на вещта на собственика й Т.Д.А. ***, на
властта или на този който я е загубил. Вместо това подс.
Д. оставил телефона за себе си и го ползвал, като извадид
сим картата, намираща се в него, и я изхвърлил.
Впоследствие подс. Д. счупил телефона и изхвърлил и
него.
След като свид. Д. установила, че е забравила телефона на майка си,
се върнала да го потърси на скамейката, но не го намерила. Впоследствие свид. А. разбрала от дъщеря си за случилото се и подала
заявление до РУ-Ямбол, по повод на което било образувано настоящото досъдебно
производство.
От заключението на
изготвената оценителна експертиза е видно, че стойността на намерения от
подсъдимия мобилен телефон марка „Самсунг Галакси J7“, собственост на Т.Д.А.
е 432 лв.а сим картата на „Теленор“
е без стойност.
Към момента на извършване на
горното деяние ,спрямо подсъдимия има
постановени три влезли в сила осъдителни присъди по НОХД
№****г. ,всички на ЯРС, като по последните две присъди му е определено общо
наказание осем месеца, лишаване от
свобода при първоначален строг режим, за
които присъди същият не е реабилитиран.
Горната фактическа
обстановка съдът установи
от обясненията на подс.Д.,в които макар и твърде
лаконични признава вината си , от
показанията на свидетелите Т.А. и Д., от заключението на оценителната
експертиза,веществените доказателства по делото- СД диск съдържат
разпечатка на регистрираните обаждания
на мобилен номер ***, собственост
на сви. Т. А. и ***, собственост на подс.Д. и на писмените доказателства по делото- писмо от „Теленор
България“, 3бр. 4 бр. разписки и справка
за съдимост
Съдът кредитира
показанията на свидетелите А. и Д..Въпреки заинтересоваността им / А. ъе конституирана в качеството на ч. обвинител а , свид.Д. е нейна дъщеря/ съдът не намери основания да не даде вяра на показанията им.При
преценка достоверността на същите, съдът отчете обстоятелството ,че не бяха
открити съществени противоречия и ,че в тях последователно и логично са
възпроизведени тяхни възприятия за случилото се,
както и обстоятелството ,че показанията им съответстват на кредитираните
от съда гласни , писмени и веществени доказателства
При
така установената фактическа обстановка съдът намира,че подс.Д.
с действията си е осъществил състава
на престъплението по чл.207,ал.1 от НК.
От
обективна страна, подс.Д. е намерил въпросния телефон
на 28.09.2017г.,като не го е предал на властта ,на загубилия или на
собственика в едноседмичен срок.От
субективна страна,престъплението е извършено при пряк умисъл, подсъдимия е
съзнавал обективните елементи от състава на престъплението,като е съзнавал и обществено опасния характер на деянието,
и пряко се е насочил
към настъпването на тези последици.
Относно наложеното
на подс.Д. наказание:
Санкцията на
чл.207,ал.1 от НК предвижда за извършеното от подсъдимия престъпление наказание
глоба в размер от 100 до 300 лв.В тази рамка съдът му наложи глоба в размер на
100 лв. при превес на смекчаващи вината
обстоятелства , а именно невисоката степен на
обществена опасност на деянието,самопризнанията на подсъдимия , факта
,че е безработен и възстановяването в пълен размер на стойността на
инкриминираната вещ..Като отегчаващи отговорността обстоятелства се отчете
предходните осъждания на подсъдимия.
При този изход на
делото ,тъй като подс.Д. беше признат за виновен,в
негова тежест бяха присъдени направените от частния обвинител разноски по делото в размер на 800 лв. за
възнаграждение на адвокат.
В тежест на
подсъдимия бяха присъдени и направените от ОД на МВР-Ямбол разноски в размер на
70,38 лв., в полза на Републиканския бюджет, както и сумата от 20 лв. в приход на бюджета на съдебната власт по сметката на ЯРС.
Съдът
постанови веществените доказателства по
делото- 2бр. дискове, като вещи без стойност да бъдат унищожени.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: